О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 1536
гр. Бургас, 19.07.2019 г.
Бургаският
административен съд, XІІ-ти
състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Ганева
след
като разгледа докладваното от съдия Ганева адм. дело № 1470
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
архимандрит Е., председател на Сдружение Манастирско Настоятелство на
Голямобуковски Манастир „Свети Живоприемен Източник – ИПБЦ“, с. Голямо Буково,
с адрес – Я.*Илиев, архимандрит Е., ***, против И. Ж.- кмет на Община Средец,
Област Бургас, Сливенския Митрополит Й.* Неделчев.
С
Разпореждане №2640/03.07.2019г. съдът е оставил жалбата без движение с указание
в 7-дневен срок от съобщението жалбоподателят
да отстрани следните нередовности на жалбата, като посочи: обжалвания
административен акт, действие или бездействие, указание в какво се състои
незаконосъобразността и в какво се състои искането /изискване на чл. 150, ал.
1, т. 5, т. 6 и т. 7 от АПК/, както и какви неблагоприятни последици има този
акт/действие/бездействие за сдружението и има ли решение на управителния орган
на сдружението за обжалване на акта; да посочени доказателствата, които иска да
бъдат събрани и да представени всички доказателства, с които разполага – доказателства за срочността на жалбата
/изискване на чл. 150, ал. 2 от АПК/; да приложен документ за платена държавна
такса в размер на 10 лева, на основание чл.151, т. 3 АПК и т.2 б, б „а“ от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси; да приложи препис за ответната
страна.
Жалбоподателят
е отстранил част от нередовностите, като с молба вх.№7443/11.07.2019г. е внесъл
дължимата държавна такса. С молба-отговор с вх.№7678/17.07.2019г. жалбоподателят
е посочил, че обжалва „Отказа на Община Средец да ме регистрира по чл.19 от Закона за вероизповеданията, като
незаконосъобразен. Обжалвам направената от Община Средец регистрация на В.*
Димитров по чл.19 от Закона за вероизповеданията. Според мен в резултат на тази
регистрация, с действията и бездействията си Веселин Димитров е допринесъл за
разрухата на манастир „Св.Живоприемен източник“. Жалбоподателят е цитирал, че
прилага доказателства, цитирани в молбата-отговор в т.А, т.В, т.3 , но такива
не са приложени с отговора. Приложена е единствено брошура. Останалите указания
на съда не са изпълнени.
От
направеното уточнение с нарочна молба от 17.07.2019г. става ясно, че предмет на
оспорване, е Отказа на Община Средец да
регистрира жалбоподателя по чл.19
от Закона за вероизповеданията, както и направената от Община Средец
регистрация на В.* Димитров по чл.19 от Закона за вероизповеданията.
Съдът счита, че не е налице административен
акт, който да подлежи на съдебно обжалване. Вписванията на местни поделения на
вероизповеданията, респ. отказите за вписване на местни поделения на вероизповеданията,
постановени от кметовете на общини на основание чл. 19, ал.2 от
ЗВ,
не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 - ал.3 от АПК.
Съгласно чл. 19, ал.1
от ЗВ,
вероизповеданията могат да имат местни поделения съобразно уставите си, а
съгласно чл. 19, ал.2 от
ЗВ,
местните поделения на вероизповеданията се вписват в регистър от кметовете на
общините според населеното място, където е седалището им, при условията на
уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното
ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.
Изрично прогласеният от законодателя уведомителен режим на вписването сочи, че
същото не е правопораждащ юридически факт за възникване на местното поделение,
респ. отказът за вписване не е правоизключващ юридически факт по отношение на
местното поделение на вероизповеданието. Вписването, съответно отказът за
вписване, не създават права или задължения и не засягат непосредствено права,
свободи и законни интереси на граждани и организации, поради което не се касае
за индивидуални административни актове по чл. 21 от АПК.
Правопораждащ, респ. правоизключващ юридически факт, представляват решенията на
централното ръководство на вероизповеданието, обективирани в заявленията,
подадени до кмета на съответната община. Последният няма право на преценка
относно законосъобразността на искането за вписване или неговата
целесъобразност, а само проверява от формална страна редовността на заявлението
и приложените към него документи. Сезираният, със заявление по чл. 19, ал.3 от
ЗВ,
кмет на общината като административен орган не формира волеизявление за
вписване на местното поделение, а е задължен да извърши фактическо действие по
вписване в регистъра. Следва, че вписването, а и отказът за вписване на местно
поделение на вероизповедание, не е индивидуален административен акт, поради
което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е и практика на ВАС, изразена в Определение №
10661 от 23.07.2012 г. по адм. д. № 8403/2012 г. ІІІ отделение; Определение №
1105 от 21.01.2011 г. по адм. д. № 16371/2010 г. ІІІ отделение; Определение №
14635 от 01.12.2010 г. по адм. д .№ 14190/2010 г. ІV и др. В контекста на изложеното относно
характера на вписването, възможният път за защита на жалбоподателя е по реда на
чл. 256 от АПК.
С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално недопустима
поради липса на предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане
на основание чл. 159, т.1 от АПК,
а производството по делото прекратено.
Водим от горното и на осн. чл. 159, т.1 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на архимандрит
Е., председател на Сдружение Манастирско Настоятелство на Голямобуковски
Манастир „Свети Живоприемен Източник – ИПБЦ“, с. Голямо Буково“, с адрес – Я.*Илиев,
архимандрит Е., ***, против И. Ж.- кмет на Община Средец, Област Бургас,
Сливенския Митрополит Й.* Неделчев.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1470/2019г.
по описа на Административен съд-гр.Бургас.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: