Определение по дело №4960/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 16253
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20191100504960
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 02.07.2019г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-Д въззивен състав, в закрито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ 

                                                                               Мл.съдия  БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА                          

като разгледа докладваното от  съдия МАЗГАЛОВ  частно гражданско дело №4960 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр.чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.“ООД срещу определение №360 от 22.03.2019г. за отказ на съдията по вписванията при СВ-София да разпореди вписване по заявление вх.№16047 от 22.03.2019г. Жалбоподателят твърди, че подаденото заявление отговаря на всички законови изисквания за вписване на прехвърлянето на обезпебено с ипотека вземане. Неправилни били изводите на съдията по вписванията, че представените приложения в табличен вид не били с нотариално удостоверени подписи, тъй като приложение 5, скрепено с щеппел на нотариуса към анекс 3 към договора за цесия и представляващо неразделна част от него, било нотариално заверено и съдържало пълна индивидуализация на вземанията, длъжниците и имотите. Цедирането на голям брой задължения било честа практика и банките нямало да прехвърлят вземане по вземане, само защото така е удобно на съдията по вписванията. Обективно невъзможно било, предвид прехвърлянето с договора за цесия на стотици вземания, представянето на оригинален екземпляр към всяко заявление за вписване. Моли да бъде отменен постановения от съдията по вписванията отказ и да бъде указано вписване на заявлението.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява процесуално допустима по смисъла на чл. 275, ал. 1 от ГПК, но разгледана по същество- неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съдията по вписвания е приел, че представеният препис на договор за цесия от 21.12.2017г. няма необходимото за исканото вписване съдържание, предвидено в чл. 17, ал. 2 от ПВ, вр.чл.171 ЗЗД. В текста на договора не се съдържало посочване вземането към кои длъжници се прехвърля, неговия размер, не се сочат данни за обезпеченията, които обезпечават прехвърляното вземане и данни за лицата- ипотекарни длъжници.  Представените приложения в табличен вид, приложени към бланкетен договор за цесия са подписани от страните по договора, но не се установява надлежно удостоверяване на подписите на страните, доколкото приложенията следва да са с отделно нотариално удостоверяване, тъй като се представят като отделен акт.

Съгласно чл.171 от ЗЗД, когато цедираните вземания са обезпечени с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. В случая в нотариално заверен препис е бил представен рамков договор за цесия от 21.12.2017г., анекс №3/12.10.2018г. и  скрепен към тях списък в табличен вид (нечетлив) с посочени имена на лица, номера на договори, суми и адреси на лицата. Съдът намира, че така представеният документ (списък, таблица) не представлява подлежащ за вписване акт, както правилно е приел съдията по вписванията.

Действително няма пречка договорът за цесия и обезпечените вземания да са обективирани в различни документи, предвид изтъкнатото от жалбоподателя цедиране в случая на множество вземания. Необходимо е обаче да е ясна връзката между договора и приложенията относно всяко едно вземане, тъй като съгласно чл.17, ал.1 от ПВ, вписването на актовете по чл.171 от ЗЗД става въз основа на молба от всеки заинтересован, в два екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписване. Необходимо е също така с нотариална заверка на подписите да бъде както договорът за цесия, така и всяко едно приложение към него. В случая е налице нотариална заверка на подписите на договора за цесия (в който обаче липсва описание на конкретното прехвърлено вземане и обезпечението), а въпросното вземане и обезпечението са посочени в приложения списък в табличен вид, който е нечетлив и настоящият състав не може дори точно да установи съдържанието му. Въпросният списък- таблица не е с нотариална заверка на подписите, нотариално заверен е препис от него.  Списъкът с вземанията и обезпеченията е част от договора за цесия и следва да отговаря на същите изисквания за форма- писмена, с нотариална заверка на подписите, доколкото описаните в него вземания са всъщност предмет на цедиране и не се съдържат в самия договор за цесия.

Предвид изложеното представеният за вписване акт не е в изискуемата от закона форма и правилно е постановен отказ от съдията по вписванията.

Водим от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №360 от 22.03.2019г. за отказ на съдията по вписванията при СВ-София да разпореди вписване по заявление вх.№16047 от 22.03.2019г.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/