№ 176
гр. гр. Димитровград, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101303 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.
В искова молба ищецът В. Т. Д. твърди, че е потребител на електроенергия с
клиентски №********** и ИТН 1565450 за обект в *******************************. При
извършена проверка от страна на служители на ответника „Електроразпределение юг“ЕАД
било констатирано, че електромера на обекта не отчита ел.енергия. В следствие на това, с
фактура №**********/10.08.2021г. на ищеца допълнително била начислена за плащане
сумата от 222,82 лева, представляваща корекция на сметка за минал период от време, а
именно от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. Счита, че обективната отговорност е изключение, тъй
като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, като нейното
предвиждане е правомощие на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР.
Поради това и начислената му с фактура №**********/10.08.2021г. сума за плащане в
размер на 222,82 лева, представляваща корекция на сметка за минал период от време, е
недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Ето защо за ищеца бил
налице правен интерес да предяви против ответника „Електроразпределение Юг“ЕАД
отрицателен установителен иск на основание чл.124 от ГПК. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „Електроразпределение
Юг“ЕАД, че ищеца не му дължи сумата от 222,82 лева, начислена по фактура
№**********/10.08.2021г., представляваща корекция на сметка за минал период от време.
Ответникът „Електроразпределение Юг“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в
който твърди, че предявения иск е неоснователен, поради което го оспорва изцяло и моли да
бъде отхвърлен. Посочва, че на 20.04.2021г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД
извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца.
При проверката било установено, че електромера е с изгаснал дисплей. За тези действия,
извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ №648032/20.04.2021г. в присъствието на един свидетел. С оглед на
изложеното и като е установено, че са налице предпоставките на чл.52 ал.1 т.2 от ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството
ел.енергия, като е начислил допълнително такова на клиента в размер на 1109 кWh.
Стойността на това допълнително количество е 222,82 лева. Периодът от време, за който е
1
извършена корекцията е 90 дни, считано от 20.01.2021г. до датата на техническата проверка
на електромера- 20.04.2021г. Поддържа, че стойността на дължимата сума е изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи
на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна ел.мрежа, ведно с дължимата
сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото. Намира за неоснователни
доводите на ищеца, че има съществено значение кой точно е извършил въздействието над
електромера и че то не може и не следва да се вмени във вина на абоната. Въпросът за това
кой е бил конкретния извършител в случая бил ирелевантен, защото в законовите
разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството ел.енергия, не се
съдържали изисквания и условия за извършването на сметки при установено виновно
поведение на крайния клиент, като достатъчно било да се установи по съответния ред, че е
налице случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия, за да се
пристъпи към такава корекция. В тези случаи правото на мрежовия оператор да извърши
едностранна корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.енергия.
Предвид изложеното, счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на
ответното дружество. С оглед на това счита, че предявения иск е изцяло неоснователен, като
иска той да бъде отхвърлен от съда. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване №648032, на 20.04.2021г. служители
на „Електроразпределение Юг“ЕАД, в присъствието на свидетеля И.К.Я., са извършили
проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита
потребената ел.енергия за обект, собственост на В. Т. Д., представляващ апартамент в
*******************************. При проверката техниците установили, че електромера
е повреден, като дисплея му е угаснал и не отчита показания. Поради това, той бил
демонтиран, а на негово място монтиран нов електромер.
От приетата по делото Справка за коригиране на сметката за електроенергия,
изготвена от служител на „Електроразпределение Юг“АД, във връзка с направените
констатации в горепосочения Констативен протокол, на ищеца служебно е била начислена
допълнително ел.енергия за периода от 21.01.2021г. до 20.04.2021г. в размер на общо 1109
кWh на стойност 222,82 лева.
С писмо от 10.08.2021г. ответникът уведомил ищеца, че на 20.04.2021г. служители
на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на меренето на ел.енергия на
обект с измервателна точка ИТН 1565450 в *******************************, на клиент с
клиентски №**********, като било констатирано, че електромерът не отчита ел.енергия. На
основание чл.52 ал.1 т.2 от ПИКЕЕ сметката за ел.енергия била коригирана за периода от
20.01.2021г. до 20.04.2021г., за 90 дни. Допълнително начислената дължима сума била в
размер на 222,82 лева.
На 10.08.2021г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната В. Т.
Д., за обект в *******************************, с клиентски №********** и ИТН
1565450, като за периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. допълнително била начислена
доставена му ел.енергия на стойност 222,82 лева.
2
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество, съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението на
вещото лице инж.М. Х., Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
№648032/20.04.2021г. отразява техническото състояние на СТИ ********* в имота на
ищеца, което е резултат от техническа неизправност, по смисъла на чл.52 ал.1 т.2 от
ПИКЕЕ- повреден електромер. Описаната констатация в процесния Констативен протокол
водела до неизмерване на електрическата енергия. Правилно е приложена методиката за
изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия така, както и заложена в чл.52 ал.1 т.2
от ПИКЕЕ, но с допусната техническа грешка, като според вещото лице, общата ел.енергия
за доначисляване е 1644 кВтч на стойност 330,31 лева с ДДС. Правилно е остойностено това
неизмерено количество, съгласно чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ. За периода от 20.01.2021г. до
20.04.2021г. не съществуват фактурирани количества ел.енергия за процесния обект с ИТН
1565450, освен процесните 1109 кВтч. Демонтираният електромер от обекта е бил
еднофазен, двутарифен, статичен. Процесният електромер, като се има предвид
класификацията, дадена в списъка за определяне на периодичността на последващи
проверки на СТИ, които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед №А-616 на
председателя на ДАМТН от 11.09.2018г., попада в групата на електромери еднофазни с
периодичност 6 години. Електромерът има изискуемия знак за първоначална проверка, като
е следвало да премине вторична проверка през 2022г. Сроковете по Заповед №А-616 на
председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. са спазени.
В устен доклад по делото в проведеното на 16.11.2021г. съдебно заседание, вещото
лице посочва ,че изправността на процесният електромер е била проверяване за последен
път на 03.08.2020г. Следващите дати за проверка на изправността му са били определени
през месеците октомври 2020г., на 25 януари и 07 февруари 2021г., но такава реално не била
извършена от служителите на ищцовото дружество.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че той не
дължи плащането на сумата от 222,82 лева по фактура №**********/ 10.08.2021г.,
представляваща неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за минал период от
20.01.2021г. до 20.04.2021г.
Безспорно установено по делото е, че ищецът ползва имот в
*******************************, с ИТН 1565450, както и че между него и ответното
дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника
на ел.енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски №**********. Не се спори
между страните по делото, че на 10.08.2021г. ответното дружество е издало на името на
ищеца фактура №**********, по която за периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. му е
начислено задължение за доставена и консумирана в неговия обект ел.енергия в размер на
222,82 лева.
3
Доколкото настоящото производството е резултат на отрицателен установителен иск
по чл. 124 ал. 1 от ГПК, тежестта за установяване дължимостта на процесната сума и нейния
размер е на ответното дружество. Основният спор по делото е относно възможността за
едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и
съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.
За да възникне правото на ответника на основание чл.52 ал.1 от ПИКЕЕ да коригира
за минал период сметката за ел.енергия на ищеца, е необходимо при извършена проверка да
се установи, че СТИ поради техническа неизправност не измерва и не отчита преминалите
през него количества ел.енергия, като повредата не се дължи на външна намеса. В този
случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от
датата на констатиране на неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
СТИ или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни.
В настоящия случай, представител на ищеца-клиент не е присъствал на проверката на
уреда, като тя е извършена в присъствието на един свидетел. Видно от съставения при
извършването й констативен протокол, тя е била осъществена от служители на „ЕВН
България Електроразпределение“ЕАД, които са установили, че електромера е повреден и не
отчита консумираната в обекта ел.енергия, тъй като дисплея му е угаснал.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел.
енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че
законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната
фактура сума.
Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали
същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното
констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при
установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице
задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките
за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че
щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане,
въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и
отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и
такова да се установи безспорно размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонена от
отчитане енергия подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
неотчитане на действителното потребление на ел.енергия от ответника, не се установи по
пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя.
Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на
презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се
установи, че именно потребителя носи вина за възникналата повреда в електромера. За да
бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат
нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ и
4
схемата му на свързване, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия,
консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че
повредата на електромера на ищеца е реализирана именно от него или от лице, действало с
негово знание и съгласие. В този смисъл съдът счита, че не се събраха безспорни
доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неотчитане на
ползваната електроенергия и поведението на ищеца, а именно, че той или негов
представител е извършил действия, нарушаващи въведената в ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество
средства за търговско измерване.
Действително, с оглед измененията в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г.,
извършването на корекция на сметка е изрично уредено чрез препращане към правилата на
ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от
04.05.2019г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия, които регламентират реда
и начина за проверка на СТИ и начисляване на допълнителна ел.енергия.Приемането на тези
правила не променя направения по-горе извод, че доставчикът на ел.енергия следва да
докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и
реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на отговорността на
потребителя. Недопустимо е едностранно, с приемането на правила, да се въвежда
обективна отговорност на потребителя. В процесният случай, ответникът в чиято тежест е,
не установи, че електромерът е манипулиран /повреден/ от абоната, нито периода и размера
на реално потребената ел.енергия, които са основните предпоставки за коригиране на
отчетеното количество ел.енергия за минал период от време.
Предвид изложеното, следва да се приеме за недоказано виновно поведение от страна
на ищеца или негов представител за настъпилата повреда на процесното СТИ. Изложените в
отговора съображения за безвиновна, обективна отговорност на клиента са несъстоятелни,
като според съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между
доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното
поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД
тя да бъде санкционирана за всички настъпили за насрещната страна вреди. Затова, след
като не се установи и доказа, че именно ищецът или негов представител е станал причина за
повредата на електромера, довела до неотчитане на консумираната ел.енергия, то липсва и
законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция от страна на
ответното дружество.
Ето защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само
въз основа на обективния факт на констатирано неотчитане, в следствие на повреда или
неправомерно въздействие върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да
се установи точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
5
Предвид изложеното съдът счита, че ответното дружество неправомерно служебно е
начислило на ищеца сумата от 222,82 лева, представляваща задължение за доставена
ел.енергия за периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г., по партида с клиентски №**********,
отнасяща се за обект на потребление в *******************************, с ИТН 1565450,
поради което и предявения отрицателен установителен иск, с който се иска да се признае за
установено, че ищеца не дължи на ответното дружество горепосочената сума, следва да бъде
уважен, като основателен и доказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения по делото
списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 50 лева и за
адвокатско възнаграждение- 300 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество
прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като
иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за
неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден размер за дело с такъв имуществен интерес- 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Т. Д., с ЕГН **********, от
*******************************, не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”
№37, представлявано от В.И.- юрисконсулт, сумата в размер на 222,82 лева /двеста двадесет
и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на начислена по фактура
№********** от 10.08.2021г. ел.енергия за периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г., по
партида с клиентски №**********, за ИТН 1565450, за обект в
*******************************.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, представлявано от В.И.-
юрисконсулт, да заплати на В. Т. Д., с ЕГН **********, от
*******************************, направените по делото разноски в размер общо на 350
лева /триста и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6