№ 98
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000013 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-452 от 09.09.2020 г. по т. д. № 65/2020 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Н.Д. К. и на С.Д. К.,
действащи чрез своята майка и законен представител В. Ц. К., сумите от по
200000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, причинени от смъртта на техния баща Д. Н. К., настъпила при ПТП от
13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
24.02.2019 г. до окончателното изплащане. Осъдено е ЗД „Евроинс“ АД да
заплати на В. Ц. К. сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Д. Н.
К., причинена при ПТП от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане, като предявеният
иск за разликата над 150000 лв. до претендираните 200000 лв. е отхвърлен
като неоснователен. Със същото решение е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да
заплати на Н. Д. К. и на Т. Й. К. сумите от по 100000 лв., представляващи
1
обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния
син Д. Н. К., настъпила при ПТП от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
исковете на Н.К. и на Т.К. за разликата над присъдените по 100000 лв. до
претендираните по 200000 лв. са отхвърлени. Със същото решение е осъдено
ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. Н. Н. сумата от 5000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат
Д. Н. К., настъпила на 13.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане, като искът на В.Н. за
разликата над 5000 лв. до претендираните 100000 лв. е отхвърлен. Присъдени
са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. Ц.
К., Т. Й. К., Н. Д. К. и В. Н. Н., като решението се обжалва, както следва: в
частта, в която е отхвърлен иска на ищцата В.К. за обезщетение за разликата
над 150000 лв. до претендирания размер от 200000 лв., ведно с лихвата за
забава върху тази разлика; в частта, в която е отхвърлен иска на Т.К. за
обезщетение за разликата над 100000 лв. до пълния размер от 200000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика; в частта, в която е отхвърлен
иска на Н.К. за заплащане на обезщетение за разликата над 100000 лв. до
пълния размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика и
в частта, в които е отхвърлен предявения иск от В.Н. за разликата над
присъдения размер от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 100000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, както и по отношение на
разноските. В жалбата са наведени оплаквания, че е допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в отказ на съда да изслуша съдебно
психологическа експертиза, каквото искане е направено още с исковата
молба. Неправилно първоинстанционният съд е приложил ограничителната
разпоредба на пар. 96а, ал. 3 от ЗИД на КЗ, тъй като разпоредбата
противоречи на правото на ЕС и по- конкретно на чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО и практиката на СЕС по преюдициални запитвания,
задължителна за националния съд, съгласно чл. 633 ГПК. Неправилна е
преценката на съда относно тежестта на претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от загубата на родственика на жалбоподателите, което е
довело до определяне на занижен размер на присъдените обезщетения. От
2
събраните доказателства се установявала силна емоционална близост и
отношения на привързаност на починалия с жалбоподателите, поради което
неговата смърт е довела до силни негативни изживявания за всеки от тях. Не
е съобразена практиката на съдилищата по подобни казуси, както и размерите
на определените обезщетения не са съобразени с икономическата конюнктура
в страната.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в
обжалваните части, като вместо това се постанови друго, с което се уважат
изцяло предявените искове, ведно със законната лихва за забава, считано от
24.02.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор по жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от ЗД „Евроинс“ АД против
постановеното решение, като същото се обжалва, както следва: в частта, в
която дружеството е осъдено да заплати на ищците Н.К. и С.К. обезщетения
за неимуществени вреди за сумите над 150000 лв. до присъдените 200000 лв.
за всеки от ищците, ведно с лихвите и разноските върху тези суми; в частта, в
която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В.К. обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 120000 лв. до присъдените 150000 лв.,
ведно с лихвите и разноските върху тази сума; в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на ищците Н.К. и Т.К. обезщетения за неимуществени
вреди за сумите над 90000 лв. до присъдените 100000 лв. за всеки от ищците,
ведно с лихвите и разноските върху тези суми; в частта в която дружеството е
осъдено да заплати на В.Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лв. Наведени са доводи за определен завишен размер на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, които не отговарят на изискванията на
справедливостта и установената съдебна практика по аналогични казуси. Не е
съобразен начина на настъпване на увреждането и обстоятелствата, при които
е станало това, не е съобразен размера на присъдените обезщетения с
минималната работна заплата за страната, спрямо която размерите се явяват
прекомерни и несъобразени със справедливостта. Следва да се отчете, че
деянието е извършено по непредпазливост, като виновният водач е бил едва
на 18 години, не е съобразен факта, че регулирането и поддържането на
3
кръстовището е по начин, който не отговаря на нормативно приетите
изисквания. По отношение на ищцата В.Н. се оспорва материално правната й
легитимация, като се сочат доводи, че не е налице изключението по смисъла
на ТР 1/2018 г. за присъждане на обезщетение. Сочи се, че неправилно е
приет механизма на ПТП, като се оспорват изводите на съда за липса на вина
от страна на водача на товарния автомобил Скания.
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се определи
справедлив размер на обезщетението и се отхвърлят предявените искове.
По тази жалба е депозиран отговор от ищците по делото, с който се
заема становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД се присъединява към жалбата
на ЗД „Евроинс“ АД относно оспорването на присъдените размери, като
оспорва жалбата на ЗД „Евроинс“ АД относно механизма на ПТП, като
поддържа тезата, че виновен за ПТП е единствено водача, застрахован при ЗД
„Евроинс“ АД.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Ц. К., Н.Д. К. и С.Д. К.,
4
последните две чрез законния си представител В.К., Т. Й. К., Н. Д. К. и В. Н.
Н., против ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Д. Н. К., причинена при ПТП на
13.09.2018 г., като пострадалия е бил съпруг на първата ищца, баща на Н. и С.,
син на Т.К. и Н.К., и брат на последната ищца.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 13.09.2018 г. около
00,02 ч. на ГП І-3, км 25+925, на кръстовището с път ІІІ-405 е настъпило ПТП
между лек автомобил БМВ 316И, управлявано от И. И. А. и товарен
автомобил Скания, управляван от Т. К. Т., като причината за ПТП е, че
водачът на лекия автомобил, движещ се в посока от с. Горна Студена – гр.
Павликени по път ІІІ-405, не спрял на пътен знак Б-2 „Стоп“ и реализира удар
с движещия се по пътя с предимство товарен автомобил. Загиналият Д. К. е
бил пътник в лекия автомобил, возещ се на предна дясна седалка. Децата и
съпругата на загиналия приели много трудно загубата му, като съпругата
изпаднала в шок за няколко дни и била на силни успокоителни в деня на
погребението и след това. Постоянно плачела, и към настоящия момент, през
ден пътувала до с. Поликраище, за да посещава гроба на съпруга си. Не
намира сили да продължи напред, съпругът й бил най-голямата й опора, и
след неговата загуба светът й се сринал, животът загубил смисъл. Болката й
била още по-голяма, тъй като в момента тя е сама с двете си деца, които също
не могат да преодолеят страданието си и за които става непосилно да се
грижи и издържа. Н. е по-голямата дъщеря на починалия, която станала
затворена и неконтактна, не желае да ходи на училище и да се събира с
приятели. Започнала да тренира футбол в памет на покойния си татко. С.
също била изключително депресирана, близките й забелязали, че изпитва
апатия към всичко. Ищците Т. и Н.К.и приели тежко загубата, животът им
загубил смисъл и бил съпроводен от мъка, отчаяние и печал. След смъртта на
сина си изпаднали в тежка депресия, постоянно ги измъчват натрапчиви
мисли, станали затворени и неконтактни, чувствал се безпомощни. Ищцата
В.Н. е сестра на починалия, която имала изградена силна емоционална връзка
с него преживе. Те са израснали заедно като деца, след създаването на свои
семейства, празнували всички празници заедно, ходили на почивки заедно,
имали общи семейни приятели и компания. Ищцата обичала безрезервно брат
си, който й помагал и я подкрепял. Поради това, тя също изживяла тежко
5
загубата му, заедно с родителите си посещавала всеки ден гроба му. С оглед
на това, е отправено искане за обезвреда на претърпените неимуществени
вреди от загубата на починалия в размер на по 200000 лв. за съпругата, децата
и родителите му, и на 100000 лв. за сестра му, ведно със законна лихва върху
присъдените суми, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се механизма на ПТП, оспорва се виновното поведение на
застрахования водач, тъй като същият не е имал видимост към пътя с
предимство; излагат се доводи, че виновно поведение за настъпване на ПТП
има и водача на товарния автомобил Скания, който се е движил с превишена
скорост и не е реагирал своевременно; евентуално се твърди, че ПТП е
настъпило при независимо съизвършителство и на двамата водачи; направено
е възражение за съпричиняване, тъй като загиналия е бил без поставен
предпазен колан; оспорват се размерите на претендираните вреди; по
отношение на ищцата В.Н. ответникът се позовава на лимита на отговорност,
въведен с пар. 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, която норма е приложима и в настоящия
случай.
Третото лице помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД
оспорва исковете, оспорва твърденията на ответника за виновно поведение на
застрахования при него водач на товарния автомобил; оспорва размерите на
предявените претенции като прекомерно завишени, оспорва
материалноправната легитимация на В.Н. да получи обезщетение, като се
сочи, че липсват твърдения и доказателства за трайна и дълбока емоционална
връзка между починалия и тази ищца, съответно за изпитани морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за
съответната родствена връзка; позовава се на разпоредбата на пар. 96 от
ЗИДКЗ относно въведения лимит на обезщетение; направено е възражение за
съпричиняване, тъй като починалият е пътувал без поставен предпазен колан.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетения на ищците, като е анализирал значимите към
определяне на размерите обстоятелства и е приел за справедлив размер
обезщетения по 200000 лв. за децата на починалия, обезщетение в размер на
150000 лв. за съпругата му, обезщетения по 100000 лв. за родителите му, като
6
по отношение на ищцата В.Н. е приел за справедлив размер на обезщетението
50000 лв., но с оглед разпоредбата на пар. 96 ПЗР на КЗ, в полза на тази ищца
е присъдил 5000 лв. Отречено е възражението за съпричиняване на
пострадалия Д. К., изразяващо се в пътуване в автомобила без предпазен
колан, както и е прието за недоказано възражението на ответника, че вина за
настъпване на ПТП има и водачът на товарния автомобил.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
13.09.2018 г., протокол за оглед на ПТП и заключението на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза на 13.09.2018 г. е реализирано ПТП
при следния механизъм: в тъмната част на денонощието, лек автомобил БМВ
316И, управляван от И. И. А., движейки се по път ІІІ-405 /Свищов-
Павликени/ в посока от север на юг към гр. Павликени, със скорост 68,4 км/ч,
преди навлизането в кръстовище с път І-3 /Плевен – Русе/, преминава линията
на пътен знак Б-2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“, без
да спре, продължава движението си със същата скорост, навлиза в
кръстовището и при пресичането му се удря в движещата се в този момент
товарна автокомпозиция в състав влекач Скания и полуремарке Шмитц по
път І-3, пътуваща към гр. Русе, със скорост от 86,8 км/ч. Водачът на лекия
автомобил БМВ и всички пътуващи в него са загинали.
С оглед възраженията за наличие на ограничена видимост за водачите
и неподдържана пътна сигнализация на кръстовището, е приложен доклад на
Институт за пътна безопасност и тези обстоятелства са изследвани от
заключението по изготвената съдебно автотехническа експертиза. Вещото
лице констатира, че видимостта от знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“, намиращ се на 2,5 м от западната страна на път ІІІ-405
и на 4,6 м северно от северния ръб на ГП І-3, в посока на запад е ограничена
от ниска и висока растителност, която позволява пряка видимост от порядъка
на 75 м в тази посока. За водача на т.а. Скания видимостта към л.е. БМВ
възниква в момент, в който авто-композицията е на разстояние 32,1 м от
мястото на удара, а за водача на л.а. БМВ към авто-композицията възниква в
момент, в който л.а. отстои на разстояние 12,7 м. от мястото на удара. Вещото
7
лице установява, че предвид съотношението между изчислената опасна зона
на спиране на авто-композицията при максимално допустимата скорост от 60
км/ч и отстоянието на авто-композицията в момента, в който водача на
товарния автомобил е възприел лекия автомобил, ударът между двете МПС е
неизбежен, т.е. ПТП не може да бъде предотвратено чрез аварийно спиране
на авто-композицията. Направен е извод, че непосредствената причина,
довела до настъпването на ПТП, е неправилната преценка на пътната
обстановка от страна на водача на лекия автомобил БМВ, който навлиза в
кръстовище, без да спре на пътен знак Б-2, пресича главен път, по който се
движи друго МПС, без да спре и да го пропусне да премине. В случай, че
водачът на лекия автомобил спре на линията на знак „Стоп“, то той би имал
необходимата видимост, за да възприеме движещия се товарен автомобил.
Не се спори, че водачът е застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 23.02.2018 г. –
22.02.2019 г.
Родствената връзка на ищците се удостоверява от приложените
удостоверения за наследници и родствени връзки – В.К. е съпруга на
починалия Д. К., Н. и С. са негови дъщери, Т.К. и Н.К. – негови родители, а
В.Н. – негова сестра.
За установяване на отношенията между ищците и починалия са
разпитани свидетели. Св. М. Н., съпруг на ищцата В.Н., познава семейството
като много добри хора, земни, приветливи. Разказва, че имали семейна
традиция всяка събота или неделя да се събират на обяд. Ищците Н.а, Т. и В.
живеят в с. Поликраище, а Д. със съпругата му в гр. В. Търново. Д. бил
футболист, а по-късно станал учител, каквато била и В.Н., поради което почти
всеки ден си говорели за учителски теми. Свидетелят е възприел, че любовта
между брата и сестрата била много силна, помагали си. През 2018 г. В.Н.
имала здравословен проблем, заради който се наложило да посещава лечебни
заведения и тъй като свидетелят често пътувал в чужбина, включително и
тогава, брат й Д. я карал на лекар с автомобила, и поел ангажимента за
грижата за нея. Родителите му също разчитали на него. Помагали му с
каквото могат – изтеглили кредит за апартамент, когато преди години
получил контузия баща му го изпратил в чужбина на лечение. М. много
8
обичал да играе с децата – ритали топка или ги карал на стадиона да бягат. По
време на инцидента свидетелят бил в Италия, но като се върнал, това не били
хората, които бил оставил – били като развалини. Жена му постоянно плачела,
била на успокоителни. Съпругата му също. Сега всеки празник, всеки ден са
на гробищата, включително и съпругата му. Ходили всичките на психолог, но
нямало резултат. Една година след смъртта му правили турнир по футбол, в
негова памет, което оживило семейството покрай подготовката, но след това
те отново били като съсипани.
Св. Д. К., племенница на Т. и Н.К.и живее също в с. Поликраище и
разказва, че семейството било много задружно и приветливо. Връзката между
брата и сестрата била много специална и след като станали семейни, с по две
деца, ежедневно поддържали контакти. Преди да се случи трагедията, В.
имала здравословен проблем, съпругът й по това време бил в чужбина, и брат
й я водел по лекари. Отношенията между съпрузите били хармонични. С
особена любов се обръщал М. към децата. За тях той бил кумир и те за него
били законът – изпълнявал, каквото кажат. Всяка седмица се срещал с
родителите си и със сестра си. След смъртта на М. всички се затворили, рядко
допускали хора до себе си. Ходят всеки ден на гробищата. Наскоро след
смъртта му организирали детски турнир по футбол в негова памет.
Семейството се мобилизирало в организацията, но след това всичко се
върнало обратно. Детето Н. не давало израз на чувствата си, но след смъртта
на баща си започнало да третира футбол, малката пък постоянно го рисувала.
Свидетелката разговаряла със съпругата на Д. и останала с впечатлението, че
живее ден за ден, без мисли за бъдещето. Преди 2018 г. сестра му не е имала
особени здравословни проблеми, свидетелката не знае да е имала нужда от
помощ в домакинството.
Св. П. Б. е възприел, че семейството е било много сплотено. Държали
се много добре с децата си. Две седмици преди да стане ПТП, били заедно в
гр. Трявна и децата не се отделяли от баща си. След смъртта на Д. всички се
затворили, голямата дъщеря започнала да тренира футбол. На съпругата му
било трудно да се справя сама. Година след смъртта му направили турнир по
футбол.
Св. С. Ц. е майка на ищцата В.К.. Дъщеря й била много щастлива с Д.,
9
той много я обичал, не давал косъм да падне от главата й, а като баща бил
много съобразителен, тактичен. Децата с нетърпение чакали баща им да се
върне, да ги прегърне и да ги целуне. През 2018 г. сестра му се разболяла и
той много се притеснявал за нея. След смъртта му семейството много се
променило, животът на съпругата му и децата му станал друг. Те постоянно
плачели, голямата му дъщеря започнала да тренира футбол и искала да играе
на баща си с номера. Малката дъщеря казвала, че всяка нощ го сънува.
Съпругата му се затворила, не искала да разговаря с никого, не искала да се
храни, цял ден плачела. Родителите му били съкрушени.
За претърпените вреди ищците са уведомили застрахователното
дружество, с молба, получена от последното на 23.11.2018 г.
За установяване на психическото състояние на ищците във въззивното
производство е изслушана съдебно психологическа експертиза. Вещото лице
е установило, че ищцата В.К. изпитва негативни емоции на яд, гняв, вина,
тъга, скръб от смъртта на съпруга си, характерни за хора, преживяващи загуба
на близък човек. Констатирало е вътрешно напрежение, потиснатост,
скованост и нервност, душевна болка, мъка, безсилие, безразличие и липса на
интерес към живота, тенденция към отдръпване и затваряне в себе си. В.К.
преживява смъртта на съпруга си с хронична реакция на траур и изпитва
затруднение в преработката на скръбта от загубата му. Същите констатации
на хронична реакция на траур и затруднения в преработката на скръбта от
загубата на Д. К. са установени и при родителите му Н.К. и Т.К.. Това
предполага необходимост от продължителен във времето период за
нормализиране на психичните процеси и приспособяване към загубата на
техния близък. Състоянието е сходно и при сестрата В.Н.. По отношение на
Н.К. вещото лице е регистрирало наличие на емоционална натовареност и
вътрешна напрегнатост, безпокойство, объркване, гняв, притеснение,
напрежение, страх, чувство за несигурност и безпомощност, тенденция за
затваряне в себе си. Към момента детето не успява да интегрира загубата и
липсата на баща си, изпитва трудности във взаимоотношенията,
функционирането и справянето с предизвикателствата в ежедневието си. По
отношение на детето С.К. вещото лице е регистрирало също наличие на
емоционална натовареност, вътрешна напрегнатост, като защитен механизъм
за справяне с непоносимите за детето емоции, свързани с емоционалната
10
травма от загубата на бащата, е стремежа му да я потиска и изтласка, като
поддържа образа на баща си жив във въображението си. Две години и
половина след смъртта детето е все още много чувствително и реагира
травматично на загубата, което говори за все още налична душевна болка и
страдание, и към момента детето не е успяло да интегрира загубата и липсата
на баща си.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на И.
А., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Д. К..
Между противоправното и виновно поведение на А., изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД,
съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Възражението, наведено във въззивната жалба на ЗД
„Евроинс“ АД, с което се оспорва изводът на съда за липса на вина от страна
на водача на товарния автомобил Скания, се явява неотносимо, тъй като
безспорно е установено противоправното виновно поведение на водача на
лекия автомобил БМВ, което обуславя отговорността на неговия
застраховател спрямо увредените лица за пълния размер на вредите, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
А. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се
поражда задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. А. се
явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Близките на
починалия при настъпилото ПТП са упражнили правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция. Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл по претенциите
към датата на исковата молба, като в хода на въззивното производство са
заплатени присъдените суми по влязлата в сила част от решението.
11
Спорни в настоящият случай са определените размери на
обезщетенията по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и материално правната
легитимация на ищцата В.Н. да получи обезщетение. Разясненията по
прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а понастоящем в чл. 492 КЗ. При преценка на
размерите на обезщетенията следва да се отчете и наложилата се съдебна
практика по аналогични случаи, която се явява коректив на разбирането за
справедливост, като се съобразят и специфичните за конкретния казус
критерии. В случая, като се вземат под внимание тези обстоятелства, следва
да се вземат още предвид и възрастта на починалото лице – 37 години,
доказаните изключително близки отношения между починалия и неговите
деца, и съпруга, които той е подпомагал с ежедневните си грижи за тях и
любов, и това прави липсата му осезаема. Разпитаните свидетели казват, че Д.
К. е бил изключително любящ баща и съпруг, и по тази причина смъртта му
се е отразила тежко и болезнено на всички от тесния семеен кръг. Същите
към момента продължават да изпитват затруднения в преодоляването на
траура, тъй като са загубили моралната и материална подкрепа, която
загиналият им е давал. Грижите по отглеждането и възпитанието на децата са
останали в тежест на съпругата, подпомагана от широкия семеен кръг. С
оглед на това, настоящият състав счита, че определеният размер на
обезщетението за съпругата от 150000 лв. се явява адекватен паричен
еквивалент, доколкото могат да бъдат обезщетени търпяните от нея болки и
страдания. Обезщетение в по-голям размер не следва да бъде присъждано,
тъй като въпреки изпитваното страдание, състоянието на ищцата В.К. не е
12
патологично до степен тя да е търсила специализирана психиатрична помощ,
същата в мъката си е подкрепяна от широкия семеен кръг, с когото е създала
здрава връзка. С оглед на това, обжалваното решение на първоинстанционния
съд се явява правилно в тази част, последица от което е потвърждаването му
като такова.
По отношение на ищците Н. и С. К.и, настоящият състав отчита
обстоятелството, че към момента на ПТП те са били съответно на 11 и 6
години, като са били силно привързани към баща си, видно от свидетелските
показания. Също като възрастните към момента не успяват да интегрират
загубата му. Неговата липса неизбежно се отразява при израстването им, като
дефицита на бащина обич и подкрепа би повлиял при формирането им като
личности. Същевременно, по делото не се доказа нежеланието на Н. да ходи
на училище и да се събира с приятелите си, не се доказа да се е снижил
успеха й в училище в резултат на изживяваната травма. Не се доказа детето С.
да е винаги тъжна, да изпитва апатия към всичко, нито някоя от тях да е
споделяла, че иска да отиде на небето при татко си. Такива констатации не е
направило и вещото лице по изслушаната съдебно психологическа експертиза
във въззивното производство. С оглед на това, определеният размер на
обезщетенията, покриващ се изцяло с предявените претенции, за изпитваните
от децата болки и страдания се явява завишен, като настоящият състав
приема за справедлив размер на обезвредата по 180000 лв. за всяко от тях. Не
се твърдят в исковата молба и не се доказаха обстоятелства, налагащи
завишен размер на обезщетението – негативните субективни преживявания на
децата да са изключително силни и натрапчиви, в повече от обичайното за
такива ситуации, което да предполага присъждане на завишен размер на
обезщетенията. Това налага частична отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което претенциите за разликата над 180000 лв. за
всяко от децата следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на родителите на загиналия Д. К. първоинстанционният
съд е определил размер на обезщетението по 100000 лв., към който
настоящият състав се присъединява. Отношенията между родителите и
загиналия са били изключително близки. Въпреки че са живеели в различни
населени места, ежеседмично семействата са се събирали и са споделяли
общите си проблеми и радости. Родителите са разчитали на подкрепата на
13
сина си и след неговата смърт са се затворили в себе си, вещото лице е
констатирало усещане за безсмисленост, безпомощност, нервност,
безразличие. Хроничната реакция на скръб не е преодоляна, като вещото лице
е установило застиналост в първия етап от преработката на скръбта – етапа на
приемане на реалната загуба. Съобразявайки тези реални страдания, възрастта
на починалия и тяхната възраст към момента на ПТП – 62 години,
емоционалните им преживявания, които ще ги съпътстват през целия остатък
от живота им, като родители, надживяли детето си, обществено-
икономическата ситуация към периода на инцидента, настоящият състав
счита, че размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди
следва да се определи на по 100000 лв. за всеки от тях. Обезщетение в по-
голям размер не се следва, тъй като загиналият не е единственото им дете,
като и двете им деца са семейни, имат и четирима внука. Този разширен кръг
на близки хора, споделящи същите чувства, подпомагащи се един друг, за
който свидетелите казват, че са изключително сплотени, спомага за
преодоляване на усещането за самота и безпомощност, което следва да бъде
отчетено при определяне на обезщетението по справедливост. Изводите
относно размера на обезщетението, който се следва да ищците Н.а и Т. К.и
съвпадат с тези на първостепенният съд, поради което решението в тази част
подлежи на потвърждаване.
По отношение на ищцата В.Н. се спори наличието на материално
правна легитимация, т.е. попада ли тя сред кръга лица, имащи право да
получат обезщетение за вреди от смъртта на починалия при ПТП Д. К..
Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди – значителни по степен и време морални болки и
страдания от загубата на близкия човек. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
14
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато привързаността им е
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Изградените отношения между братята и сестрите на привързаност,
подкрепа и емоционална близост, и съответно отражението на загубата на
един от тях върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето,
което претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия Д. К. и
неговата сестра – ищцата Н. е съществувала обичайна връзка между
родственици, която не се характеризира с изключителна близост, последица
от което е степента на търпените болки и страдания да не е толкова завишена,
че да оправдава получаването на обезщетение. По делото не се твърдят
конкретни житейски ситуации, обусловили създаването на връзка между
брата и сестрата, по-голяма от нормалната близост – като например
продължителен дефицит на родителска грижа, който да сближи повече
децата, съвместно преодоляване на тежък проблем или др., което да създаде
такава привързаност между починалия и сестра му, каквато се предполага, че
е връзката между него и най-близките му. Тук следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българското общество отношенията
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, каквито отношения се доказват и в
конкретния случай. Ищцата е на зряла възраст, устроила е живота си, създала
е свое семейство, като е изградила отношения на взаимна обич и доверие с
брат си, нормални за българската традиция, които не могат да бъдат
квалифицирани като изключителни по смисъла на тълкувателното решение.
15
Съответно от събраните по делото доказателства не се установява и
понасянето на болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които
би изпитала всяка сестра в тази ситуация – силна и непреодолима скръб от
загубата на брат си. По тези съображения настоящият състав счита, че по
отношение на ищцата В.Н. следва да бъде отречена материално правната
легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на
загиналия Д. К.. Това налага отмяна на постановеното решение в тази част,
вместо което се постанови друго, с което този иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото обжалваното решение следва да се отмени и
в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна
такса за първоинстанционното производство над сумата от 28400 лв. до
присъдената сума от 30200 лв., както и в частта, в която е осъдено да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Н.М. над сумата от 21850 лв. до
присъдените 23230 лв. Ищците Н.К., С.К. и В.Н. следва да заплатят
допълнително на ответното дружество разноски, съразмерно отхвърлената
част от исковете в размер на 26,73 лв.
С оглед изхода на спора във въззивното производство Н.К. и С.К., чрез
законния си представител следва да заплатят направените разноски от ЗД
„Евроинс“ АД, съразмерно с уважената част от неговата жалба в размер на
800 лв. – заплатена държавна такса, а В.Н. следва да заплати на ЗД „Евроинс“
АД разноски, съразмерно с уважената част от неговата жалба в размер на 100
лв. Н.К., С.К. и В.Н. следва да заплатят разноски, съразмерно с уважената
част от жалбата на ЗД „Евроинс“ АД в размер на 29,03 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, при определен размер на възнаграждението за втора
инстанция от 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-452 от 09.09.2020 г., постановено по т.д. №
65/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, в която ЗД „Евроинс“
АД е осъдено да заплати на Н.Д. К., чрез своята майка и законен представител
В. Ц. К. сума за разликата над 180000 лв. до 200000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
16
разлика, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в
която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на С.Д. К., чрез своята майка и
законен представител В. Ц. К. сума за разликата над 180000 лв. до 200000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази разлика, считано от 24.02.2019 г. до окончателното
изплащане; в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на В. Н.
Н. сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.09.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която ЗД „Евроинс“
АД е осъдено да заплати държавна такса за разликата над 28400 лв. до
присъдения размер от 30200 лв.; в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено
да заплати възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н.А. М.
за разликата над 21850 лв. до присъдения размер от 23230 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Д. К., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител В. Ц. К., ЕГН **********, против ЗД „
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Н. К.,
настъпила при ПТП на 13.09.2018 г. за разликата над 180000 лв. до 200000
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 24.02.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Д. К., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител В. Ц. К., ЕГН **********, против ЗД „
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Н. К.,
настъпила при ПТП на 13.09.2018 г. за разликата над 180000 лв. до 200000
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 24.02.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. Н. Н., ЕГН ********** против ЗД „
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Н. К.,
настъпила при ПТП на 13.09.2018 г. за сумата от 5000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
17
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-452 от 09.09.2020 г., постановено по
т.д. № 65/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА Н.Д. К., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител В. Ц. К., ЕГН **********, С.Д. К., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител В. Ц. К., ЕГН ********** и В. Н. Н., ЕГН
********** да заплатят на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. Христофор
Колумб, 43 още 26,73 /двадесет и шест лева и 73 ст./ лева , представляваща
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 29,03 /двадесет и девет лева и 03 ст./
лева – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от
жалбата на застрахователното дружество за представителство пред въззивния
съд.
ОСЪЖДА Н.Д. К., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител В. Ц. К., ЕГН **********, С.Д. К., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител В. Ц. К., ЕГН ********** да заплатят на ЗД
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Искър, бул. Христофор Колумб, 43 сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата на застрахователното дружество.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Искър, бул. Христофор Колумб, 43 сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от
жалбата на застрахователното дружество.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19