№ 165
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000938 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№39/2021 г. по описа на ОС-
Стара Загора,е осъден ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., **, р. И. ЖК **, бул. Г. Д. да
заплати на К. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С. З., ул. Д. С., № **, ап. **, сума в
размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при настъпилото ПТП на 25.04.2018 г. и сума в размер на 367, 40 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със законна лихва от
18.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявения иск за
неимуществени вреди над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лева,
частичен иск от 70 000 лв.,като неоснователен.
Наред с това,със същото решение е осъден ответника „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ******, да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:
гр. К., ул. С., № *, оф. ** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ на ищеца в общ размер на 1 991 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете.
1
Ответника е осъден още да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт,сумата от 1 414, 69 лв. за държавна такса, както и сумата от 548, 37
лв.,представляваща възнаграждение за вещи лица по съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р С. и съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Б., платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Освен това,с решението от 14.07.2021 г. ищецът К. Д. К. с ЕГН ********** е осъден
да заплати на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК
****** направените разноски в размер на 378,10 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на ищеца и
ответника по т.д.№39/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,всяка от които жалби е насочена
срещу различна част на решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по същото дело.
Ищецът К. Д. К. обжалва първоинстанционното решение в частта,с която
предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до претендирания такъв от 60 000
лв.,частичен от 70 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 18.07.2018 г.
до окончателното плащане.В жалбата си ищецът,чрез пълномощника си адв.
П.К.,поддържа,че в обжалваната от него част решението е неправилно и че предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в изключително занижен размер,който не
съответства на претърпените от него морални вреди и е в противоречие с принципа за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,като по тази причина не може да репарира
нанесените вреди от морално естество.Поддържа и довода,че присъдената сума не
съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от същия тип и показва
незачитане на човешкия живот и здраве,не е съобразена и с установения лимит на
отговорност на застрахователя.Твърди,че в случая съдът не е отчел в достатъчна степен
събраните в хода на делото доказателства и неправилно е определил размера на паричния
еквивалент на търпените от ищеца морални вреди,като само формално е маркирал част от
критериите по прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди,но не е съобразил в достатъчна степен
конкретните,обективно съществуващи факти,имащи значение за определяне размера на
обезщетението.Според жалбоподателя,съдът въобще не е съобразил вида и характера на
нанесените му телесни увреждания и освен това е достигнал до погрешен извод,че ищецът е
напълно възстановен.Оспорва последния извод на първоинстанционния съд,като заявява,че
все още не е напълно възстановен от нанесените му при процесното ПТП травми и че са
налице остатъчни явления от тях.Подробни аргументи в тази насока излага в жалбата си.С
оглед на всички поддържани в жалбата аргументи,жалбоподателят заявява в същата,че
предявеният от него иск за обезщетяване на търпените от него неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв. /частичен от 70 000 лв./ е доказан по размер и очевидно тази му
претенция е уважена в изключително занижен размер.
2
При горните съображения,жалбоподателят-ищец моли да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и да се постанови
друго,с което иска за неимуществени вреди да бъде уважен в предявения му размер от 60
000 лв.,частичен от 70 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 18.07.2018
г. до окончателното плащане.В жалбата на ищеца,подадена чрез пълномощника му адв.
П.К.,е направено и искане на същия пълномощник да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,заедно с начислен
ДДС.
От насрещната по горната жалба страна-„Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.З.“ АД-гр.София,с ЕИК ******,е подаден писмен отговор в законния срок,където е
изразено становище,че същата жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.Оспорени са като неоснователни съдържащите се в тази жалба оплаквания,като
конкретни доводи в тази насока застрахователното дружество е изложило в отговора
си.Моли въз основа на тях депозираната от ищеца въззивна жалба да бъде оставена без
уважение.
От своя страна „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД-гр.София,с
ЕИК ****** обжалва решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№39/2021 г. по
описа на ОС-Стара Загора,в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца К.К.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до
присъдените 35 000 лв.Счита решението за незаконосъобразно,необосновано и неправилно в
тази му част.Излага аргумента,че при определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд не е взел предвид наличието на предходни травми на
ищеца,внесли артрозни промени в раменната му става.Твърди още,че с оглед оценката на
травмите,претърпени от ищеца и състоянието му преди процесното ПТП,неправилно
съдебният състав е взел предвид показанията на изслушаната свидетелка,тъй като същата е
съпруга на ищеца и нейните показания следва да бъдат ценени с оглед на чл.172 от
ГПК.Намира още,че при оценката на травмите на ищеца следва да бъде взето предвид
обстоятелството,че същият е отказал извършване на операция на травмата,а според вещото
лице това /оперативното/ лечение е било най-доброто за същата травма и вследствие на
посочения отказ ищецът сам е удължил периода на възстановяване и болките,които е
търпял.Дружеството-жалбоподател твърди още,че не е установено ищецът да е провеждал
необходимата при такова увреждане рехабилитация за раздвижване.Освен това излага и
довода,че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел
предвид,че общото здравословно състояние на ищеца към момента на приключване на
делото е стабилно,както и че няма последици от получените травми.Наред с
това,дружеството-жалбоподател счита,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.Поддържа и довода,че съдът е определил размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в противоречие на чл.52 от ЗЗД.Дружеството-жалбоподател оспорва и
началния момент,от който е присъдена законната лихва,като излага аргументите си в тази
3
насока в пункт пети от въззивната си жалба.
И въз основа на всички поддържани в жалбата доводи,дружеството-жалбоподател
моли да бъде отменено горното решение в обжалваната от него част и вместо това да бъде
отхвърлен предявения от ищеца иск в обжалвания размер /т.е. за разликата над сумата от 20
000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв./,а в условията на евентуалност-да бъде намален
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на
присъдените разноски,включително адвокатско възнаграждение и държавна такса.Моли да
му бъдат присъдени разноските,направени в настоящото въззивно производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение,както и разноските направени от дружеството в
рамките на първоинстанционното производство.
От ищеца К. Д. К. в качеството му на насрещна страна по въззивната жалба на
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД-гр.София,с ЕИК ******,е подаден
писмен отговор чрез пълномощника му адв.К.,в който е изразено становище,че тази жалба е
неоснователна и с оглед на това следва да бъде оставена без уважение.Оспорени са като
неоснователни и всички съдържащи се в жалбата на дружеството-застраховател доводи,като
конкретните си контра аргументи в тази насока ищецът К.К. е изложил в писмения си
отговор.Оспорено е и искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноски,като е заявено и възражение за прекомерност относно претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В така подадения отговор също е поискано
присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв. К..
От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция,не са
представени и писмени доказателства с двете жалби и с насрещните отговори на същите.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства
и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи
правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в съответно обжалваната от
всеки от тях част и при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1
ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
4
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и
събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Пред първоинстанционният съд ищецът К. Д. К. е предявил против ответника „ЗАД
Д. Б. Ж. и З.АД-гр.София осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от
60 000 лв.,частичен иск от 70 000 лв.,като обезщетение за причинените му неимуществени
вреди,изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при настъпило на датата 25.04.2018 г. ПТП,както и за заплащане на обезщетение
от 367,40 лв. обезщетение за причинените му вследствие на същото ПТП имуществени
вреди-разходи за лекарствени средства,изследвания,прегледи и здравни услуги.Ищецът е
заявил и претенция за присъждане на законната лихва върху тези суми,считано от 02.05.2018
г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ,във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ,до
окончателното изплащане.При условие на евентуалност е заявил,че претендира законната
лихва върху сумите,считано от 18.07.2018 г.-датата,на която е уведомен застрахователя за
настъпилото събитие,до окончателното изплащане на сумите.
Първоначално искът за неимуществени вреди е бил предявен в размер на 20 000 лв.-
частично от 70 000 лв. и исковата молба е била подадена до РС-Стара Загора,като е било
образувано гр.д.№1467/2020 г. по описа на същия съд,но впоследствие,след заявено от
ищеца и допуснато от съда увеличение на същия иск до размера от 60 000 лв.,частичен иск
от 70 000 лв.,образуваното пред РС-Стара Загора дело е прекратено и изпратено по
подсъдност на ОС-Стара Загора,пред който съд е образувано т.д.№39/2021 г. и именно по
това дело е постановено обжалваното решение №260264 от 14.07.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения,че на 25.04.2018 г.,около 15:30 часа в гр.С-
З., до а. "О"“ водачът на лек автомобил „Б. Х. с рег. № ****- П. П. П.,при движение на заден
ход,е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП,като е блъснал
пешеходеца К.К.-ищеца по делото и му е причинил телесни повреди.Изложено е и
твърдението,че във връзка с причиняване на процесното ПТП,срещу посочения водач е било
образувано НОХД №264/2019 г. по описа на РС-Стара Загора,приключило с влязла в сила
присъда,с която същият водач-П. П. П.,е признат за виновен в това,че на 25.04.2018 г. в
гр.Стара Загора,при управление на горния лек автомобил,е нарушил правилата за
движение,визирани в ЗдвП-чл.40,ал.1 и ал.2 от същия закон и по непредпазливост е
причинил телесни повреди на К. Д. К..Твърди се още,че за увреждащия лек
автомобил,управляван от виновния водач,има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД-гр.София,обективирана в
посочената в исковата молба застрахователна полица,със срок на валидност една
година,считано от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г.
Освен горното,ищецът твърди,че с писмо обр.разписка от 18.07.2018 г.
застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие и пострадалият на основание чл.380
от КЗ е предявил претенцията си пред застрахователя за изплащане на обезщетение,като е
представил и всички документи,с които разполага и по случая е била образувана щета с
5
№0801-001655/2018-01,по която застрахователят отказал да изплати обезщетение.
Телесните увреждания,които ищецът твърди,че е получил в резултат на процесното
ПТП,са следните:многофрагментно счупване на шийката на лявата раменна кост;счупване
на големия туберкул на раменната кост;кръвонасядания на лявата мишница и
подмишница;кръвонасядане на лявото бедро и лявата тазобедрена област;охлузване на
дясното коляно;болезненост в гръдния кош вдясно;съществени артрозни промени след
многофрагментна фрактура IV степен;увреждане на шийните коренчета,некласифицирани
другаде;синдром на ротаторния маншон на рамото.В исковата молба са изложени
фактически обстоятелства и относно проведени медицински прегледи и лечение на
описаните травми,както и за търпените от ищеца неимуществени вреди-физически и
психически болки,страдания и неудобства в резултат на травмените увреждания,получени
при процесното ПТП.Изложени са и твърдения за причинени на ищеца имуществени вреди
вследствие на същото ПТП,възлизащи на общата сума от 367,40 лв. и представляващи
разходи за лекарствени средства, изследвания, прегледи и здравни услуги.
На база твърдяните в исковата молба обстоятелства,ищецът е заявил,че на основание
чл.432 от КЗ предявява процесните преки искове срещу ответното дружество,което е
отговорно по задължителната застраховка“Гражданска отговорност“ за причинените от
виновния водач-П. П. увреждания на ищеца.
Ответникът „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД-гр.София е оспорил исковете като неоснователни с
подадения от него отговор на исковата молба.Признал е единствено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към 25.04.2018 г. касателно лекия автомобил
марка „***********,по силата на застрахователна полица №BG/********,но е заявил,че
оспорва всички останали фактически твърдения,изложени в исковата молба,касаещи
възникването на вземането,предмет на претенцията.Конкретните си доводи в тази насока е
изложил в отговора.Направил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец,което съпричиняване се изразява,според твърденията на ответника,във
внезапното преминаване на ищеца през обособен паркинг за автомобили,неизчаквайки
извършването на маневра от автомобил,указал посоката си за движение и намеренията
си.Ответникът е изложил и твърдението,че ищецът само четири месеца преди пътния
инцидент е претърпял мозъчен инфакт и като последица от това в момента на инцидента е
получил световъртеж,в това число и разстройство на равновесието от периферен и
централен тип,вследствие на което сам е паднал върху управляваното от застрахования
водач на МПС.Относно сочените от ищеца увреждания на лопатката /скапула/ ответникът е
заявил твърдението,че те са предхождащи настъпилото ПТП,както и че сочените от ищеца
съществени артрозни промени,хипертонична болест на сърцето и увреждане на шийните
коренчета са вследствие на възрастта на пострадалия и доказани предхождащи негови
заболявания,а не са резултат от настъпилото ПТП.Заявил е още,че оспорва твърдяните
травми и поради това,че ищецът сам е отказал извършването на операция,необходима с
оглед безпроблемното му възстановяване,както и че оспорва процесното ПТП да е
въздействало в емоционален план на ищеца.Възразил е и срещу размера на ищцовата
6
претенция за неимуществени вреди,считайки я за неоправдано завишена,както и срещу
акцесорния иск за лихва и началния момент,от който лихвите се търсят,излагайки
конкретните сидоводи за това в подадения отговор на ИМ.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел преките искове по
чл.432,ал.1 от КЗ за допустими предвид това,че ищецът съгласно чл.380 от КЗ е предявил
пред ответника-застраховател претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение
и от предявяването й е изтекъл предвиденият в нормата на чл.498,ал.3 от КЗ тримесечен
рекламационен срок.По съществото на исковете за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди,съдът е приел,че те са доказани по основание,тъй като
от събраните по делото доказателства се е установил фактическия им състав,произтичащ от
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.По отношение на размера,първоинстанционният съд е
приел,че иска за имуществени вреди е основателен изцяло-до предявения размер от 367,40
лв. и в този размер го е уважил,като в тази му част първоинстанционното решение не е
обжалвано.Относно иска за неимуществени вреди съдът е приел,че е основателен до размера
от 35 000 лв. и за тази сума го е уважил,а за разликата до предявения размер от 60 000
лв.,частичен от сумата 70 000 лв.,го е отхвърлил като неоснователен.Заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца,първоинстанционният съд е приел за неоснователно,поради което не е извършил
намаляване на обезщетенията на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Двете въззивни жалби касаят частта от първоинстанционното решение,с която
решаващият съд се е произнесъл по предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,явяващи се резултат от процесното ПТП,като ищецът атакува
отхвърлителната част на решението относно този иск /заявен като частичен/,а ответникът-
осъдителната му част,но не изцяло,а за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдената
сума от 35 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.Ответникът
оспорва и началният момент,от който е присъдена законна лихва.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка, относима към
предмета на процесния иск за неимуществени вреди и касаеща настъпването на твърдяния
от ищеца деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-следствената връзка на
произшествието с причинените на ищеца телесни увреждания и самото причиняване на
уврежданията по вина на посочения в исковата молба водач на лек автомобил марка „Б. Х. с
рег. № ****- П. П. П.,а също и наличието на валидна и действаща към момента на деликта
застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен с ответника застрахователен договор,е
изяснена правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното дело
доказателства.Следва да се подчертае и това,че по НОХД №264/2019 г. по описа на РС-
Стара Загора,приложено към първоинстанционното търговско дело,има постановена и
влязла в сила присъда №46 от 01.04.2019 г.,с която посоченият водач-П. П. П.,е признат за
виновен в извършването на процесното ПТП от 25.04.2018 г. при нарушение на описаните в
присъдата правила за движение по пътищата,както и в причиняването по непредпазливост
на телесни повреди на ищеца К. Д. К. вследствие на същото ПТП,описани в присъдата и
7
изразяващи се в „многофрагментно счупване на шийка на лявата раменна кост и счупване
на големия туберкул на раменната кост“.Съгласно императивната разпоредба на чл.300 от
ГПК,влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.Затова е правилен и извода на
първоинстанционния съд за безспорно доказаната вина на посочения водач на лек
автомобил за настъпването на процесното ПТП,за противоправността на това деяние и за
причинната му връзка с причинените на ищеца телесни повреди,явяващи се следствие от
същото деяние.
Имайки предвид оплакванията,поддържани в жалбите,спорни пред настоящата
инстанция остават въпросите за степента и продължителността на търпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на причинените му от процесното ПТП телесни травми,за
отражението върху физическото му състояние на предходни негови травми,нямащи връзка с
това произшествие,за продължителността на възстановителния период на ищеца от
травматичните му увреждания и обобщено-спорен остава въпроса за размера на дължимото
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от гледна точка на залегналия в нормата на
чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,както и въпроса за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца.По тези именно въпроси въззивният съд дължи преценка
с настоящото решение и в тази връзка приема следното:
От основното заключение на СМЕ-за,изготвено от в.л. М. С.,както и от приложената
към първоинстанционното дело медицинска документация,се установява,че вследствие на
процесното ПТП от 25.04.2018 г.,ищецът К.К. е получил многофрагментно счупване на
шийката на лявата раменна кост съчетано със счупване на големия туберкулум на раменната
кост,което е причинило трайно затруднение на левия горен крайник за повече от 30 дни по
смисъла на чл.129 от НК,т.е. касае се за средна телесна повреда.Същата е установена и с
посочената по-горе присъда на наказателния съд.Наред с това,от посоченото експертно
заключение е видно,че вследствие на пътния инцидент ищецът е получил и кръвонасядане
на лявата мишница и подмишница,кръвонасядане на лявото бедро и лявата тазобедрена
област,охлузване на дясното коляно и болезненост в гръдния кош в дясно.Според вещото
лице,възстановяването от този пит счупвания в раменната става е в рамките на 3-4 месеца
средностатистически,но в случая,имайки предвид възрастта на ищеца,е нормално да се
приеме,че неговото възстановяване би настъпило до 6 месеца.Останалите увреждания на
ищеца,получени при процесното ПТП,са му причинили краткотрайно страдание без
разстройство на здравето,както посочва вещото лице С..Относно счупването на горната част
на раменната кост съчетано със счупване на големия туберкулум с налична
дислокация,вещото лице сочи още,че това е силно болезнена травма за периода от момента
на счупването до няколко часа след поставяне на имобилизационна ортеза,а след това
болката чувствително отслабва,като след третата седмица е много малка.При свалянето на
имобилизиращата ортеза и започване на раздвижващите процедури отново се засилва
много,но вече не от самата фрактура,а от ставната капсула и двигателните структури около
8
нея.В последващите седмици тя е със затихващ характер и е нормално след 4-тия месец да
няма болка,освен в крайните фази на движението,както сочи вещото лице.
Вещото лице е отразило в заключението си и констатацията,че съгласно лист за
преглед на пациент в спешно отделение №488,издаден на 25.04.2018 г.,ищецът е отказал
оперативно лечение на получената от него на същата дата фрактура,поради което му е било
назначено лечение за дома с имобилизационна ортопедична ортеза за 40 дни.Освен
това,лечението на ищеца по отношение на травмата на раменната кост,е включвало и
последваща /след имобилизацията/ физиотерапия, кинезитерапия, балнеолечение, като
всички тези процедури са в рамките на 8 месеца от датата на процесното ПТП.Според
вещото лице,с напредналата възраст на ищеца към датата на травмата-74 г.,може да се
обясни по-продължителния период на срастване на фрактурата и възстановяване
движенията на раменната става.Към момента на извършения от експерт преглед,движенията
на ищеца в лявата раменна става-директно засегната от фрактурата при ПТП от 25.04.2018
г.,са напълно възстановени и в нормален функционален обем,както се сочи в заключението
на СМЕ-за.Лакътната става на лявата ръка не е имала органни увреди при процесното
ПТП,но тя е търпяла обездвижване за същия период както и раменната става и по тази
причина за нея също е била нужна рехабилитация,според вещото лице.Към момента на
прегледа движенията в нея също са били възстановени напълно.Неврологичните
увреди,които са представени от осъществен на 25.10.2018 г. преглед от невролог и
извършено ЕМГ показват,че са резултат от шийна артроза-коренчев тип и са съпроводени с
частична аксонална дегенерация,което е установено и за двете ръце,т.е. неврологичната
симптоматика не е вследствие от травмата при ПТП,както посочва вещото лице д-р С.,а е
резултат от възрастови дегенеративни процеси.
В експертното заключение е констатирано още,че костното срастване след
счупването на раменната кост в областта на раменната става е настъпило в рамките на
нормалния срок за възрастта на ищеца,но рехабилитационното възстановяване на
движенията на раменната става след задължителната имобилизация е било чувствително по-
бавно,което също се обяснява с възрастта му.В този смисъл,според вещото лице,дългия
период на възстановяване на движенията не може да се отчита като усложнение.Не са
усложнения от претърпяната травма и установените при неврологичното изследване
коренчеви увреждания на ниво С5-С6-С7,придружени с проводни нарушения-хиперстезия и
изтръпване на горните крайници,а са причинени от шийната артроза.Посочено е от вещото
лице и това,че отбелязаните в няколко амбулаторни листа артрози,дегенеративни изменения
по коленните и тазобедрени стави,също не са вследствие на обсъжданата травма.
Друга съдържаща се в експертното заключение констатация е,че рентгенологично
изследване на лявата раменната става на ищеца,извършено на датата 02.08.2018
г.,показвало,че освен фрактурата,резултат от процесното ПТП,е налице и фрактура с
инфракция на скапуларния процесус,както и фрактура с инфракция на лявата ключица,но
при осъществения клиничен преглед на ищеца и проведения от вещото лице разговор с него
се уточнило,че тези две травматични увреждания,оставали следи по лопатката и
9
ключицата,са с многогодишна давност и не са следствие от процесното ПТП.Вещото лице С.
е извършило личен прегледна ищеца на датата 11.09.2020 г.,както е отразено в експертното
заключение,и е констатирало,че ищецът е в добро общо състояние. Обобщено,вещото лице
заключава,че здравословното състояние на ищеа след претърпените при настъпилото на
25.04.2018 г. травматични увреждания,е възстановено напълно.
Наред с горното,за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП,са приобщени и гласни доказателства към
първоинстанционното дело,изразяващи се в показанията на св.М. К.а-съпруга на
ищеца.Същите показания действително следва да се преценяват при условията на чл.172 от
ГПК,както сочи в жалбата си дружеството-застраховател,но настоящият съд счита,че те
правилно са кредитирани от първоинстанционния съд,дори и при отчитане на възможната
им заинтересованост,защото не са в противоречие,а напротив-подкрепят се от останалите
събрани по делото доказателства и в частност-от СМЕ-за.Така от тези показания се
потвърждава,че за период от 45 дни след пътния инцидент,травмираната ръка на ищеца е
била цялата обездвижена с превръзка и през този период ищецът не е можел сам да се грижи
за себе си,като съпругата му /разпитаната свидетелка/ му е помагала в това отношение-
водела го до тоалетната,готвела му,помагала му да се мие.През това време ищецът,поради
изпитвани болки в обездвижената ръка,не можел да лежи в леглото си и спял на един диван
в седнало положение,както сочи св.К.а,а след това започнал физиотерапия при лекар и
постепенно започнал да може да лежи,но това станало към края на 2018 г.Свидетелката
посочва още,че след процесното ПТП ищецът страдал от безсъние и станал раздразнителен
/неясно обаче за какъв период/.Що се касае до показанията й,че и към момента на разпита й
/проведен в съдебното заседание на 23.09.2020 г./ ищецът продължава да изпитва болка в
лявата си ръка при движението й нагоре и да не може да изпълнява в пълен обем
движенията с нея,то те не влизат в противоречие със заключението на в.л. С.,че същата
ръка е вече възстановена,защото самото вещо лице при дадените от него обяснения в
същото съдебно заседание е уточнило,че ако се изходи от възрастта на ищеца,при никоя
фрактура не може да се очаква пълно възстановяване на движението на ръката и винаги би
останал малък дефицит спрямо другата страна,спрямо здравата става,или пък е възможно
движенията да са нормални,но да има лека болка в крайните градуси на амплитудата на
движение.Други обстоятелства,които се установяват от показанията на св. К.а,са че ищецът
преди процесното ПТП е бил много деен и се е занимавал с пчеларство като негово хоби,но
след инцидента не можел да се занимава с тази дейност.Показанията на разпитаната
свидетелка не следва да се кредитират единствено в частта,в която същата твърди,че
изтръпването на пръстите на лекуваната ръка на ищеца е следствие от получената при
процесното ПТП травма.Тези показания не се потвърждават от СМЕ-за и наличната по
делото медицинска документация,поради което изразеното от свидетелката мнение на
наличието на посочената от нея причинна връзка не следва да се зачита,при положение,че
няма данни самата свидетелка да притежава медицински познания.
В обобщение,на база горните обстоятелства,като отчита характера и вида на
10
причинените на ищеца телесни увреждания вследствие на процесния пътен
инцидент,степента и продължителността на търпените от ищеца физически болки и
затруднения,които е изпитвал вследствие на уврежданията,както и претърпените от него
психически страдания в резултат на тези увреждания и на станалото ПТП,времето на
възстановителния период,проведеното лечение на причинените му счупвания,а и предвид
възрастта на ищеца към момента на настъпване на произшествието и социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент на увреждането,т.е. към
момента на пътното произшествие,въззивният съд намира,че справедливият размер на
обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на произшествието
следва да бъде определен на сумата от 35 000 лв. и този размер съвпада с определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението.
Крайният извод обаче за дължимия на ищеца размер на обезщетението за
неимуществени вреди е зависим и от преценката на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Предвид подадената от същия
ответник въззивна жалба и съдържащото се там оплакване,че първоинстанционният съд
неправилно е приел за неоснователно същото възражение,въпроса за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,остава спорен и пред настоящата
инстанция.Ответникът е обосновал това възражение с твърдение за внезапно преминаване
на ищеца през обособен паркинг за автомобили,неизчаквайки извършването на маневра на
автомобил,указал посоката си на движение и намеренията си.Изложил е в тази насока и
твърдението,че ищецът само четири месеца преди пътния инцидент е претърпял мозъчен
инфакт и като последица от това в момента на инцидента е получил световъртеж,в това
число и разстройство на равновесието от периферен и централен тип,вследствие на което
сам е паднал върху управляваното от застрахования водач на МПС.Тези твърдения са
неоснователни.В тази връзка обосновано и правилно е прието в първоинстанционното
решение,че липсват доказателства за предприето от ищеца внезапно навлизане в
траекторията на движение на автомобила,както и за допуснати от ищеца нарушения на
правилата за движение.Не се установява още наличието на забрана за преминаване на
пешеходци през мястото,където е станал инцидента,дори и това място да е било обособено
като паркинг за автомобили.Наред с това,от заключението на автотехническата експертиза
категорично се установява,че причината за настъпване на процесното ПТП е фактът,че
водачът на автомобила,упражнил маневрата „движение на заден ход“ и блъснал ищеца при
тази маневра,не е упражнил необходимия зрителен контрол чрез огледалата за обратно
виждане и огледалото в купето на автомобила,вследствие на какъвто контрол да се увери,че
транспортния коридор зад автомобила му е свободен.Не се установява още и твърдението за
получен от ищеца световъртеж в момента на произшествието,вследствие на какъвто ищецът
сам да е паднал върху автомобила,както и твърдяния от ответника факт за прекаран от
ищеца инсулт като причина за твърдяния световъртеж.Предвид изложеното настоящият съд
намира,че първоинстанционния правилно е приел за неоснователно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и съответно на това-
правилно не е намалил обезщетението на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.С оглед на това се
11
налага и крайния извод,че предявеният иск за заплащане обезщетение за неимуществени
вреди е основателен до горния размер от 35 000 лв.,както е прието и с първоинстанционното
решение.Това в крайна сметка налага извода,че първоинстанционното решение е правилно
както в обжалваната от ищеца отхвърлителна част,така и в обжалваната от ответника
осъдителна част досежно предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.Ето защо същото решение ще се потвърди в частта,с която този иск е
отхвърлен като неоснователен за разликата над 35 000 лв. до претендирания размер от 60
000 лв.,представляващ частичен иск от 70 000 лв.,както и в частта,с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 20 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв.
Ответното дружество е оспорило в жалбата си и началният момент,от който е
присъдена законна лихва с първоинстанционното решение.В тази насока дружеството
твърди,че ищецът не е изпълнил надлежно задължението си по чл.380,ал.1 от КЗ и
чл.127,ал.4 от ГПК,тъй като не е посочил Б. сметка за превод на търсените обезщетения и с
оглед на това законната лихва не е следвало да се присъжда от датата на уведомяване на
застрахователя.Същата следва да се дължи от момента на представяне на Б. сметка,както
смята дружеството-жалбоподател,защото едва от този момент застрахователят ще е
изпаднал в забава относно плащането на претендираното от правоимащото лице
обезщетение.Тези доводи са неоснователни.Настоящият състав споделя позицията на
първоинстанционния,че съгласно чл.429,ал.3,изр. 2-ро във вр. с чл.493,ал.1,т.5 и
чл.429,ал.2,т.1 от КЗ,застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава,считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.В случая е
установено по първоинстанционото дело,че ищеца е предявил застрахователната си
претенция пред ответника-застраховател на датата 18.07.2018 г. и предвид липсата на данни
последният да е бил уведомен по-рано от тази дата за настъпилото застрахователно
събитие,то следва да се приеме,че именно от същата дата ответникът дължи законната
лихва.Така е прието и в първоинстанционното решение и лихвата за забава върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е начислена,считано от
18.07.2018 г. до окончателното плащане.Ето защо първоинстанционното решение ще се
потвърди и в частта,с която законната лихва върху обезщетенията е присъдена,считано от
датата 18.07.2018 г.
Предвид горния резултат от разглеждането на процесните въззивни
жалби,първоинстанционното решение не подлежи на ревизия и в частта за разноските.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивните жалби,не се дължат направените от всеки
жалбоподател разноски по повод на подадената от него въззивна жалба.Всеки от
жалбоподателите обаче има право на разноските,които е направил по повод защитата по
жалбата на насрещната страна.В отговора на въззивната жалба на дружеството-
12
застраховател,подаден от К.К. чрез пълномощника му адв. П.К.,е поискано на същата да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.Такова следва да се присъди предвид наличието на уговорка за безплатна
адвокатска защита на К. от адв. К. пред въззивната инстанция,включително и по подадената
от насрещната страна въззивна жалба.Същото възнаграждение следва да се определи като
размер съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,имайки предвид обжалваемия
интерес по посочената възз. Жалба и се равнява на сумата от 1176 лв. с включен ДДС
/какъвто се дължи предвид регистрацията на адв. К. по ЗДДС/.Заплащането на този размер
адв. възнаграждение в полза на адв. К. е в тежест на дружеството-застраховател.
От своя страна дружеството-застраховател е поискало присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и такова следва да му се присъди на основание чл.78,ал.8
от ГПК във връзка с осъществената защита по жалбата на К.К.,която защита е изразена в
подаването на отговор на тази жалба,а и предвид факта,че този отговор е изготвен от
упълномощен юрисконсулт на дружеството.Размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в рамките,посочени в чл.25а,ал.3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ,тъй като е налице изготвен отговор от юрисконсулт,но без
явяването на такъв в съдебно заседание.Конкретната определена от съда сума на
юрисконсултското възнаграждение възлиза на 100 лв. и тази сума следва да бъде осъден
К.К. да заплати на „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД-гр.София на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№39/2021 г.
по описа на ОС-Стара Загора,в обжалваната от ищеца К. Д. К. част,с която предявеният от
него против ответника „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД-гр.София осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди от станалото на 25.04.2018 г. пътнотранспортно произшествие,е отхвърлен като
неоснователен за горницата над уважения размер от 35 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв.,частичен иск от 70 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№39/2021 г.
по описа на ОС-Стара Загора,и в обжалваните от ответника „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД с ЕИК
****** част,с която същият ответник е осъден да заплати на ищеца К. Д. К. с ЕГН
********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на
25.04.2018 г. ПТП за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдения с решението размер
от 35 000 лв.,а законната лихва върху обезщетението е присъдена,считано от датата
13
18.07.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С., **, р. И. ЖК **, бул. Г. Д. да заплати на адвокат П.К. от САК,с адрес:гр.С., ул. Л.,
№ *, ап. *сумата от 1176 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева/,представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за
осъществената безплатна адвокатска защита на К. Д. К. с ЕГН ********** през
въззивната инстанция по повод на подадената от дружеството-застраховател въззивна
жалба.
ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН **********,с адрес: гр. С. З., ул. Д. С., № **, ап. **,да
заплати на „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С.,
**, р. И. ЖК **, бул. Г. Д.,сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по
чл.78,ал.8 от ГПК,дължимо за изготвения от юрисконсулт на дружеството отговор на
въззивната жалба,подадена от К. Д. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14