Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
25.09.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 25.08.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 723 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А. – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. –
клон България, с която се претендира на основание чл. 422 от ГПК съдът да
приеме за установено, че ответницата Г.В.К. дължи на ищеца сумите, за които
по ч. гр. дело № 649/2019 г. по описа на РС – Средец е
издадена Заповед № 1443/01.10.2019 г. за изпълнение на
задължения по отпуснат
й револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-16389606, а именно: използвана главница в размер на 755,35 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, договорна
лихва върху използваната сума в размер на 33,51 лева, начислена за периода
01.12.2018 г. – 07.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 45,50 лева,
начислено за периода 07.02.2019 г. - 11.09.2019 г. Сочи се, при сключването на
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-16389544 ответницата е дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат процесния
револвиращ потребителска кредит под формата на кредитна карта с максимален
кредитен лимит в размер на 700 лева, активирана от ответницата на 26.11.2018 г.
Пояснено е, че револвиращ е кредитът, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой на банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената
кредитна карта, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент и
съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че
ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.12.2018 г., довело до блокирането й. Сочи се, че вземането на кредитора е
предсрочно изискуемо за посочените непогасени суми. Иска се, ако съдът не уважи
установителните претенции поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, да
осъди ответницата да плати сумите, като й се обяви предсрочната изискуемост на
кредита с връчване на препис от исковата молба. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производства.
В срока за
отговор особеният представител на ответницата, назначен на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Възражението
срещу установителните искове се основава на липса на своевременно уведомление
до ответницата за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по
револвиращия кредит. Възражението срещу евентуалните осъдителни претенции е
аргументирано със задочността на производството срещу ответницата, като е
счетено, че връчването на особения представител на обективираното в исковата
молба изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, не представлява надлежно уведомяване на
длъжницата-ответница. Исковете се оспорват и по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. дело № 649 по описа на Районен съд – Средец за 2019 г. се установява, че е
издадена Заповед № 1443/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено Г.В.К. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А. – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България сумата 755,35 лева главница по Договор за револвиращ потребителски
кредит под формата
на кредитна карта MasterCard № CARD-16389606, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в
размер на 33,51 лева
за периода 01.12.2018 г. – 07.02.2019 г., мораторна лихва в размер на 45,50 лева за периода 07.02.2019 г. -
11.09.2019 г., както и
разноските за ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Представен е Договор
за отпускане на
револвиращ потребителски
кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-16389606 /ведно с погасителен план/, сключен на 21.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България и Г.В.К., с общ размер на кредита 807,76 лева, с чиста стойност на кредита 604,95 лева и ЛП: 36,53 %, ГПР: 43,32 %, като общата дължима сума за връщане е следвало да се върне на 9 бр. месечни вноски при месечна сума от 78,64 лева, с падежна дата 1-во число на месеца, с първа вноска на 01.11.2018 г. и последна
вноска на 01.07.2019 г. По силата на договора на ответницата е издадена
кредитна карта Мастъркард, чрез която да се извършва идентификация на
кредитополучателя и да се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ
кредит, като картата позволява да бъдат извършвани операции теглене в брой от
банкомати и плащания чрез терминални устройства до 1 000 лева дневен лимит
при теглене в брой и дневен лимит при покупки на ПОС до размера на кредитния
лимит 700 лева, при ГПР от 35% до 44,90 %, 2 лева плюс 2% от изтеглената сума в брой от банкомат и
месесечна такса за обслужване 4 лева и връщане на усвоения кредит с минимална
погасителна вноска 60 лева. Съобразно чл. 17 от договора, при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички надбавки и
дължимото обезщетение за забава. Съгласно чл. 16 от договора, кредиторът
блокира кредитната карта при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски.
Представено е кредитното досие,
съдържащо още съгласие за обработка на лични данни, 2 бр. сертификати за
застраховка и Общи условия за
застрахователните
програми, фактура № **********/21.09.2018 г. и фискален бон от същата дата за
платена в брой сума от ответницата 100 лева за закупуване на стоки с лични
средства и със средства от кредита. Фактурата от 21.09.2018 г. с получател Г.В.К.
на закупени от „МАРИС 2015“ ЕООД – гр. Средец стоки – хладилник и камина,
удостоверява, че кредитът е усвоен от ответницата.
По делото е
представено уведомително
писмо, именовано
„последна покана“ от 12.02.2019 г. до Г.В.К. от
пълномощник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България, в което е обективирана покана
за доброволно изпълнение на задълженията по процесния кредит поради
преустановяване на плащането им на 01.12.2018 г. Липсват доказателства поканата
за доброволно изпълнение да е достигнала до адресата.
Прието е заключение на изготвената съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че дължимите по
потребителския кредит месечни вноски от по 78,64 лева са отразявани по
кредитната карта, като липсват отразени платени суми, съобразно представени на
вещото лице извлечения от процесната кредитна карта с титуляр Г.В.К.. Според
заключението общото задължение по кредита е в размер 888,86 лева, в това число
807,76 лева по договора в частта му за покупка на стоки на изплащане и 81,10
лева за периода 15.11.2018 г. – 15.01.2019 г. в частта му по кредитната карта,
последната сума формирана от изтеглена сума 55 лева, месечни лихви 10,50 лева,
застрахователна премия 3,60 лева и месечни такси за обслужване на картата 12
лева. При покупката на стоките според фискалния бон ответницата е платила 100
лева, пради което дължимият остатък от кредита е в размер на 788,86 лева, в
това число 755,35 лева главница, договорна лихва 33,51 лева за периода
01.12.2018 г. – 07.02.2019 г., както и дължимата лихва за забава за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019
г. /както е заявена от заявителя в заповедното производство и ищец в настоящото
производство/, възлизаща на 45,53 лева.
При така възприетата фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените установителни искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед установяване на твърдяните вземания на ищеца към ответницата по сключен договор за кредит, в това число главница, ведно
със законна лихва, договорна/възнаградителна лихва и наказателна лихва за просрочие. Евентуално съединените осъдителни искове са предявени на същото правно
основание.
Не е спорно между страните по делото,
установява се и от приложеното ч. гр. дело № 649/19 г. по описа на Средецкия районен съд, че издадената Заповед
за изпълнение № 1443/01.10.2019
г. е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в рамките на дадения от съда законен срок са предявени настоящите искове, поради което
същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
Налице е между страните в настоящото
производство Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-16389606 от 21.09.2018 г. Договорът,
ведно с неговите приложения, индивидуализира дълга на ответницата. Процесният договор за кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, приложен е погасителен план, предвидено е правото на
потребителя да прекрати предсрочно договора, както и условията за прекратяване
на договора, поради което съдът намира, че договорът е действителен, както и не
са налице неравноправни клаузи. Ответницата е приела плащането, с което за нея са възникнали предвидените в договора задължения. Тези
задължения е следвало да се изпълняват съобразно подписания от нея договор, в който е посочен и погасителният
план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. След като не е изпълнила задълженията си, ответницата е изпаднала в
забава. В случая посочената от ищеца в исковата молба предсрочна изискуемост на
кредита обаче е без значение, тъй като към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК /30.09.2019 г./ процесният договор за кредит е падежирал изцяло –
вземанията по него са изискуеми на краен падеж 01.07.2019 г. За пълнота на
изложението по отношение на направеното с отговора на исковата молба възражение, че предсрочна изискуемост на кредита
не е валидно съобщена на
ответницата, че не
може да бъде съобщена на назначения особен представител, респ. ищцовото дружество не притежава правото на
иск за процесните вземания на това основание, съдът намира да отбележи, че действително липсва уведомление
в такъв контекст, както и доказателство за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита. Актуалната съдебна
практика обаче приема, че
уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост може да се съобщи редовно с връчване на книжата по делото
на ответната страна, като няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена
на особен представител, при което като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от от ГПК при разглеждането му.
В обобщение,
вземанията на ищеца по процесния договор са падежирали окончателно на
01.07.2019 г. и са подлежали на изпълнение преди постъпването на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда на 30.09.2019 г., поради което претенциите се явяват
основателни. Доказани са от СИЕ по делото и размерите на претендираните от
ищеца падежирали и просрочени задължения за
просрочена главница, просрочена възнаградителна лихва и наказателна
лихва, отговарящи на заявените и уважени в заповедното производство периоди,
както бяха посочени по-горе във възприетата от съда фактическа обстановка,
поради което не е нужно да се преповтарят. Не е спорно, че вземанията на ищеца
не са погасени от ответницата, поради което установителните искове, като
основателни и доказани, следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане.
С оглед уважаване
на главните искове, без разглеждане следва да бъдат оставени предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят разноски. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Разноските
в заповедното производство са за 25 лева държавна такса и определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. Видно от представените платежни документи в исковото
производство, извършените от ищеца плащания на деловодни разноски са за
държавна такса в размер на 125 лева, за възнаграждение на особен представител
на ответницата в размер на 400 лева, за възнаграждение на вещо лице по СИЕ в
размер на 220 лева, които предвид изхода на делото се дължат от ответника. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева, платимо от ответницата.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Г.В.К., с ЕГН **********,***,
че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А. – клон България, със седалище и адрес на
управление гр. София, п. к. 1766, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.
14, ЕИК *********, представлявано от зам. управител Д. Д., главница в размер на
755,35 лева, ведно със законната
лихва от 30.09.2019
г. до
окончателното й изплащане, договорна лихва върху използваната сума в размер на 33,51 лева за периода
01.12.2018 г. – 07.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 45,50 лева за
периода 07.02.2019 г. – 11.09.2019 г., по Договор
за отпускане на
револвиращ потребителски
кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-16389606 от 21.09.2018 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 1443/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело 649/2019
г. по описа на Районен
съд – Средец.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК Г.В.К. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А. – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон
България, направените в исковото производство и
в заповедното производство разноски в размер на 920 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: