Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6
гр. Пловдив,
2.1.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на 20.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7774/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б.В. против
Наказателно постановление № 18-0329-000929/ 15.08.2018г., издадено от Началник
група към ОДМВР-РУ Раковски, с което на Б.В. е наложена глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 10, ал.1,
т.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 10, ал.1, т.1 ЗДвП и
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 10, ал.1, т.2 ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
НП е издадено за това, че на 21.07.2018г. в 10:09 часа в гр. Раковски на
ул. Христо Смирненски, жалбоподателят
като водач на лек автомобил Сеат Ибиза с рег № ****** допуска следните
нарушения: 1. Управлява МПС след употреба на алкохол; 2. Не носи СУМПС; 3. Не
носи контролен талон; 4. Не носи СРМПС.
В АУАН е описано сходно деяние, но
извършено на същата дата в 04:00 часа.
Не подлежи на съмнение в теорията и
съдебната практика, че правото на защита включва запознаването на нарушителят с
фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. От изричните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на
фактическите рамки на нарушението е посочване на времето на нарушението. В този смисъл посочването на
различно време на извършване на нарушението в АУАН и НП съществено затруднява
правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му
обвинение и да организира защитата си.
Гореизложеното
е важимо в още по-голяма степен, ако се съобрази азбучното правило, че
нарушителят не може да бъде наказан с
НП за различно деяние от това, което му е вменено във вина с АУАН,
който в административно наказателния процес играе ролята, която има
обвинителния акт в наказателния процес.
Безспорно е както в теорията
така и в практиката, че деянието се характеризира като съвкупност от
телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното определение
следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов
характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и
времето на извършването им е различно,
то би се касаело за различно деяние.
От гореизложеното е видно, че с
НП деецът е наказан за деяние съвсем различно от вмененото му с АУАН, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Действително
деянията описани в АУАН и НП са идентични като съвкупност от телодвижения, но
съвсем различни по време на извършване, което изключва възможността да се касае
за едно деяние. Нарушението е особено съществено и с оглед разпоредбата на чл.
18 ЗАНН, която изключва правилата на съвкупностите и на продължаваните
престъпления в административно наказателния процес и постановява изрично, че за
всяко отделно деяние, което съставлява нарушение се носи отделна
административно наказателна отговорност.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори и да не бяха налице съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, то отново не биха били
налице основания за ангажиране на отговорността му, доколкото деянието така както е описано в НП
остана недоказано с оглед събраните по делото доказателства, при тежест
на доказване лежаща върху административно наказващия орган.
Безспорно е както в теорията,
така и в практиката, че административно наказателната отговорност на дееца може
да бъде реализирана само при кумулативното наличие на две предпоставки-
1.извършването на деянието с фактическите рамки, очертани в НП
да бъде установено по несъмнен начин. 2. това деяние да съставлява
административно нарушение.
В процесния случай за
установяване обстоятелствата по делото бяха разпитани двама свидетели, доведени
от жалбоподателя- св. И. и В., които в
показанията си пред съда разкриха време
на извършване на деянието съвсем различно от това посочено в НП.
Респективно деянието, така както е описано във времево отношение в НП остана
недоказано при доказателствена тежест лежаща върху административно наказващия
орган. Недоказаността на деянието описано в НП е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 18-0329-000929/ 15.08.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-РУ
Раковски, с което на Б.В. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 10, ал.1, т.1 ЗДвП, глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 10, ал.1, т.1 ЗДвП и глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 10, ал.1, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
С.Д.