№ 1041
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500972 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 474/2020г. по описа на ОС-
Видин срещу решението от 15.02.2021г., с което е осъдена Прокуратурата на Р България да
плати на В. К. В. на основание чл. 2, ал. 1 т.3 ЗОДОВ сумата 5000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по ДП № 67/2016г. по описа
на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, ведно със законната лихва от
12.04.2017г., отхвърлен е иска за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от
20 000 лева , както и иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от същото незаконно обвинение в размер на 50401 лева.
Ищецът В.В. обжалва решението в частта, с която исковете му са отхвърлени, като
твърди, че липсват мотиви за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, а изводите за недоказаност на претенцията за имуществени вреди са фактически и
правно необосновани. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на
исковите претенции.
Ответникът Прокуратурата на Р България обжалва решението в частта, с която искът
за неимуществени вреди е уважен за разликата над 1500 лева ( така уточнителна молба от
28.09.2021г.) с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за горницата над 1500 лева.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, приема
следното:
Съгласно даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение в решение № 95/08.05.2011г.
по гр.д.№ 849/2010г. на ІІІ ГО на ВКС и в съответствие с постановките на т. 13 на ТР №
3/22.02.2004г. на ВКС по т.д.№ №3/2004 на ОСГК , Държавата отговаря самостоятелно за
вреди от незаконно задържане под стража само в случаите, когато задържането под стража е
изрично отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е
развило досъдебното и съдебното производството.
В исковата молба се твърди, че наложената с постановлението за привличане като
обвиняем на 27.11.2016г. мярка за неотклонение по ДП № 67/2016г. по описа на СО при СП
е отменена от съда в производството по чнд № 3376/2016г. по описа на Специализиран
наказателен съд. Това твърдение се опровергава от приложените по делото доказателства.
Ищецът е бил задържан от полицейските органи за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, а с
постановление на прокурора, с което е привлечен като обвиняем ( това от 27.11.2016г.), за
срок до 72 часа по реда на НПК. Тези мерки осъществяват идентична с тази по мярката за
неотклонение „задържане под стража“ принуда спрямо задържаното лице. Спрямо ищеца те
са били приложени за периода от 26.11.2016г.г. до 29.11.2016г. , но нито са били обжалвани,
нито са били отменени. С определението на Специализирания наказателен съд от
30.11.2016г. по чнд № 3376/2016г. прокурорското задържане под стража на ищеца не е
отменено, а като е констатирано, че срокът му е изтекъл, не е уважено искането за вземане
на нова мярка за неотклонение на ищеца. В тази хипотеза вредите от задържането под
стража се явяват недопустим предмет на самостоятелна искова претенция по чл. 2, ал.1 т.1
ЗОДОВ, а подлежат на обезщетяване в рамките на претендираното от ищеца по реда на чл.
2, ал.1 т.3 ЗОДОВ глобално обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.). Отговорността е обективна и за възникването й
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2-ро ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на
обвинение за извършване на престъпление и 2) прекратяване на наказателното
производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е
установено, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление
по чл. 321, ал.6 НК за това, че в периода април 2016-26.11.2016 се е сговорил с други три
лица да извършва престъпления по чл. 234 НК с които се цели да набави имотна облага от
продажба на акцизни стоки без бандерол. По така повдигнатото обвинение ищецът е
привлечен като обвиняем на 27.11.2016г. , като му е взета мярка за неотклонение задържане
под стража до 72 часа. Преди привличането му като обвиняем, в рамките на разследването,
което до 27.11. 2016г. се е водило срещу неизвестен извършител, е поискано от съдия
разрешение за претърсване на дома на ищеца в гр.***. При осъщественото в резултат на
разрешението на съда претърсване в дома на ищеца са иззети движими вещи, сред които и
138 000 лева, 10 570 евро, 290 британски паунда и 320 щатски долара. ( така протокол за
претърсване и изземване от 26.11.2016г. на лист 6-9 от том 4 от приложеното досъдебно
производство).
Наказателно производство срещу ищеца е прекратено с постановление на прокурор
при Апелативна специализирана прокуратура от 12.04.2017г., като е прието, че липсват
доказателства за сдружението по чл.321 ал.6 НК. В частта по обвиненията срещу други две
2
лица за престъпления по чл. 234 НК производството е изпратено по компетентност на СРП,
където производството срещу тях също е прекратено, като с постановление от 11.12.2019г. е
прието, че не се установява те да са извършители на престъпленията и се разпорежда
връщане на иззетите от ищеца с протокол от 26.11.2016г. движими вещи, сред които и
138 000 лева, 10 570 евро, 290 британски паунда и 320 щатски долара. На 22.01.2020г.
ищецът е получил от следовател при СО на СГП иззетите на 26.11.2016г. вещи.( така
разписка на лист 12 от том 11 на следственото дело).
Заявените за обезвреда по реда на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ морални щети представляват
обичайните негативни преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва –
душевно безпокойство, тревога, негативни преживявания, смущения в социалното
общуване,загуба на доверие в институциите.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаните по делото свидетели Т. и И. ги потвърждават .
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило в кратък срок – за около 5
месеца, в досъдебната фаза; обвинението е за престъпна проява в условията на усложнена
престъпна дейност; ищецът е бил в следствения арест за периода 26.11.-29.11.2016г., въз
основа на заповед за задържане по ЗМВР и взета с прокурорско постановление мярка за
неотклонение задържане под стража до 72 часа; участието на ищеца в процесуално-
следствените действия се изчерпва с разпита му като обвиняем и извършеното претърсване
в дома му; обвинението не е за тежко престъпление.
Незаконното обвинение е имало краткосрочно и неинтензивно негативно отражение
върху личността и начина на живот на ищеца.
При съпоставяне на изброените фактори изключителен превес имат обуславящите по
– нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди (определящ по –висок размер е
единствено периода от 4 дни, за който ищецът е бил задържан), поради което настоящата
инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление такъв от 1 500 лева.
Искът по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
е частично основателен.
Видно от адвокатското пълномощно и договора за правна помощ на лист 34 от том ІІ
на досъдебното производство, ищецът е заплатил в брой сумата 800 лева за адвокатски
хонорар за представителство в досъдебното производство.
Недоказано, при тежест на ищеца, е останало по делото твърдението му, че е правил
разходи за път. Заявеното с молбата от 10.12.2020г., че е пътувал с автомобила на съпругата
си от гр.Видин до гр.София на 27.11.2016г., 29.11.2016г., 8.12.2016г. и през януари 2020г.
не е доказано. Видно от документите на лист 24-31 от том 2 на досъдебното производство,
ищецът е бил задържан в следствения арест в гр.Видин, от където е бил конвоиран в
3
гр.София, за да му бъде повдигнато обвинение, а от следствения арест в гр.София е
конвоиран за сградата на СНС на съдебното заседание по чнд № 3376/2016г т.е. на тези
дати не се е придвижвал с личен автомобил, съответно не е правил разходи за път. В
производството пред Апелативен специализиран наказателен съд ищецът не е бил страна,
поради което и не се е явил в съдебно заседание на 08.12.2016г., видно от протокола от
съдебното заседание. На 22.01.2020г. ищецът е бил в гр.София, където е получил лично
иззетите му през 2016г. вещи, но липсват доказателства за начина на придвижване от
гр.Видин до гр.София. Противно на доводите на въззивника –ищец заключението на в.л. К.
доказва единствено размера на разходите на път, но не и извършване на такива от страна на
ищеца, поради което същото не е годно да докаже така претендираните имуществени вреди.
По отношение на обезщетението в размер на законната лихва върху иззетите парични
средства.
С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 432/27.12.2011г. по гр.д.№
1380/2011г., на ВКС, ІІІ ГО е прието, че за периода на задържане на иззета в рамките на
проведено наказателно производство сума като предмет на престъплението, се търпят вреди
от лицето, от което е иззета, поради лишаване от ползването им, чиито минимален размер е
законната лихва за периода на задържане на сумата.
С решение № 281 /04.10.2011г. по гр.д.№ 1684/2010г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че
пропуснатите ползи от законна лихва върху сума, внесена като „парична гаранция“ в
производството по незаконното обвинение, са подлежащи на обезщетяване по реда на
ЗОДОВ вреди, като незаконността на мярката за неотклонение следва от последващото
оправдаване на лицето, респ. прекратяване на наказателното производство срещу него.
И в двете цитирани решения, чиито разрешения са споделяни константно в съдебната
практика, се приема, че когато задължението за обезвреда се основава на незаконността на
обвинението, незаконно се явява задържането на иззетата сума / внесената като парична
гаранция сума за целия период на наказателното преследване до връщането й, а не
само за периода от прекратяване на наказателното производство, съотв. влизане в сила на
оправдателната присъда до връщането й .
Като споделя цитираните разрешения и ги намира приложими за казуса, настоящата
инстанция приема, че на ищеца се следва обезщетение за лишаването му от ползване на
задържаната сума в размер на законната лихва за периода от 26.11.2016г. до 22.01.2020г.
Вреди над законната лихва не се твърдят и съответно не са доказани. Размерът на законната
лихва , определен от заключението на в.л. К. възлиза на 49 360, 47 лева или искът за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на
задържаната сума е основателен и доказан до претендирания от ищеца размер от 49 355
лева.
В обобщение, искът по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди е основателен и
доказан до размер от 50 155 лева /49 355 лева плюс 800 лева/ и следва да се отхвърли за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 50401 лева.
С оглед гореизложеното, като намира оплакванията по въззивната жалба на
ответника за основателни, а тези по жалбата на ищеца за основателни само в частта,
касаеща обезщетението за имуществени вреди, въззивният съд следва да отмени
обжалваното решение в частите, с които искът по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени
вреди е уважен за разликата над 1500 лева до 5000 лева, а този за имуществени вреди е
отхвърлен до размер от 50 401 лева и постанови ново, с което отхвърли иска по чл. 2, ал.1
т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над 1500 лева до 5000 лева, потвърди
решението в частта, с която е отхвърлен за разликата над 5000 лева до 20 000лева, присъди,
на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер
на 50 155 лева и потвърди решението в частта, с която искът за имуществени вреди е
4
отхвърлен за разликата над 50 155 лева до пълния предявен размер от 50 401 лева.
При този изход на спора следващите се на ищеца разноски за първата инстанция,
съразмерно на уважената част от иска, възлизат на 2717 лева или следва да му се присъдят
още 2454 лева над присъдените с обжалваното решение. Разноските на ищеца за настоящата
инстанция са само за държавна такса в размер на 10 лева, от които му се следват 7, 67 лева,
съразмерно на уважената част от обжалвания интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ОС-Видин по гр.д.№ 474/2020г. от 15.02.2021г. в частите, с
които :
е осъдена Прокуратурата на Р България да плати на В. К. В. на основание чл. 2, ал. 1
т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление
по ДП № 67/2016г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, за
горницата над 1500 лева до 5000 лева
е отхвърлен иска на В. К. В. срещу Прокуратурата на Р България по чл. 2, ал. 1 т.3
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление по ДП № 67/2016г. по описа на Следствен отдел при Специализирана
прокуратура до размер от 50155 лева, от които 800 лева - адвокатско възнаграждение в
досъдебното производство и 49 355 лева - законната лихва върху иззета от дома му парична
сума в различни валути
И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. В. ЕГН **********, съдебен адрес адв.И. И.,
гр.***, ул.*** № 11а срещу Прокуратурата на Р България иск по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление по ДП № 67/2016г. по описа на Следствен отдел при Специализирана
прокуратура за разликата над 1 500 лева до 5 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да плати на В. К. В. ЕГН **********,
съдебен адрес адв.И. И., гр.***, ул.*** № 11а на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по ДП №
67/2016г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура в размер на 50155
лева, от които 800 лева - адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и 49 355
лева - пропуснати ползи в размер на законната лихва върху иззети с протокол от
26.11.2016г. парични суми, за периода 26.11.2016г.-22.01.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС-Видин по гр.д.№ 474/2020г. от 15.02.2021г. в
останалите обжалвани части, с които искът по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 5000 лева до 20 000 лева, а този по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ
за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 155 лева до 50 401 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на В. К. В. ЕГН **********, съдебен адрес
адв.И. И., гр.***, ул.*** № 11а основание чл.78, ал. 1 ГПК още 2454 лева разноски за
първата инстанция и 7, 67 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6