Решение по дело №1150/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                   19.11.2020г.                                  Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На двадесет и трети октомври                                                                   Година 2020

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар Стефка Александрова

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 1150 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът В.М.Т. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.08.2018г. в гр. София по вина на С.Т., който, управлявайки лек автомобил  Опел Мерива с рег. № *******,  нарушил ЗДвП, като несъобразявайки се с пътната обстановка, предприема изненадващ обратен завой, отнемайки предимството на движещия се зад него мотоциклет, управляван от ищеца. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – З. „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва  вината на застрахования при него водач. Сочи, че ПТП е причинено от самия ищец, който е можел да възприеме опасността и да предотврати инцидента, но не е направил това поради непроявено внимание и движение с несъобразена скорост. При условията на евентуалност, извежда от същите обстоятелства възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, а в допълнителния отговор ответникът ги поддържа.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебна автотехническа експертиза и е проведен разпит на свидетел.

При разпита в съдебно заседание свидетелят С. Т. заявява, че той е водачът на лек автомобил Опел Мерива, участвал в процесното ПТП. Сутринта, преди 9 часа, пътувал за работа по околовръстния път, когато попаднал в голямо задръстване. Когато достигнал до участък от пътя, който е прав и има добра видимост към насрещния трафик – между селата Лозен и Герман, малко след сервиза на „Порше“ - решил да предприеме маневра „обратен завой“, за да излезе от околовръстния път и да избегне задръстването. Разделителната линия била единична избледняла, като свидетелят счита, че е била първоначално непрекъсната, но той изчакал да стигне участък от пътя, който е с прекъсната разделителна линия, за да може да извърши маневрата. Мисли, че на мястото, където се опитвал да направи маневрата, линията е била прекъсната. Спрял движението на автомобила за около двадесет секунди, за да изчака насрещно движещите се автомобили, подал сигнал с мигача, погледнал в огледалото за обратно виждане, установил, че колите в колоната са зад него и предприел завиването. Признава, че се съмнява да е погледнал в страничното огледало за обратно виждане. В същия момент в областта на предната лява гума на управлявания от него автомобил се ударил идващия зад него мотоциклет Ямаха, управляван от ищеца. До момента на удара не е възприел мотоциклета по никакъв начин. Ударът настъпил около средата на платното между двете пътни ленти, тъй като автомобилът на свидетеля вече е бил заходил наляво. Притекъл се на помощ на мотоциклетиста, дал му вода. Не извикали органите на реда веднага, а когато пострадалият бил вече по-добре, т.к. се образувало голямо задръстване и трябвало да изместят превозните средства от платното за движение. Когато се обадил, му казали „добре, добре, закарайте го в болница“. С неговия автомобил откарал пострадалия до болницата. Впоследствие му се обадил, за да направят протокол.

 По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, от който се установява, че на процесната дата двамата са били участници в ПТП. Прието е постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор при СРП. От същото се установява, че във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство, в рамките на което били събрани доказателства за извършено от С.Т. престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, който на процесната дата е нарушил чл.25, ал.1 от ЗдвП, с което реализирал ПТП и причинил по непредпазливост на В.Т. средна телесна повреда  - счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Пострадалият е изразил желание наказателното производство да бъде прекратено и като приел, че са налице предпоставките за това, прокурорът при  СРС прекратил същото. По делото няма данни за влизане на  постановлението в сила.

В заключението на изслушаната по делото САТЕ се сочи, че на 13.08.2018г.  около 08:45 часа в гр. София, по „Околовръстен път“ с посока на движение от с. Лозен към с. Герман със скорост от около 10 км/ч се е движел в колона от автомобили л.а. Опел Мерива с рег. №*******, управляван от С.Т.. Улицата е предназначена за движение в двете посоки, с по една пътна лента във всяка посока, разделени с единична непрекъсната линия тип М1. Пътната настилка била асфалт, суха, времето ясно и слънчево. След сервиз „Порше София изток“ , водачът на лекия автомобил предприема маневра „обратен завой“, като преди това е подал сигнал със светлинен пътепоказател. В същото време, в същата посока, но зад лекия автомобил, със скорост от около 30 км/ч се е движел мотоциклет Ямаха с рег. № *******, управляван от В.Т.. Поради разликата в скоростите на двете превозни средства, застигайки лекия автомобил, водачът на мотоциклета е предприел маневра „изпреварване“. При създалата се ситуация, поради пресичане на траекториите на двете превозни средства, е последвал удар между предната част на мотоциклета и предна лява странична част на л.а. От техническа гледна точка, непосредствена причина за настъпилото ПТП е поведението и на двамата водачи. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра „обратен завой“ на непозволено място, а водачът на мотоциклета – маневра изпреварване на същото място и без да съобрази интензивния трафик.

Като обсъди заедно и пооотделно всички събрани доказателства за механизма на ПТП, съдът намира следното:

При разпита в съдебно заседание вещото лице М. пояснява, че данни относно това, че пътното платно на мястото на ПТП е разделено с единична непрекъсната линия, е взела от постановлението на прокурора при СРП, прекратил наказателното производство. Използвана е за целите на експертизата и снимка от Google Еаrth, на участък от пътя, намиращ се непосредствено след сервиза Порше София Изток. На снимката разделителната линия действително е непрекъсната.

Като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира,че следва да се приеме за установено по делото, че на мястото на ПТП пътните ленти са движение в двете посоки са били разделени от единична непрекъсната линия. Показанията на свидетеля Т. в тази им част са колебливи, несигурни – свидетелят заявява, че лентата е била непрекъсната, но „мисли“, че е имало момент, в който лентата е ставала прекъсната, като същевременно заявява, че е била избледняла. Като съобрази горното и при критична преценка на свидетелските показания, предвид факта, че същите са дадени именно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника по делото, и като взе предвид посоченото в писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице, съдът намира за установено от фактическа страна, че двете пътни ленти на процесния участък от околовръстния път са били разделени с единична непрекъсната линия тип М1.

В останалата част, показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са последователни и подробно описват инцидента, без свидетелят да затаява истината относно обстоятелства, които са неизгодни за него /признанието, че не е погледнал в страничното огледало/.

 Ето защо, като кредитира и заключението на САТЕ в тази му част, от фактическа страна съдът приема, че ПТП е настъпило на място след сервиза Порше София Изток, като свидетелят се е движил в колона от автомобили със скорост под 10 км/ч. С цел предприемане на маневра „обратен завой“, свидетелят е спрял управлявания от него Опел Мерива, подал е светлинен сигнал, изчакал е насрещния трафик и в удобен момент, при свободна лента за насрещно движение е предприел маневрата, въпреки наличието на маркировка, което не позволява навлизането в лентата за насрещно движение и без да подсигури същата чрез проверка в лявото страничното огледало за обратно виждане, като се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него. Ищецът от своя страна, който към същия момент се е движел непосредствено зад свидетеля, но с по-висока скорост, е предприел заобикаляне /съдът споделя становището на ищцовата страна, че не е налице изпреварване по смисъла на чл.41 от ЗДвП, доколкото няма категорични данни мотоциклетът да е напускал собствената си лента за движение/  на лекия автомобил отляво, също без да се увери, че с действията си няма  да създаде опасност за движението, вкл. и за себе си, и по-конкретно – без да съобрази подадения от свидетеля светлинен сигнал. В този смисъл, съдът намира, че извършената от свидетеля маневра не може да се приеме за внезапна и макар извършвана на забранено място, ищецът е разполагал с възможността да възприеме подадения светлинен сигнал, факта, че автомобилът е установен в покой и при правилна преценка на ситуацията, да съобрази поведението си с тези факти и да не допусне настъпването на ПТП.

От процесното ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: закрито счупване на лявата ключица. Първа медицинска помощ му била оказана в болница УМБАЛСМ „Св.Анна“, където бил прегледан и диагностициран. Извършена била репозиция на фрактурата и обездвижване с мека превръзка „осморка“ за срок от 30 дни. Назначен бил постелен режим за срок от 24 часа, след което пострадалият е бил изписан. Лечението е продължило в домашни условия, а след свалянето на превръзката е била назначена рехабилитация. По своя медико-биологичен характер, полученото счупване е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“. В случая,  общо лечебният и възстановителен период е продължил 2 месеца. През посочения период ищецът е търпял болки и страдания, като по-интензивни те са били през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и толкова по време на проведената ранна рехабилитация. Извън тези периоди ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора на лявата раменна става, както и при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки, през първите 30 дни  ищецът не е можел да си служи пълноценно с лявата ръка, поради обездвижването й. В бъдеще може да се очаква ищецът да търпи спорадични болки в зоната на фрактурата при студено и влажно време, които ще отшумяват с употребата на аналгетици. Две години след злополуката счупената ключица е зараснала изцяло с малка остатъчна костна деформация от натрупания калус /костна заварка/. Движенията на лява раменна става са възстановени както по сила, така и по обем.

Увредата е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и е получена по следния механизъм – при удара между двете ППС, тялото на водача на мотоциклета се е отделило от същия, преминало е над предния капак на лекия автомобил, след което се е приземило от другата страна върху лявата си страна. Фрактурата е получена именно при удара на лявото рамо на ищеца върху пътната настилка. Подобни увреди са често срещани при ПТП с участник двуколесно ППС.

Горното се установява от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Б. и приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.

За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по делото е проведен разпит на свидетелката Г.Г., която към момента на ПТП е живеела с ищеца на съпружески начала. Същата заявява, че за инцидента научила лично от него по телефона. Веднага се отправила към мястото на ПТП, но когато пристигнала другия водач вече оказвал съдействие и откарал пострадалия до най-близката болница, където тя ги последвала. Едва в болницата разговаряли, ищецът бил много изплашен, ожулен, цялата му лява част била обездвижена, имало видима деформация в областта на ключицата. След прегледа лекуващите го лекари искали да го хоспитализират, но тъй като отделението било пълно и леглото му трябвало да бъде поставено в коридора, ищецът отказал и се прибрали вкъщи. Там продължил да изпитва силни болки, бил като в шок от случилото се, не говорел много. Не можел да спи и да се обслужва самостоятелно. Свидетелката му помагала да става, ляга, за тоалет и хранене, т.к. цялата му лява част била обездвижена с шина за 1 месец. Много се притеснявал, т.к. имали малко дете, за което също не можел да се грижи. Инцидентът оказал влияние върху психиката и социалния му живот, било му много трудно, т.к. работел като автомеханик и цялата му работа била свързана с натоварване на горните крайници. Отразявало му се това, че не може да работи и да се грижи за семейството си. Понастоящем продължава понякога да изпитва болки, а деформацията в ключицата е видима.

Въпреки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията й като последователни, непосредствени, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

Установява се от писмените доказателства по делото, че на 17.08.2018г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя – ответник, като няма данни по делото във връзка с претенцията да е определено и изплатено обезщетение.

         При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

         Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът намира от правна страна, че деликвентът е предприел маневра „обратен завой“  на място, където маркировката не е позволявала това - нарушение на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗдвП, и е подходил към извършване на маневрата, без да подсигури същата чрез проверка в страничното ляво огледало и без да се увери, че няма да  създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, с което  е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗдвП, с което на свой ред виновно е причинил настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: причинените телесни увреждания – счупване на ключицата; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството от поставената имобилизация за 30 дни, през което време ищецът се е нуждаел от чужда помощ в обслужванто си; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от 2 месеца, през първите дни от които, както и в началото на проведената рехабилитация, ищецът е търпял интензивни болки; възрастта му – 34 г. към датата на ПТП; становището на вещото лице, че към настоящия момент движенията в раменната става са възстановени като обем и сила и в бъдеще ищецът може да търпи само спорадични болки при смяна на времето, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 18 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.

Своевременно инвокираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца съдът намира за основателно. При установения по делото механизъм на ПТП, следва да се приеме, че непосредствено преди извършването на маневрата „обратен завой“ водачът на лекия автомобил го е установил  в покой, подал е светлинен сигнал с пътепоказателя, изчакал е около 20 секунди да настъпи удобен момент за планираната маневра като лентата за насрещно движение се освободи от трафика, през което време колоната зад него също е спряла да се движи. Подобна маневра в никакъв случай не може да се определи като внезапна и неочаквана. Водачът на мотоциклета също е обвързан от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗдвП и също е бил длъжен да съобрази поведението си при предприетата маневра заобикаляне на спряло ППС с пътната обстановка, положението на намиращия се пред него спрял лек автомобил и подадения светлинен сигнал за предстоящо движение наляво. Като не е направил това и е предприел заобикалянето, въпреки гореизброените обстоятелства, ищецът също е допуснал нарушение на същата разпоредба на закона, с което е съпричинил вредоносния резултат. Размерът на съпричиняването съдът определя на 20%. С толкова следва да се намали определеното обезщетение. Следователно, искът се явява основателен за сумата от 14 400 лв., като за горницата над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете, представените по делото доказателства и списъка по чл.80 от ГПК. На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА и съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да заплати на адв. К.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 622, 80 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца – 136,80 лв.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е включил в списъка по чл.80 от ГПК разноски за извършените по делото експертизи и адвокатско възнаграждение в размер на 1730лв., но съдът констатира, че последният е пропуснал да представи доказателства за заплатено такова, поради което то не може да бъде присъдено. Ако се приеме, че претенцията е за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, предвид посочената в списъка разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК, същата е отново неоснователна, т.к. ответникът по делото не е бил защитаван в нито един момент от юрисконсулт. Ищецът следва да бъде осъден да заплати само разноските, за които са представени доказателства, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно – 192 лв.

         На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса по сметка на СГС в размер на 526 лв.      

         На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  З. “Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „********да заплати на В.М.Т., ЕГН ********** с адрес ***, следните суми:

-         сумата от 14 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 14 400 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лева;

-         сумата от 136,80 лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  З. “Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „********да заплати на адв. К.М.Д. от САК сумата от 622, 80 лв. - адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА В.М.Т., ЕГН ********** с адрес ***,да заплати на З. “Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н ****** ****** сумата от 192 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  З. “Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „******** да заплати по сметка на СГС сумата от 526лв. - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                         СЪДИЯ: