Решение по дело №269/2023 на Административен съд - Кюстендил

                                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 8

                                                гр.Кюстендил, 02.01.2024год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести декември  през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

    АСЯ  СТОИМЕНОВА

 

при  секретаря  Антоанета Масларска и с участието  на  прокурора  Марияна  Сиракова, като  разгледа   докладваното от  съдия  Стойчева  КАНД № 269 по описа  за  2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

И.С.Г. ***, чрез пълномощника си по делото адв. В.С., оспорва с касационна жалба решение № 366 от 17.10.2023г. на  Районен  съд – Дупница  по  АНД № 758/2023год., с което е потвърдено  Наказателно постановление № 23-0348-000086   от  20.02.2023год. , издадено от началник група в ОДМВР, РУ – Дупница, в частта по т.1.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с недоказано съставомерно деяние, а на процесуалните правила - с неспазени изисквания във връзка с допустимостта и доказателствената стойност на показанията на актосъставителя. Прави се искане за отмяна на решението и на наказателното постановление или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В откритото съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателката поддържа наведените в жалбата оплаквания, като допълнително сочи доводи за отсъствие на материална компетентност на актосъставителя. 

Ответникът – началник група в Районно управление – Дупница при ОДМВР – Кюстендил,  не изразява становище по касационната жалба.  

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна. Съображенията са следните:

Предмет на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 23-0348-000086/20.02.2023г., издадено от началник група в Районно управление – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с т.1 от което, на касатора  И.С.Г. е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 50,00лв. на  осн. чл.183, ал.4, т.7, пр. първо  от ЗДвП  във вр. с  чл. 137а, ал.1  от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 01.02.2023г., в 15,29 часа в гр. Дупница, по ул. „Седма Рилска дивизия“ в посока ул. „Цар Симеон Велики“, управлява лек автомобил с рег. № КН****ВХ без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.  

За деянието е съставен АУАН № 717487/01.02.2023г. от Д. В. П. - мл. инспектор  при ОДМВР – Кюстендил, РУ – Дупница и в присъствието на свидетеля Д.И.Д., в който акт се съдържат фактически обстоятелства и  предявено обвинение, идентични с  тези в НП.

В съдебното производство, са разпитани актосъставителят П. и свидетелят на нарушението и на съставянето на акта - Д.. Последният заявява, че не си спомня случая, а актосъставителят, след предявяване на АУАН от съда, сочи единствено, че е видял, че водачът на процесното МПС е без поставен обезопасителен колан, без да излага конкретни данни относно мястото на нарушението и своето местоположение.  Съдът е приел и обясненията на жалбоподателката, която твърди, че проверката е извършена от   полицай Д., а не от П., който не е имал видимост към автомобила, тъй като е проверявал друг автомобил в същия момент, както и че е свалила колана си след като е спряна от полицейските служители.

При така установените факти по делото, районният съд  постановява  оспореното  решение, с което потвърждава  като законосъобразно издаденото наказателно постановление в обжалваната му част по т.1 от същото. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  и че релевираното деяние е доказано от събраните писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и частично от обясненията на нарушителя.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е неправилно, поради  което и  на  осн. чл.222, ал.1 от АПК следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора за отмяна на процесното  наказателно постановление в обжалваната му част по т.1. Формираните от районния съд изводи за  доказаност на съставомерното  деяние,  са  необосновани  от събраните доказателствени средства  и  са неправилни с оглед относимите  разпоредбите  на  закона.

Противно на приетото в оспорения съдебен акт, касационният съд констатира недоказаност на  релевираното деяние. Съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест, последната принадлежи на АНО, който с допустимите от закона доказателствени средства следва да установи по безспорен начин, че нарушението е извършено от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.  В случая, анализът на събрания по делото доказателствен материал не обосновава изводи за осъществено от  жалбоподателката Г. административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр. първо  във вр. с  чл. 137а, ал.1  от ЗДвП.  Формираните  мотиви в обратен смисъл на районния съд са необосновани и неправилни.  За  да приеме за доказано съставомерното деяние, въззивата инстанция визира приложените писмени и гласни доказателства. Видно е, че освен съставения АУАН и заповедта за възлагане на правомощия по ЗДвП на длъжностни лица от структурите на МВР,  по делото няма други писмени доказателства, с оглед  на  което остава неясно кои съдът е кредитирал като съдържащи “непротиворечиви“ относими факти. От друга страна, констатациите в оспореното решение за това, че актосъставителят и свидетелят потвърждават фактическите обстоятелствата, изложени в АУАН, са неверни, доколкото свидетелят Д. заявява, че не си спомня случая.  Актосъставителят П. пък едиствено сочи, че поддържа данните в акта и че е видял жалбоподателката да управлява автомобила без поставен колан. Макар, че  разпитът на длъжностното лице при АНО, съставило АУАН, по правило е допустим процесуален способ за установяване на административните нарушения и че това е основната му функция в съдебното производство при оспорване на издадените НП,  в случая, изложените от актосъставителя П. данни са недостатъчни  за  да  докажат   по категоричен начин процесното деяние. Видно е, че в твърденията му липсват конкретни данни за мястото на нарушението и за мястото, където същият се е намирал, което обстоятелство има съществено значение във връзка с възможността да се възприемат  непосредствено и ясно относимите за деянието факти.  Предоставената от актосъставителя  информация е обща  и  не съдържа  данни в какъв етап от управлението на  МПС е възприето отсъствието на колан  и какво е собственото му местонахождение  спрямо  автомобила, което възпрепятства проверката за достоверност на защитната теза на нарушителя. Обратно на приетото от районния  съд,   събраните доказателства са  недостатъчни и не установяват по категоричен начин изпълнителното деяние по предявеното обвинение. Както се посочи, доказателствената тежест принадлежи на АНО, който в случая не е ангажирал  категорични доказателства за установяване на противоправното поведение на нарушителя. Последното се явява недоказано, а издаденото  наказателно  постановление в обжалванта му част по т.1, е  незаконосъобразно. Като го е потвърдил  районният съд е постановил неправилно решение, което  касационната инстанция ще отмени. Дължимо е произнасяне по реда на чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН  за отмяна и на процесното наказателно постановление по т.1 от същото.

Водим  от  гореизложеното,  Административният съд

                                                           

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 366  от  17.10.2023г.  на  Районен  съд – Дупница  по  АНД № 758/2023год.,  и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 23-0348-000086/20.02.2023г., издадено от  началник  група в Районно управление – Дупница  при  ОДМВР – Кюстендил, в частта по т.1, с която на  И.С.Г., ЕГН **********,***«Г.Г.» №**, е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 50,00лв. на  осн. чл.183, ал.4, т.7, пр. първо  от ЗДвП  във вр. с  чл. 137а, ал.1  от ЗДвП.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.