№ 394
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101521 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „***********” ЕАД, ЕИК
********, гр. ********** , представлявано от инж. Г.Т. чрез юриконсулт Д. З.
против О. Г. Н., гражданин на Р. родена на **********г., с адрес: гр.
************. Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната
страна дължи сумата от 1103.07лева, представляваща сбор от главница в
размер на 865.00лева и лихва в размер на 238.07лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 29.08.2017г. до 22.07.2021г., за което са били
издадени фактури в периода 25.10.2018г. до 25.08.2021г. Ищецът сочи, че
между него и ответника е налице валидно правоотношение с предмет на
доставка ВиК услуги. Твърди се, че ответникът е клиент на дружеството и
страна по облигационно правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в гр. ************, с
идентификатор № *********. Заведена била партида с аб. № *****. Ищецът
счита, че ответникът, като собственик на посочения апартамент, се явявал
„потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВИК системи. Съдържанието на облигационните правоотношения между
страните се подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били
публично известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР.
Измерването на ползваната от ответника вода ставало посредством водомер,
разположен в жилището му. Отчитането в процесния период ставало
посредством мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил
поставен до водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ
обекта. Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на
отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната –
„видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за
обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на
услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след
1
всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени
съответните реквизити. Конкретно за ответникът в периода 25.10.2018г. до
25.08.2021г. са били издадени три броя фактури, които не са били заплатени в
срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на 865лева.
Върху сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено
плащане в общ размер на 238.07лева за периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г. –
датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото. Иска се
постановяване на решение, с което Н. да бъде осъдена да заплати посочените
суми на дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът О.
Г. Н., гражданин на Р. родена на **********г., с адрес: гр. ************,
депозира такъв чрез особения представител адв. Т. Д., АК гр. Бургас, с адрес:
*********. Ответната стана счита исковата молба за нередовна поради неясно
изложение на обстоятелствата. Позовава се на отчетните периоди по
фактурите, които били в нарушение на ОУ на дружеството, което
затруднявало защитата му. Не били посочени цените, на които ищецът
извършвал услугите си. Ищецът не бил представил и ОУ, на основание които
претендирал, че са налице правоотношение между него и ответника. По
същество исковете се оспорват по основание и размер. Оспорват се и
фактическите твърдения , изложени в исковата молба. Изтъква се и
нарушение в задължението на ищеца поне веднъж годишно да извърши
отчитане водомера на ответника. Информацията в издадените фактури била
неясна, неразбираема и в нарушение на ЗЗП и Международната система
единици SI. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за всички
вземания възникнали преди 15.11.2018г., както и за съответното обезщетение
за забава. Претендира се за отхвърляне на исковете. Не се представят
писмени доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Т. Д., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „***********” ЕАД, ЕИК ********, гр. Бургас и О.
Г. Н., гражданин на Р. родена на **********г., с адрес: гр. ************ са се
намирали в облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги
относно водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. ************, с
идентификатор № *********, с абонатен № *****. По делото е представен
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 67, том VII, рег.
№ 4925, н. д. № 1219/ 09.06.2008г., от който е видно, че Н. е станала
собственик на посочения недвижим имот. От представената по делото справка
чрез отдалечен достъп по данни за имот, към датата на предявяване на
2
исковата молба, собствеността над имота не е била променена. В имота на
ответницата е бил поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е видян от
инкасатора на имота в една част от периодите, а в друга стойностите на
потребление са посочени от абоната. След отчитане на показанията на
водомера са издадени три броя фактури – фактура № **********/
25.10.2018г. за сумата от 686.11лева, фактура № ********/ 28.10.2019г. за
сумата от 166.96лева и фактура № ********/ 25.08.2021г. за сумата от
11.93лева. Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода
29.08.2017г. до 22.07.2021г. Вписаните във фактурите показания на
потребената вода отговарят на записаните в справката – извлечение. По
делото не са представени доказателства посочените суми да са били
заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че О. Г. Н. е абонат на дружеството ищец - „***********” ЕАД, ЕИК
********, гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, Н. е потребител на ВиК
услуги. Това си качество ответната страна е получила с придобиване правото
на собственост върху имота. Между страните няма сключен изричен писмен
договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/
14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на дружеството,
които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ,
отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на
ответницата водомер. Ответната страна оспорва редовността на отчитането на
ползваната вода и в тази връзка следва да се отбележи, имотът е със сезонно
ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало веднъж
годишно. В тази връзка не следва да се счита, че от страна а ищеца има
неизпълнение на задълженията му по отчитане на ползваната вода.
Дружеството не е имало достъп до имота, което кореспондира и с други
установени по делото обстоятелства. Извода за това може да се направи от
представените писмени доказателства – справката – извлечение сочи само по
едно отчитане на ползваната услуга. На следващо място съдът се убеди в
невъзможността ответната страна да се намери на посочения адрес в
България, което наложи и назначаване на особен представител по делото.
Наред с това е видно, че Н. е чужд гражданин и данните по делото сочат и
може да се твърди с голяма степен на убеденост, че същата не живее
постоянно на адреса. Ето защо дружеството е приело да отчита обекта като
сезонен такъв по чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. Това съответно не е нанесло вреда
на ответната страна, а напротив – записани са реални данни от СТИ, като
дружеството не се е възползвало от възможността си да регистрира и
фактурира данни по реда на чл. 24, ал. 4 от ОУ, т.е. да въведе служебно
количество ползвана вода. След отчитане на потребената вода, в изпълнение
на задълженията си , дружеството е издало посочените по горе фактури за
ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За Н. е било налице задължение
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен срок задължението си,
което е в размер на общо на 865.00лева. Не може да се сподели и твърдението
на ответната страна, че издадените фактури са с неясно съдържание. В
представените по делото три броя фактури ясно са посочени данните на
3
абоната, периодът на ползване на услугата, разликата в показанията старо –
ново отчитане, както и цената на ползваната услуга и крайната дължима
стойност с ДДС. Абонатът е уведомен и за крайната дата на плащане, преди
да бъде започнато начисляване на лихва. По делото няма данни ответната
страна д е изпълнила задълженията си към дружеството. Съгласно чл. 44 от
ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 238.07лева, дължима за периода
25.11.2018г. до 15.11.2021г. – датата на предявяване на исковата молба.
Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Не е налице и
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 114 във вр. чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. Трите издадени фактури са със срок за плащане съответно 24.11.2018г.,
27.11.2019г. и 24.09.2021г. като исковата молба е предявена в съда на
15.11.2021г. , т.е. по нито една от тях , дори и по първата не е изтекъл краткия
3- годишен давностен срок, в който се погасява правото на кредитора. При
така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за доказан и
следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 310.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Г. Н., БУЛСТАТ:*********, гражданин на Р. родена на
**********г., с адрес: гр. ************, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „***********” ЕАД, ЕИК ********, гр.
**********, сумата 865.00лева /осемстотин шестдесет и пет лева/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
периода 29.08.2017г. до 22.07.2021г., по издадени фактури за периода
25.10.2018г. до 25.08.2021г., сумата от 238.07лева /двеста тридесет и осем
лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от 15.11.2021г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА О. Г. Н., БУЛСТАТ:*********, гражданин на Р. родена на
**********г., с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „***********” ЕАД, ЕИК ********, гр. **********, сумата от
общо 510.00лева /петстотин и десет лева/ представляваща деловодни разноски
– 100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 310.00лева за
заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5