Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№6469/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника С.о., по изпълнително дело №20198440400717 на ЧСИ С.Я.с рег. №849 от
РКЧСИ, срещу съобщение, представляващо постановление за
определяне на разноските от 28.03.2019 г., с което е отказано да бъде намалено
адвокатското възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД поради
прекомерност. Намира, че изпълнителното дело не представлява правна или
фактическа сложност, тъй като единственото действие на взискателя в
производството е било депозирането на молбата за образуване, след което
вземането му е било удовлетворено. Твърди, че не са представени и никакви
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от взискателя. Моли
съда да намали размера на претендирания адвокатски хонорар от 312,00 лв. на
200,00 лв., както и да намали пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е подал възражение в
законовия срок, в което изразява становище, че му се дължи заплащане на
адвокатско възнаграждение за образуване, но и за защита и съдействие, към които
следва да бъде начислен и ДДС. Твърди, че освен искане за образуване на
изпълнителното производство е посочил в първоначалната си молба и изпълнителен
способ за удовлетворяване на вземането му.
Частен съдебен изпълнител С.Я.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че претендираното
възнаграждение за адвокат е доказано по основание и размер и същото е изчислено
с начисляване на ДДС. Твърди, че взискателят е положил усилия за проучване на
имуществото на длъжника, набавяне на документи и др., поради което следва да му
бъде начислено възнаграждение и за защита в изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – определяне на размера на разноските
по изпълнението в частта за направените разноски от взискателя за адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в процесното
изпълнително производство и начислената пропорционална такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В процесния случай по делото е
установено, че взискателят с договор №175970 е възложил на адв. Г.С.Я.да му
окаже съдействие по изпълнителното дело, за което е уговорил плащането на
възнаграждение от 312,00 лв., които следва да се платят по банков път.
Взискателят ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е сезирал
на 12.03.2019 г. ЧСИ С.Я.с рег. №844 от РКЧСИ с молба за образуване на
изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист от 11.03.2019 г., издаден
от СРС, ГО, 47 състав, по гр.д. №28830/2018 г., срещу С.о. за събиране на
парично вземане в размер на 164,20 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.05.2018 г. до изплащането и,
както и разноски в размер на 688,40 лв. Взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение и да наложи запор на
банковата сметка на длъжника. Приложен е и процесния договор за правна помощ
№175970.
ЧСИ е образувал изпълнително дело под
№717/2019 г. и е изпратил покана за доброволно изпълнение, получена на
14.03.2019 г. С възражение с вх. №013911 от 22.03.2019 г. жалбоподателят е
отправил молба до ЧСИ да намали размера на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200,00 лв. и размера на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. В отговор ЧСИ с постановление от
28.03.2019 г. е оставил без уважение възражението и е уведомил страните.
В срока за доброволно изпълнение на
25.03.2019 г. длъжникът с банков превод е заплатил по сметка на ЧСИ изцяло
посочените в поканата за доброволно изпълнение суми – 1403,73 лв.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е посочен изпълнителния способ. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си
взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а
не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в
течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Предвид факта, че длъжник е С.о., която е
платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския
оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки
и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от
допълнителни указания и съдействие от взискателя. Дължимите суми са платени от
длъжника още в срока за доброволно изпълнение. С оглед процесуалното поведение
на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 200,00 лв. по
чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004 г. Предвид наличието на данъчна регистрация
на процесуалния представител на взискателя размерът на хонорара следва да бъде
изчислен с добавяне на ДДС, а именно в размер на 240,00 лв.
Отправеното до съда искане на
жалбоподателя за намаляване на размера на т.26 ТТР към ЗЧСИ от съдебния
изпълнител следва да бъде прието за основателно. Съгласно т.2 ТР №3/2015 г. по
т.д. №3/2015 г. на ОСГТК, всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, може да бъде
оспорван от длъжника по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. В процесния случай
връчената на длъжника на 14.03.2019 г. покана за доброволно изпълнение е
единственият изходящ до него документ от ЧСИ, в който са определени разноските
по изпълнението. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по
правилото на б. „е“. Пропорционалната такса по т.26 съдът намира, че следва да
се определи без вземанията за разноски, т.е. и
за адвокатско възнаграждение (Решение №517/28.06.2010 г. по гр.д.№
1249/09 г. на ВКС, ІІІ ГО). Съгласно практиката на ВКС по заведените
дисциплинарни производства срещу съдебни изпълнители, начисляването на
пропорционална такса по т.26 върху суми, за които не е издаден изпълнителен
лист, представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
органа по принудителното изпълнение.
Материалният интерес по изпълнителният лист е общият сбор между
главницата – 164,20 лв., законната лихва за периода 04.05.2018 г. - 25.03.2019
г. (датата на доброволното плащане по банков път) – 14,87 лв. и разноските по гр.д.
– 688,40 лв., от която сума се определя таксата за изпълнение на парично
вземане (по т.26) – 86,75 лв., а с ДДС – 104,10 лв.
С оглед изложеното, постановлението за
разноските по изпълнението следва да бъде отменено в тази му част, съгласно
мотивите.
Разноски в полза на жалбоподателя в
настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като причина за
уважаване на жалбата не са противоправни действия на взискателя, а
незаконосъобразно определяне на размера на адвокатското възнаграждение и на
пропорционалната такса по т.26. Субект на отговорността за репариране на
имуществени вреди от незаконосъобразни действия и актове в рамките
изпълнителния процес е съдебният изпълнител, но тъй като последният не е страна
в производството по обжалване на актовете и действията му, то редът по чл. 78 и
81 ГПК е неоприложим.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.о.,
ЕИК *****, адрес: гр. София, ул. „*****, постановление за определяне на
разноските от 28.03.2019 г. на ЧСИ С.Я.с рег. №849 от РКЧСИ по изпълнително
дело №20198440400717, с което е отказано да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „*****, поради прекомерност до 200,00 лв., като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника С.о., ЕИК *****, ул.
„*****, за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*****, по
изпълнително дело № 20198440400717 на ЧСИ С.Я.с рег. № 849 от РКЧСИ, от 312,00
лв. на 240,00 лв.
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника С.о., ЕИК *****, адрес:
гр. София, ул. „*****, по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело
№20198440400717 на ЧСИ С.Я.с рег. №849 от РКЧСИ, от
137,18 лв. на 104,10 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.