№ 59
гр. Шумен, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично засЕ.ние на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
ПредсЕ.тел:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разглЕ. докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500047 по описа за 2024 година
Производство по рЕ. на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №311 от 11.12.2023г. по гр.д.№990/2022г., Районен съд - гр.Нови пазар е
предоставил упражняването на родителските права над децата - Е. А. С. с ЕГН:**********,
Е. А. С. с ЕГН:********** и Е. А. С. с ЕГН:**********, на техния баща А. С. Ш. с
ЕГН:**********, определил е режим на лични контакти на майката В. Х. Н. с
ЕГН:********** с децата и, и е осъдил майката да заплаща месечна издръжка на децата си,
считано от 26.09.2021г., в размер на 200 лева за Е., 240 лева за Е. и 250 лева за Е..
Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна, която го
обжалва в частта, с която е уважена претенцията на ищеца за издръжка на детето Е. за
размера над 200 до 250 лева, и на детето Е. за размера над 200 до 240 лева. ЖалбоподатЕ.т
навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение,
поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната му част и постановено друго, с
което да бъде отхвърлена исковата претенция в тази част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор, в който
излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разглЕ. по същество.
1
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с искова претенция с правно основание
чл.127, ал.2 СК, предявена от А. С. Ш. срещу В. Х. Н.. Видно от представените
удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане - №0426/24.04.2019г.,
№0082/20.01.2012г. и №1542/17.11.2009г., всички на Община Шумен, се установява че
ответницата е майка, а ищеца баща на децата Е. А. С., родена на ....., Е. А. С. роден на ...... и
Е. А. С. родена на ......г., и че към настоящия момент Е. е навършил дванадесет годишна
възраст, а Е. четиринадесет годишна възраст. От представената от ищеца - Служебна
бележка от Агенция по заетостта е видно, че същия е бил регистриран в агенцията като
безработен за различни периоди от 02.01.2003г. до 27.09.2021г.. От представените от същия
епикризи, е видно, че ответника е бил с травма на далака, заради която е претърпял
оперативна интервенция през 2018г., както и неврологични заболявания. От събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства, се установява, че ищеца работи
периодично в строителството по граждански договори, а в отглеждането на децата се
подпомага от родителите си, майката на децата е напуснала ищеца и децата и е заживяла с
друг мъж в Република Турция. Майката на децата не е ангажирала доказателства за размера
на доходите си, но доколкото е в трудоспособна възраст, както и липсата на пречки за
полагане на пълноценен труд, и пребиваването и в държава с по високо заплащане на труда,
следва да се приеме, че същата е в състояние да реализира доходи, надвишаващи
минималната работна заплата за страната.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143, ал. 2 от СК. Тази
разпоредба установява безусловно задължение на родителите за издръжка на
непълнолетните си деца. Безусловността на задължението за издръжка означава, че
издръжка се дължи, макар детето да е трудоспособно и да има имущество, от което може да
се издържа само. Безусловният характер на задължението на родителите е от гледна точка на
положението на детето – относно получаването на издръжка от него. Необходимо е да се
отбележи, че безусловно дължимата издръжка на малолетно и непълнолетно дете е с
приоритет пред голяма част от останалите задължения, и не следва да се ограничава от
други задължения на длъжника. Освен това двете деца, по отношение на които се атакува
решението, към момента са навършили 12 и 14 годишна възраст, и нуждата им от издръжка
е увеличена, като следва да се съобрази и обстоятелството, че от началото на настоящата
година, с увеличението на минималната работна заплата, е увеличен и минималния размер
на дължимата издръжка по чл.143 от СК на 233,25 лева, който би следвало да се присъжда
от раждането на детето, а с нарастване на възрастта да се увеличава. Преценявайки нуждите
на децата, обусловени от здравословните им състояния, възрастта и от друга страна
материалните възможности на родителите им, съдът намира, че по делото следва да бъде
2
определена обща месечна издръжка на Е. в размер на 400 лв., от които майката следва да
заплаща 250 лв., и на Е. 350 лева, от които майката следва да заплаща 240 лева. Останалата
част до пълния размер следва да се поеме от бащата, който полага непосредствените грижи
за децата. Така определената издръжка, съобразно исковата претенция и на основание
чл.149 СК, се дължи считано една година преди датата на завеждане на исковата молба -
26.09.2021г.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено. За въззивното производство, въззиваемата страна не е
представила доказателства за направени разноски, поради което и такива не следва да и се
присъждат. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Окръжен съд Шумен 500 лева, платени от бюджетните средства на съда за
възнаграждение на особеният и представител, предвид освобождаването от заплащане на
държавна такса и разноски на ищцовата страна.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №311 от 11.12.2023г. по гр.д.№990/2022г., по описа на
Районен съд - гр.Нови пазар, В ЧАСТТА , с която В. Х. Н. с ЕГН ********** е осъдена да
заплаща месечна издръжка в полза на детето Е. А. С. с ЕГН **********, действащо чрез
неговия баща и законен представител А. С. Ш. с ЕГН **********, на детето Е. А. С. с ЕГН
**********, действаща със знанието и съгласието на баща си А. С. Ш. с ЕГН **********, за
размера над 200 лева до 240 лева за Е., и за размера над 200 лева до 250 лева за Е., считано
от 26.09.2021г.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. Х. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд
Шумен сумата от 500 лева, представляваща изплатено от бюджетните суми на съда
адвокатско възнаграждение на назначения й особен представител по делото.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно.
ПредсЕ.тел: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3