Р Е Ш Е Н И Е №260074

 

Гр. С., 18.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №1468 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №530283- F561344/06.08.2020г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2020г. в 15,10 часа служители от Национална агенция за приходите била извършили проверка в обект павилион- кафе, стопанисван от жалбоподателя търговско дружество „Бриза Делмар”  ЕООД, находящ се в гр. С., ул. „Габрово” №7. При проверката се установило, че е налице несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП в размер на 30,10 лева. В издадения междинен отчет за деня не е била регистрирана промяната на касовата наличност във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени”, т. е. установената като разлика сума в размер на 30,10 лева не е регистрирана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени”, „служебно изведени“, а функциониращото в обекта устройство модел „Datecs DP- 150” притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”. По време на проверката бил съставен протокол за извършената проверка №0040968/25.07.2020г. Св. Т.Г. на 27.07.2020г. съставила на търговското дружество акт за установяване на административно нарушение като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Колегите й Т. Л. и А.А. се подписали като свидетели при съставянето и връчването на акта. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №530283- F561344/06.08.2020г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че е било налице несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП в размер на 30,10 лева. Това несъответствие се доказа по несъмнен начин от свидетелските показания на свидетелите Т.Л. и А.А.. Техните показания съдът счита за последователни, безпротиворечиви и същите кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. гласи: Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройството се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. По безспорен начин се установи, че не е изпълнено това изискване да е налице съответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП. Доказа се по безспорен начин, че е било налице такова несъответствие в размер на 30,10 лева. След като е било налице такова несъответствие, търговецът е ангажирал и следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Националната агенция за приходите, свидетелите Т.Г., Т.Л. и А.А.. Показанията им съдът кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че тези лица са служители на Националната агенция за приходите в случая липсват основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Те нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е извършена обективна проверка на обекта павилион- кафе, находящ се в гр. С., ул. Габрово” №7, стопанисван от жалбоподателя „Бриза Делмар” ЕООД- С..

Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите е резултатно. Налице е несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП. Действително извършеното нарушение е за първи път, но това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при определяне на минимален размер на имуществената санкция. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” е минималният предвиден в закона размер от 500 до 2000 лева, а именно в размер на 500 лева и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо търговското дружество жалбоподател „Бриза Делмар“ ЕООД- С. следва да се осъди да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща  разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №530283- F561344/06.08.2020г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговско дружество „Бриза Делмар” ЕООД- С. с ЕИК *********, представлявано от М. Д. В. с ЕГН ********** е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Бриза Делмар“ ЕООД- С. с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: