Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. К., 18.02.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретар – протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 732 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е
образувано по искова молба вх. № 4013 / 07.10.2019 година подадена от ищеца „К.Б.”
ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. –
управител против ответника М.Г.Г., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр.
чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 264.62
лева, представляваща дължима сума по Договор за кредит № ********** / 28.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
дължима от
подаването на исковата молба по настоящото
дело – 03.10.2019 г. до
окончателното плащане, ведно с
направените разноски по делото.
В исковата
молба ищецът твърди,
че „4Ф.“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ е сключил
с ответника Договор за кредит № ********** / 28.05.2015 г. по реда на чл. 6
от ЗПФУР за сумата от 300.00 лева, за период от 30 дни, с падежна дата –
27.06.2015 г.
Ищецът сочи, че
сумата е отпусната на 28.05.2015 г. в Изипей. С настъпването на падежа по
договора ответникът изпада в забава, тъй като не изпълнява задълженията си и
съответно започва да се начислява наказателна лихва, съобразно условията на
договора.
На 01.02.2018 г.
„4Ф.“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б.” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 005 / 01.02.2018 г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор
за кредит № ********** / 28.05.2015 г.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 264.62 / двеста
шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки / лева – главница, ведно
със законната лихва от 03.10.2019 г. / датата на подаване на исковата молба в
РС / до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответницата М.Г.Г., ЕГН ********** в срока по чл. 131 от ГПК не дава отговор. В проведеното съдебно
заседание същата редовно призована не се явява и не сочи
уважителна причина за това.
Районен съд
– гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :
От приложения по делото
Договор за кредит
№ ********** / 28.05.2015 г., сключен
между страните е видно, че ответницата е изтеглила потребителски кредит
в размер на 300.00 / триста / лева, като са определени условията за връщане на
същия и крайната дата на връщане е 27.06.2015 г.
От приложената
разписка № 2000000083769298 / 28.05.2015 г. се установява, че „4Ф.“ ЕООД е превело цялата сума
на ответницата.
От
приложения като доказателство по делото Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 005
/ 01.02.2018 г., е видно,
че „4Ф.“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва
с „К.Б.”
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF –
2018 – 005 / 01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор за кредит № ********** / 28.05.2015 г.
Към
ответницата е изпратено уведомление за прехвърляне на вземания, като
съобщението е върнато на 05.02.2018 г., тъй като не е потърсено от лицето.
В производството по
настоящото гражданско дело се установи, че на ответницата е връчен препис от исковата молба, с приложените към
нея доказателства, съответно не е подала писмен отговор на исковата молба в предвидения по ГПК срок,
не е заявила становище по определението на настоящия
съдебен състав от 13.11.2019 година, както и не се
е явила или изпратила
представител в проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година, за което е
редовно призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К.
като взе предвид гореизложеното, както и отправеното искане по реда на чл. 238
от ГПК от юрк. Е.Е.
- пълномощник на ищцовото
дружество направено с
молба вх. № 4998 / 04.12.2019 г., докладвана в съдебно заседание за постановяване на неприсъствено решение,
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К.
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че
предявените обективно съединени искове, предмет на разглеждане са вероятно
основателни, поради което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане от страна на ищцовото дружество за присъждане на направените съдебни разноски / приложен е списък по чл. 80 от ГПК / следва да се уважи, поради което ответникът М.Г.Г., ЕГН ********** *** следва да заплати на ищеца сумата в размер от 50.00 / петдесет / лева - държавна такса за завеждане на делото и сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен
представител Р.В. – управител общата сума от 264.62 лева, представляваща дължима сума по Договор за кредит № ********** / 28.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
дължима от
подаването на исковата молба по
настоящото дело – 03.10.2019 г. до
окончателното плащане
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на „К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. – управител сумата в размер от 50.00 / петдесет / лева - държавна такса за завеждане на делото и сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :