№ 179
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900624 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й. М. Т., в качеството й на
майка и законен представител на детето Д. Й. Т. срещу „Бул Инс“ АД иск с
правно основание чл.432 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 50000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
болки и страдания от счупване на лява раменна кост, което е обусловило
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от
около 2 месеца, претърпени психични изживявания и състояние на
емоционален стрес, всичките вреди настъпили в следствие на виновно
причинено от Н.Б.Б. ПТП на 28.07.2020г., дължимо по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/02/119002575690 със срок на действие 12.09.2019г. до 12.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2020г. около 19.00ч. в гр.
Варна, между на бул. „Св. Елена“ №23 до бар „Магнолия“ е настъпило ПТП,
при което, водачът Н.Б.Б., при управление на лек автомобил „БМВ”, 320 Д с
рег. №******** блъска пешеходеца Д. Й. Т..
1
В следствие на ПТП на дето Д.Т. са му били причинени травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на лява раменна кост, което е
обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за
период от около 2 месеца.
Срещу виновният водач Н.Б. било образувано досъдебно производство
№298/2020г. по описа на ОД на МВР – гр. Варна. По образуваното НОХД
№2222/2021г. по описа на ВРС Й.Т., майката на пострадалия се е позовала на
нормата на чл.343а, ал.2 от НК и е пожелала наказателното производство да
бъде прекратено. Същото е прекратено с протоколно определение
№1126/12.07.2021г.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Белчев е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/02/119002575690 със срок на действие 12.09.2019г. до
12.09.2020г. с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите
причинени от застрахования. Застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като последният е предложил обезщетение в размер
на 7000.00лв.
Детето Д.Т. по време на оздравителния период изпитвало силни болки и
страдания. След инцидента започнало да страда от страх от автомобили, да
преживява отново настъпилото ПТП и да сънува кошмарни сънища във
връзка с него.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и настъпилите неимуществени вреди, ищцата моли
съдът да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на
същите в поисканите размери.
В съдебно заседание майката Й. М. Т. редовно призована чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и по същество моли
да бъде уважен.
Детето Д. Й. Т., редовно призован чрез назначения особен представител
поддържа предявения иск, моли същия да бъде уважен.
Ответникът „ЛЕВ ИНС“ ЗАД, в депозирания отговор оспорва
предявения иск по основание и размер. Ответното дружество признава факта
на сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
2
застрахователна полица №BG/02/119002575690 със срок на действие
12.09.2019г. до 12.09.2020г., по отношение на лекия автомобил „БМВ”, 320 Д
с рег. №********. Не се оспорва обстоятелството, че за настъпилото
застрахователно събитие ответникът е уведомен от пострадалото лице и е
образувана преписка.
Оспорват се механизма на ПТП, вида и размера на твърдяните
неимуществени вреди, като в това число претърпените болки и страдания,
както и пряката и причинна връзка между вредите и поведението на
застрахования водач. Излагат се съображения, че претендираната сума за
неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за
справедливост. Аргументира се, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия Т., който е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място и/или на забранителен сигнал..
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание редовно уведомен, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, по същество изразява становище
за неоснователност на предявения иск.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна
чрез юрисконсулт Т. изразява становище за основателност на подадената
искова молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№979/28.07.2020г. е настъпило ПТП, при което Н.Б.Б., при управлението на
лек автомобил марка „БМВ, модел „320Д“, рег. №******** блъска
малолетния Д. Й. Т.. В протокола е отразено, че водачът на автомобила има
застрахователна полица „Гражданска отговорност” с №02119007575690 с
„Бул Инс“ ЗАД, валидна за периода 11.09.2019г. до 11.09.2020г. В протокола
е отразено, че на пострадалото лице са му причинени фрактура на ляво рамо и
глава, настанено в ортопедия за операция.
Съгласно заключението по допусната съдебно автотехническа
3
експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 28.07.2022г. около
19ч. в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“, на бул. „Св. Елена“ №23/до бар
Магнолия е настъпило ПТП. Настъпилото произшествие е било между
автомобил и пешеходец. Лек автомобил „БМВ“, 320Д, с рег. №********,
управляван от Н.Б.Б. със скорост от около 60км./ ч. е блъснал пешеходеца Д.
Й. Т.. Автомобилът към момента на удара е извършвал маневра ляв завой за
навлизане по бул. „Св. Елена“. Предходно автомобилът се е движел по бул.
„Константин и Фружин“. Автомобилът е преминал светофарното кръстовище
при зелен сигнал след потегляне от място. Движението е било по лявата крива
в условията на максимално ускорение и плъзгане на задния двигателен мост.
Навлизане по бул. „Св. Елена“ за автомобила е било в посока бар Магнолия и
супермаркет „Пикадили“. Пешеходецът се е движил в посока от супермаркета
към магазин „Джъмбо“ по десния тротоар на бул. „Константин и Фружин“.
Спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходецът е пресичал
платното на бул. „Св. Елена“ от дясно на ляво след пешеходната пътека на
светофарната уредба. Ударът е бил в страничната лява част на тялото, а за
автомобила в предната дясна част в областта на предене десен фар
/мигач/калник/ капак/ стъкло и огледало. До момента на удара автомобилът е
бил без признаци за аварийна реакция. Спирачните светлини са се
задействали в момента на удара. Пешеходецът е бил възприет като опасност
едва при рязкото му отклонение в ляво към пътното платно. По отношение на
предодвратимостта на удара, вещото лице е посочило, че при използване на
маневра за движение в дясно в заеманата пътна лента, автомобил движещ се с
50кв.м./ч. и забелязващ настъпващата ситуация на 10метра напред е имал
възможност безпрепятствено да размине дори без аварийно спиране
пешеходеца от дясната му страна. Безопасната дистанция, която би останала
от ляво от автомобила е била около метър.
В резултат на настъпилия удар пешеходеца получава средна телесна
повреда в областта на главата и горен ляв крайник.
Вещото лице М. е констатирало, че в зоната на ПТП пътнотоплатно на
бул. „Св. Елена“ е било съставено от две срещуположни ленти с ширина на
дясната 3.6м. – процесното гледано в посока гр. София и лява 3.3м. В зоната
на ПТП е нямало пешеходна пътека – пешеходни пътеки е имало 10м. преди
удара и на около 20м. след удара. Вертикална сигнализация за ограничение на
скоростта не е имало – скоростта е била ограничена до 50км./. за градска зона.
4
Светофарната уредба и регулирано кръстовище е било около 15м. преди
точката на ПТП в посока на огледа. Автомобилът се е движил при
разрешителен сигнал, а пешеходецът е пресякъл метри след пешеходната
пътека със забранителен сигнал за пешеходци. Ударът е настъпил около 15м.
след кръстовището.
От заключението по допусната съдебно медицинска експертиза се
установява, че малолетният ищец Д.Т. е получил контузия на главата с
подкожен кръвоизлив в лява теменнослепоочна област, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота и счупване на лява раменна кост
в горния край, обусловило трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник за около два месеца. Посочените травматични увреждания могат да
бъдат получени по начина описан в исковата молба при този механизъм на
ПТП. Счупването е лекувано оперативно в Клиника по Ортопедия и
травматология на МБАЛ „Света Анна“ от 28.07.2020г. до 31.07.2020г.
Фрагментите на счупената раменна кост са фиксирани с Киршнерови игли. На
18.02.2021г. детето е постъпило отново в Клиника по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Света Анна“, където на 19.02.2021г. е оперирано и
са отстранени 4 бр. Киршнерови игли. Изписано е на 20.02.2021г. с превръзки
и сваляне на конците на 13 ден. Детето е провеждало рехабилитация
няколкократно на 07.06.2021г и 18.06.2021г. Вещото лице М. е посочило, че
счупването причинява много силни болки и страдания, които след
обездвижването значително намаляват. След операцията крайника се
обездвижва с мека превръзка за 25-30 дни, това създава неудобства за
самообслужване, има нужда от помощ на трето лице. При започване на
рехабилитация има средно силни болки в обездвижените стави, които бързо
отзвучават с напредване на раздвижването. Оздравителният процес е около 6
месеца, завършил е с оздравяване. Няма опасност от бъдещи усложнения.
Костта е сраснала, метала фиксиращ костните фрагменти е отстранен, ставите
са раздвижени.
От писмо вх. №2410/01.02.2022г. от „ДСП“ – Варна, заповед №ЗД/Д-В-
271/06.11.2020г. на директора на „ДСП“ – Варна, социален доклад от
11.11.2020г., решение №260779/08.03.2021г. по гр. дело №1694/2021г. по
описа на ВРС, заповед №ЗД/Д-В-082/19.03.2021г. на директора на „ДСП“ –
Варна, доклад от 19.03.2021г., решение №981/27.07.2021г. по гр. дело
5
№6858/2021г. се установява, че спрямо детето Д. Й. Т. е предприета мярка за
закрила, като първоначално същият е бил настанен спешно в Кризисен център
за деца – Варна, а в последствие в Център за настаняване от семеен тип –
„Изгрев“, гр. Варна поради това, че съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие.
Разпитана в съдебно заседание св. М.М. излага, че работи като
помощник - възпитател в Кризисен център за деца – гр. Варна към Фондация
„SOS – Семейства в риск“. Познава детето Д.Т., който е бил настанен на
06.11.2020г. със заповед на директора на „ДСП“ – Варна заради
здравословното му състояние. По информация детето е претърпяло злополука,
било е блъснато от автомобил. Имал травма на лявата раменна става, ръката
му била обездвижена с бинт, не я движел. От ръката на детето се виждали
метални пластини или игли в раменната част. Не искал да се къпе заради
травмата. Трудно се обличал сам, а когато се налагало да движи ръката си се
оплаквал, че го боли. Свидетелката споделя, че от персонала помагали на
Дейвид да се облече, в ходенето до тоалет и за къпане, въпреки се, че опитвал
и сам да се справи. Социалните работници организирали посещенията при
лекаря.
Дейвид престоял в центъра около 4 – 5 месеца, през който период още
бил с пластините и превръзката. Свидетелката излага, че детето се опитвало
да участва в игрите с другите деца, но гледал да си пази ръката, тъй като при
движение изпитвал болки.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
6
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че е
налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, валиден към датата на настъпване на
ПТП.
При съвкупния анализ на доказателствата се налага извода, че е
настъпило ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и
противоправно от Н.Б.Б., който при управление на моторно превозно
средство е нарушил правилата за движение по чл.21, чл.116, чл.117 от ЗДвП.
Управлявал е автомобилът със скорост от 60км./ч., която е над разрешената за
населено място от 50км./ч., не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходеца – дете, като е бил длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре.
Делинквентът е причинил контузия на главата с подкожен кръвоизлив в
лява теменнослепоочна област, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота и счупване на лява раменна кост в горния край,
обусловило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник на
пострадалия малолетен Д.Т..
От причинените травми ищецът Т. е изпитал болки и страдания, които
са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнените предпоставките
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" са възникнали основанията по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответника.
В тази връзка съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан
по основание.
7
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават
и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на малолетния ищец са му били
причинени една средна телесна повреда - счупване на лява раменна кост в
горния край, обусловило трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник и лека телесна – контузия на глава.
Събраните доказателства /свидетелски показания и медицинската
експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване малолетният
е изпитвал силни болки и страдания, както и неудобства. В следствие на
разместване на костните фрагменти била извършена и операция. Тези болки
са се дължали основно на телесните повреди, но те са били предизвикани и от
извършените спрямо детето оперативни интервенции за поставянето на
Киршнерови игли. След изписването от болница и настаняването му в
кризисния център, детето не е могло да се обслужва само, тъй като ръката му
е била имобилизирана. За някои лични нужди детето е било подпомагано от
възпитателите в кризисния център. Носенето на имобилизацията е
продължило през периода 29.07.2020г. до 19.02.2021г., когато са свалени 4бр.
игли. Свалянето на иглите отново е наложило оперативна интервенция, след
което е било нужно детето да носи превръзка и след 13 дни да му бъдат
свалени конците. Проведените рехабилитационни процедури /на 07.06.2021г.
и 18.06.2021г./ също са били съпроводени със средно силни болки в
обездвижените стави, съгласно заключението на вещото лице, които
постепенно отзвучават с напредване на раздвижването. Към настоящият
момент вещото лице е категорично, че оздравителният процес е завършил,
като не са налице усложнения. Степенувайки интензитета на болките и
неудобствата през този изминал период от една година от травмата до
8
пълното възстановяване, съдът приема, че най – силни са били в началото и
първите два, три месеца, в последствие те са започнали да отшумяват и са
изпитвани в по – нисък интензитет, но са били налице през целия
оздравителен период.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки, страдания и
неудобство, тяхната продължителност, обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите,
съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен за сумата от
размер на 20000.00 лева.
С оглед така определения размер на репариране на неимуществените
вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от пострадалия Д.Т..
Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът в чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
В случая пострадалото лице е малолетно, ненавършило 14-години,
съгласно правилото на чл.3, ал.1 от Закона за лицата и семейството.
Според т.7 на Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС
когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат
разпоредбите на чл.51, ал.2 от ЗЗД независимо от това, че такова лице не
може да действа виновно.
Няма спор, че детето Д.Т. е бил участник в движението – пешеходец по
смисъла на чл.107 от Закона за движение по пътищата. В Закона за движение
по пътищата има императивни разпоредби, които регулират какво да бъде
дължимото поведение на пешеходците. Съгласно чл.113, ал.1 от закона при
9
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, при съобразяване на правилата от т.1 до т.4 на
цитираната алинея, а когато в близост няма пешеходна пътека според ал.2, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места,
като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Съгласно обаче чл.117 от ЗДв.П при приближаване към място, където
на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Във връзка с тази особена закрила на цитираната норма, съдът съобрази
дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, докладчик съдията Спас Иванчев.
Според т. 6, б.“а“ Законът за движение по пътищата предвижда засилена
защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в
разпоредбата на чл. 116 - деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи,
които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял
бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при
пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от Закона ЗДвП) е
всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по
пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът
не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са
съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната
пътека.
След като е изключено по отношение на водача правото да повдига
възражение за съпричиняване в хипотезата, в която пострадали са тази
категория лица, това изключение се разпростира и върху неговия
застраховател, макар, че от доказателствата се установява, че детето е
започнало пресичане на пътното платно не в зоната на пешеходната пътека
при светофар със забранителен червен сигнал.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск следва да
бъде уважен за сумата от 20000.00лв. за неимуществени вреди. Сумата
следва да бъде изплатена по откритата влогова сметка на детето, като
диспозитива на решението следва да бъде съобразен с обстоятелството, че то
е с мярка за закрила настаняване в Център за настаняване от семеен тип.
По отношение на лихвата забава:
10
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1 – 3
или 5. Нормата на чл.108, ал.1 от КЗ определя за „Гражданската
отговорност“, че срокът е до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106. Когато обаче те не са представени съгласно чл. 108,
ал.3 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване. Съгласно следващата
разпоредба на чл. 497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая претенцията на ищеца е отправена до застрахователя на
19.04.2021г., съгласно обратна разписка на л.7 от делото. Изискани са
доказателства за произнасяне по претенцията с писмо от 19.04.2021г. В
тримесечен срок, който изтича на 19.07.2021г. не са представени
доказателства от увреденото лице. Такива са представени едва на
25.08.2021г., съгласно молба и обратна разписка на л.10 и 11 от делото.
Следователно ще важи тримесечния срок по чл.108, ал.3 от КЗ, с изтичането,
на който ответникът ще изпадне в забава за заплащане на застрахователното
обезщетение или от 20.07.2021г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 800.00лв. и съдебно деловодни разноски в
полза на бюджета на съдебната власт в размер на 590.00лв.
По делото е направена искане да бъде присъдено на адв. Ш. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В
11
случая се касае за безплатна адвокатка правна помощ. На основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На основание посочената
разпоредба съдът определя възнаграждение от 2030.00лв., което е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото и размерите по Наредба №1 от
09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съразмерно уважената част от иска адвокатското възнаграждение следва да
се понесе от ответника в размер на 812.00лв.
На адвокат С. не следва да й се определя възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата, тъй като същата е назначена като особен
представител на детето Д.Т. по Закона за правната помощ. Дължимото
адвокатско възнаграждение ще се определи от Националното бюро за правна
помощ.
С оглед изходът от спора на ответника се следват разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, които следва да се понесат в размер на 1638.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Й. Т., ЕГН
**********, с предприета мярка за закрила - настаняване в Център от семеен
тип – Изгрев, гр. Варна, ул. „Невен“ №4 чрез представляващите го по закон
сумата от 20000.00лв./двадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от счупване
на лява раменна кост, което е обусловило трайно затруднение на движението
на левия горен крайник за период от около 2 месеца, претърпени психични
изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди настъпили в
следствие на виновно причинено от Н.Б.Б. ПТП на 28.07.2020г., дължимо по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/119002575690 със срок на действие до
11.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
12
20.07.2021г. до окончателното й изплащане на основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД от Й. М. Т., ЕГН **********, ********,
в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Й. Т., ЕГН
********** срещу „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 да бъде осъден ответникът да
заплати сумата за разликата над 20000.00лв./двадесет хиляди лева/ до
пълния предявен размер от 50000.00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от счупване на лява раменна
кост, което е обусловило трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за период от около 2 месеца, претърпени психични изживявания и
състояние на емоционален стрес, всичките вреди настъпили в следствие на
виновно причинено от Н.Б.Б. ПТП на 28.07.2020г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/02/119002575690 със срок на действие до 11.09.2020г.,
както и за заплащане за законната лихва върху главницата от
20000.00лв. за периода от 19.04.2021г. до 19.07.2021г.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна държавна
такса и съдебно деловодни разноски в размер на 1390.00лв./хиляда триста и
деветдесет лева/ и 5.00лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист на
основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат В.Ж.
Ш., към Адвокатска колегия – Варна сумата от 812.00лв. /осемстотин и
дванадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2
13
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. М. Т., ЕГН **********, ********, в качеството й на
майка и законен представител на детето Д. Й. Т., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 сумата от 1638.00лв. /хиляда
шестстотин тридесет и осем лева/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми на детето Д.
Й. Т. с решението могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка,
открита в „Банка ДСК“ АД: IBAN ********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14