Определение по дело №149/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 436 от НПК.

С Определение № 54/08.09.2015 год., постановено по Ч.н.дело № 532/2015 год., К. районен съд е оставил без уважение молбата на С. С. Ф. от с.Н. П., О.Ч., оБ.К. за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му със Споразумение от 24.11.2011 год. по Н.о.х.дело № 1145/2011 год. по описа на РС – К..

Определението е обжалвано от осъдения С. С. Ф. от с.Н. П., О.Ч., оБ.К., чрез повереника му – А.С. М. от АК - К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на направените правни изводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че за съдебната реабилитация бил от значение срокът на наложеното наказание, след изтичане на който и след изтичане на още 3 години след това, условно осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано, което право, при съвпадане на срока по чл.87 ал.1 от НК със срока по чл.66 ал.1 от НК, при никакви хипотези не би могло да се реализира преди изтичане на изпитателния срок. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде заличено осъждането на С. С. Ф.. В съдебно заседание жалбодателят С. Ф. не се явява, като повереникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита за основателен и подадения против определението на първоинстанционния съд въззивен протест.

Против първоинстанционното определение е постъпил и въззивен протест от РП – К., с който определението се протестира като неправилно. Подалия протеста прокурор счита изводите на съда – че към датата на подаване на молбата за съдебна реабилитация, респ. към датата на постановяване на определението, не е изтекъл срока по чл.87 ал.1 от НК, за неправилни. Развива съображения, че наказанието е изтърпяно тогава, когато то не може да бъде изпълнено /дали поради давност или на друго основание/, т.е. след изтичане на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК. Счита, че срокът за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл, едва след изтичане на определения изпитателен срок, когато при извършване на друго престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както и за реабилитация по чл.87 от НК. Твърди, че разпоредбата на чл.87 ал.1 от НК не съдържа непълноти, които да налагат прилагане по аналогия било на чл.86 ал.1 от НК, било на чл.88а от НК. Именно защото не правела разграничение между лицата, изтърпели наказанието си ефективно, и тези, чието наказание „лишаване от свобода” е било отложено, разпоредбата поставяла пред искащите съдебна реабилитация условието в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание да не са извършили друго престъпление, да са имали добро поведение и да са възстановили причинените вреди при извършено умишлено престъпление. Предлага се с протеста да бъде отменено първоинстанционното определение изцяло, вместо което да бъде постановено ново такова, с което да бъде допусната съдебна реабилитация на С. С. Ф. от с.Н. П., О.Ч., оБ.К.. Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че не поддържа въззивния протест на РП – К., както и че счита жалбата на осъдения Ф. за неоснователна. Намира определението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, и с оглед оплакванията на жалбодателя и прокурора в жалбата и протеста, намира следното:

Жалбата и протестът са подадени от лица, имащи интерес от обжалването и протестирането на първоинстанционното определение, и в законоустановения срок, поради което са допустими. По същество жалбата и протестът са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена писмена молба от С. С. Ф. от с. Н. П., О.Ч., оБ.К., чрез повереника му – А.С. М. от АК - К., с която осъденият Ф. е поискал на основание чл.87 от НК съдебна реабилитация за осъждането му със Споразумение от 24.11.2011 год. по Н.о.х.дело № 1145/2011 год. по описа на РС – К.. Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание, като с обжалваното определение, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, съдът я е оставил без уважение. За да постанови определението си първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 19.10.2000 год. Определение № 252/19.10.2000 год. по Н.о.х.дело № 435/2000 год. по описа на РС-С., молителят С. С. Ф. е бил осъден за извършени престъпления по чл.279 ал.1, предл.2-ро, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, и по чл.316, предл.2-ро, във вр. с чл.308 ал.1, предл.2-ро от НК, за които на основание чл.23 от НК му е наложено общо наказание „глоба” в размер на 200 лв. За посоченото осъждане молителят Ф. е реабилитиран по право, на основание чл.86 ал.1 т.3 от НК.

С влязло в сила на 24.11.2011 год. Споразумение за решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 1145/2011 год. по описа на PC-К., С. С. Ф. е бил осъден и за извършено на 19.06.2011 год. престъпление по чл.234 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, Ûато на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Видно от Справка за съдимост № 3248/27.07.2015 год., издадена от Районен съд-К., след цитираните две присъди липсват данни молителят да е извършвал престъпни деяния. По делото е представена и положителна характеристика за молителя, сочеща за негово добро поведение.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че първата и най-важна предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК е в продължение на три години от изтичането на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, деецът да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Приел е също, че за да започне да тече срока по чл.87 ал.1 от НК, осъденият следва да е изтърпял наложеното му с присъдата наказание, като ако същото е отложено по реда на чл.66 от НК, то е необходимо изпитателният срок да е изтекъл. Посочил е, че това е моментът, когато окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което е било отложено за определения срок. Направил е извода, че в случая със споразумението по Н.о.х.дело № 1145/2011 год. по описа на PC-К. на молителя е наложено наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, като определения със споразумението изпитателен срок е изтекъл на 24.11.2014 год., от който именно момент е започнал да тече тригодишният срок по чл.87 ал.1 от НК и който изтича на 24.11.2017 год. Съдът е направил крайният извод, че тъй като все още не е изтекъл установения в чл.87 ал.1 от НК тригодишен срок по отношение на осъждането на молителя Ф., то не са налице предпоставките същия да бъде реабилитиран за осъждането със Споразумение от 24.11.2011 год. по Н.о.х.дело № 1145/2011 год. по описа на PC-К., поради което е оставил без уважение молбата на С. Ф. за реабилитация по съдебен ред за посоченото му осъждане.

Настоящата инстанция намира, че определението, предмет на обжалване и протестиране в настоящото производство, е правилно – обосновано и законосъобразно.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че молителят Ф. е осъждан два пъти, като за първото му осъждане – това по влязлото в сила на 19.10.2000 год. Определение № 252/19.10.2000 год. по Н.о.х.дело № 435/2000 год. по описа на РС-С., с което е бил осъден за извършени престъпления по чл.279 ал.1, предл.2-ро, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, и по чл.316, предл.2-ро, във вр. с чл.308 ал.1, предл.2-ро от НК, за които на основание чл.23 от НК му е наложено общо наказание „глоба” в размер на 200 лв., същият е реабилитиран по право по чл.86 ал.1 т.3 от НК, което на основание чл.86 ал.2 от НК представлява пречка за повторната му реабилитация по право за второто му осъждане, предмет на молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. При това положение, реабилитацията може да се постанови от съда при наличието на предпоставките на чл.87 ал.1 от НК, първата от които е в течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Настоящият състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения относно начина на изчисляване на тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК в случаите на условно осъждане, а именно – че този срок започва да тече след изтичане на определения изпитателен срок. При това положение обоснован и законосъобразен се явява и извода на първоинстанционния съд – че след като определения със споразумението по Н.о.х.дело № 1145/2011 год. по описа на К.районен съд 3-годишен изпитателен срок за осъждането на молителя Ф. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца е изтекъл на 24.11.2014 год., от тази дата е започнал да тече срокът по чл.87 ал.1 от НК, в който осъденият следва да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, да е имал добро поведение и да е възстановил причинените вреди при умишлените престъпления. Това е така, тъй като именно с изтичане на изпитателния срок се счита, че е изтърпяно наложеното условно наказание „лишаване от свобода”, когато окончателно е отпаднала възможността за привеждане в изпълнение и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изпълнението на което е бил¯ отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за определения срок. Следва да се посочи в тази връзка, че изпитателния срок е предвиден като гаранция за поправянето и превъзпитаването на осъдения и има тежест на санкционен период, поради което същият следва да бъде изтекъл, за да почнат да текат правно значимите срокове за реабилитацията. Не може да бъде споделено разбирането на жалбодателя и прокурора от РП – К. – че определения на осъдения Ф. тригодишен изпитателен срок съвпада с този по чл.87 ал.1 от НК, тъй като това би означавало, че няма никаква разлика между реабилитацията по право по чл.86 ал.1 т.1 от НК и съдебната реабилитация по чл.87 ал.1 от НК в случаите на условно осъждане, а е очевидно, че законът е завишил допълнително критериите за постановяване на съдебна реабилитация. От друга страна, дори и да се приеме, че има неяснота при приложението на чл.87 ал.1 от НК досежно началото на тригодишния срок, изискуем в посочената разпоредба, при условното осъждане, то е приложима аналогията на закона, съгласно чл.46 ал.1 от ЗНА, като законът е решил сходен материално-правен въпрос с нормата на чл.88а ал.3 от НК, при което тази неяснота се отстранява именно по този начин. Респ., обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК за осъждането на молителя Ф., за което не е реабилитиран, изтича на 24.11.2017 год., като този срок не е изтекъл нито към момента на подаване на молбата, нито към настоящият момент, при което не е налице първата законова предпоставка за допускане на съдебна реабилитация за осъждането на молителя С. Ф., като с оглед на това не е необходимо извършването на преценка по същество на останалите предвидени в закона предпоставки.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното и протестирано определение следва да бъде потвърдено, на основание чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 334 ал.1 т.6 и чл. 338 от НПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 54/08.09.2015 год., постановено по Ч.н.дело № 532/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/

2/