МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 19.06.2012г.на КРС по
НОХД № 492/2012г.
Повдигнато
е обвинение срещу Ш.И.А. за престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
за това, че на 04.03.2012г. в с.Мост, общ.Кърджали извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - отправил обидни думи към Г.М.Я., С.Т.Т. и А.А.М., служители в
Участък „Полиция” с.Перперек при РУ „Полиция”-МВР-гр.Кърджали, с изразите: „Боклуци!
Ще се саморазправя с вас! Всички ще ви уволня!”, предизвиквал ги да се бият с
него с думите: „Не можете ли да се биете, бе? Какво чакате? Хайде ударете ме!”,
заплашвал ги, че знае къде живеят и напсувал Г.М.Я. с думите: „Ще ти еба майката!”
на турски език, в приемната на РУ „Полиция”-Кърджали ритал дървено бюро и
диван, счупил плоскост от бюрото, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред
- Г.М.Я., С.Т.Т. и А.А.М., служители в Участък „Полиция” с.Перперек при РУ
„Полиция”-МВР-гр.Кърджали, като не изпълнил полицейските им разпореждания -
отказал да представи документ за самоличност и да последва полицейските
служители за изясняване на самоличността му, ритал с крака предната седалка на
полицейски патрулен автомобил и се опитвал да удари с глава Г.М.Я..
Делото се разглежда по реда на глава 27 на чл.371 т.2
от НПК. Подсъдимият признават фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Представителя на Районна прокуратура-Кърджали пледира
съда да признае подсъдимия за виновен, тъй като от всички събрани
доказателства, а и от признанието на подсъдимия се установявало извършеното
престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Предлага определяне на
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да се намали с
1/3 предвид разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като подсъдимия бил осъждан и с
недобри характеристични данни.
Назначеният служебен защитник счита, че действително
били доказани фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като същите сочели, че е извършено деяние по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
както признал и подсъдимия. Предлага на същия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” при условията на чл.66 от НК. При липса на възможност за
прилагане на института на условното осъждане, моли съда да приложи чл.55 от НК
и да определи наказание „пробация”, за да не бъде отлъчван Ш.А. от обществото.
Подсъдимият в съдебно заседание признава вината си и
изразява съжаление за случилото се, моли съда да не му налага ефективно
наказание лишаване от свобода.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Подсъдимият Ш.И.А. е роден на ***г***, обл.Хасково, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана
в обвинителния акт на основание чл.373, ал.3 от НПК, а именно:
На 04.03.2012г. подсъдимия Ш.А. и Т.Г.О., двамата вав
фактическо съжителство, били в кафе „Авеню Регал” в с.Мост, общ.Кърджали,
седяли на една от масите и пиели бира.
Около 14.00 часа същия ден свидетелят А.А.М., служител
в Участък „Полиция” с.Перперек при РУ „Полиция”-МВР-гр.Кърджали, приел устен
сигнал, че в кафе „Авеню Регал” в с.Мост, общ.Кърджали възникнал конфликт между
съпрузи. Свидетелят А.А.М. и свидетелите Г.М.Я. и С.Т.Т., всички служители в
Участък „Полиция” с.Перперек при РУ „Полиция”-МВР-гр.Кърджали, отишли в
заведението и видели на една от масите Т.Г.О., която познавали, и подсъдимия А.,
който им бил непознат. Последните двама пиели бира и били във видимо нетрезво
състояние. Свидетелят Г.М.Я. се представил на дееца като полицейски служител и
му поискал документ за самоличност. Ш.А. отговорил, че няма такъв документ,
поради което Г.М.Я. го поканил в канцеларията на районния полицейски инспектор
в с.Мост, за установяване на самоличността му. Подсъдимия отказал и заявил, че
„не му пука” и не бил длъжен да отива в указаната канцелария, казал на
полицейските служители да му напишат акт и да си тръгват. Повторно тримата
полицейски служители му обяснили, че е наложително да ги последва, при което
дееца станал от масата и тръгнал с тях за канцеларията на районния полицейски
инспектор в с.Мост.
В канцеларията на районния полицейски инспектор в
с.Мост полицейските служители се опитали да установят самоличността на
подсъдимия, но той започнал да вика и да им указва, че следва да му напишат акт
и да го оставят да си ходи. Полицай С.Т. му обяснил, че ако продължава да не им
съдейства, ще се наложи да бъде отведен в РУ „Полиция”-Кърджали, където да
установят самоличността му. Дееца продължил да настоява да му напишат акт и
обяснил, че до момента има съставени дванадесет акта, от които нито един не бил
платил. Полицай Т. рязпоредил на Ш.И.А. да тръгне към патрулния автомобил, за
да бъде отведен в РУ „Полиция”-Кърджали за установяване на самоличността му.
След поредния негов отказ да изпълни полицейското разпореждане, С.Т. му
поставил белезници и тримата полицейски служители го отвели до патрулния
автомобил. До автомобила подсъдимия отново категорично отказал да влезе в него
и казал на полицейските служители, че нямали право да го накарат да извърши
подобно действие. Полицай А.А.М. сложил едната си ръка на главата на А., а с
другата ръка го хванал за рамото, като така го подканил да влезе в патрулния
автомобил на задната седалка. Дееца влязъл в автомобила, като сядайки на
задната седалка веднага заритал с крака по предните седалки и се свлякъл на
пода между седалките. Свидетелят Г.М.Я. седнал на задната седалка на патрулния
автомобил до подсъдимия, свидетелят А.А.М. седнал на предната седалка, а
свидетелят С.Т.Т. седнал на шофьорското място и подкарал патрулния автомобил
към РУ „Полиция”-Кърджали. Полицай Г.М.Я. казал на Ш.А. да престане да рита и
го изправил да седне на задната седалка. Той обаче продължил да рита предните
седалки, въпреки многократните указания на полицай Г.М.Я. да престане, и
няколко пъти се опитал да удари последния с главата си. Подсъдимия обиждал
тримата полицейски служители като ги нарекъл „Боклуци!”, казвал им: „Ще се
саморазправя с вас! Всички ще ви уволня!”, предизвиквал ги да се бият с него с
думите: „Не можете ли да се биете, бе? Какво чакате? Хайде ударете ме!”,
заплашвал ги като казвал, че знае къде живеят. По време на целия път до РУ
„Полиция”-Кърджали А. не престанал да рита и блъска предните седалки на
патрулния автомобил, непрекъснато повтарял обидните, заплашителни и
предизвикателни думи.
При пристигане пред сградата на РУ „Полиция”-Кърджали,
при слизането си от патрулния полицейски автомобил, дееца напсувал полицай Г.М.Я.
с думите: „Ще ти еба майката!”, изречени на турски език. Г.М.Я., С.Т.Т. и А.А.М.
въвели подсъдимия в приемната на РУ „Полиция”-Кърджали и полицай С.Т. свалил
белезниците от ръцете му. Ш.А. веднага започнал да рита дървеното бюро и дивана
в помещението, като с ударите от ритници счупил странична плоскост от бюрото.
Междувременно била установена самоличността на дееца,
а именно подсъдимия А.. С.Т.Т. и А.А.М. ***, където бил освидетелстван.
По-късно същия ден Ш.И.А. бил задържан в РУ
„Полиция”-Кърджали за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства,
посредством приложените по досъдебното производство писмени доказателствени
средства, както и чрез показанията на свидетелите и заключението на вещото
лице, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед
на установената в хода съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка, и
при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението хулиганство, което води до
ангажиране на наказателната му отговорност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимя е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна е налице деяние извършено против реда, установен в
страната, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство
следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани
на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот. Поначало престъплението по чл.325 от НК се различава от дребното
хулиганство по по-високата степен на обществена опасност, и по едновременното и
задължително наличие на признаците грубо нарушаване на обществения ред - като
престъпен резултат, и специален мотив - явно неуважение на обществото. За
наличието на хулиганския мотив се съди по това, че действията се извършват без
смислена причина, и се обясняват само и единствено като открита демонстрация на
незачитане на цялостно установения ред. В случая с поведението си А. е изразил открито висока степен на неуважение, както към
личността на полицейските служители, така и към институцията, която
представляват, а също така и към обществото. Действията му са осъществнени с явното
намерение да накърнят обществения ред, да покажат открито незачитане и явно
неуважение към обществото, и да скандализират присъстващите. Съгласно разясненията, дадени с
Постановление № 2/1974г. по н.д. № 4/74г. на Пленума на ВС на Р.Б., основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство са
непристойни действия, а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. На второ
място с непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и
да се изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред, а
явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. В
разглеждания казус изпълнителното деяние на престъплението по чл.325, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни действия от подсъдимия - отправяне на обиди и заплахи спрямо полицейските
служители Г.М.Я., С.Т.Т. и А.А.М., изричане на нецензурни реплики към единия от
тях /Г.Я./, предизвикателно държане със служителите на реда, ритане на бюро и
диван в приемната на РУ „Полиция”-Кърджали, чупене на част от бюро. Описаните
действия на А. очевидно противоречат на установения в обществото морал и
порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото и законовия ред. Налице е квалифициращият признак на чл.325, ал.2 от НК - хулиганството е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по
опазване на обществения ред. В случая с оглед изложената фактическа обстановка, е
безспорно установено, че съпротивата срещу органите на властта се е
осъществила с
отделни действия, различни от хулиганските такива и представлява не просто
неподчинение или попречване на орган на власт да изпълни задълженията си по
закон. Такава в
случая е била е налице, тъй като подсъдимият въпреки намесата на органите по
опазване на обществения ред не е преустановил доброволно непристойните действия. Съпротивата се е изразила в неподчинение от страна на дееца на полицейските
разпореждания да представи документ за самоличност и да последва служителите на
реда за изясняване на самоличността му, в ритане с крака по седалката на
полицейския патрулен автомобил и в опит да нанесе удар с глава на свидетеля Г.Я..
Безспорно е и обстоятелството, че тримата полицаи, срещу
които се е изразила съпротивата са „орган на власт” по смисъла на чл.93, т.2 от НК, и
че по време на оказаната съпротива са били на работа и са изпълнявали своите задължения по
опазване на обществения ред. От субективна страна престъплението хулиганство е
извършено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл. А. е съзнавал общественоопасния характер на действията си,
предвиждал е общественоопасните
последици от деянието и е искал настъпването на тези последици. Субективното
отношение на дееца, умисълът, се обективира в извършеното от него. Причините за извършване
на престъплението се дължат на незачитане на
установения в страната правов ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Предвид
приложението на чл.373, ал.2 от НПК, относно определянето на наказанието на
подсъдимия съдът е обвързан с разпоредбата на чл.58а от НК. В случая според настоящата инстанция са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства като проявеното от А. разкаяние и критичност към
извършеното деяние, обстоятелството, че е млад човек, баща на едно дете, с
тежко социално-икономическо положение и прави пълни самопризнания. На практика,
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се преценят само предходните
осъждания, обусловили съответно и негативната характеристика на дееца. При това
положение съдът счете, че следва да приложи нормата на чл.58а, ал.4 във връзка
с чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, тъй като по-благоприятно за подсъдимият е да
се определи наказание при наличните условия на чл.55 от НК, отколкото такова,
което да се намалява с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Това е така, защото
дори и при определяне на най-лекото предвидено в закона наказание „лишаване от
свобода” и при намаляването му с една трета, то би следвало да се постанови
неговото ефективно изтърпяване, което ще се яви несъответно на извършеното и ще
бъде прекалено тежка форма на наказателна репресия, предвид отчетените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, а от друга страна, по реда на чл.55 от НК би
могло да се замени наказанието „лишаване от свобода” с по-леко по вид. Затова и
при посочените условия на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” съдът
замени наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, за да не бъде
изолиран Ш.А. от обществото. Съдът, съгласно императивната разпоредба на
чл.42а, ал.3 от НК определи и диференциран размер на всяка пробационна мярка,
като прие, че „задължителната регистрация по настоящ адрес” и „задължителните
периодични срещи с пробационен служител” следва да бъдат с продължителност от 3
години, при периодичност на срещите за първата мярка два пъти седмично, а
полаганият „безвъзмезден труд в полза на обществото” 200 часа в рамките на 2
години. Определянето на задължителните пробационни мерки за по-дълъг срок
според съда е оправдано, предвид самия характер на извършеното престъпление,
което е с висока степен на обществена опасност.
Така определеното наказание е съобразено с личността на извършителя,
както и с вида и характера на конкретното престъпление и ще е достатъчно за
постигане целите на наказанието и по-специално да се въздейства предупредително
спрямо подсъдимия към неизвършване на подобни деяния в бъдеще.
На основание чл.59,
ал.2 вр. ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което Ш.А. е бил задържан за
срок до 24 часа със Заповед № 74 от 04.03.2012г.
С оглед изхода на
делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 30.00 лв.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: