Р Е Ш Е Н И Е
№
110
26.05.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети май две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Й.
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 94
по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Компетентността
на съда е ангажирана въз основа на Определение №1839/05.02.2020г. на ВАС по
адм.д.№12430/2019г.
Старши юрисконсулт Е. М. Г. като
пълномощник на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ с адрес за
съобщения: гр.Бобов дол, ул.“Васил Коларов“ № 1, затвора в гр.Бобов дол обжалва
решението по адм.д.№17/2019г. на КАС В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ. В жалбата се сочи
касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Нарушението на материалния закон
се свързва с липса на основанията по чл.3 от ЗИНЗС и твърдяните неимуществени
вреди. Твърди се, че отсъствието на ищеца от мероприятията „закуска“, „обяд“ и
„вечеря“ е било по негово желание, че дежурният командир има правомощие по
длъжностна характеристика да разреши отсъствието, като храната е запазвана за
следващото хранене. Моли се за отмяна на решението в оспорената част и
отхвърляне изцяло на предявения иск. Претендират се деловодни разноски.
Адв.И.Ю. като пълномощник на Й.С.Й.,
ЕГН ********** *** с адрес на адвоката гр.София, бул.“Витоша“ №1А, Търговски
дом, ет.3, к.308 обжалва посоченото решение на КАС В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ. В
жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Нарушението на
материалния закон се свързва с несправедливост на присъдения размер за
обезщетението по см. на чл.52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението в оспорената
част и уважаване на иска в пълния заявен размер с лихвата върху него.
Претендира деловодни разноски.
В молба-становище представителят на ГД
„Изпълнение на наказанията“ поддържа жалбата от името на дирекцията и оспорва
насрещната такава от Й..
В писмен отговор и с.з. Й.С.Й. и
представителят му поддържат подадената от Й. жалба и оспорват насрещната такава
от Дирекцията.
Представителят на КОП дава заключение, че
оспореното решение е правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите, становищата на страните и
делото на районния съд, намира жалбите за допустими като подадени от
представители на легитимирани правни субекти с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане пред
първоинстанционния съд е предявен от Й.С.Й. срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. поради нарушение на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в лишаване на ищеца от храна през периода
м.04.2015г. – м.03.2017г., както следва: без обяд на 26.09.2015г.,
02.11.2015г., 04.12.2015г., 05.12.2015г. и 06.12.2015г., без закуска на
18.05.2016г., без вечеря на 20.05.2016г. и без храна през м.03.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2019г. до окончателното й
изплащане.
От фактическата страна по спора
съдът е установил, че през исковия период ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в ЗООТ – с.Самораново към затвора в гр.Бобов дол, като със
заповеди на началника на затвора към процесните дати от периода е работил като
пазач на КПП-1 /26.09.2015г., 18.05.2016г. и 20.05.2016г./, в дърводелския цех
/02.11.2015г., 04-06.12.2015г./ и като пазач на обект „Паничище“ /през
м.03.2017г./. Съгласно представено искане №74/10.03.2017г. за отпускане на
материални ценности от хранителния склад в ЗО – Самораново за обект „Паничище“
са отпуснати 15бр. яйца и 1 кг кренвирши. От страници на Книга за влезли и
излезли лишени от свобода на КПП-1 и КПП-2 за исковите дати е видно, че ищецът
не е ползвал почивки със заместване от друг лишен от свобода за процесните
хранения. От становище на началник сектор „ФЛКР“ в затвора съдът е установил,
че храненето се извършва в обща столова в ЗО три пъти дневно – закуска, обяд и
вечеря; че почивната база в Паничище е външен обект и изхранването на лишените
от свобода става чрез отпускане на хранителни продукти от склада към ЗО чрез
надлежно оформено документално искане на СМЦ; че видът, количеството и датата
на доставяне на хранителните продукти се
уточнява между работещия на обекта лишен от свобода и служител от ЗО; че в
обекта на Паничище има оборудване за приготвяне на храна и че ищецът не е
подавал жалби, молби и искания до администрацията във връзка с храненето през
искови период. От показанията на св.Х. съдът е установил, че ищецът е имал
оплаквания от реда за изхранване в ЗООТ, за липсата на храна в определени дни и
че администрацията не е осигурила храна по време на работата му на Паничище. От
показанията на св.Георгиев съдът е установил, че предоставянето на храна на
работещите на външни обекти се осъществява веднъж седмично или веднъж месечно,
като ищецът е разполагал със собствени пари и с храната, получавана от ЗО е
хранел животните. От показанията на св.Симеонов /дежурен командир на отделение/
съдът е установил, че на работещите на КПП-1 и КПП-2 е изпращан човек да ги
смени за съответното хранене, което е отбелязвано в съответните книги, като
свидетелят е разрешавал на ищеца да не присъства на храненията в столовата по
негова молба, като храната се е пазела до края на деня, след което се изхвърляла.
От показанията на св.Зашев съдът е установил, че е въведено правило заместващия
дежурния да се храни преди групата, а след това е сменял дежурния за да може
последния да обядва с групата, което се отбелязва в съответната книга и че е
било забранено на цивилните лица, работещи в обектите на ЗО да закупуват храна
на затворниците. Според този свидетел, независимо дали лишените от свобода
искат да се хранят или не, те задължително присъстват в столовата и не му е
известно някой да е отказал да се храни или пък да има забрана за това.
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за доказано
нарушение от ответника на разпоредбата на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС по
отношение поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода поради липса на достатъчно храна през исковия
период в нарушение на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че ищецът е бил
лишен от обяд, закуска и вечеря през процесните дати, а за м.03.2017г. е
получил храни, които са били крайно недостатъчни в количествено отношение за
задоволяване на обичайните хранителни потребности на всеки човек в рамките на
един месец. При условията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и с оглед показанията на св.Х.
съдът е установил наличие на твърдяните неимуществени вреди и пряката им
причинно-следствена връзка с незаконните фактически действия и бездействия на
ответника. По отношение размера на иска съдът е присъдил обезщетение в размер
на 640лв., включващо 140лв. за отделните дати от периода /по 20лв. за 7
хранения/ и 500лв. за м.03.2017г. За разликата до претендираните 60 000лв.
искът е отхвърлен като неоснователен. Върху уважената част от иска е присъдена лихва,
считано от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 35лв. деловодни
разноски /10лв. за ДТ и 25лв. съразмерно адвокатско възнаграждение/.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията
за това са следните:
При правилно разпределение на
доказателствената тежест в процеса съдът е установил релевантните за спора
факти и въз основа на тях е извел правните изводи за приложимото право. Не се
установява твърдяното от касаторите нарушение на материалния закон при
постановяване на оспореното решение.
Между страните не е било спорно, че
през исковия период ищецът е пребивавал в ЗООТ – с.Самораново към затвора в
гр.Бобов дол по изтърпяване на наказание лишаване от свобода и че е работил на
КПП-1 /за процесните дати на 2015г. и 2016г./ и на външния обект Паничище през
м.03.2017г., когато са отпуснати от склада на затвора посоченото количество
храна по искане №74/10.03.2017г. От приетата в касационното производство
служебна бележка от началника на ЗО – Самораново от 01.03.2017г. се
потвърждават данните по искане за отпускане на материални ценности
№74/10.03.2017г., че през периода 10-12.03.2017г. ищецът е бил в домашен отпуск
и храната е предадена на друго лице.
Правилна е преценката на съда за
обхвата на приложимото материално право, включващо разпоредбите на чл.3 и
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Посочените законови правила гарантират и защитават
правото на лишените от свобода на безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав по утвърдените таблици, като работещите имат право на повишена
дажба храна, съобразена с характера на извършената работа /вж. чл.84, ал.3 от ЗИНЗС/. Липсата на достатъчно храна води до поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което само по себе
си представлява нарушение на забраната за изтезание, жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне по критериите на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2, пр.2 от ЗИНЗС.
Установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка сочи за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС през
исковия период. Правилна е преценката на съда, че приобщените писмени
доказателствени средства установяват лишаване на ищеца от храненията през
исковите дати на 2015г. и 2017г. и липсата на достатъчно храна през м.03.2017г.
Свидетелските показания не могат да оборят данните от писмените доказателствени
средства, които се ползват с материална доказателствена сила относно вписаните
в тях фактически обстоятелства. Съдът правилно е установил, че въведеният ред в
ЗООТ за работа на КПП-1 е включвал смяна на дежурния лишен от свобода преди
съответното хранене, която смята се е отразявала в книгата за влезли и излезли
лишени от свобода на КПП-1 и КПП-2. Нито един свидетел не отрича твърдяното от
ищеца и потвърдено от книгите отсъствие на хранене през процесните дати на
2015г. и 2016г. Показанията на работещите в затвора свидетели за доброволен
отказ на ищеца от хранене не се потвърждава от нито едно писмено
доказателствено средство, като показанията на св.Зашев налагат извод за
задължително извеждане на работещите в столовата независимо дали искат да
приемат съответното хранене. Нормата на чл.68 от ППЗИНЗС през исковия период
няма отношение към казуса, като изменението й, обн. ДВ, бр.14/10.02.2017г. е
неприложимо. Правилен е извода на съда, че правото на безплатна храна за всяко
хранене по съответните критерии за калоричност и химически състав е абсолютно и
не зависи от волята на лишения от свобода и от паричните средства, с които
разполага за лично закупуване на храна. Нарушаването на това право ангажира
отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които освен че се предполагат, са и
доказани от показанията на св.Х.. Изложеното обосновава извод за
неоснователност на касационната жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“.
При преценката за уважената част от иска съдът е
спазил правилата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за кумулативния ефект на условията,
при които ищецът е пребивавал, многократното лишаване на ищеца от хранения през
отделните дати от исковия период и продължителния срок от един месец през 2017г. с отпуснати крайно
недостатъчни и ограничени хранителни продукти. Принципът на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението налага такава преценка, която да е
съобразена с конкретните данни по случая и да репарира обективно причинените
неудобства, като не води до неоснователно облагодетелстване на увредения,
несъразмерно с морала. При този изходен критерии, правилно районния съд е приел
като справедливо обезщетение за всяко лишено хранене сумата от 20лв., т.к. лишаването
касае едно хранене за съответния ден при наличие на осъществени други две и за
справедливо обезщетение за м.03.2017г. за сумата от 500лв., т.к. ищецът е
разполагал с недостатъчно храна, а не с никаква такава. Изложеното обосновава
извод за неоснователност на касационната жалба от Й.С.Й..
Оспореното решение е правилно,
поради което ще се остави в сила.
С оглед изхода от спора страните
нямат право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №200/25.07.2019г.
по адм.д.№17/2019г. на АС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.