№ 46
гр. Силистра, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253400500024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №8115/16.09.24г. от К. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр.Костинброд, общ.Костинброд, обл.Софийска, ул.
„Рила” №7, чрез адв.И. А. срещу Решение №449/04.07.2024г., постановено по
гр.д.№1767/2022 г. по описа на РС – Силистра, изменено с Решение
№740/25.11.2024г., с което се прогласява нищожността на Договор за покупко-
продажба на дрежуствени дялове, представляващи 100% от капитала на
„СИМЕКС-50“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Силистра от
25.10.2019г., сключен между С. А. С., ЕГН **********, в качеството му на
продавач и К. К. П., ЕГН **********, в качеството на купувач, на основание
чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, в
евентуалност неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не е налице
правен интерес от завеждане на иска, след като ищецът нито разкрива наличие
на имуществено право, нито правен интерес от защита на капитала на
„СИМЕКС-50” ЕООД. Отделно излага, че преценката на съда не следва да се
ограничава до сравняване на насрещните по договора престации,
възприемайки тезата на ищеца, а обхваща и всички останали обстоятелства,
установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение
за изясняване на действителните отношения между страните, включително
техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност
1
на насрещните престации по него. В дадения случай договорът е сключен
между лица, които не се познават отпреди. Решението на едноличния
собственик на капитала С. Стойков да прехвърли дружествените си дялове
обаче е съобразено с убеждението, че той и баща му са се съгласили да
направят сделката – продажба на дяловете от капитала на „СИМЕКС-50”
ЕООД и „АЙМЕКС” ЕООД, при условие, че ответната страна плати на
родителите му притежаваната от тях земеделска земя. Навежда, че не без
значение е и финансовото състояние на „СИМЕКС-50” ЕООД, което не е
изследвано от страна на съда, въпреки многобройните доводи в тази насока.
Моли за обезсилване на решението и прекратяване на производството по
делото, в евентуалност отмяна и постановяване на ново, с което исковата
претенция да се отхвърли. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът, чрез
адв. А., поддържа искането си за отмяна на решението.
Въззиваемият се представлява от процесуален представител – адв. К..
Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството първоначално е образувано пред ОС – Силистра по
предявен от С. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра срещу
„СИМЕКС-50“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Силистра иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, като част от
пълния размер от 400 000лв., представляващи равностойността на
дружествените дялове на ищеца от имуществето на „СИМЕКС-50“ ЕООД,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба
/25.01.2022г./ до окончателното изплащане.
Навежда се в искова молба, че до 31.10.2019г. ищецът бил едноличен
собственик на капитала на ответнето дружество. На 25.10.2019г. прехвърлил
притежаваните от него 4160 дружествени дялове, представляващи 100% от
капитала на дружеството на купувача К. К. П.. Навежда, че на основание
чл.125, ал.3 ТЗ имуществените отношения с дружеството е следвало да се
уредят съгласно счетоводен баланс към края на този месец, но това не е
сторено. Предвид това, че в имуществото на дружеството се включват
множество недвижими имоти и селскостопанска техника, счита, че активите
са на стойност над 500 000лв., а пасивите на стойност 100 000лв. Така,
изчислява, че дължимият му дял е 400 000лв. Моли се за уважаване на
предявената искова претенция поради изложените аргументи. Претендира
разноски.
В границите на срока по чл.367 ГПК ответнкът депозира писмен
2
отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради това, че
участието на С. С. не е прекратено по реда на чл.125, ал.1 от ТЗ, нито по реда
на ал.2. При продажбата на дружествен дял не се стига до прекратяване на
членството и поради това не възниква право на ликвидационен дял, а само се
сменя неговият титуляр. Излага, че едно от основните права, които има
съдружникът в ООД е правото на част от печалбата /дивидент/. В тази връзка,
ако с договора за продажба на дружествени дялове не е уговорено изрично
неразпределената печалба за периода до продажбата да се получи от
продавача, правата върху нея принадлежат на купувача на дружествения дял,
тъй като след продажбата той има качеството на съдружник. Неразпределена е
тази печалба, за която няма взето решение за изплащане на дивиденти на
съдружниците. Ако обаче преди продажбата е извършено такова
„разпределение“, правото върху определеният с решението на общото
събрание дивидент се дължи на продавача, тъй като той е имал качеството на
съдружник към момента на вземане на решение. С публикуваните ГФО за
2015г. и 2016г. липсва информация за неразпределената печалба.
В евентуалност, излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Сумата от 400 000лв. е определена като от стойността на активите
– 500 000лв. е извадена стойността на пасивите 100 000лв., без да е налице
доказателство към кой момент са налични активите и пасивите. Моли за
прекратяване на производството, в евентуалност за отхвърляне на иска.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че членственото му
правоотношение в дружеството е прекратено на 31.10.2019г., когато в ТР е
вписана заявената промяна в обстоятелствата от К. П., въз основа на Договор
за покупко-продажба на дялове от капитала на „СИМЕКС -50“ ЕООД.
Навежда, че договорът е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Налице е очевидна
неравностойност на престациите, като тази на купувача е в степен, близка до
липсваща такава. Сумата от 1лев е повече от осем хиляди пъти по-ниска от
номиналната стойност на дяловете. Същевременно от вписаните
обстоятелства в ТР във връзка с притежаваните недвижими имоти и движими
вещи може да се установи, че апортната вноска при учредяването му според
заключението на вещите лица е 416 000лв. Дори и стойността на имуществото
към м.10.2019г. да не е равна на първоначалната апортна вноска, то пак е
налице нееквивалентност. Няма данни страните по сделката да са отчели
някакви особени задължения на дружеството, които да доведат до такава
покупна стойност. С горното обосновава правен интерес от установяване по
съдебен ред нищожността на договора за покупко-продажба, поради което
прави искане за привличане на ТЛП на страната на ищеца /след уточнение с
молба вх. № 1721/04.07.2022г./ на К. К. П..
Ищецът С. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра предявява
срещу третото лице помагач - К. К. П., ЕГН **********, с адрес
гр.Костинброд иск за прогласяване нищожността на Договор за покупко-
продажба на дрежуствени дялове по чл.129 ТЗ от 25.10.2019г., сключен между
3
С. А. С., ЕГН **********, в качеството му на продавач и К. К. П., ЕГН
**********, в качеството на купувач, с правно основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД.
В допълнителен писмен отговор ответното дружество заявява, че не е
страна по договора, с който са прехвърлени дружествените дялове. При
евентуално уважаване на иска за нищожност на договора за прехвърляне на
дружествените му дялове от капитала на „СИМЕКС-50“ ЕООД, би означавало,
че същият е съдружник в това дружество, в резултат на което за него възниква
правната възможност да защити членствените си права с иск по чл.71 от ТЗ-
връщане на дружествените дялове в патримониума на ищеца, но не и да
предяви иск по чл.125, ал.3 от ТЗ. Друг е въпроса дали може иска за
прогласяване на нищожност на договора да се разглежда съвместно с
настоящия. Взема становище за недопустимост за привличане на ТЛП, а искът
срещу него не е обратен такъв. Относно доводите на насрещнаната страна за
стойността на дружествените дялове излага, че на 15.01.2014г. ищецът е
придобил същите за сумата от 8320лв., равна на регистрирания капитал към
този момент, след като капиталът на дружеството е намален по решение на
едноличния собственик на капитала с решение от 29.03.2013г., тъй като се е
разпоредило с част от апортираните вещи.
С определение №178/05.09.2022г. по т.д. № 3/2022г. Окръжен съд –
Силистра прекратява производството в частта на предявения иск по чл.125,
ал.3 ТЗ, а в частта по иска по чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД производството по
делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Силистра, на
основание чл.118, ал.2 ГПК.
След изпращане на дело в РС – Силистра е образувано гр.д.
№1767/2022г., а препис от исковата молба е изпратен на Красмир П., на
основание чл.131 ГПК.
В срока за отговор е подаден такъв, с който се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция за прогласяване нищожност на
договора. Излага, че на 15.01.2014г. насрещната страна е придобила дяловете
от капитала на дружеството на стойност 8320лв., като сумата е равна на
регистрационния капитал към този момент. Капиталът на дружеството е
намален по решение на едноличния собственик с решение от 29.03.2013г. от
416 000лв. на 8320лв., тъй като дружеството се е разпоредило с част от
апортираните вещи.
На следващо място не отговаряло на истината твърденията на ищеца за
липсата на данни страните по сделката да са отчетени някакви особени
задължения на дружеството, които да дават основание за размера на
продажната цена от 1 лев. Към момента на сключване на процесния договор е
отчетен факта, че „СИМЕКС-50” ЕООД е имало задължение по Договор за
многократно използване на заемна сума, сключен със заемодателя
„МИКРОФОНД” АД в размер на 3543лв., както и качеството му на съдлъжник
по Договор за заем №7-1694/12.12.2015г. с „МИКРОФОНД” АД, по Договор
за кредит №729/17.11.2017г. с „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ
4
ДЖОБС” ЕАД, по Договор за кредит №729/17.07.2017г. с „БАНКА ДСК”
ЕАД, по Договор за кредит от 17.07.2017г. с „БАНКА ДСК” ЕАД, изменен с
Анекс от 26.11.2018г., по Договор за кредит №3087.1217/21.12.2017г. с
„ТЪРГОВСКА БАНКА Д” ЕАД. Навежда, че по всички тези договори ищецът
е съдлъжник, както и родителите му по договори, по които кредитополучател
е „АЙМЕКС” ЕООД, ЕИК *********, чийто едноличен собственик и
управител е баща му – Атанас С. А..
На същата дата -25.10.2019г. твърди, че е закупил 100% от дяловете и на
„АЙМЕКС” ЕООД за 1 лев. Продажните цени са определени на такава
стойност предвид необходимостта от покрИ.е задълженията към дружества и
физически лица.
Счита, че в случай че нееквивалентността е съзнавана, то това е
разрешен от закона резултат, проявление на свободата на договаряне. Ако тази
нееквивалентност е равна на липса на престация то е налице симулация на
волята, прикриваща дарствено намерение, който резултат е забранен от
закона, поради което е скрепен със санкцията на ограниченията на
доказателственото право, относно използване на всички доказателствени
средства, при доказване на специалния порок. Следователно
нееквивалентност, равна на липса на престация, с която част от съдебната
практика свързва накърняването на добрите нрави, в случай че е съзнавана
има за последица порок, уреден изрично – чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно
от ЗЗД. Ако е несъзнавана, ще е налице порок на волята и някоя от изрично
предвидените в закон недействителности, съответна на този порок. Моли за
отхвърляне на исковата претениция по горните съображения.
С уточнителна молба вх. № 7123/29.09.2023г. по описа на РС – Силистра
ищецът излага, че действително отношенията между страните са били
комплексни. Предложението за сключване на атакувания договор не дошло от
него или баща му. Последният, като едноличен собственик на капитала и
управител на „АЙМЕКС” ЕООД бил в дългогодишни търговски отношения с
„АГРОСПЕКТЪР” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала и
управител от 07.05.2019г. е Петя К.а П.а. Поради задължения на „АЙМЕКС”
ЕООД П.а пожелала да придобие дружеството, като в сделката се включи и
„СИМЕКС-50” ЕООД, тъй като имуществото на първото нямало да бъде
достатъчно. Като част от сделките по придобИ.ето на двете дружества било
заложено и обещанието на Петя П.а да купи собствената земя на родителите
на ищеца на площ над 120 дка срещу цена от 120 000лв., в срок до 15.08.2020г.
От изготвените от Петя П.а документи установили, че едноличния собственик
на двете дружества се предвижда да е нейния брат – К. П.. В деня, в който
била изповядана сделката за двете дружества, била прехвърлена собствеността
и върху всички притежавани от родителите на ищеца земеделски земи на Петя
П.а, с надеждата да получат продажната цена по сделката. Сочи, че
впоследствие е последвало неизпълнение изплащане на покупната цена по
продажбата на земеделските земи. Въпреки множеството задължения на
„АЙМЕКС” ЕООД навежда, че дружеството е притежавало достатъчно
5
имущество, с които да обслужва задълженията си и след 25.10.2019г.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №441/04.07.2024г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД като го е уважил, приемайки липса
на еквивалентност на престациите.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно.
За да се произнесе по допустимостта на производството съдът
съобрази следното:
Правото на иск /ПИ/ е правомощие чрез иск да се задължи съдът да
разреши конкретен граждански спор, посочен в иска. Възникването и
съществуването на това правомощие зависи от процесуалните предпоставки,
тоест от допустимостта на иска. Неговата недопустимост изключва правото на
иск. Затова ПИ е право да се предизвика допустим исков процес, по който
съдът може и е длъжен да постанови решение по същество на делото.
Ако ПИ не съществува или е ненадлежно упражнено, предявеният иск е
опорочен и поради това недействителен. Той не е в състояние да породи нито
задължение за съда да разгледа и реши делото по същество, нито да бъде
призован отвътникът. А в тях се състои исковият процес като
правоотношение.
Тази зависимост между ПИ и исковия процес се има предвид, когато се
казва, че при съществуващо и надлежно упражнено ПИ искът и исковият
процес са допустими, а при липса или ненадлежно упражняване на ПИ – че те
са недопустими.
Недопустимият иск е недействителен, но неговата порочност е
поправима, и то с обратна сила, ако липсващата положителна процесуална
предпоставка възникне или съществуващата процесуална пречка отпадне.
Настъпи ли такова заздравяване на порочно образувания порцес, той се смята
за редовно възникнал от деня на недопустимия, но вече саниран иск. От друга
страна, ако въпреки липсата на ненадлежно упражняване на ПИ е било
постановено решение, то не е нищожно, а е недопустимо. До деня на неговото
обезсилване по надлежния ред то поражда присъщите му правни последици.
За допустимостта на процеса е достатъчна наличността на процесуалните
предпоставки към деня на решението.
С оглед изложеното следва да се отговори на въпросите налице ли е
надлежно упражняване на иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от
ЗЗД и съответно ако не е налице, санирано ли е впоследствие.
6
Както вече беше изложено производството по делото първоначално е
водено между С. С. и „СИМЕКС-50” ЕООД по предявена искова молба с
правно основание чл.125, ал.3 ТЗ.
С допълнителната искова молба ищецът С. е поискал привличане на
трето лице- помагач в лицето на К. К. П., като е предявил иск срещу него за
прогласяване нищожността на договора за продажба на дружествени дялове,
на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Привличането е конституиране на трето лице като подпомагаща страна
не по негов почин, а по почин на една от главните страни, и то независимо от
неговата воля. Чрез него привличащата страна цели да улесни защитата си
срещу противната страна с помощта на привлеченото лице. Същевременно и
преди всичко тя цели обаче при неблагоприятен за нея изход на делото да
подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето
правно положение в следващия процес, воден между нея и привлеченото лице.
Меродавно за правния интерес от привличане на подпомагаща страна е
дали материалният закон урежда правоотношение между привличаща и
привличана страна, върху което постановеното решение да може да влияе.
На това основание правен интерес от привличане на трето лице помагач
от страна на ищеца С. в случая не се установява. Това е предполагало оставяне
без уважение привличане на трето лице помагач в производството с предмет
чл.125 ТЗ.
Отделно от горното, не е налице надлежно предяваване на иск срещу
третото лице помагач, който може да бъде единствено обратен такъв.
За разлика от повечето проявни форми на обективно съединяване на
искове, при които е характерно, че се съединяват искове между същите страни,
при обратния иск с първоначалния иск се съединява искът на една от страните
срещу подпомагащата страна.
Обратният иск /ОИ/ има за предмет регресното притезание на една от
страните срещу подпомагащата страна. Регресно е притезанието, спрямо което
правото, предмет на първоначалния иск, е преюдициално. В тази нормативна,
а не причинна връзка се състои зависимостта на ОИ от първоначалния иск. ОИ
се предявява като евентуален, ако бъде уважен първоначалният иск /при ОИ
на ответника/ или той бъде отхвърлен /при ОИ на ищеца/. Понеже
съединяването между двата иска /първоначалният и обратният/ е евентуално,
за него важат особеностите на евентуалното обективно съединяване на искове.
По допускане на третото лице съдът се произнася с определение, от
който момент ТЛП става подпомагаща страна. С изпращането на препис от
исковата молба по обратния иск за отговор на ответника по същия се счита, че
съдът го е приел за съвместно разглеждане. Отказът не подлежи на обжалване
с частна жалба, тъй като не прегражда по нататъшното развитие на делото по
този иск /Определение № 55/29.03.2006 г., по т.д. № 54/2006 г., на ТК, 5-
членен състав; Определение № 317/23.06.2010 г., по ч.гр.д. № 251/2010 г., на
III г.о.; Определение № 30/20.01.2012 г., по ч.т.д. № 22/2012 г., на I т.о./.
Когато спорът бъде пренесен във въззивната инстанция, последната, на
7
основание чл. 270, ал. 3 ГПК, извършва служебна проверка на допустимостта
на конституирането на подпомагащата страна. Ако прецени, че встъпването
или привличането са недопустими /например поради липса на правен интерес
у третото лице от благоприятно решаване на спора за подпомаганата страна
или извършено след срока по чл. 219, ал. 1 ГПК привличане/, по отношение на
помагача първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а
производството - прекратено. Това е единствената възможност да се
контролира законосъобразността на участието на третото лице в
производството, тъй като определението за неговото конституиране не
подлежи на инстанционен контрол /по аргумент от противното на чл. 220, изр.
2 ГПК/.
Доколокото самостоятелното съществуване на обратния иск, отделно от
главния, е невъзможно, при родова неподсъдност на обратния иск, съдът не
разделя производството по двата иска и не изпраща обратния иск на друг
съд по компетентност, а отказва да го приеме за съвместно разглеждане
/Определение №82/21.02.2020г. по ч.гр.д. №4549/2019г., IV г.о./. Хипотезата на
чл.104, т. 6 ГПК е неприложима за предявен обратен иск и не може да
обоснове комепетентност на окръжен съд.
Съгласно практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав,
обективно съединяване е възможно само в изрично посочените в
процесуалния закон случаи – чл.211 ГПК /насрещен иск/; чл.212 ГПК
/инцидентен установителен иск/; чл.213 ГПК /съединяване на дела за общо
разглеждане в едно производство/; чл.219, ал.3 ГПК /обратен иск срещу трето
лице подпомагаща страна/; чл.225 ГПК /главно встъпване/. В този смисъл са
определение №776/29.11.2013 г. по ч. гр. д. №6273/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
определение №60473 от 15.12.2021 г. по ч. т. д. №2654/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о. и др.
По настоящото дело такива обстоятелства липсват. Касае се за
недопустимо последващо обективно съединяване на искове. Не е налице
валидно привличане на трето лице помагач и предявяване на обратен иск
срещу него. Напротив, налице е предявяване на нов - втори иск /с ново
основание и петитум/ и срещу нов отнетник, наред с първоначалния, което е
недопустимо. Същият не е подлежал на отделяне, а на неприемане.
Разглеждайки хронологично относимите за правилното произнасяне
обстоятелства в случая следва да се съобрази, че Окръжен съд – Силистра
правилно е приел, че след прекратяване на производството по главния иск е
безпредметно произнасянето по искането за привличане на ТЛП, но
неправилно е взето отношение към предявения като обратен иск,
доколкото именно като такъв е предявен, а съществуването му е
обусловено от съдбата на главния иск.
Дори игнорирайки конкретиката на казуса /привлечено ТЛП и предявен
ОИ/ и да се приеме, че при предявен иск след депозиране на исковата молба, с
допълнителна молба в рамките на вече образувано дело, съдът е длъжен да
отдели материалите и да ги изпрати за образуване на дело от
8
председателя на ОС - Силистра /така, Решение №50029/26.11.2024г. по т.д.
№1214/2020г. на ВКС/, то това не е сторено в настоящия случай. С
изпращането му по подсъдност на РС, на основание чл.118, ал.2 ГПК вр.
чл.104, т.4 от ГПК, реално не е постигнат същия резултат, доколкото
извършените процесуални действия запазват силата си и по същество същото
продължава, но пред родовокомпетентния съд.
Въпреки горното, изхождайки от обстоятелството, че са налице всички
положителни предпоставки за правото на иск и не са налице отрицателните
такива към момента на постановяване на първоинстанционното решение,
то настоящият състав приема, че същото е допустимо такова, както и че
допуснатите от съда грешки не следва да се отразяват на страните. Ето защо
въззивният съд следва да се произнесе по исковата претенция по същество.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:
Не е било налице спор между страните, а и се установява от
представените по делото доказателства, че с решение –протокол на
едноличния собственик на капитала на „СИМЕКС-50” ЕООД от 25.10.2019г.
С. А. С. е взел решение за прехвърляне по реда на чл.129 ТЗ притежаваните от
него 4160 дяла, всеки на стойност 2лв., представляващи 100% от капитала на
„СИМЕКС-50” ЕООД на К. К. П..
В изпълнение на взетото решение с Договор за продажба на дялове от
25.10.2019г. С. С. прехвърля на К. П. притежаваните от него 4160 дяла всеки
на стойност 2 лв., представляващи 100% от капитала на „СИМЕКС-50” ЕООД
срещу сумата от 1 лев.
Приобщени по делото са договор за покупко-продажба на дялове от
капитала на „АЙМЕКС” ЕООД от 25.10.2019г., договор за многократно
използване на заемна сума №**********/30.01.2018г., сключен между
„МИКРОФОНД” АД, като заемодател и „СИМЕКС-50” ЕООД и С. С., като
заемател, договор за заем №7-1694/12.12.2015г., сключен между
„МИКРОФОНД” АД, като заемодател и „АЙМЕКС” ЕООД, като заемател и
Атанас С. А., „СИМЕКС-50” ЕООД и С. А. С., като поръчители за сумата от
8500 евро, договор за кредит №729/13.10.2017г., сключен между
„МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, като кредитор и
„АЙМЕКС” ЕООД, като кредитополучател, Атанас А., Стоянка А.а, С. С. и
„СИМЕКС-50” ЕООД, като съдлъжници за сумата от 28 000лв., договор за
кредит №746/17.11.2017г., сключен между „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, като кредитор и „АЙМЕКС” ЕООД, като
кредитополучател, Атанас А., Стоянка А.а, С. С. и „СИМЕКС-50”, изменен с
Анекс №1/25.02.2019г., за сумата от 235 000лв., договор за кредит от
24.11.2014г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, като кредитор и
„АЙМЕКС” ЕООД, като кредитополучател, „СИМЕКС - 50” ЕООД, Атанас А.
и С. С. съдлъжници за сумата от 120 000лв., изменен с Анекс № 4/24.11.2014г.,
9
договор за кредит от 17.07.2017г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, като
кредитор и „АЙМЕКС” ЕООД, като кредитополучател, „СИМЕКС - 50”
ЕООД, Атанас А., С. С. и Стоянка А.а, като съдлъжници за сумата от
111 580лв., договор за кредит №3087.1217/21.12.2017г., сключен между
„ТЪРГОВСКА БАНКА” АД и „АЙМЕКС” ЕООД, кредитополучател и Атанас
А., „СИМЕКС-50” ЕООД, С. С. и Стоянка А.а, като съдлъжници за сумата от
90 000лв.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2,
том 4, рег. №7618, дело №460/2019г. от 25.10.2019г. Атанас А. и Стоянка А.а
са прехвърлили собствеността на осем броя поземлени имоти на Петя К.а П.а
за сумата от 120 000лв., дължима в срок до 15.08.2020г. /л.166/.
В хода на първоинстанционното производство, на основание чл.176
ГПК, ищецът С. С. е дал обяснения, при които същият излага, че едва при
нотариуса са установили, че купувач на дружествените дялове ще бъде
ответника К. П. и че са се съгласили да направят сделката за 1 лев, при
условие, че ответната страна плати изцяло продажната цена на земеделските
земи, но ответника не си е изпълнил уговорката.
От разпита на свидетеля Атанас А. /баща на ищеца/ се установява, че
причина за продажба на двете дружества били задълженията към
„АГРОСПЕКТЪР” ЕООД, като К. П. се явил като подставено лице.
Преговорите били водени с Петя П.а, като не помни кой реално е предложил
продажната цена да е 1 лев. Не помни размера на задъженията на дружествата.
„АЙМЕКС” ЕООД, имало голямо задължение, което не можел наведнъж да
плати. Предварителната уговорка с бившия управител била за 4-5 години
поетапно да се изплати. След като той починал П.а казала, че иска парите
веднага. Тя внушила, че дружеството ще фалира, което може би повлияло.
Имали още 400 тона царевица, пшеница, склънчоглед в склада. Към кредитни
институции плащанията били редовни, нямали задължения.
От разпита на свидетелката Петя П.а се установява, че отношенията
между С. и сина му, от една страна и предишния управител Огнян
Мавродинов, от друга страна, били отдавна. Те искали финансиране срещу
предоставяне на продукция, като вземането на „АГРОСПЕКТЪР” ЕООД
започнало да се увеличава. Непрекъснато искали пари за заплати, за резервни
части и др. Задължението било около 800 000лв. С. предложил да продаде
фирмите, като по този начин да се счита, че задължението към
„АГРОСПЕКТЪР” ЕООД е погасено. По негово настояване като
допълнително условие било да се продаде и тяхната семейна земя. Уговорка за
цена 1 лев е нямало, нямало опредена цена за дружествата. Не е искал пари за
дружествата, а за земята.
От приетото по делото заключение по ССЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че към
08.10.2019г. „АЙМЕКС” ЕООД има пет активни кредита, с остатък на редовна
главница 365 507лв. Няма просрочени задължения по банкови кредити. След
направен анализ на оборотна ведомост на „АЙМЕКС” ЕООД към 30.09.2019г.
10
и вписаните в нея резултати от счетоводните записвания, констатираните
задължения към финансови институции са в общ размер на 592 090.15лв.
Общият размер на задълженията на „АЙМЕКС” ЕООД към 19.09.2019г. са
1 430 745.49лв., от които 768 372.38лв. са задължения към „АГРОСПЕКТЪР”
ЕООД. Няма осчетоводени вземания от „АГРОСПЕКТЪР” ЕООД.
От заключението по втората ССЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено, се установява, че от представените отчети на
дружеството „СИМЕКС-50” ЕООД в ТР не може да се определи каква е била
стойността на дружествения дял към 31.10.2019г. Вещото лице приема, че
стойността на дружествения дял е този вписан в актуализирания учредителен
акт към 10.01.2014г. или капитал в размер на 8320лева, разпределен в 4160
дяла по два лева. Няма извършена пазарна оценка на апортираното имущество
към 25.10.2019г. Пазарната стойност на 4160 дружествена дяла в този случай
съответства на чистата стойност на активите, която към 31.10.2019г. е в размер
на 8038лв., а стойността на един дружествен дял е 1.9322лв. Съдържанието на
счетоводния баланс на дружеството към 31.10.2019г. не съответства на
счетоводните регистри и поради тази причина вещото лице е изготвило два
междинни баланса към 31.10.2019г. в два варианта. Няма изготвен Баланс към
31.10.2019г. и поради тази причина експертизата изготвя междинен отчет при
два варианта. При първия вариант стойността на 4160 дяла е в размер на
7500лв., а стойността на един дял е в размер на 1.8028лв. При втория вариант
стойността на 4160 дяла е в размер на 115891 лв., а стойността на един дял е в
размер 2 .7839лв. Чистият актив на дружеството по съставения междинен
баланс към 31.10.2019г. е 8038лв. Стойността на 4160 дяла е в размер на
8038лева, а стойността на един дял в този вариант е 1.9322лв.
При извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че понастоящем
„СИМЕКС-50” ЕООД е заличено, след проведено ликвидационно
производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата претенция е по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Ищецът, в настоящия процес, извлича правния си интерес от
прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени
дялове от това, че е страна по договора, сключен между него и К. П. за
прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „СИМЕКС-50” ЕООД,
предмет на иска и пряко е засегната правната му сфера от сключения договор.
Не е нужно правният интерес да е непосредствен, достатъчен е евентуален
такъв.
Освен между съдоговорителите, договорът по чл. 129 ТЗ е предназначен
да произведе и действие по отношение на дружеството. Последното е
самостоятелен правен субект, което не се идентифицира с притежателя на
дяловете му, поради което спорът между страните по сделката по чл. 129 ТЗ
относно нейната валидност не може да бъде разрешен без участието на самото
дружество /в този смисъл Решение № 234 от 2.12.2014 г. на ВКС по т. д. №
11
228/2014 г., I т. о., ТК/. В случая обаче не следва да се обсъжда
необходимостта от конституиране на дружеството в процеса, доколкото
същото е заличено и не може да се осигури участието му, съобразно т.6 от ТР
№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът твърди, че процесния договор е нищожен поради накърняване
на добрите нрави, тъй като бил сключен при недопустима липса на
еквивалентност на престациите. Този, който твърди, че сделката е сключена в
нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение.
Ответникът от своя страна следва да докаже твърденията си за отношения
между страните, които дават основание за определяне на цената по сделката. В
тази насока е разпределена и доказателствената тежест още в
първоинстанционното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност
на престациите при двустранните договори е в противоречие с добрите нрави,
доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл.9 от ЗЗД. Явното несъответствие на насрещните престации
при възмездните договори представлява нарушение, въпреки свободата на
договаряне, което води до нищожност на сделката като за обосноваване на
извод в тази насока следва да е налице изключително голяма разлика между
тях.
За да бъде сделката нищожна поради противоречие с добрите нрави, не
е достатъчно само насрещните престации да са нееквивалентни. Има различни
степени на нееквивалентност, като не всяка от тях води до абсолютна и
изначална нищожност.
Допустима е известна нееквивалентност на насрещните престации, с
оглед конкретния интерес на страните по сделката, при която сделката е
валидна. Друга, по-висока степен на нееквивалентност, може да води до
унищожаемост на сделката по чл. 33 ЗЗД, а именно при сделка, сключена при
явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда. Само
следващата, най-висока степен на нееквивалентност, при която е налице
такова съотношение между насрещните престации, че едната от тях е
незначителна и практически нулева, води до абсолютна нищожност на
сделката, поради противоречие с добрите нрави.
В своята практика ВКС е имал повод да посочи, че в хипотезата на
чл.129 ТЗ цената, срещу която съдружник прехвърля дружествения си дял, е
предмет на пряко договаряне между продавача и купувача, без да е обвързана
от пазарната или балансовата стойност на активите на дружеството към датата
12
на прехвърлянето /Определение №543/14.11.2016г. по дело №50341/2016г. на
ВКС, Решение №64 от 09.06.2009 г. по търг. д. №504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о./.
С оглед гореизложеното, настоящият състав не констатира подобна
несъразмерност на насрещните престации, която да е значителна и
практически нулева, което от своя страна да води до нищожност на сделката.
За да достигне този извод настоящият състав съобрази обстоятелствата по
делото.
Липсва спор между страните, че отношенията им са комплексни и
обхващат няколко правоотношения с различни лица. Касае се за продажба
дружествени дялове на „АЙМЕКС” ЕООД, „СИМЕКС-50” ЕООД и
земеделска земя. Ето защо е недопустимо преценката за еквивалентност да е
основана единствено и само на пазарната стойност на дружествените дялове
на „СИМЕКС-50” ЕООД в размер на 8038лв. и продажната цена от 1 лев.
След съвкупна преценка на събраните по дело доказателства и
конкретно изложеното пред съда с молба вх. № 7123/29.09.2023г. по описа на
РС – Силистра, което се преценява като признание на факт, по смисъла на
чл.175 ГПК, се обосновава извод за липса на твърдяната нееквивалентност.
Фактът дали е налице неизпълнение на предварително уговореното между
страните, респективно необходимостта от предприемане на съдебно
производство за получаване на дължима престация са обстоятелства, които са
ирелевантни за настоящото производство. Същевременно видно от
обясненията на ищеца по реда на 176 ГПК именно продажбата на
земеделската земя е било условието за сключване на трите договора, а
насрещната страна не е изпълнила уговорката /л.190 и сл./.
С оглед горното, настоящият състав намира, че очевидно в случая се
преследва друга цел, с оглед цялостните отношения между страните. Оттук се
извежда, че липсва сочения от ищеца порок, водещ до недействителност на
оспорената сделка.
С ТР №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. дело №1/2020г. на ОСГТК на
ВКС се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Такива не се установяват в случая.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на исковата
претенция и като такава неправилно е уважена от първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови ново, а исковата претенция се отхвърли.
По разноските:
Има искане за присъждане на разноски от въззивната страна, поради
което предвид изхода от делото такива й се следват в претендирания размер от
3000лв., от които 1200лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция и 1800лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за първа
13
инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №449/04.07.2024г., постановено по гр.д.№1767/2022
г. по описа на РС – Силистра, изменено с Решение №740/25.11.2024г., като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. С., ЕГН **********, с адрес
гр.Силистра срещу К. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.Костинброд,
общ.Костинброд, обл.Софийска, ул. „Рила” №7 иск за прогласяване
нищожността на Договор за покупко-продажба на дрежуствени дялове,
представляващи 100% от капитала на „СИМЕКС-50“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес гр.Силистра от 25.10.2019г., сключен между
С. А. С., в качеството му на продавач и К. К. П., в качеството на купувач, на
основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра ДА
ЗАПЛАТИ на К. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.Костинброд сумата от
3000лв. /три хиляди лева/, представляващи разноски за първоинстанционна
и въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14