Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 789
07.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева-Иванова административно
дело № 523 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на З.В.Д., с посочен адрес: ***, офис 12, срещу Ревизионен акт №Р-16002618002771-091-001 от
14.12.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в
частта с която са определени задължения за осигурителни вноски за ДОО – за периода 2014-2017г. – 4718.40
лв. главница и 1359.85лв. лихва и за ДЗПО
за периода 2014-2017г. – 1815лв. главница и 527.36 лв. лихва, потвърден с
Решение №170/22.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съществува несъответствие в
обстоятелствената част на ревизионния акт. От една страна се твърдяло, че
оспорващата не упражнявала адвокатска професия за периода, а от друга, че
работила като адвокат и следвало да се осигурява като такъв. Сочи се, че в хода
на ревизионното производство било установена липса на данни за регистрация на
лицето, като самоосигуряващо се по смисъла на чл.4, ал.3, т.1 и чл.4 от КСО.
Оспорващата декларирала доходи през периода, но счита, че не е самоосигуряващо
се лице по този ред и не е длъжна да внася осигурителни вноски за своя сметка.
По скоро можело да се приеме, че декларираният от нея доход бил в резултат на
хонорари за извършена определена работа, заеми и други, които се отличавали
като характер на извършената работа от тези на самоосигуряващите се лица. В
този случай приходите не били разпределени равномерно по месеци, а съобразно
естеството на работата, като за някой месеци изобщо липсвали доходи. Счита
също, че тъй като декларираният доход бил годишен и бил реализиран през
годината, не била приложима спрямо нея разпоредбата на чл.4, ал.3, т.4 или чл.4
от КСО, именно поради липсата на фиксиран месечен доход, който да определя
осигурителните месечни вноски. По изложените съображения се иска отмяна на решението
на директора на ОДОП, потвърждаващо ревизионния акт.
Ответникът по жалбата, Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител, в писмена молба, изразява
становище за законосъобразност и правилност на обжалвания ревизионен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Ревизионното производство по издаване на
оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-1600**********-020-001/15.05.2018г., (л.216 и сл.) издадена от С. П. П., Началник
сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, задължения за ДОО за
самоосигуряващо се лице, задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващи
се, универсален пенсионен фонд са самоосигуряващи се, всички за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г. Със заповедта е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, като последното е сторено на 01.06.2018г., видно от
разписката към заповедта. Разпоредено е ревизията да бъде извършена от
ръководител К. Г. Н. – главен инспектор по приходите и А. Г. А.- инспектор по
приходите.
Впоследствие е издадена Заповед за изменение на ЗВР с № Р-1600*********-020-002/03.09.2018г., с която срокът на ревизията е продължен до 01.11.2018г.
С
рег.№ВхР-2602/04.06.2018г. (л.87) в ТД на НАП – Хасково е заведена Декларация
от З.В.Д. по чл.115, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с
която същата е декларирала, че ревизията може да започне на 04.06.2018г.
В
протокол №1515521/04.06.2018г. (л.84 и сл.), от органите извършващи ревизията
са обективирани резултатите от извършената от тях проверка в регистъра на
банковите сметки и сейфовете на БНБ, съгласно чл.56 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ), във връзка с ревизионното производство, свързано със З.В.Д..
Констатирано е наличие на информация за ревизираното лице за налични лични
банкови сметки по банковите институции -
Първа инвестиционна банка, две разплащателни сметки, една в лева и една
в евро, действащи към момента на проверката, и две разплащателни сметки в лева
в „Юробанк България“ АД, действащи към момента на проверката.
С
искане изх.№ К8-1796/13.06.2018г. (л.77-79) от З.Д. е изискано предоставяне на
писмени обяснения и документи, свързани с имуществото и домакинството на лицето.
Искането е получено от ревизираното лице на 15.06.2018г., видно от
инкорпорираното в същото, известие за доставяне.
Във
връзка с горното, ревизираното лице предоставя на вниманието на ревизиращите
органи Писмени обяснения вх.№ К8-1793#1/04.07.2018г.
(л.80) В същите се сочи, че цялата дейност на Д. за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г. и реализирането на доходи през този период е в резултат на услуги
с личен труд, които включвали регистрация на търговски дружества, извършване на
промяна на обстоятелствата по търговските дружества, договори /предварителни,
комисионни, за извършване на определена работа и др./, нотариални актове,
провеждане процедури по узаконяване на имоти, правни консултации, изготвяне на
всякакъв вид документи, свързани с административни и юридически дейности и др.
Изготвяла есета, дипломни и курсови работи и др., свързани с учебния процес на
ученици. През този период не работила като адвокат, тъй като не била вписана в
регистъра на адвокатската колегия, но извършвала
юридически услуги. Посочила още, че клиентите ѝ заплащали услугите по
взаимно договаряне и в брой, като никой не изисквал документ за плащането.
Повечето от тях я упълномощавали с нотариално заверено пълномощно, в което не
фигурирала цената на услугата. Това била и причината, поради която не можела да
предостави писмени доказателства за извършените плащания. В обяснението си посочила,
че за съответния период няма активни банкови сметки, същите били закрити.
На
23.07.2018г. Директорът на ТД на НАП – Пловдив отправя до Районен съд –
Димитровград Искане изх.№11-00-1226/13.07.2018г. (л.107 и сл.) за разкриване на
сведения за операциите и наличностите по открити/закрити сметки на З.В.Д. за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в „Юробанк и еф джи България“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД.
С
Решение №262/26.07.2018г., постановено по гр.д. №1191/2018г. (л.110), Районен
съд – Димитровград постановява разкриване на сведения, представляващи банкова
тайна, за операциите и наличностите по открити/закрити сметки на З.В.Д. за
периода 01.01.2014г -31.12.2017г., в следните банки: „Юробанк И Еф Джи България“
АД, сметка №***************** - BGN и сметка № ***************** - BGN; „Първа инвестиционна банка“ АД, сметка №***************** – BGN и сметка №*****************– EUR.
На
основание чл.37, ал.5 от ДОПК, ревизиращите органи отправят Искане изх.№К8-2112
от 02.08.2018г. до „Първа инвестиционна банка“ АД (л.113 и сл.), за представяне
на подробни разпечатки за движенията и получените постъпления за банковите
сметки №***************** – BGN и №*****************– EUR на титуляра З.В. И.
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
Искане
изх.№К8-2111 от 02.08.2018г. е отправено и до „Юробанк България“ АД за
движенията и получените постъпления за банкови сметки №*****************
- BGN и № ***************** – BGN на З.В.Д..
Видно
от отчет на ПИБ по сметка № ***************** (л.115, и сл.) с титуляр З.В. И.,
в полза на последната от лицето Ф. В. С. са били преведени сумите: 270 лева – на
29.08.2014г., с основание „превод“; и 1000 лева – на 13.03.2015г., с основание
„вноска по кредит № КР-АА-1-441/29.05.2006“. По другата банкова сметка ***зирания
период не е отчетено движение. Движение по сметките на лицето в „Юробанк
България“ АД за процесния период също липсва. Последното, видно от разкритата
банкова информация от „Юробанк България“ АД (л.122 и сл.).
Предвид
предоставената от банковите институции информация, на основание чл.57 от ДОПК,
ревизиращите органи с Искане изх.№К8-2371 от 04.09.2018г. (л.124 и сл.),
изискват от Ф. В. С. писмени обяснения във връзка с преведените на З.Д. суми от
270 лева и 1000 лева. В писмено Обяснение К8-2371#1/11.10.2018г.
(л.126) лицето Ф. В. С. сочи, че сумите били внесени в полза на З.Д. поради
грешка. Сочи се, че към датите на банковите преводи била ипотекарен длъжник по
договор за кредит с кредитополучател З.В.Д., по който договор в полза на ПИБ
била учредена договорна ипотека върху собствения ѝ недвижим имот –
апартамент в гр. Стара Загора. Тъй като кредитополучателят не обслужвал
договора за банков кредит била принудена да погасява изцяло вноските по
кредита. След 13.05.2018г. разбрала, че сметката по която внасяла сумите била
запорирана, сумите не постъпвали по предназначение и ѝ била дадена
събирателна сметка в ПИБ. В последствие средствата и били върнати от съдия
изпълнител.
Ревизиращите
органи отправят искания на основание чл.37, ал.5 от ДОПК и до Агенция по
вписванията, Областна дирекция на МВР – Хасково и Община Димитровград, свързани
действията по установяване договорните взаимоотношения на З.Д., извършвани от
нея сделки, напускане пределите на България и регистрирани МП и имотното
ѝ състояние и платени данъци.
На
22.10.2018г. е извършена проверка в
информационните масиви на НАП за физическото лице З.В.Д., обективирана в Протокол №
Р-16002618002771-П73-001/22.10.2018г. (л.130-131). Част от констатациите в
него сочат, че от ревизираното лице са декларирани доходи от упражняване на
свободна професия с подадени данъчни декларации по чл.50, за 2014г. с
вх.№264391500644694/24.07.2015г., за 2015г. с вх.№**********/03.05.2016г., за
2016г. с вх. №264391700526706/02.05.2017г., за 2017г. с
вх.№264391800562208/30.04.2018г. Към Протокол №
Р-16002618002771-П73-001/22.10.2018г. за ревизираното лице са приложени:
Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми (л.132 и сл.),
Справка актуално състояние на всички трудови договори (л.134), Справка – данни
за осигуряването за период 01.01.2014г. – 31.12.2017г. (л. 135 и л.137),
Разпечатка от административен панел „Електронни услуги на НАП“ за декларации по
чл.14 и чл.54 от ЗМДТ (л.136), Справка за задълженията на осигурител по
декларация обр.6 за период на задължението 01.01.2014г. – 31.12.2017г. (л.138),
Справка за всички подадени уведомления по чл.62, ла.5 от КТ (л.139), Справка за
общите задължения (л.140-143), Справка за погасените по давност/отписани задължения
(л.144-146), Справка за задължителни ЗОВ от декларации по НаредбаН-8 (л.147).
В срока по чл.117, ал.1
от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/
№Р-16002618002771-092-001/15.11.2018г. (л. 52-76), получен от
жалбоподателката на 16.11.2018г. лично, срещу подпис, видно от приложената към
същия разписка.
Видно
от РД при извършена проверка в информационните масиви на НАП, документирана с
Протокол КД 73 с № Р-16002618002771-П73-001/22.10.2018г., по отношение на З.Д. са установени подадени ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, ГДД, както следва: за
2014г. вх.№264391500644694/24.07.2015г. – с попълнено приложение 3 – доходи
от друга стопанска дейност – упражняване на свободна професия в размер на 15 000
лева, облагаем доход след приспадане на разходите за дейността 25% - 11250
лева, без приспаднати ЗОВ. Определен е данък за довнасяне – 1125 лева, дължим с
лихвите за просрочие. Не били попълнени таблици 1 и 2 за определяне на
окончателния размер на осигурителния доход. Нямало подадени декларации обр. 1 и
6 с данни за осигуряване и дължими ЗОВ. Нямало данни за осигуряване за
ревизирания период. Идентични са данните в Ревизионния доклад и за 2015г., за която година била
подадена ГДД с вх.№**********/03.05.2016г., с тази разлика, че имало налични
данни за изплатени суми на лицето през годината в размер на 150 лв. и
удържан данък 15 лева. В доклада е отразено и, че за 2016г. е подадена
ГДД вх. №264391700526706/02.05.2017г., като доходите от упражняване на свободна
професия били 8000 лева, определеният за довнасяне данък 559 лв.,
неплатен към момента, дължим ведно с лихвите за просрочие и ЗОВ - 403.20 лева. Вписаните
суми за ДОО, ДЗПО и ЗО в ГДД не били декларирани като задължение.
Не били
попълнени таблици 1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния
доход. Нямало подадени декларации обр. 1 и 6 с данни за осигуряване и дължими
ЗОВ. Нямало данни за осигуряване за ревизирания период. В доклада се сочи още,
че и за 2017г. била подадена ГДД вх.№264391800562208/30.04.2018г., като
определеният
за довнасяне данък бил 569 лв., неплатен към момента, дължим ведно с лихвите за
просрочие, а дължимите ЗОВ са определени на 680 лева. Вписаните суми за ДОО,
ДЗПО и ЗО в ГДД не били декларирани като задължение. Не били попълнени таблици
1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Нямало
подадени декларации обр. 1 и 6 с данни за осигуряване и дължими ЗОВ. Нямало
данни за осигуряване за ревизирания период.
С
Ревизионния доклад е направено предложение да бъдат установени размери на
задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
15.11.2018г., за ревизирания период 01.01.2014г. – 31.12.2017г., както
следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ДДФЛ – 2579.00 лв. главница,
610.90 лв. лихви; за ДОО за самоосигуряващи се – 4718.40 лв. главница, 1321.84 лв.
лихви; за ЗЗО – 2904.00 лв. главница, 821.16 лв. лихви; за ДЗПО – 1815.00 лв.
главница, 512.72 лихви, или общо за целия ревизиран период главница - 12016.40
лв., лихви – 3266.62 лв.
По
делото, като част от административната преписка е представена Декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ, образец 2001 за данъците върху доходите на физическите лица за
данъчна година 2016, както и Приложение №3, образец 2031 за данъчна година 2016
(л.170-173). Декларации за другите години - 2014, 2015 и 2017, включени в
ревизирания период, не се представят. Наличието на същите обаче, ведно с
посоченото в доклада отразяване по тях, не се оспорва от жалбоподателката.
В
законоустановения срок е издаден Ревизионен
акт №Р-16002618002771-091-001/14.12.2018г., от Светлана Петрова - възложил
ревизията и Красимира Николова - ръководител на ревизията. РА е получен лично
чрез подпис от жалбоподателката на 11.01.2019г., видно от разписката в РА (л.44
гр.).
С
ревизионния акт изцяло се възприемат констатациите на органите изложени в Ревизионен
доклад №Р-16002618002771-092-001/15.11.2018г., ведно с приложенията към него. Установеният
с РА размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 14.12.2018г., представен в табличен вид е общо 15379.86 лева, от които 12016.40
главница и 3363.46 лихви за просрочие. По вид и размер задълженията са: за
данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 ДДФЛ – за 2014г. – 834 лв. главница, 306.89
лв. лихва, за 2015г. – 834 лв. главница, 221.97 лихва, за 2016г. – 445 лв.
главница, 73.31 лихва, и за 2017г. – 466 лв. главница, 29.52 лихва; ДОО за
самоосигуряващи се - за 2014г. – 1440 лв. главница, 577.29 лв. лихва, за 2015г.
– 1440 лв. главница, 445.56 лихва, за 2016г. – 844.80 лв. главница, 201.16
лихва, и за 2017г. – 993.60 лв. главница, 135.84 лихва; здравно осигуряване
(ЗО) за самоосигуряващи се - за 2014г. – 900 лв. главница, 361.63 лв. лихва, за
2015г. – 900 лв. главница, 278.47 лихва, за 2016г. – 528 лв. главница, 125.73
лихва, и за 2017г. – 576 лв. главница, 78.73 лихва; универсален пенсионен фонд
за самоосигуряващи се - за 2014г. – 562.50 лв. главница, 225.51 лв. лихва, за
2015г. – 562.50 лв. главница, 174.05 лихва, за 2016г. – 330 лв. главница, 78.59
лихва, и за 2017г. – 360 лв. главница, 49.21 лихва.
Ревизионен акт №Р-16002618002771-091-001/14.12.2018г.
е обжалван пред Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, само
в частта, в която са определени задължения към бюджета за ДОО за 2014-2017г. - 4718.40
главница и 1359.85 лихви и ДЗПО
за 2014-2017г. – 1815 главница и 527.36 лихви.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановява Решение №170/03.09.2018г.,
с което потвърждава издадения на З.В.Д.
Ревизионен акт №Р-16002618002771-091-001/14.12.2018г., за допълнително установените
задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице,
както следва: ДОО
за самоосигуряващи се - за 2014г. – 1440 лв. главница, 577.29 лв. лихва, за
2015г. – 1440 лв. главница, 445.56 лихва, за 2016г. – 844.80 лв. главница,
201.16 лихва, и за 2017г. – 993.60 лв. главница, 135.84 лихва; вноски за ЗО -
за 2014г. – 900 лв. главница, 361.63 лв. лихва, за 2015г. – 900 лв. главница,
278.47 лихва, за 2016г. – 528 лв. главница, 125.73 лихва, и за 2017г. – 576 лв.
главница, 78.73 лихва; вноски за ДЗПО - универсален пенсионен фонд (УПФ) - за
2014г. – 562.50 лв. главница, 225.51 лв. лихва, за 2015г. – 562.50 лв.
главница, 174.05 лихва, за 2016г. – 330 лв. главница, 78.59 лихва, и за 2017г.
– 360 лв. главница, 49.21 лихва. Общо 9437.40 лева главница и 2731.77 лева
лихви.
За да потвърди РА в посочената част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип,
като е определил за правилен извода им, че лицето е упражнявало свободна
професия пред ревизирания период, от която е реализирало доходи, без да е
направило задължителните осигурителни вноски съгласно нормативната уредба в КСО
и ЗЗО. Посочил, че ревизираното лице попада в обхвата на чл. 4, ал.3, т.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, тъй като извършвала професионална дейност на
свой риск и за своя сметка – юридически услуги. Отбелязал, че неподаването на
декларация за осигуряване на задълженото лице не означава, че не се дължат
осигурителни вноски. Правилно, според органа бил определен размерът на
задължението, като правилно били начислени и дължимите лихви.
В
хода на съдебното производство, по делото е представено писмо
изх.№184/10.07.2019г. от Адвокатска
колегия – Хасково, видно от което с Решение на САК – Хасково №4 от
05.12.2013г., З.В.Д. е отписана от Регистъра на адвокатите на Адвокатска
колегия – Хасково, считано от 07.01.2011г. и след тази дата не е вписвана като
адвокат в АК – Хасково. За периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в АК – Хасково
няма данни лицето да е упражнявало адвокатска дейност.
Горната фактическа обстановка се установява от
приобщената по делото административна преписка, както и приобщените в хода на съдебното производство доказателства.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване, предвид което се явява допустима.
Следва да се
обърне внимание, че първоначално
входираната от жалбоподателката жалба с вх.№ 94-00-95/12.04.2019г. /л.18/ е
предявявена срещу Ревизионен
акт №Р-16002618002771-091-001/14.12.2018г., в частта за определени задължения в
общ размер на 9437,40 лв. главница и 2731.77лв. лихви, който видно от РА
обхващат задълженията за ДОО, ЗО и ЗДПО- УПФ и лихвите по тях, така като Директора на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив се е произнесъл с потвърдителен диспозитив в Решение №170/03.09.2018г. Видно обаче от подадената пред Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, жалба с вх. № 20-15-45/31.01.2019г., Ревизионен
акт №Р-16002618002771-091-001/14.12.2018г. е оспорен по административен ред само
в частта, в която са определени задължения към бюджета за ДОО за 2014-2017г. - 4718.40лв. главница и 1359.85лв. лихви и ДЗПО
за 2014-2017г. – 1815лв. главница и 527.36лв. лихви. Ето защо по отношение
на определените с РА вноски за ЗО, в общ размер на 2904 лв. главница и
844,56лв. лихви, за периода 2014- 2017г., същият е влязъл в сила и оспорването
му, в тази част е недопустимо пред съдебната инстанция. Доколкото по преписката
се съдържа и последваща жалба входирана на същия ден със същия входящ номер с
отбелязване „#1“ след него, а именно № 94-00-95#1/12.04.2019г. /л.21/, в която жалбоподателката е
посочила, че желае оспорването да бъде насочено срещу Ревизионен акт №Р-16002618002771-091-001/14.12.2018г.,
в частта с която са определени задължения за осигурителни вноски за ДОО – за
периода 2014-2017г. – 4718.40 лева главница и 1359.85лева лихва и за ДЗПО за
периода 2014-2017г. – 1815лв. главница и 527.36 лева лихва, настоящият съдебен
състав намира, че така посочената недопустимост на оспорването по отношение на
ЗОВ включени към общата сума на първоначално депозираната жалба е отстранена и волята
на жалбоподателката по отношение на сезиралото съда оспорване е конкретизирана,
с входираната с № 94-00-95#1/12.04.2019г.
жалба. Именно последната е разгледана от съда, предвид което се явява
допустима.
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията -
каквото е изискването по чл. 119, ал.2 от ДОПК, в законоустановената форма и
определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Не се спори, че през ревизирания период 2014г.-1017г. жалбоподателката
е подавала
декларации по чл. 50 от ЗДФЛ, както и не се оспорват възприетите от органа
доходи, реализирани от жалбоподателката за този период. Нещо повече,
жалбоподателката се е съгласила с определения в процесния РА данък по чл. 48,
ал.1 от ЗДДФЛ, така както органа е посочил същият, като дължим върху доход
получен от друга стопанска дейност, като не е оспорила РА в тази му част.
Също така няма спор, че за същият период Д. не се е
регистрирала като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал.3, т.1, 2 или
4 от КСО, както и че по отношение на същата липсват подавани уведомления по чл.
62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори, и липсват подадени декларации
образец № 1 №6.
В процесното производство, жалбоподателката оспорва
обстоятелството, че дейността от която е получила декларираните доходи е такава
на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал.3, т.1 от КСО, така както е
възприел органа, както и че дължи осигурителни вноски, като такова лице за
собствена сметка.
Ето защо в
конкретния случай следва да се подложи на анализ дейността от която са били
реализирани декларираните от жалбоподателката доходи и дали съобразно
установеното, лицето следва да бъде възприето като самоосигуряващо се такова и
съответно дължи ли посочения в РА размер вноски за ДОО и ДЗПО- УПФ.
Държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, са регламентирани с Кодекса за социалното осигуряване,
който приема принципа на задължителност и
всеобщност в чл. 3, ал.1 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО,
осигурителните вноски се начисляват върху осигурителния доход, който включва
всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Текстовете на чл. 6,
ал. 2 КСО дават дефиниция на осигурителен доход, която е приложима към всички
групи задължително осигурени лица. В основата на осигурителния доход е
трудовата дейност на осигуреното лице, независимо от правоотношението, в
изпълнение на което е извършена. Целта на законодателя е да се сумират всички
доходи, с които се е увеличил патримониума на лицето, в резултат на положения
от него труд. Конкретният размер на задължението за осигуряване е функция от
финансовите резултати от доходоносната трудова дейност. Свързването на
осигурителния доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното
обществено осигуряване и на принципа на равнопоставеност на осигурените лица,
прокламиран в чл. 3,т. 3 КСО.
По
смисъла на чл. 6, ал. 2 КСО вноски се дължат върху целия осигурителен доход,
получен за съответния период от календарната година. Жалбоподателката е
подавала декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, като са декларирани доходи по Приложение
№ 3 от друга стопанска дейност, съответно за 2014г, в размер на 15 000
лв., за 2015г. в размер на 15 000 лв., за 2016г. в размер на 8000лв и за
2017г. в размер на 8500 лв., но не е плащала задължителните осигурителни вноски
по ДОО и ДЗПО- УПФ в предвидения в КСО срок.
Съгласно чл. 6, ал.8 от КСО /предишна ал.7 за част от ревизирания
период/, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица
са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен
със ЗБДОО за съответната година.
Съгласно чл. 157, ал.6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7.
От доказателствата по делото се
установява, че с Решение на САК – Хасково №4 от 05.12.2013г., З.В.Д. е отписана
от Регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия – Хасково, считано от
07.01.2011г. и след тази дата не е била вписвана като адвокат в АК – Хасково.
Независимо от липсата на вписване на жалбоподателката
като адвокат, видно от представените в хода на ревизионното производство доказателства,
декларираните за процесния период приходи са били получени от „регистрация на
търговски дружества, извършване на промяна в обстоятелствата на търговските
дружества, договори, нотариални актове, провеждане на процедури по узаконяване на
имоти, правни консултации, изготвяне на всякакъв вид документи, свързани с
административни и юридически дейности и др.“
Видно от чл. 4, ал3, т.1 от КСО, задължително
осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или
занаятчийска дейност.
Съгласно чл. 1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, за лица, упражняващи свободна
професия и/или занаятчийска дейност
по регистрация, се считат тези, които
упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с
нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители;
регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти,
застрахователни агенти по чл. 313,
ал. 1 от
Кодекса за застраховането и други;
2. за която
подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като
извършват професионална дейност на свой
риск и за
своя сметка - дейци на науката,
културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други
физически лица, упражняващи свободна
професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Видно от
легалното определение за лице упражняващо свободна професия дадено в §1, т.29
от ЗДДФЛ, такова е лицето осъществяващо консултантска дейност, за собствена
сметка, без да е регистрирано като ЕТ, именно в каквато хипотеза е извършвала
правни консултации жалбоподателката.
Така изложеното дава основание на съда да заключи, че
реално осъществяваната от Д. дейност е такава от свободна професия по смисъла
на чл. 1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Водещо в случая се явява вида на упражняваната
дейност, а не наличието или липсата на надлежно вписване на жалбоподателката
към определена адвокатска колегия или извършена регистрация с ЕИК по регистър
Булстат. Упражняването на свободна професия, без дължимата за това
предварителна регистрация, се явява неправомерно от страна на жалбоподателката,
като от това си поведение същата не може да претендира облаги, а в конкретния
случай липса на задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Задължението за обществено осигуряване се
поражда от наличието на осигурителен доход /чл. 6,
ал. 2 от КСО/ и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Между
страните няма спор, че задълженото лице в процесния период не е осигурявано на
нито едно основание по КСО. Същевременно безспорно установените в хода на
ревизията обстоятелства, че през процесните периоди задълженото лице е получавало
доходи от стопанска дейност, като лице упражняващо свободна професия без
регистрация, налагат извода, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се
лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка.
При това положение на основание чл.
4, ал. 3, т. 1 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6,
ал. 2 от КСО. Според разпоредбата на чл. 6,
ал. 8 /предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г. / от КСО осигурителните
вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица
и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година.
Предвид разпоредбата на чл.
127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за
допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31
декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното
обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните
вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се
определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен
осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване
и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се
осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният
осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения
от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
административният орган правилно е възприел жалбоподателката, като
самоосигуряващо се лице по смисъла чл. 4, ал.3, т.1 от КСО, предвид което на
основание чл. 5, ал.2 от КСО същата е задължена да внася осигурителни вноски за
своя сметка.
Установените в оспорения РА задължения за ДОО и ДЗПО
са определени правилно съобразно декларирания с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от
лицето облагаем доход, както следва за фонд „Пенсии“ – 12, 8 % за 2014г- 2016г.
и 13, 8 % за 2017г. и за ДЗПО- 5%., в посочените суми съгласно табличните
изображения съдържащи се в оспорения РА /л. 38-43/. За невнесените в
законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски, за
ревизирания период, правилно са начислени дължимите лихви на основание чл. 113
от КСО, във вр. чл. 175, ал.1 от ДОПК.
Гореизложеното води на извод, че РА в оспорената му
част е правилен и законосъобразен, предвид което подадената жалба, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото се явява основателна
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.
161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то се констатира в размер на 751, 03 лева (580
+ 3420,61х 5%).
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.В.Д., с посочен адрес: ***,
офис ***, срещу Ревизионен акт
№Р-16002618002771-091-001 от 14.12.2018г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, в частта с която са определени задължения за
осигурителни вноски за ДОО – за периода
2014-2017г. – 4718.40 лв. главница и 1359.85лв. лихва и за ДЗПО за периода 2014-2017г. – 1815лв.
главница и 527.36 лв. лихва, потвърден с Решение №170/22.03.2019г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
ОСЪЖДА З.В.Д., да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция по приходите, сумата от 751, 03 /седенстотин петдесет и един
лева и три стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: