№ 6849
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511500 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №13568/04.08.2023г., постановено по гр.д. №56436/2021г. по
описа на СРС, 175 състав, е отхвърлен предявеният от Х. И. Д. срещу
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева
(частично от 10 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на увреждане – нараняване на главата и рамото и увреждане
на зрението, настъпило на 20.09.2021г. около 22,45 часа в гр. София, на спирка
„Красно село“, при слизане на ищеца от автобус по линия 5ТМ с инвентарен
№11100 поради виновно противоправно поведение на водача – потегляне
преди да се убеди, че пътниците са слезли, ведно със законната лихва,
считано от 30.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Осъден е
Х. И. Д. да заплати на „Столичен автотранспорт“ ЕАД на основание чл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството. Решението е постановено при участието на
трети лица – помагачи на страната на ответника „Столичен автотранспорт“
ЕАД, а именно: „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, и й. с. н..
1
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца Х. И. Д., чрез
назначения му от съда процесуален представител адв. М. Д., като се излагат
оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се доводи, че обясненията на третото лице – помагач й. н., водач на
автобуса, са взаимоизключващи се и противоречащи си. Освен това третото
лице – помагач се явявало заинтересована по делото страна, поради което
обясненията му не следвало да бъдат кредитирани. В представената
медицинска документация не било посочено, че ищецът има придружаващи
заболявания, които биха могли да доведат до загуба на равновесие, загуба на
съзнание и др. и това нямало как да е причина за настъпилия инцидент. От
приетата по делото СМЕ се установявало, че претърпените контузии могат да
бъдат причинени именно от падане при слизане от автобус. Били установени и
настъпилите неимуществени вреди. Поради изложеното моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени
отговори на жалбата от ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД и третото
лице – помагач ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с които жалбата се оспорва и се прави искане
за потвърждаване на обжалваното решение. Считат, че не са доказани по
делото предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, респ. на
третото лице – помагач.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
2
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд
към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45,
ал.1 във вр. с чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
За да определи действителното основание на спорното материално
право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита.
Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при
осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако се твърди,
че увреждането е в пряка причинна връзка с пълно неизпълнение, лошо или
некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно
правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от
неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
отношение, а от неизпълнение на общото задължение, произтичащо от
правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.
Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност,
ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължение по договора, а от
факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта –
нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл са и
разясненията, дадени в ТР № 54/1986 г. на ОСГК на ВС, според които
договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в
чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Това е така, тъй като правилото да не се вреди другиму е
установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от
наличността на договорна връзка. (в този смисъл решение № 188 от 15.6.2012г
по гр. дело № 1122/2011 г на ГК, Трето ГО на ВКС, определение № 857 от
13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2019 г., ГК, III ГО).
3
В конкретния случай, изложените в исковата молба обстоятелства, при
осъществяването на които са настъпили вреди за ищеца, сочат на непозволено
увреждане. Ищецът претендира вреди, причинени от неизпълнение на
задължението на служител на ответника да осигури безопасни и сигурни
условия за пътуване в автобус по линия на градския транспорт, като излага
твърдения, че водачът е привел автобуса в движение без да изчака слизането
на всички пътници. Поради това, съдът намира, че се претендира обезщетение
не поради неизпълнение на задължения на ответника по договора за превоз, а
поради неизпълнение на произтичащото от чл.369 от ТЗ и чл.42, ал.1 от
Закона за автомобилните превози, задължение за безопасност на превоза.
Предвид изложеното, правното основание на предявената иска
претенция е по чл.49 от ЗЗД, тъй като наведената от ищеца фактическа
обстановка сочи на деликтна отговорност.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Не е спорно между страните по делото, че ответникът осъществява
автобусен превоз на пътници по линия на градския транспорт №5ТМ.
Съгласно чл.369 от ТЗ, превозвачът е длъжен да осигури на пътника
подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство, а
според разпоредбата на чл.42, ал.1 от Закона за автомобилните превози
превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане
на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се
е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е
4
предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите. Съгласно
константната съдебна практика отговорността на превозвача по чл.42 от ЗАвП
е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в
превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали
пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет.
Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна, в обема на следващото
се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от
сключването на превозния договор.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 20.09.2021г.
ищецът при слизане от автобус по линия №5ТМ на спирка „Красно село“ е
паднал, при което е претърпял следните увреждания, установени от СМЕ:
контузия и хематом в тилната област на главата, контузия на дясното рамо,
контузия на дясната подбедрица, контузия на дясната длан. Вещото лице
посочва, че описаните травматични увреждания отговарят да са резултат от
падане по гръб и подпиране основно на дясната ръка от пострадалия при
описания от него инцидент. Не е установено по делото от ищеца обаче
наличие на противоправно поведение на водача на автобуса, което да е довело
до падането му. Не се установяват твърденията на ищеца, че вратата на
автобуса е затиснала крака му при затварянето си, както и, че е бил влачен от
потеглилия автобус, доколкото не са установени от кредитираното заключение
на СМЕ травматични увреждания, които биха могли да бъдат получени при
посочения механизъм. Установените от СМЕ увреждания са единствено от
падането на ищеца, причината за което не е доказана по делото. Ищецът,
чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на този факт, не е
доказал по делото твърденията си за наличие на противоправно поведение от
страна на водача на автобуса в нарушение на разпоредбите на чл.369 от ТЗ и
чл.42, ал.1 от ЗАвтП, който да е привел превозното средство в движение преди
да се увери, че са слезли всички пътници. Поради това въззивната инстанция
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
5
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13568/04.08.2023г., постановено по гр.д.
№56436/2021г. по описа на СРС, 175 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6