Р Е Ш Е Н И Е №
1259
гр. Пловдив, 13.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7319 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правна квалификация чл. 55, пр. І-во от ЗЗД, предявен от Й.А.Б., ЕГН: ********** против „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София,
район Оборище, ул. „Московска” № 19 за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 900 лв., представляваща
неправомерно надвзета възнаградителна лихва през периода 15.05.2012 г. до
15.05.2017 г.
Ищецът твърди, че на 25.03.2008 г. е
сключил с ответната банка договор за
жилищен кредит, по силата на който е договорено предоставянето на банков
кредит в размер на 91 500 лв. за
покупка на недвижим имот /жилище/. Съгласно договора ищецът се съгласил да
заплаща кредита на месечни анюитетни вноски в размер на 524,71 лв., дължими
считано от 15.04.2008 г. със срок на издължаване 360 месеца, считано от
неговото усвояване. Твърди се, че ответната страна неколкократно е увеличила
месечната погасителна вноска по кредита с мотив за увеличение на лихвения
процент. Ищецът не бил съгласен, но заплащал сумите, за да избегне принудително
събиране на вземанията.Твърди се, че
разликата между действително уговорената и реално платената цена на
финансовия ресурс е заплатена без правно основание, тъй като плащането е
извършено при неспазване на постигнатата договореност за определяне на
лихвените нива и същевременно се основава на нищожни клаузи, които противоречат
на посочени разпоредби от Закона за защита на потребителите и са неравноправни,
съобразно разпоредби от същия закон.
Твърди се, че в договора и общите
условия към договор за кредит се съдържат клаузи, които са нищожни, като
неравноправни такива, тъй като съгласно тях банката си запазва правото при
промяна на пазарните условия, представляващо изменение в едно или повече от
посочените по-долу условия, които влияят върху стойността на банковия ресурс,
да променя едностранно лихвата. Съгласно чл. 7 от договора лихвеният план се
определял въз основа на базовия лихвен процент периодично от кредитора, като
към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19 %, а
стандартната надбавка е в размер на 4,10 процентни пункта. Считано от сключване
на договора пазарният индекс СОФИБОР неколкократно се е понижавал, но въпреки
това лихвените нива по кредита са нараствали. Същевременно в договора за кредит
и ОУ банката договорила възможност едностранно да изменя договорната лихва въз
основа на променлива компонента, без да се постигне договореност при какви
условия и какви математически фактори. Твърди се, че методиката за определяне и
респективно изменение на договорната лихва противоречи на добрите нрави и на
принципа на справедливостта, тъй като е уговорено, че стойността на банковия
ресурс не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за
страните. Посочва се, че е предвидена възможност кредитодателят едностранно да
променя лихвите по договора, като това изменение става незабавно задължително
за страните, вкл. и при увеличаване на същите противоречи на чл. 58 и чл. 59,
ал. 2 ЗКИ и на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и клаузите уреждащи тази възможност са
нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД и не създават задължения за
страните. Цитират се и разпоредби на Директива 93/13, чиито разпоредби са
транспонирани в ЗЗП и задължителна съдебна практика на Съда на ЕС в подкрепа на
изложените съображения. Сочи се, че
промяната на първоначално уговорената лихва е допустима, съгласно чл. 58, ал.1,
т.2 ЗКИ, но единствено и само ако в договора или респ. общите условия към него са ясно посочени обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени лихвата и разбираемо и подробно
да е изяснена методиката за
промяната, чрез посочване на количествените /математическите/ зависимости между
изменението на отделни компоненти за формиране на БЛП.
С оглед изложеното се твърди, че
позовавайки се на тези нищожни клаузи, банката за периода от 15.05.2012г. до
15.05.2017 г., без да има основание за
това е увеличила лихвата на ползваната от ищеца финансова услуга от по договор за жилищен кредит. Предвид изложените съображения се иска от
съда да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва
така предявения иск. Не спори, че е сключен процесният договор за кредит, в
който е предвидено, че кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка. Не се оспорва, че са налице и сочените от ищеца разпоредби от Общите
условия.
Твърди се обаче, че
съгласно цитираните и от двете страни разпоредби на договора за кредит и общите
условия е недвусмислено ясно, че единствено БЛП може да бъде променян
едностранно, като надбавката е фиксирана и променяема само по взаимно съгласие.
Посочва се по какъв начин и на базата на кои актове на банката е променян
БЛП(базовия лихвен процент). Твърди се, че за тази промяна ищецът, като
кредитополучател е уведомен. Твърди се, че от последната промяна от 08.11.2008
г. до пълното погасяване на кредита няма промяна на БЛП. Оспорват се
твърденията на ищеца, че са налице нарушения на законови разпоредби,
представляващи основание за нищожност на цитираните клаузи от ОУ. Излагат се и
подробни доводи в подкрепа на становището, че не е налице неравноправност на
клаузите от общите условия, като се сочи, че следва да се разграничат
хипотезите на фиксиран и променлив
лихвен процент, като във втория случай се признава правото на кредитора за едностранна
промяна на договорената лихва. Цитират се разпоредби на Закона за
потребителския кредит. По отношение на
размера се посочва, че дори да се приеме, че оспорваните клаузи от договора и
общите условия, на които банката е увеличила едностранно лихвения процент по
кредитите са неравноправни, то те касаят увеличението на лихвата по кредита в
общ размер от 1 пр. п. Останалите изменения се сочи, че не са в резултат от
едностранно действие на банката, тъй като са свързани с уговорени в чл.1 и чл.
7 от Условия за ползване на преференциален лихвен процент Приложение № 2 ,
параметри и условия в подписано Допълнително споразумение от 20.03.2015 г. към Договора за кредит. Твърди се, че
първоначално договорената лихва е само за тригодишен период, считано от датата
на усвояване на кредита т.е. 02.04.2008 г. На 02.04.2011 г. лихвеният процент
се е увеличил от 7,09 % на 9,79 % Промяната се сочи, че на основание
предварително постигнати между страните договорености и ясни параметри, като
същото е осъществено поради неизпълнение от страна на ищеца на условията за
предоставяне на преференциален лихвен процент, като е напуснал предходната си
работа и не е уведомил банката за това.
С оглед гореизложеното се моли предявения иск да се отхвърли.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание
е допуснато изменение на размера на предявения иск, като същият се счита
предявен в размер от 4465,30 лв. за същия период 15.05.2012 г. до 15.05.2017 г.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и от приетите по
делото доказателства се установява, че страните са сключили процесният договор за жилищен
кредит от 25.03.2008 г., в който е предвидено, че кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка. В
чл. 7 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща първоначална
лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер от 1,4
процента пункта. За останалия срок на кредита е предвидено, че
кредитополучателят заплаща лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид
кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията
за ползване на преференциалния лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“. Отразено
е, че базовият лихвен процент се определя периодично от Кредитора. Към датата на подписване на договора за кредит
базовият лихвен процент е 4,19 %, а стандартната надбавка е 4,10 процентни
пункта.
Не се спори и от
приетите по делото доказателства се установява, че в чл. 9. от общите условия е предвидено, че кредитът се
олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент, зависещ от стойността на
лихвените индекси 6 –месечен SOFIBOR, за кредити в лева или 6 –месечен EURIBOR за кредити в евро. Предвидено е, че променливият лихвен процент, зависещ
от 6 – месечния SOFIBOR се променя от
Кредитора два пъти в годината на 15 януари и на 15 юли, като промяната се
извършва, съгласно котировката на 6 – месечния SOFIBOR, като се обявява два работни дни преди 15
януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ.
Същото е предвидено и за 6 –
месечния EURIBOR. Посочено е, че
при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя нов
актуализиран план при явяването му в поделението на Кредитора, като новият
размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на приложимия
лихвен процент се оповестява в офисите на Кредитора и на Интернет страницата
му. В чл.9.5. от общите условия е
предвидено, че ако кредитополучателят ползва преференциален лихвен процент по
кредита, в случай на неизпълнение на
някое от условията, при които е предоставен преференциалния лихвен процент
(подробно описани в Приложение към договора), кредитополучателят губи право да
ползва съответната преференция/отстъпка от датата на неизпълнението, кредиторът
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на
Кредитополучателя актуализиран погасителен план при явяването му в поделение на
Кредитора.
Към договора е
подписано от ищеца Приложение, в което са отразени условия за ползване на
преференциален лихвен процент по жилищен
или ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“, като е предвидено, че
кредитополучателят има право на преференциална лихвена отстъпка от 0,5 % от
договорената стандартна лихвена надбавка при изпълнение на следните
условия: кредитополучателят да има
открита разплащателна сметка в лева и алтернативно да заяви или извършва реално
плащане на минимум две услуги с месечно плащане и да заяви и да извършва реално
плащане на минимум една услуга с месечно плащане и да се осигурява в ДПФ на ПОК
ДСК Родина, като вноската трябва да бъде минимум 10 лв. месечно или минимум 120
лв. годишно, която да се удържа въз основа на подписано съгласие за незабавно
инкасо. Предвидено е, че при загубване на правото на преференция, клиентът има
право да го възстанови когато отново изпълни условията на пакетната програма. Ищецът е заявил, че ще ползва две услуги с
месечно плащане от разплащателната сметка.
На 20.03.2015 г. между ищеца и банката е
сключено допълнително споразумение към договора за кредит от 25.03.2008 г., с
което е променен лихвения процент в размер
на 6,29 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR, който към датата на
сключване на договора е 1,181 % и преференциална индивидуална надбавка в размер
на 5,109 %, в който са включени индивидуална отстъпка от 3,00 п.п. и отстъпки /
преференции при изпълнение на условията по програма „ДСК Уют“, подробно описани в Приложение № 2
към споразумението. Предвидено е, че при нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката,
съгласно условията, като максималния размер, до който може да достигне е
стандартният такъв от 9,109 %. В т.11 от
приложението е предвидено, че когато в продължение на два последователни месеца
не постъпи работна заплата/кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка
се отнемат изцяло всички лихвени отстъпки.
Приложимият лихвен процент по кредита се увеличава и остатъкът по
кредита започва да се олихвява от датата на неизпълнението, с приложимия лихвен
процент по кредита, увеличен с 1 процентен пункт. В т.12 е предвидено, че когато в продължение
на два последователни месеца поради недостатъчен авоар по разплащателната
сметка, не са извършвани безкасови плащания на заявените услуги и не е ползван ДСК
Директ се отнема лихвената отстъпка по т. 4, като приложимият лихвен процент по
кредита се увеличава и остатъкът от кредита започва да олихвява от датата на
неизпълнението с приложимия лихвен процент по кредита, увеличен с 0,5 процентни
пункта. В т.13 е предвидено последващо
право на възстановяване на лихвените преференции хо т.3 и т. 4, ако отново
изпълни условията и подаде нова заявка за ползване на преференциален лихвен
процент.
Към
допълнителното споразумение, са приложени, подписани от ищеца Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ за клиент с
одобрен индивидуален лихвен процент, в които е предвидено, че за времето на
издължаване на кредита, кредитополучателят следва да изпълнява лимитативно
изброените условия, като част от тях са описани, като такива за включване в
програмата, а други са предвидени, като такива даващи допълнителна лихвена
отстъпка. В чл. 2 от условията е отразено, че за да се включи в програмата,
кредитоискателят следва да има открита разплащателна сметка в Банката, от която
да се издължава кредитът, да превежда или да поеме ангажимент да превежда
трудовото си възнаграждение по разплащателна сметка в банката. При изпълнение
на тези условия е предвидено, че кредитополучателят има право на допълнителна
отстъпка от 0,5 процентни пункта. Предвижда се и допълнителна лихвена отстъпка
в размер от 0,5 процентни пункта, когато освен че изпълнява условията по т. 2
за времето на издължаване на кредита, изпълнява или изпълни поне едно от
следните условия, а именно: да заяви или извършва ежемесечни плащания на
минимум три услуги; заяви или извършва ежемесечно плащане на минимум две услуги
и ползва ДСК Директ и други условия свързани с ползване на предлагани от
банката услуги. Уговорено е, че при
изпълнение на предвидените условия на клиента се предоставя и индивидуална
лихвена отстъпка в размер на 3,00 процентни пункта. В т. 15 е предвидено, че
правото на ползване на индивидуалната лихвена отстъпка по т. 7, след като бъде
изгубена по реда на т.10 т.е. при нарушаване на условията, не се възстановява,
независимо от последващо изпълнение на условията.
Приета
е като доказателства заявка за ползване на преференциален лихвен процент от
ищеца, в окято е заявил, че ще заплаща 2 бр. услуги месечно от разплащателната
сметка и ще ползва ДСК Директ. Подписани
са и действащите към датата на подписване на допълнителното споразумение общи
условия, в които разпоредбите, касаещи промяна на лихвения процент не са
променени.
От
приетата по делото, като доказателство справка за актуални трудови договори на
ищеца се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено на 01.05.2016 г.
От
приетите по делото извлечения от протоколи на банката – ответник се установява,
че на 20.03.2008 г. е взето решение, че след промяната на EURIBOR и LEONIA на БЛП за кредити и граждани е
4,69 % за жилищни и ипотечни кредити в лева и 4,19 % за кредити в лева. БЛП е
увеличен с 0,5 %, като от 4,19 % е станала 4,69 %. На 16.10.2008 г. комитетът
за управление на активите и пасивите на банката е взел решение за увеличаване
на БЛП с 1 процентен пункт от 4,69 % на 5,69 % за жилищни и ипотечни кредити
в лева и с 0,5 процентни пункта за
жилищни и ипотечни кредити в евро от 4,19 % на 4,69 % .
Като
писмени доказателства по делото са приети извлечения от решения на Комисията за
защита на потребителите, съответно от 10.07.2012 г. и 04.09.2012 г. В тези
решения е прието, че в Общите условия към договорите за текущо потребление и
към договорите за предоставяне на жилищни и ипотечин кредити на физически лица,
сключвани от банката ответник се съдържат неравноправни клаузи, касаещи
едностранна промяна на лихвения процент, без да е предоставена възможност на
кредитополучателят да се откаже от договора. Комисията е посочила, че
неравноправна клауза е и тази, съгласно която ако кредитополучателят заплаща
преференциална лихва по кредита, даваща право на отстъпка от надбавката, в
случай на неизпълнение на някое от условията, при които е предоставена
отстъпката, кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от датата на
неизпълнението, като кредитополучателят определя нов размер на месечната вноска
за лихва и/или главница и предоставя на
Кредитополучателя актуализиран погасителен план. Приема се, че в този случай е
нарушена разпоредбата на чл. 143, т.12, предложение 2 и т. 13, предложение 2 от
ЗЗП, тъй като дава право на търговеца
или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора и предоставя
изключително право да тълкува договора. В тази връзка са дадени указания на
банка ДСК ЕАД за спазване на дадените препоръки за отстраняване на
неравноправни клаузи С Протокол от
04.09.2012 г. комисията приема, че банката е спазила препоръките за
отстраняване на неравноправните клаузи в общите условия към горните договори за
кредит.
От
разпита на свидетелката Е. Б. – *** на ищеца се установява, че към датата на
сключване на договора за кредит все още не са били съпрузи с ищеца, но същата е
била с него при срещите с банкови служители в ответната банка. Установява се,
че ищецът е поискал договора за кредит, предлаган от банката за консултация с
адвокат, но му отговорили, че той е типов и няма смисъл да се консултира с
адвокат, тъй като нямало да бъде променен.
Свидетелката твърди, че фирмата, където работил ищеца имала
преференциални условия с банка ДСК ЕАД и затова подписали договор за кредит
именно с тази банка. Първоначално
вноската била 530 лв., но след около 5 месеца станала 630 лв. , а след това 790
лв., а било уговорено, че след преференциалния период вноската ще бъде 690 лв. Тъй като в банката не й дали информация за
промяната, отишъл ищеца, като му било отговорено, че кредитът е с лихва 9 %.
Ищецът и ***ата му отишли в други банки да питат за рефинансиране на кредита,
като им предложили по – добри условия. Предоговорили условията с ответната
банка, като вноската станала 550 лв. на месец. След време обаче вноската се
вдигнала на 750 лв. От банката отговорили, че нямали обороти по сметката и
затова се вдигнала вноската, като свидетелката
твърди, че имало средства по сметката.
Свидетелката твърди, че банката е уведомена, че двамата със ***а й са
със сменен адрес, като дори писмата от банката да са изпращани на адреса в К.,
деклариран в договора, то същите е следвало да се получат от свекърва й, която
живее на този адрес. Посочва, че през 2010 г. са получили писмо от банката за
изтичане на застраховката на новия адрес. Потвърждава установеното от
приложените писмени доказателства, че ищецът през 2016 г. е бил съкратен от
дружеството – работодател, което е ползвало преференциални условия, изразяващи
се в по – ниска лихва.
От
разпита на св. Г.Б.- *** продажби в
ответната банка, се установява, че същата се е занимавала с подписването на
допълнителното споразумение към договора за кредит, подписано през 2015 г. Предоговорили лихвените условия по кредита,
като ищецът ползвал преференция, като служител в ***. Свидетелката потвърждава
изложеното в Приложението към допълнителното споразумение, в което е посочено,
че ищецът губи преференциите си не при прекратяване на трудовото си
правоотношение, а при неизпълнение на
условията в т.ч. и липса на кредитен оборот, като се твърди, че същият в случая
е бил 1000 лв. Свидетелката посочва, че
поради липсата на тези средства по сметката на ищеца, той е изгубил, както 1 %
преференция по лихвения процент, но и индивидуалната отстъпка по лихвения
процент, договорена в допълнителното споразумение. Посочва, че всичко, като индивидуални
преференции е записано в договора в точката за лихвата, независимо, че
договорът е типов в останалата си част.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 02.04.2008
г. е извършена промяна на стойността на БЛП от 4,19%
на 4,69%,
в резултат на което лихвеният процент по кредита е променен от 5,59%
на 6,09%
(формиран от БЛП в размер на 4,69% и надбавка в размер на 1,4 %). Месечната
вноска е преизчислена от 524,71 лв. на 553,89
лв., считано от 15.04.2008 г. На 21.10.2008 г. е извършена промяна на стойността на БЛП от 4,69% на 5,69%, в резултат на което лихвеният процент по кредита е
променен от 6,09%
на 7,09%
(формиран от БЛП в размер на 5,69% и надбавка в размер на
1,4%). Месечната вноска е
преизчислена от 553,89
лв. на 612,00
лв., считано от 15.12.2008 г. На 02.04.2011 г. лихвеният процент е променен от 7,09% на 9,79 % (формиран от БЛП в размер на 5,69% и стандартна надбавка в размер на
4,1%), поради изтичане на първите
три години от датата на усвояване на кредита. Разликата се дължи на увеличение
на надбавката с 2,7 %
(от 1,4%
при сключване на договора на 4,1% след изтичане на 3-годишния период, съгласно чл. 7 от договора). Месечната вноска е преизчислена от 612,00 лв. на 775,96 лв., считано от 15.05.2011г. На
15.05.2012 г. лихвеният процент по
кредита е променен от 9,79% на 9,29% (формиран от БЛП в размер на 5,69% и преференциална надбавка в размер на 3,60%
(=4,1% -0,5%)).
Предоставената отстъпка от 0,5% е при изпълнение на условията по програма „ДСК
Уют". Месечната вноска е преизчислена от
775,96 лв. на
745,27 лв. считано от
15.06.2012г. На 20.03.2015 г. е сключено допълнително споразумение, с което е
уговорен променлив лихвен процент по кредита, като същият е променен от 9,29% на 6,290% (формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR, който към датата на
споразумението е в размер на 1,181% и преференциална надбавка в размер на
5,109%). Месечната вноска е
преизчислена от 745,27
лв. на 582,39
лв., считано от 15.05.2015 г. На 15.07.2015 г. се променя стойността на 6 - месечен SOFIBOR от 1,181 % на 0,986 %, в резултат на което лихвеният процент е намален от 6,29
% на 6,095%
. Месечната вноска е преизчислена
от 582,39
лв. на 572,52
лв., считано от 15.08.2015 г. На 15.01.2016
г. се променя стойността на 6 - месечен SOFIBOR
от 0,986%
на 0,594
%, поради което лихвеният процент е намален от 6,095 %
на 5,703%. Месечната вноска е преизчислена
от
572,52 лв. на 553,24 лв., считано от 15.02.2016 г.
На 15.07.2016
г. се променя стойността на 6 - месечен SOFIBOR
от 0,594%
на 0,331
%, като лихвеният процент е намален от 5,703 %
на 5,44 %.
Месечната
вноска е преизчислена от 553,24 лв. на 540,71
лв., считано от
15.08.2016г. На 15.01.2017
г. се променя стойността на 6 - месечен SOFIBOR
от 0,331%
на 0,326
%, в резултат на което лихвеният процент е намален от 5,44 %
на
5,435 %.
Месечната вноска е преизчислена от 540,71 лв. на 540,48
лв., считано от
15.02.2017 г.
На 31.01.2017г., поради нарушени условия по
„ДСК Уют", лихвеният процент е променен от 5,435%
на 9,435%.
Основанието, на което банката е увеличила лихвения процент е: „съгласно
подписани условия за ползване на преференциален лихвен процент т.11
и т.
12". Месечната вноска е преизчислена от 540,48
лв. на
742,53 лв., считано от 15.03.2017
г.
За експертизата не е предоставена
методика на банката за определянето на БЛП, относно начина на формиране на
базовия лихвен процент и какви са неговите компоненти през периода. За периода
от първоначалното усвояване на кредита до края на 2008г. се установява плавно
покачване на 6-месечния индекс SOFIBOR, а след това следва значително понижение на
изследвания индекс. След датата на допълнително споразумение от 20.03.2015г.
банката е взела предвид промените на индекса
SOFIBOR.
Установява се, че за периода от
15.05.2012г. до 15.05.2017 г. изчислените от ССЕ месечни вноски, включващи
възнаградителна лихва и главница, съобразно договорения в чл. 7 лихвен процент при сключване на договора
25.03.2008г., допълнително споразумение от 20.03.2015г., както и преференциален
лихвен процент, е 36909,17
лв. Платените от ищеца за същия период суми са в размер на
41374,47лв. Разликата между
платените и изчислените от ССЕ суми за периода от 15.05.2012г. до
15.05.2017 г. се установява да е в размер от 4465,30 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС
текстът на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт.
За
да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи
наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице
-ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание
за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази липса
следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото
производство.
Не
се спори и от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищецът е заплатил вноски по
погасителен план към договора за банков кредит в размер завишен от първоначално
договорения, но това увеличение е в изпълнение на уговореното между
страните в подписания договор – чл. 7 и неизпълнение на договорни задължения,
поети с оглед ползване на преференциален лихвен процент.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. В чл. 144 от ЗЗП са посочени
изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни
клаузи в договори с потреби тели, визирани в чл. 143 от ЗЗП, са неприложими.
Така според чл. 144, ал. 3
от ЗЗП нормите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията
/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги.
От гореизложеното следва,че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
Съгласно Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016
г., ВКС, ТК, І –во индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително
от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да
изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно
информиран избор, я е приел… Изискването за ясен и разбираем език включва
яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение
на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на
ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици...
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него”
В настоящия случай при разпределената
доказателствена тежест за това ответникът не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че клаузите, касаещи промяна на лихвените проценти са
договорени индивидуално с ищеца в качеството му на потребител. Свидетелят на
ответника посочва, че договорите са типови, като се договаря само
преференциалният размер на лихвата със съответния клиент, изпълняващ условията
за ползване на референция. Не се доказа обаче, че клаузите касаещи условията за
ползване на преференциален лихвен процент тяхното спазване и последиците от
неспазването, както и тези, касаещи промяната на базовия лихвен процент са
уговорени индивидуално с потребителя. От свидетелските показания на ***ата на
ищеца се установява, че при подписване на договора за кредит през 2008 г. на
потребителя не е дадена възможност да уговаря индивидуално клаузи от договора,
като не се събраха доказателства опровергаващи твърденията на свидетелката на
ищеца, доколкото свидетелката на ответника работи в ответната банка от 2009 г. Следователно макар процесните клаузи
да са част от индивидуалния договор между страните,същите са включени в такава
негова част, която очевидно е типова и предварително изготвена. Както беше посочено по горе индивидуално договорена клауза
касаеща лихвения процент е единствено тази за първоначално
договорения размер на лихвите. Останалите клаузи, касаещи промяна на този лихвен
процент са очевидно типови
клаузи, подписани отделно от индивидуално уговорените. При това положение следва да се
приеме,че представения по делото договор е бланков в тази му част и не е бил
предмет на предварително договаряне между банката и клиента.
Така оспорените от ищеца клаузи обаче не
са довели до посоченото от него неоснователно получаване на суми от страна на
ответника. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че увеличаването на лихвените проценти се дължи на
изтичането на тригодишния гратисен период, съгласно договора, както и на факта,
че са нарушени разпоредби, касаещи ползването на преференциални лихвени
проценти по сключения от ищеца договор за кредит.
Увеличаването на лихвения процент не е
извършено на основание оспорените клаузи от общите условия, а на основание чл.
7 от договора – изтичане на гратисния период и нарушаване на разпоредбите на
т.11 и т.12 от Приложение № 2 към допълнително споразумение от 20.03.2015 г. ,
които не са оспорени от ищеца. Напротив от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ищецът е бил наясно, че ползва преференциални
условия – по – ниска лихва, тъй като е в трудови правоотношения с ***. Промените, водещи
до увеличение на лихвения процент, по чл. 9.2.1 и чл.9.2.2 от Общите условия се извършва по
решение на кредитора, като предпоставките за това са промяна в базовия лихвен
процент и тези промени се прилагат за всички видове договори за кредит. Докато,
промените в лихвения процент, извършвани на основание чл. 7 от договора и т.11
и т.12 от Приложение № 2 се отнасят само
за кредит при преференциални условия, какъвто е подписаният от ищеца.
В този смисъл, заявените в подкрепа на иска обстоятелства, отнасящи се до
нищожността на клаузите в чл. 9.2.1.,
чл. 9.2.2. и чл. 12.1 от Общите условия, са неотносими за конкретния случай,
тъй като съдът приема, че договореният между страните годишен лихвен процент по
договора за кредит е увеличен на друго основание, което не е изрично оспорено
от ищеца, поради и което не е предмет на разглеждане в настоящото производство
налице ли е или не неизпълнение на договорни задължения.
Ето защо, дори да се приеме, че клаузите на чл. 9.2.1 и чл. 9.2.2
от Общите условия са неравноправни и нищожни по смисъла на ЗЗП, по отношение на
възможността за увеличаване на договорната лихва, това не се отразява на волята
на страните да се договорят, кредиторът да увеличава същата при наличието на
други специални предпоставки, какъвто е конкретния случай.
Не се доказаха и
твърденията на ищеца, че ответната банка не е имала право да получава увеличен
размер възнаградителна лихва, поради намаляване на пазарния индекс. От приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
намаляването на пазарния индекс е взето предвид при определяне на лихвения
процент.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
заплащането от ищеца на претендираната като неоснователно платена лихва не е в
резултат на неравноправни и нищожни клаузи, а в следствие на други уговорки
между страните, поради и което искът се явява неоснователн и недоказан и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер от 400 лева, включващ сумата от 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 100 лева – за съдебно – счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.А.Б., ЕГН: **********,*** против „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София,
район Оборище, ул. „Московска” № 19 иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4465,30 лв., представляваща неправомерно надвзета възнаградителна
лихва през периода 15.05.2012 г. до 15.05.2017 г. по Договор за банков кредит
от 25.03.2008 г., поради неравноправност на клаузите на чл. 9.2.1 , чл. 9.2.2.
и чл. 12.1 от общите условия, приложими към договора и несъобразяване с
пазарния индекс СОФИБОР.
ОСЪЖДА Й.А.Б., ЕГН: **********
да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19 сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените в настоящото производство съдебно
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ