Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 14.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На петнадесети април,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 1129
по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: „ Теленор България“-ЕАД-град София,
Ответник: Д.Р.О. *** за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Д.Р.О.
е образувано ч.гр.д №756/2018г., 1 с-в по описа на PC Тетевен.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 331.87 лв. (Триста тридесет и един лв. и 87 ст.) за
незаплатени далекосъобщителни услуги.Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
от името на моите доверители предявявам на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до
размера на 233,26/двеста тридесет и три лева и 26ст/, която
сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по
чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата
молба предяваваме и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими
лизингови вноски в размер на 98,61/деветдесет и осем лева и 61ст./.Допустимо
е съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от тази
по заповедното производство, но на същото основание - вземане за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Допустимо е също така, заедно с установителния иск да
бъде предявен и осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на
искове, за чието разглеждане се прилагат общите правила.
По повод договор за мобилни услуги от дата 23.11.2015г.,
сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Д.Р.О. е абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №0хххх и титуляр
по предпочетения мобилен номер ххххх с избрана абонаментна програма Резерв
Стандарт 39,99лв., с уговорен срок на действие до 23.11.2017г. Договорът е
новиран с допълнително споразумение от 01,06.2016г. с продължителност 24месеца
до 01.06.2018г., като при възползване от преференциални условия на Оператора
абонатът е взел мобилно устройство ALCATEL модел ONETOUCH POP STAR CLASSY на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.19лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода
01.07.2016г. до 30.11.2016г. Теленор е издал:
- фактура №**********/01.08.2016г. за отчетения
период на потребление 01.07.2016- 31.07.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 63.45лв., от които:
-За абонаментен план Нонстоп 30.99 - 20,82лв.;
Лизингови вноски в размер от 5.19лв.; Други услуги 0.81лв.; Други услуги с
добавена стойност 25.00лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 1.92лв.;
платима в срок 16.08.2016г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
- фактура №**********/01.09.2016г. за отчетения период на
потребление 01.08.2016- 31.08.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 140,89лв., от които:
-За абонаментен план Нонстоп 30.99 - 20,82лв.;
Лизингови вноски в размер от 5.19лв.; Други услуги с добавена стойност
15.00лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 5.60лв.; Международни
разговори 1.29лв.; Разговори с Теленор 0.04лв.; Роуминг таксуване (общо)
70.33лв.;
платима в срок 16.09.2016г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
- фактура №**********/01.10.2016г. за отчетения период на
потребление 01.09.2016- 30.09.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 30.17лв., от които:
- За абонаментен план Нонстоп 30.99 - 20,82лв.;
Лизингови вноски в размер от 5.19лв.,
платима в срок 16.10.2016г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
Срокът за плащане на третата фактура
№**********/01.10.2016г. е 16.10.2016г. Длъжникът е изпаднал в забава на
17.10.2016г., плащане не е регистрирано, поради което на 24.10.2016г. достъпът
до услуги е преустановен.
- Кредитно известие
№**********/01.11.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -6,44лв., начислена е дължима се лизингова вноска в размер
на 5,19лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в
размер на 234,51 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 233,26 лв., платима в срок 16.11.2017г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 233,51лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Д.Р.О. за
ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №ххна дата 01.12.2016г. крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 835,29лв. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на 503,42лв.; фактурирана е цената, дължима
се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен
план в размер на 98,61лв и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 233,26лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е
24.10.2016г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договора си,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Резерв Стандарт
30,99лв. за мобилен номер ххх до 01.06.2018г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 01.06.2016г.
В настоящото производство Операторът няма
претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за услуги в размер на 503,42лв., като същата не е част от предмета
на иска.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги
и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка ALCATEL модел
ONETOUCH
POP STAR CLASSY са обявени за предсрочно изискуеми,
Съгласно чл.3(2) от всеки от договорите за
лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер хххх, „Месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“
ЕАД“.
При сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 1-во число от месеца. Така, падежът
на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 12/2016г, когато е издадена крайната фактура №№**********/01.12.2016г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство ALCATEL модел
ONETOUCH
POP STAR CLASSY, взето във връзка с мобилен номер хххх, се дължи
цената в размер на на 98,61/деветдесет и осем лева и 61ст./ след месец
12/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизигови вноски, е от м.12/2016г. до м.05/2018г.
Като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Д.Р.О. се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен
да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Д.Р.О.. При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Д.Р.О. е подписал
договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер хххх и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в
срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
Представените фактури сами по себе си, не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
е в неизпълнение на договора си.
Моли,на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, след като съдът се убеди в основателността на претенцията, да постанови
Решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника Д.Р.О., с
ЕГН: **********, адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в
град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 233,26/двеста тридесет и три лева и 26ст/ за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №ххх за периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2016г., считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли да бъде осъден ответника Д.Р.О., ЕГН: **********
да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 98,61/деветдесет
и осем лева и 61ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 01.06.2016г. за мобилен номер ххххза периода от
м.12/2016г. до м.05/2018г., с абонатен номер №хххх
Моли да бъде постановен осъдителен диспозитив
спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Позовава се на писмени доказателства.В писмена
защита/молба-становище/доразвива съображенията си по съществото на спора.
В срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства,както и ч.гр.дело №756/2018г. по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложен е договор,сключен между страните на 23.11.2015г.,сключен
при общи условия,за предоставяне на мобилни услуги с фиксиран
номер 3хххх,с първоначален срок на договора за срок 24 месеца.
Приложено е
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги ,сключен между страните
на 01.06.2016г.,в което е отразено,че при подписване на същото потребителят
получава устройство марка „Alcatel“. На
същата дата е сключен договор за лизинг
на посоченото устройство,като в погасителния план,отразен в договора е посочена
крайна падежна дата-01.05.2018 година.На същата дата е издаден от
потребителя-ответникът и запис на заповед за сумата от 119.37 лева,с последен
падеж 01.05.2018г.
Приложени са ценови
листи и данъчни фактури,съставени от ищеца,в които са посочени задължения на
ответника към ищеца за месечни и
еднократни такси/абонаменти,доп.пакети и лизингови вноски.Във фактурите са
посочени следните отчетни периоди:
01.07.2016г.-31.07.2016г,01.08.2016г.-31.08.2016г.,01.09.2016г.-30.09.2016г,01.10.2016г.-31.10.2016г.,01.11.2016г.-30.11.2016г.
На 13.08.2018г в
деловодството на РС-Тетевен е депозирано заявление по чл.410 от ГПК ,за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника/длъжник/,за следното вземане:
главница в размер на 331.87 лева,мораторна лихва в размер на 38.86 лева за
периода от 17.12.2016г до 08.08.2018г и за разноски по заповедното
производство.
В т.12 от
заявлението е отразено,че главницата от 331.87 лева включва цена на
далекосъобщителни услуги за периода 01.07.2016г.-30.11.2016г.
Със Заповед №409/15.08.2018г
издадено по ч.гр.дело № 756/2018г по описа на РС-Тетевен ,заповедният съд е
разпоредил длъжникът да заплати на заявителя следните суми: главница в размер
на 331.87 лева,законната лихва върху главницата,начиная от 13.08.2018г до
изплащане на вземането и за разноски по заповедното производство в общ размер
на 205.00лева/25.00 лева държавна такса
и 180.00 лева адвокатски хонорар/.Отразено е в заповедта,че вземането произтича
от договор за далекосъобщителни услуги от 21.11.2015г.
Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от
06.11.2018г заповедният съд е дал
указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Съобщението е
връчено на заявителя на дата 16.11.2018г,а исковата молба е депозирана в деловодството
на съда на дата 17.12.2018г,т.е. в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПК.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск по делото е квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,същият е допустим,а разгледан по същество е неоснователен.
Съобразно изложените обстоятелства в исковата молба,съдът приема,че се претендира установяване на вземане в размер на 233.26 лева,представляващо цена на за ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги от ответника,на основание цитирания в исковата молба договор,сключен между страните на 23.11.2015г.
Съдът приема,че ищецът е установил съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,с източник договори за предоставяне на мобилни услуги ,сключен на дата 23.112.2015г между страните и допълнително споразумение към същия.Макар и приложени в ксерокопие,договора и допълнителното споразумение не са оспорени от ответника.
За да установи вземането си ищецът е предоставил по делото като приложение към исковата му молба данъчни фактури. Така приетите по делото писмени доказателства, на което ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо ответника,съобразно и константната съдебна практика, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Теленор България“-ЕАД-София и че лицето, което е посочено като съставител на тези документи е техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящо от ответната страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени услуги –далекосъобщителни услуги и такси.За да бъде уважен искът в частта му за дължимите по цитираните договори суми за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга,в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания.В тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори. Изцяло неустановено остана какви именно задължения на ответника са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период и колко са потребени и на каква стойност. Изцяло неясно е начислените месечни такси, посочени във фактурите, за какви абонаментни такси, пакетни минути и/или друго са начислени.
От фактурите не се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница, а още по – малко се установява и доказва съществуването на вземане и в размер на посочената в заявлението и заповедта за изпълнение главница. Не става ясно как е формирано задължението, какви точно - конкретни мобилни услуги са включени в стойността на фактурите, с посочване на техния обем и единична цена, от какво произхождат действителните задължения на ответника, прикрити зад незаплатена далекосъобщителна услуга, т.е. конкретните елементи, формиращи стойността на услугите, посочени във фактурите.
По изложените съображения съдът
приема,че ищецът не доказва възникването и размерът на претендираното вземане за
неплатени месечни абонаментни такси и използвани далекосъобщителни
услуги,поради което установителният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на съединеният осъдителен иск,с посочено основание чл.79,във в-ка с чл.205 от ЗЗД и цена на иска 98.61 лева, съдът намира същия за недопустим.Както беше посочено по-горе, по депозираното от ищцовото дружество заявление по чл.410 от ГПК, съдът на 15.08.2018г. по образуваното ЧГД №756/2018г. по описа на РС – Тетевен е издал Заповед №409 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 331.87 лева,законната лихва върху главницата,начиная от 13.08.2018г до изплащане на вземането и за разноски по заповедното производство в общ размер на 205.00лева/25.00 лева държавна такса и 180.00 лева адвокатски хонорар/.Отразено е в заповедта,че вземането произтича от договор за далекосъобщителни услуги от ххххххххххх
След като заповедта е била връчена по реда на чл.47,ал.5 от и указание от страна на съда, заявителят е подал с срока по чл.415 от ГПК искова молба, като в петитума на същата е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата 233.26 лева, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, както и иск по чл.79, вр. чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 98.61 лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 01.06.2016г./при аритметично пресмятане на сумата,предмет на установителния иск-главницата от 233.26 лева и сумата,предмет на осъдителния иск-98.61 лева,се получава главницата, за която е издадена заповедта по ч.гр.дело №756/2018г,а именно сумата от 331.87 лева/.
Ищцовото дружество в обстоятелствената част на исковата молба се позовава освен на договора, посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и цитираните фактури, така и на договор за лизинг, който не фигурира в депозираното заявление по чл.410 от ГПК.
Съгласно предвиденото в т.11б от ТР №4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в производство по чл.422 от ГПК само за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.Настоящият случай обаче не е такъв.С предявения осъдителен иск се търси присъждане на лизингови вноски, каквито вземания не са били предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и на издадената заповед за изпълнение.В същото тълкувателното решение е пояснено, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.В конкретния случай обаче, осъдителният иск за лизингови вноски не е предявен в условията на евентуалност, а в условията на кумулативност, поради което не са налице предпоставките за разглеждането му в производство по чл.422 от ГПК.
Заповедта за изпълнение съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителния иск, предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.В процесния случай издадената в полза на ищцовото дружество заповед по чл.410 от ГПК е била връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и по повод на това заявителят е предявил процесния осъдителен иск.Безспорно е, че към момента на предявяване на иска в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, а и впоследствие, заповедта не е била обезсилена и че в хода на исковото производство ищецът изрично се е позовал на проведеното и висящо заповедно производство.
Процесуалният
закон не отрича принципно правото на кредитора, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, да предяви
осъдителен иск срещу длъжника за същото вземане.Допустимостта на подобен иск
обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв
би съществувал за ищеца – кредитор само при условие, че скрепеното със заповед
за изпълнение парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на
предприетото по инициатива на последния заповедно производство.В случаите,
когато е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и тя е оспорена от
длъжника по реда на чл.414 от ГПК/респ.връчена
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/, кредиторът може и следва да осъществи защита на
вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за да се установи със
сила на пресъдено нещо неговото съществуване.Признаването на вземането с влязло
в сила съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на
оспорената заповед за изпълнение – чл.416 от ГПК, като въз основа на същата
кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително
изпълнение.Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение лишава
кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск,
респ. обуславя интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК.Правното значение и последиците на заповедта по чл.410 от ГПК дават
основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена – на
основание чл.415, ал.2 от ГПК или по друга причина / напр. по искане на
заявителя /, осъдителният иск относно вземането е недопустим заради наличието
на специален ред за защита – този по чл.422 от ГПК.Само в случай на обезсилване
на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на
вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред, нещо повече –
този иск би бил единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно
проведеното и нереализирано до край заповедно производство / Определение №230/23.03.2010г. по дело №83/2010г. на ВКС,
ТК, 2 – ро т.о. /.
В предвид горните съображения предявеният
осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като недопустим,а производството по
делото,в тази му част-прекратено.
Съобразно изхода на производството следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на ищеца на сторените разноски по заповедното и исково производство/въпреки,че с исковата молба ищецът е поискал присъждане само на сторените разноски в исковото производство,съдът дължи произнисане и за разноските по заповедното производство,съгласно разясненията в т.12 от цитираното ТР №4/2013г ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или Джейсън Кристос Кинг заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв.В.Г.-САК, ИСК с основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК, срещу Д.Р.О.,ЕГН:********** ***,за вземане в размер на 233.26 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №хххххх за периода от 01.07.2016г до 30.11.2016г,ведно със законната лихва за забава ,считано от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ,като недопустим,поради липса на правен интерес,предявеният осъдителен иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или Джейсън Кристос Кинг заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв.В.Г.-САК,с посочено основание чл.79,във в-ка с чл.205 от ЗЗД,срещу Д.Р.О.,ЕГН:********** ***,за сумата от 98.61 лева,представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.06.2016г за мобилен номер 0897/765011 за периода от м.12/2016г до м.05.2018г,с абонатен номер №хххх и прекратява производството по делото,в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователно,искането на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или Джейсън Кристос Кинг заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв.В.Г.-САК за присъждане на разноски,сторени по ч.гр.дело №756/2018г по описа на РС-Тетевен и по гражданско дело №1129/2018г по описа на РС-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: