Р Е Ш Е Н И Е № 260037
гр. Пазарджик, 25.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на тридесети юни, две хиляди и двадесета година ….в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 197 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищец по делото е “Еко-хидро-90“ООД –
гр. Пазарджик, представлявано от управителя Г.С.Д.,***, представлявана от кмета
на същата
Предявен е осъдителен иск за реално
изпълнение парично задължение в размер
на 436 904, 92 лв. от страна на ответника-възложител по договор за
обществена поръчка с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на
Община-С.“. Сумата се претендира, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Обстоятелствата,
на които се основава иска са следните:
На
19.01.2015 г. между страните по делото бил сключен договор за обществена
поръчка с посочения предмет и срок за изпълнение – 30 месеца, считано от датата
на подписването му.
Съгласно раздел
III. Стойността на необходимите за изпълнение СМР трябвало да бъде 600 000.00
лева без ДДС, или 720 000.00 лева с включен ДДС, като според разпоредбата на
чл.4 Плащането на действително извършените видове работи ще се извършва след
приключване на строителните дейности в срок, определен от Изпълнителя за
отсрочено плащане, а именно 180/сто и осемдесет/ календарни дни, но не по-рано
от 3 О/тридесет/ дни след приемане на приключилите строителни дейности,
удостоверено с Протокол за действително извършени работи, и представяне на
оригинална фактура от страна на Изпълнителя.
Ищецът
изпълнил качествено своите задължения по договора, за което о били съставиха
следните документи:
1.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и № 5808/04.10.2017 г. на стойност 1909.54 лева с включен ДДС
2.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и се Фактура № 5876/03.01.2018 г. на стойност 7605.98 лева с
включен ДДС
3.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и фактура № 6227/15.10.2018 г. настойност41 230.73 лева с включен
ДДС
4.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и Фактура №
6228/15.10.2018 г. на стойност 28 977.16 лева с включен ДДС
5.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и е Фактура № 6229/15.10.2018 г. на стойност 14 625.16 лева с
включен ДДС
6.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и Фактура №
6246/15.10.2018 г. на стойност 59 493.55 лева с включен ДДС
7.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и Фактура №
6247/15.10.2018 г. на стойност 72 393.04 лева с включен ДДС
8.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и Фактура №
6248/15.10.2018 г. на стойност 131 697.12 лева с включен ДДС
9.
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи и Фактура №
6273/15.10.2018 г. на стойност 59 315.52 лева с включен ДДС
10.Констативен протокол обр.19 за
отчет на изпълнените видове работи и
Фактура № 6274/15.10.2018 г. на;стойност 19 657.12 лева с включен ДДС,
или общо дължимата сума от Община С., към „Еко-Хидро-90" ООД.
Сбора
от дължимите суми по фактурите бил в размер на 436 904.92 лева(четиристотин
тридесет и шест хиляди деветстотин и четири лева и 92 стотинки) с включен ДДС.
„Еко-Хидро-90" ООД
изпратило Покана за доброволно плащане изх. № 530/06.06.2019 г., с която
предоставило 15-дневен срок на Община С. за доброволно заплащане на дължимите
суми по договора, но въпреки нея и проведените разговори, както и проявеното
търпение и разбиране от страна на ищеца сумата от 436 904.92 лева(четиристотин
тридесет и шест хиляди деветстотин и четири лева и 92 стотинки) с включен ДДС.,
която ответната община дължи все още не била е заплатена.
На основание чл.127, ал.4
от ГПК ищецът посочва следната банкова сметка ***:.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от ответника Община С., който се възразява, че не дължи на „Е.Х.-90"
ООД с ЕИК ********* така претендираната сумата от 436 904,92лв. по посочените
фактури в исковата молба.
Признава единствено, че между Община С. и Е.Х.-90 има сключен договор
№ 25/19.01.2015 г. на 19.01.2015г. със срок на действие 30 /тридесет/ месеца,
който е изтекъл на 19.07.2017 г.
Основните си възражения черпи от
т.4 от Договора, в която било записано, че „Плащането на действително
извършените видове работи, ще се извършва след приключване на строителните
дейности по съответно възлагателно писмо, в срока определен от Изпълнителя за
отсрочено плащане, а именно 180 /сто и осемдесет/ календарни дни, но не по рано
от 30 /тридесет/ дни след приемането на приключилите строителни дейности,
удостоверено с Протокол за действително извършени работи, и представяне на
оригинална фактура от страна на изпълнителя ".
Относно представения констативен
протокол „обр.19./ 201....год. за
отчет на изпълнените видове работи с Подобект ,,Ремонт на улица ,,Г. Н." гр.С. за
участъка от улица ,,Т К" до бул.,,Б ", включително полагане бордюри и
повдигане на канализационна ревизионна шахта" възразява ,
че е без дата, и е подписан от служителят инж.И.Б.. Издадената фактура
№********** била с дата 04.10.2017 г. и не ставало ясно спазен ли е срока по
т.4 от Договора. Това се отнасяло и за всички останали фактури, тъй като всички
констативни протоколи били без дата.
Твърди се, че инж.И.Б.
/инвеститорски контрол/ по изпълнението на изпълнените видове работи не е
служител на Община С., като служебното му правоотношение е прекратено.
Така от наличните документи
не можело да се направи преценка дали възложените работи са изпълнени
действително. А съгласно т.4 от Договора, Община С. в качеството на възложител
следвало да заплати действително извършените видове работи след приключване на
строителните дейности.
Ответникът твърди, е
подадено от сигнал до Окръжна прокуратура - Пазарджик във връзка с предмета на
процесния договор и поиска спиране на настоящото дело до приключване на наказателното производство по случая. Това
искане бе преценено от съда като неосноветелно.
Ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която пояснява и допълва първоначалната, тъй като
направените възражения от ответника били бланкетни и не налагали някакво
изменение на изложената фактическа и правна обстановка. Поддържа иска си
изцяло, като твърди, че в отговора на исковата молба бланкетно се оспорват
предявените обективно съединени искове по основание н размер, без да се изтъкват
каквито и да са факти или правни твърдения за неточно изпълнение в темпорално
или пък качествено отношение.
Тъкмо обратното - ответникът
потвърждавал валидността на сключения между страните договор № 25/19.01.2015 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Ремонт на улици и пътища на
територията на Община С.", а единственото оспорване било, че с представените Констативни протоколи Акт
Обр.19 за изпълнените и приети видове работи са без дати и са подписани от
служителя на ответната Община инж. И.Б., като поради липсата на дати не ставало
ясно спазен ли е срока по т. 4 от Договора, като в тази връзка поддържа, че
Договорът е приключил своето действие на 19.07.2017 г.
В тази връзка ищецът пояснява, че от една страна,
фактът на изтичане на срока на процесния договор е без значение за
основателността и дължимостта на плащането на извършените и приети при неговото
действие работи. От друга страна, всички представени Констативни протоколи Акт
Обр. 19 за отчет за изпълнените видове работи са представени на Община С. за
проверка и одобрение в предвидения в чл. 4 от Договора срок, като ответната
Община поради финансови затруднения поискала да бъде забавено издаването на
данъчни фактури на по-късен етап, поради невъзможността й да плати дължимото по
приетите работи възнаграждение.
Констативни протоколи Акт Обр.
19 за отчет за изпълнените видове работи са приети и подписани без забележки от
представител на Община С. - инж. И.Б., изпълняващ функциите на инвеститорски
контрол. В този смисъл неоснователно било твърдението в Отговора на исковата
молба за липса на приемане на работите и недължимост на сумата от 436 904.92
лева.
Според ищеца липсата на дати на протоколите била
относима единствено към забавата на ответника за плащане на работите, двустранно
установени с тях, но такова възражение се явявало без правно значение,
доколкото ищецът претендира последиците на забавено изпълнение от датата на
депозиране на иска пред съда. Отделно от това се позовава и на приложената към
исковата молба Покана за доброволно плащане изх.№ 530/06.06.2019 г., с която е
предоставен 15-дневен срок на Община С. за доброволно заплащане на дължимите
суми по договора (доказателство по т. 15 на ИМ/,която била връчена на 7.6.2019
г. (доказателство по т. 16 на ИМ).
Независимо от факта, че ответникът не извеждал никакво
твърдение по отношение на евентуална забава на ищеца, в ДИМ той сочи, че
ответникът никога не е отправял към ищеца писмено уведомление, че е налице
отклонение от възложеното било то в качествено или пък в темпорално отношение.
Безспорно е, както в теорията, така в практика па съдилища и тази на ВКС, че
липсата на възражение с конкретно посочване на отклонението или на недостатъка,
всъщност означава липса на надлежно уведомление, а то е предпоставка за
упражняване на всяко едно от правата по чл. 265 ЗЗД.
При приемане от страна на
възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за
изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на
възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства
на договореното. Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на
признание за съответствие по смисъла на чп 264, ап 3 ЗЗД във връзка с ал. 2.
Ищецът пояснява още, че процесите фактури са изпратени
надлежно с писмо изх. № 734/16.10.2018 г. и са получени от служител в Община С.
- М Б, съгласно обратна разписка от куриерска фирма „Спиди" АД №
1-00061026673706-0180182511713 от 17.10.2018 г.
Обстоятелството, че фактурите били получени и от
получаването им не е последвало каквото и да е възражение относно установените
с тях вземания по процесиите протоколи, съобразно константната съдебна
практика, доказва своевременното изпълнение на възложените СМР, тяхното
приемане без забележки от ответника, както и дължимостта на сумите по тях.
Посоченото от ответника обстоятелство, че служебното
правоотношение на инж. И.Б., изпълнявал длъжността инвеститорски контрол в
ответната Община и подписал за нея процесиите протоколи Обр. 19, е прекратено и
че същият вече не е служител на Община С. не обосновавало по никакъв начин, че
същият не е подписал процесиите констативни протоколи Обр. 19, а още по-малко -
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, респективно- недължимост на
вземането за възнаграждение по приетата работа в изпълнение на процесния
договор.
Според ищеца било обществено известно, че
изпълняващият длъжността инвеститорски контрол в ответната Община инж. И.Б.
предизвикал „скандала" през м. март 2019 г. в Община С., поради което
трудовото му правоотношение е било прекратено през м. март 2019 г. - (сочи се
като източник http://pzdnes.com/2019/04/05).
Този факт единствено потвърждавал, че същият в напълно релевантно качество е
подписал по ангажиращ начин ответника и без забележки всички процесини
протоколи Обр. 19 във всеки един момент, предхождащ изтичането срока на
договора.
Ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба, в който продължава да поддържа, че ищецът не е
доказал изпълнение на работата и нейното приемане. Обстоятелството, че
фактурите били получени и от
получаването им не е последвало възражение относно установените с тях вземания
по процесиите протоколи, не можело да докаже своевременното изпълнение на
възложените СМР, тяхното приемане и дължимостта на сумите по тях. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС било необходимо получените фактури да
бъдат осчетоводени за да се приеме, че са признати като задължения. След
получаването на фактурите общината не ги е осчетоводила, с оглед на което
следва да се приеме, че не е налице недвусмислено признание на задължението и
доказване на неговото съществуване.
Прави се възражение за
недължимост на претендираната сума над размера на фактически извършените видове
и количества работи. В случай, че се докаже несъответствие между фактическата и
актуваната работа, ответникът счита, че
не дължим размера на несъответствието.
Възразява се и за недължимост на претендираните суми
за извършени работи след дата 19.07.2017 г. В случай, че ищецът не докажел кога
е извършена възложената работа, посочена в актовете, тя не следвало да се
приема за извършена по процесния Договор № 25/19.01.2015 г.
След преценка на събраните доказателства и обсъждане
доводите и възраженията на двете страни, съдът приема следното:
Сключването на
договор да възлагане на обществена поръчка между страните по делото с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на Община-С.“
не се оспорва от ответната страна, а самият писмен договор,подписан от двете
страни е представен като доказателство с исковата молба. Следователно безспорно
съществува твърдяното правоотношение – договор за обществена поръчка, по
отношение на който се прилагат общите правила на ЗЗД, а предвид предмета му
/извършване на възложена работа/ - и правилата относно договор за изработка –
чл. 258-269 ЗЗД.
В
съответствие с разпоредбата на чл.258 ЗЗД страните са уговорили предварително
един общ размер на възнаграждението, което възложителят дължи за изпълнение на
работата – 720 000 с ДДС, но в т.4 от договора детайлно са уредили времето
и начина на плащане, обвързан и със
приключването и приемането на конкретните видове и количества СМР,
представляващи съответна част от предмета на договора..
Прави
впечатление, че улиците и пътищата, чийто ремонт се възлага, не са посочени
конкретно нито в договора, нито в някакво приложение към него, като в т. 1.2 е
предоставено правото на възложителя да определя „обектите“ и „общите необходими
за изпълнение видове ремонти работи“ едностранно – с възлагателни писма. Ищецът
е представил адресирани до него 6 бр. възлагателни писма, като доказателства за
определения обхват и място на изпълнение на работата, която е трябвало да
извърши. С тези писма се конкретизира предмета на договора и всяка дейност не
фигурираща като вид или място на извършване във възлагателните писма, не може
са се приеме като част от изпълнението на същия.
В
пет от възлагателните писма се възлага „изкърпване“ на изброените в тях улици и
пътища, а едно от тях /на л. 80 от делото/ е употребен израза „текущ ремонт“.Прави
впечатление, че това писмо не носи дата на изготвяне, нито изходящ номер от
страна на възложителя, нито поставен печат на общината. А пред подписа, положен
от името на кмета, е поставена запетая,без посочване имената на лицето, което е
изпълнило функциите на законния представител на общината. Така не може да бъде
проверено валидно или е волеизявлението, направено от друг, вместо от кмета Е, Всъщност тази проверка е невъзможна и поради
липсата на дата на документа който иначе по съдържанието си би могъл да определи
като „възлагателно писмо“. Датата на получаване „на ръка“, от управителя на
ответника е 21.01.2015 г., но тя не дава информация за това кога е изготвен
документа. Ето защо предвид външните си белези и недостатъците в съдържанието
/непосочване на дата и автор/ този документ не може да бъде ценен като
доказателство за възлагане ремонта на посочените в него улици по начина,
предвиден в чл.1.2 от договора.
Повечето
от улиците, посочи в този възлагателен документ без дата и автор, са възложени
за изкърпване с възлагателни писма от 2017 г., подписани от тогавашния кмет Ч, с изключение на ул.“Г.Н.“,която не фигурира в
нито едно от тези 5 възлагателни писма, с които може да де приеме,че са
определени обектите за извършване на работа. Ето защо две от фактурите №
5808/04.10.2017 г. и № 5876/03.01.2018 г. не доказват реално съществуващи
задължения на възложителя във връзка с извършена работа по процесния договора.
Стойността на задълженията по тези две фактури е съответно: 1 909,54 лв.
и 7 605, 98 лв.
За
всички останали улици и пътища, фигуриращи в констативните протоколи и
количествени сметки, следва да се приеме, че са обекти, на които е била
възложено съответната работа „изкърпване“ и изявление на действащия през 2017
г. кмет на общината, с подписани от него възлагателни писма.
За
да докаже твърденията си за обема и стойността на извършената от него работа в
изпълнение на процесния договор, ищецът се позовава на 8 бр. констативни
протоколи и изготвена към тях количествена сметка,всички без дата на съставяне,
подписани от управителя на ищцовото дружество и от името на възложителя от инж.
И.Б., в качеството му на длъжностно лице, на което е било възложен т. нар.
„инвеститорски контрол“.
Самият
И.Б. потвърди в своите показания пред съда, че от назначаването му на работа в
Община – С. пред 2013 г. една от първите му поставени задачи била именно
инвеститорски контрол за ремонт на улици, но и за други обекти.В хода на
изпълнението на процесния договор все
още бил натоварен с функциите по проверка и приемане на извършваните от
изпълнителя работи. Това ставало обичайно устно и той лично бил прегледал и
приел работите на обектите, описани в приложените по делото констативни
протоколи. Смята, че е станало в срока, уговорен за изпълнението на договора и
дава своето обяснение за непосочване на дата, на която описаната в протоколите
работа е приемана, което съвпада и с твърденията на ищеца-изпълнител.
Свидетеля
Б далия обяснение на осн. чл.176 ГПК управител на ищцовото дружеството твърдят, че дата на приемането на
работата не е посочено в протоколите по молба на кмета на общината. Целта била
да се отложи във времето плащането на възнаграждението, поради недостига на
финансови средства към онзи момент в бюджета на Община - С.. От обясненията на
управителя Г.Д. става ясно, че той се е съгласил да стане отлагане на началото
на срока за плащане, предвиден в т. 4 от договора, чрез забавяне издаването на
фактурите и непосочване на дата на приемането на работите.
Следва
да се приеме, че непосочването на дата на двустранните протоколи за приемане на
работата, не е пречка те да бъдат ценени като доказателства, като съдът може да
се позове на всякакви доказателства, за да я установи, вкл. на свидетелски
показания. В случая и двете лица, подписали констативните протоколи, твърдят,
че това е станало в изпълнение на служебните задължения, с които е бил
натоварен инж.И.Б. и категорично - преди прекратяване на служебното
правоотношение между него и ответната община със Заповед от 19.02.2019 г.,
представена от ответника като писмено доказателство по делото /л.165/.
След
като ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, опровергаващи показанията
на свидетеля и обясненията на управителя на ответника относно подписването на
протоколите от страна на И.Б., в докато е бил служител на общината, то и
неговото възражение, че работата изобщо не е била приемана от представител на
възложителя, се оказва неоснователно.
Логично
е да се приеме за достоверно твръдяното от самия И.Б. и от управителя на
ответното дружество, че именно първия е бил натоварен с преглед и приемане на
работата от името на възложителя, поради познанията които има и длъжността,
която е заемал: „гл. инженер и инвеститорски контрол“. За упълномощаването за
извършване на тези действия не се изисква специална форма, поради което е било
достатъчно то да става устно, както и е ставало, видно от показанията на св. Б..
Вярно
е, че не е установена точно конкретната дата, на която е подписан всеки един
протокол и така не става ясно дали работата е изпълнена и течение на уговорения
срок на договора и със закъснение, но това е без значение за разглеждания, при
положение че всички фактури са издадени на една и съща дата – 15.10.2018
г.,поканата за плащане е изпратена на 06.06.2019 г., а ищецът не се позовава на
забава, свързана с датата на приемане, като претендира законната лихва едва от
подаване на исковата молба в съда.
Следователно
протоколи за приемане на твърдяната от ищеца за изпълнена работа съществуват,
подписани са от надлежно упълномощено длъжностно лице на общината, но доколкото
това са частни свидетелстващи документи, ответникът има право да възрази, че не
установяват действително осъществени ремонтни работи на улици и пътища, каквото
възражение по верността на съдържанието на протоколите е своевременно направено
от пълномощника му.
При
това оспорване, предвид материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи
документи, провъзгласена в чл. 180 от ГПК, същинско производство по оспорване
истинността на документа по правилата на чл. 190-194 ГПК не се провежда, а
съдът преценява въз основа на всички събрани доказателства осъществили ли са се
фактите с правно значение, относно които подписалите документите лица са
направили изявления в тях.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответникът следваше да
докаже, че е извършил съответните количества работа и че те са осъществени след
подписване на договора и съответното възлагане от страна на Общината.
За
фактическото извършване на работата и нейното количество определящо значение
има заключението на допуснатата техническа експертиза, която разбира се съдът
след подробно обсъждане може да възприеме изцяло или отчасти на осн. чл.202 от ГПК.
В
конкретния случай експертизата е доста подробна и вещото лице се постарало да
даде заключение за количеството извършена работа и стойността на дължимото за
нея възнаграждение, като прави своите фактически изводи и за това кои части от
работа не били включени в предмета на договора, въз основа на негови собствени
изводи.
Дали
конкретна работа е част от предмета на договора или не следва да прецени съда,
въз основа на събраните доказателства, поради което заключението не следва да
бъде възприемано в определени негови части, по следните съображения:
В
процеса се очерта спор дали следва от обема на извършената работа да се
изключва т. нар. „продължение“ на определение улици, което излизат от чертите
на съответното населено място, под претекст, че не отговаряло на определението
за улица, а съставлявало част от общински или републикански път. В общо
определения в т.1.1 предмет на договора е посочено: „Ремонт на улици и пътища
на територията на Община – С.“. С възлагането ремонта и на „пътища“ ищецът се
опитва да обоснове тезата си, че му се дължи възнаграждението и на изкърпените
„продължения“ извън регулацията на гр. С. на улиците „Р.“ и „ЯК“. И
действително, след като става дума за път, който е „на територията“ на тази
община, макар да е продължение на градска улица, излизащо извън регулационните
черти на самият гр. С., то това очевидно такъв обект следва да се приеме като
част от предмета на договора.
Що
се отнася до преценката за кои улици и пътища,
споменати в констативните протоколи е имало възлагане по предвидения в
договора ред, тези фактически изводи съдът по-горе вече направи самостоятелно,
въз основа на съдържанието на представените възлагателни писма, а не -позовавайки
се на посоченото от вещото лице в заключението му.
Във
връзка с горните констатации относно начина на определяне на обектите, които се
включват в предмета на договора и след обстойното запознаване, с констативната
и заключителна части на двете заключения на инж. К., съдът прие следното:
Следва
да бъдат възприети констатациите на вещото лице за обема и съответното - остойностяване
на фактически извършената работа, за което експертът се позовава на данни,
снети от самия него при оглед на обектите и измерване. Така се установява, че действително
извършена в пълен обем е работата, описана и приета от гл. инженер Б. с три от
констативните протоколи и съответно се дължи възнаграждението, посочено в
издадените във връзка с тях фактури: 1.Констативен протокол /без дата/ на
л.32-33 от делото и фактура № 6228/15.10.2018 г. на стойност 28 977,16
лв., 2.Констативен протокол /без дата/ на л. 43 от делото и фактура №
6229/15.10.2018 г. на стойност 14 625, 16 лв. и 3.Констативен протокол /без дата/ на л. 62 от
делото и фактура № 6273/15.102018 г. на стойност 59 315,52 лв. /ремонт на улици в с. С./
Освен
това вещото лице е констатирало, че извършената работа на някои от другите
обекти не съответства като количество, съответно – като стойност на тази, за
която се претендира възнаграждение.
Такъв
е случаят с фактура 6274/15.10.2018 г., по която дължимото възнаграждение на
база действително извършена работа е 10 135,54 лв., вместо посочената в нея
сума – 19 657,12 лв. Вещото лице обоснова извършеното от него остойностяване с
констатацията си, че е изпълнено само частично възложеното и отчетено
изкърпване на отклоненията от главните входове на водопровода към жилищните
сгради. Това било сторено само по входната и изходните улици на селото, но не и
по останалите улици, посочени в КСС. Т. е. тази част от работата, макар да е
отчетена и формално приета от длъжностното лице на възложителя с Констативен
протокол /без дата/ на л.66 от делото, не следва да се заплаща, тъй като не е
извършена, а в процеса бе оспорена верността на съдържанието на всеки един от
констативните протоколи.
Не може да бъде възприет обаче извода на
вещото лице в т. 1.8 от заключителната част на допълнителното заключение. Без
основание вещо лице изключва от обема на извършената работа по съответното
възлагателно писмо, тази по частта от ул.Р., продължаваща извън регулацията на гр. С.. Този извод на вещото
лице се основа на погрешно тълкуване на предмета на договора, от гледна точка
на това дали общината е длъжна да поддържа тази част от пътя и може ли да плати
за ремонта му от своя бюджет. Следва да се има предвид, че страните по договора
са обвързани от уговореното в него и след като е възложено изкърпване на
улицата и пътят, представляващ нейно продължение на територията на общината и
тази воля на възложителя не се оспорва в хода на процеса, то ищецът дължи
възнаграждение в пълния размер за работата, приета с Констативен протокол /без
дата/ на л. 56 от делото или сумата от 131 697,12 лв., посочена във
фактура № 6248/15.10.2018 г.
Същото
се отнася и до т.1.3 от заключителната част на допълнителното заключение,
защото и в нея вещото лице изключва изкърпването на продължението на ул.ЯК,
което излизало извън регулацията на гр. С., но няма спор,че се намира на
територията на Община – С.. Така ме ищецът дължи възнаграждение в пълния размер
за работата, приета с Констативен протокол /без дата/ на л. 22 от делото или
сумата от 41 230,73 лв., посочена във фактура № 6227/15.10.2018 г.
Остава
да се обсъди и възражението на ответника, че част от работа няма как да е била извършена през 2015 г., дори
да е била формално възложена като изпълнение на процесния договор, защото
същите улици са били изцяло ремонтирани по-рано, а работата по тях е била
приета и платена
Това
възражение се оказва основателно, що се отнася до ремонта на: улиците: 1. „В.И.“, в участъка от ул.“В Л“ до ул.“Ч“ и 2. „Текущ ремонт на булевард „Р.“ град С.
–машинно изкърпване части от долен и горен участък.
Този извод се налага при преценката на представените в съдебно
заседание на 19.06.2020 г. новооткрити от законния представител и пълномощник
на ищеца писмени доказателства, съпоставката им с представените от ищеца, и
заключението на вещото лице инж. К. и показанията на св. Б..
От
съвкупната преценка на доказателсвения материал става ясно, че работата,
описана като в Констативен протокол /без дата/ на л.53 и Констативен протокол
/без дата/ на л.49 е била извършена и приета през 2013 г. и дори платена от
страна на Община-С.. Има пълно съвпадение както в наименованията на видовете
работи, така и в количествата, единемната цена и стойността на всяка от тях в
представените от ищеца протоколи без дата и протоколите за приемане на работа,
съставени и подписани през 2013 г. от страните /на л.229 и л.231.Същото
съвпадение е налице в съдържанието на подробните КСС. Убеждението на съда е, че
е малко вероятно и дори – нелогично,да има такова пълно съвпадение, при
извършване на текущ ремонт или изкърпване на една улица по различно време /с интервал
две и повече години/.
На
място вещото лице е констатирал, че въпросните улици имат ненарушена цялостна
асфалтова настилка и никакви следи от частичен ремонт, който да е правен скоро.
Т.е. на тях не е правено възложеното с процесните възлагателни писма
„изкърпване“.
Съдът
приема въз основа на всички събрани доказателства, че ремонтът на съответните
участъци от улиците, описани в двата дублиращи се протокола, не е правен след
сключване на процесния договор, а по-рано, като работата е приета още през 2013
г.
Не
може да бъде възприета тезата на св. Б., че на тези улици се налагал ремонт
често, че се възлагал поетапно и пр., което обяснява дублиращите се като
съдържание протоколи за приемане на работата по ремонта им. На първо място при разпита си относно
съставянето на протоколите без дата св. Б. каза, че не е може да твърди „със
сигурност“, че описаната работа в протокола без дата, относно бул. Р. е
извършена след 2015 г. А показанията му за ремонта на ул. В.И. са неубедителни.
Той говори за поетапно ремонтиране на отделни участъци от тази улица, като
твърди, че именно участъкът, правено през 2105 г. е прието от него с протокола
без дата. Оказа се обаче, че един и същ участък е приет веднъж с протокол от
16.08.2013 г. и след това – с протокола без дата, който се представя като
доказателство за извършена работа по договора от 2014 г.
Ето
защо въз основа на тези два, оспорените като съдържание протоколи без дата, не
може са се приеме за доказано изпълнение на процесния договор, което да
съответства като обекти /улици/, видове работа, количества и стойност, на посоченото в тях. Следователно и
задължение за заплащане на възнаграждение по двете фактури №№ 6246 и
6247/15.10.2020 г. не е възникнало и ответникът не дължи посочените в тези
фактури суми: 59 493,55 лв. и 72 393,04 лв.
Към
тях следва да се прибавят като недоказани споменатите по-горе вземания по
първите две фактури за ремонт на ул. Г. Н., който не е бил възложен по
предвидения в договора ред /1 909,54 лв. и 7 605,98 лв./ и частта от
сумата по фактура 6274/15.10.2018
г.,която надхвърля действително извършената работа /9 521,58 лв./.
В
обобщение следва да се приеме, че е доказано извършването и приемането на
работа, съответстваща на предмета на договора, за която се дължи възнаграждение
общо в размер на 258 981,23 лв. и искът следва да бъде уважен частично,
като върху посочената сума се присъди и законната лихва от датата на
предявяване на иска – 10.09.2019 г.
За
разликата до 436 904,92 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй
като се оказа, че са издадени фактури, чиято обща стойност надхвърля с общо
150 923,69 лв. тази на извършената в изпълнение на договора и приета от
възложителя работа.
Разноските
следва да бъдат определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете, като се вземе предвид, че посочените в списъка с разноски на ищцовата
страна са реално извършени, а искането на юрисконсулта на ответника за
определяне на възнаграждение от 600 лв. съответства на материалния интерес по
делото и Наредбата за заплащане на правната помощ,към която препращат съответно
чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 37 ЗПП. Няма основание това възнаграждение да се счете
за прекомерно , като се вземат предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
- гр. С., представлявана от кмета на общината, ДА ЗАПЛАТИ на “Еко-хидро-90“ООД – гр.
Пазарджик, ул. „Асен Златарев“ № 12, представлявано от управителя Г.С.Д.: 258 981,23
лв. - възнаграждение за
извършена работа по договор за обществена поръчка, сключен
на 19.01.2015 г., с предмет: „Ремонт
на улици и пътища на територията на Община-С.“,
и законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 10.09.2019 г. до окончателното плащане,
като и разноски – 10 643,77 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Плащането да се
извърши по банков път, по посочената от ищеца сметка:
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 258 981,23
лв. до 436 904,92 лв. /или за сумата от 150 923,69 лв./, като осъжда
ищецът да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част разноски в
размер на 259,08 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: