№ 12618
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110161014 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Фирма установителeн иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да
бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 4783.40
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2017 г. до
25.02.2020 г. начислена върху главница за топлинна енергия в размер на
135404.38 лв. за периода от м.02.2017 г. до м.03.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в /админинистративен адрес/, аб. № ******, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение от 08.02.2021 г. по гр. д. № 12440/2020 г. по
описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, като ответникът се явявал потребител за стопански нужди.
Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е изпаднал
в забава след изпращане на покани за доброволно изпълнение, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излагат се
твърдения, че ответникът бил заплатил дължимите суми за топлинна енергия.
Прави се възражение за погасяване на процесното задължение по давност.
Пред съда процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на сума за мораторна лихва
начислена върху главница за топлинна енергия получена и разходвана от
1
ответника на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) 1) по иска за законната лихва за забава
- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно облигационно отношение по
договор за продажба между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия в размер на 135404.38 лв. за периода от м.02.2017
г. до м.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /админинистративен
адрес/. Горното се установява и от представения договор № 31001/Ш003100,
Ш127700 от 03.10.2016 г., сключен между Фирма и Фирма за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за три години. Като по делото е
представено и приложение № 1 към договор № 31001/Ш003100, Ш127700 от
03.10.2016 г.
От приетата по делото СЧЕ, която съдът намира за пълна, компетентна и
обективно изготвена, се установява, че за периода от м.02.2017 г. до
м.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /админинистративен адрес/,
аб. № ****** е доставена топлинна енергия на стойност 195190.37 лв., която
била заплатена от ответника, от която сума със закъснение била заплатена
сумата от 135404.38 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за
забава върху всяка платена със закъснение сума по фактура, изчислен за
периода от падежа на фактурата до датата на плащане е в общ размер на
4772.83 лв.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от Фирма на потребители в град София е
предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, поради което не е необходима последваща покана. Видно от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза фактурите са били
получени, като са били заплатени със закъснение, с оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 4772.83
лв., съгласно заключението на допуснатата експертиза за платените със забава
суми, а за разликата до пълния претендиран размер от 4783.40 лв. искът
следва да бъдат отхвърлен.
С оглед частичната основателност на исковата претенция за топлинна
енергия следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на
задълженията по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, бук. „в“ от ЗЗД
вземанията за лихва се погасяват с тригодишна давност. В случая с оглед
правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен на 06.03.2020 г., а
исковият период е от 31.03.2017 г. до 25.02.2020 г., поради което няма
погасени по давност вземания.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
2
производства, като ищецът претендира сумите от 95.67 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 200 лв. депозит за
вещо лице, 95.67 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 540.14 лв. На основание чл. 78, ал. 3 във
вр. с ал. 8 от ГПК ответника има право на разноски, като се претендира
юрисконсутско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК определя в размер на 100 лв., като с оглед изхода на спора на страната
следва да се присъди сумата от 0.22 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Фирма, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Фирма, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 86 ЗЗД, че Фирма дължи на Фирма сумата от 4772.83
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2017 г. до
25.02.2020 г. начислена върху главница за топлинна енергия в размер на
135404.38 лв. за периода от м.02.2017 г. до м.03.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в /админинистративен адрес/, аб. № ******, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение от 08.02.2021 г. по гр. д. № 12440/2020 г. по
описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 4772.83
лв., до пълния претендиран размер от 4783.40 лв.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Фирма, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 540.14 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 0.22 лв., разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3