№ 16068
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110136954 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Й. Г. К., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 1853,17 лева - цена на доставена топлинна енергия до имот на
адрес: гр. С** аб.№ *2 за периода м.07.2017г. - м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от
14.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 306,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 17.12.2020г., сумата от 36,19 лева
– възнаграждение за услуга за дялово разпределение за периода м.12.2017г. - м.04.2019г.,
вкл., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 8,01 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.01.2018г. -
17.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2014/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на доставена от него топлинна енергия
за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от „Техем сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки
след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за
плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и
на цената за извършена услуга дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не са представени Общите условия
към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти за гр. София,
както и че липсват доказателства за влизането им в сила предвид изискванията на закона за
1
публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Не било доказано
присъединяване на процесния имот към топлопреносната мрежа. Оспорва твърдението, че
през процесния период в процесния имот е доставена топлинна енергия на претендираната
стойност. Не било доказано, че през процесния период има валидно сключен договор за
топлинно счетоводство. Не било доказано основанието за дължимост на вземане за цена за
дялово разпределение и как е формиран размерът на това задължение. Възразява, че
ответницата е ползвала топлинна енергия едва от 2020г., когато е подала молба за откриване
на партида на имота на нейно име. Оспорва техническата годност и изправност на
измервателните уреди – абонатна станция, общия топломер и останалите монтирани
разпределители (топломери) в сградата, в която се намира процесният имот. Оспорва и
стойността на технологичните разходи в абонатната станция и счита, че същите неправилно
са включени в претендираните от ищеца периодични плащания в нарушение на чл.58, ал.2
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Оспорва претенцията за
обезщетение за забава относно главницата за цена за извършена услуга дялово
разпределение поради липса на срок за плащане на това задължение и липса на връчена
покана за плащане преди завеждане на делото. Прави възражение за изтекла погасителна
давност при приложимост на тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, с което обосновава, че не дължи цена на доставена
топлинна енергия, каквато не била поръчана.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, е взело
становище, че дяловото разпределение спрямо процесния имот е извършено
законосъобразно.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответницата за цена за топлинна енергия на първо
място следва да се устави, че същата има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо
процесния имот за процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на
собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г.
по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетите писмени доказателства се установява, че по силата на договор за продажба
на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на имот от държавния
жилищен фонд, предоставен на народните съвети, от 08.03.1968г. процесният имот е
придобит от З.И.К.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №
253/20.01.2020г., издадено от СО – р-н „Лозенец“, се установява, че З.И.К. е починал през
2005г. и негови наследници са децата на починалия преди него негов син И.З.К. както и сина
му Г.З.К.. От приетото като доказателство саморъчно завещание се установява, че З.И.К. е
завещал процесния имот на сина си Г.З.К., като последният е починал на 29.08.2019г., видно
от удостоверение за наследници изх. № 3703/04.10.2019г., издадено от СО – район
„Лозенец“, и негов единствен наследник е ответницата по делото – Й. Г. К.. Последната е
подала заявление – декларация рег. индекс Г – 1571/21.01.2020г. до ищцовото дружество за
откриване на партида на имота на нейно име.
От така събраните доказателства съдът приема, че от началото на процесния период –
м.07.2017г., до 29.08.2019г. (датата на настъпване на смъртта на Г.К.) имотът е бил
собственост на Г.К., а след 29.08.2019г. имотът преминал в собственост на ответницата по
2
наследствено правоприемство. При това до смъртта си Г.К. е бил клиент на ТЕ за битови
нужди, а след това клиент на ТЕ за битови нужди относно процесния период е била
ответницата. При това съдът приема, че между тези лица предвид притежаваното от тях
право на собственост върху процесния имот, от една страна, и ищцовото дружество, от
друга - , е било налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150,
ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищцовото дружество на клиенти в гр. София са приети като доказателства по
делото (л.50 и сл.) и от тях е видно, че са били публикувани съобразно изискванията на
чл.150, ал.2 ЗЕ, поради което същите са влезли в сила и обвързват ответницата.
От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което
се кредитира от съда, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
присъединена към топлопреностната мрежа. В сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово
разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото
лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за
топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на
прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът,
който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита
разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и
продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този
момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за
възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
От заключението се установява още, че в процесния имот е ползвана и начислявана
топлинна енергия за отопление на имот, като в жилището е имало монтирани 5 бр.
отоплителни тела – радиатори, на които са били монтирани 4 бр. топлинни разпределители и
4 бр. термостатни вентили. В имота не е била доставяна и не е била отчитана топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като щрангът за топла вода е затапен и не е
монтиран водомер за отчитане на топла вода. За процесния период е извършвано дялово
разпределение от четирите броя индивидуални разпределители за разход на отопление. За
процесния период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определяна
съобразно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба в
областта на енергетиката. Вещото лице е дало заключение, че през процесния период
технологичните разходи на абонатната станция са приспадани за сметка на ищеца и тяхната
стойност е определяна съобразно изискванията нормативна уредба. При това недоказано е
възражението на ответницата за неспазване на нормата на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество
топлоенергия в имота през процесния период е в размер на сумата от 1853,38 лева,
формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна
консумация в размер на 1523,29 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода,
който е сума за доплащане в размер на 330,09 лева.
Според заключението на вещото лице през процесния период общият топломер,
3
монтиран в абонатната станция е преминавал редовно, на всеки 2 години, през
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност, като в т.14 и т.15 (л.3 от заключението) подробно са описани свидетелствата за
проверка на топломер и протоколите за монтаж/демонтаж на топломер, датите на тяхното
извършване и наименованието на извършилите ги оправомощени юридически лица.
Ирелевантно е обстоятелството относно наличието на договор за топлинно
счетоводство с период на действие, включващ процесния период, след като за установяване
на възникването и размера на задълженията за потребена в имота топлинна енергия е от
значение извършването на дяловото разпределение съобразно изискванията на закона, в
което отношение по делото не се установяват нарушения.
Неоснователно е възражението, че е налице нарушение на Закона за защита на
потребителите, след като не е доказано ответницата изрично да е заявила искане да бъде
доставяна топлинна енергия в имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по
смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим
на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик,
а от мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на
ВКС.
Предвид горното съдът приема за доказана доставка на топлинна енергия в процесния
имот през процесния период на посочената по – горе стойност.
Плащане на задължението не се твърди и не се установява.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е
длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само
ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се
отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33,
ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
За периода м.07.2017г. – м.04.2018г. е издадена фактура № ********** по чл.32, ал.3
ОУ от 31.07.2018г. и за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура №
********** по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г. Срокът за плащането на задължението по тези
фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45
- дневен от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне
да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата,
поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на
фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че клиентът на ТЕ е изпаднал в забава
4
за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ
през процесния период, и за процесния период на забавата се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че
възлиза на сумата от 306,55 лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.
Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за
топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се
отнася задължението, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг.
чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(чл.422, ал.1 ГПК) на 14.01.2021г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. При
това погасени по давност са вземанията за цена за топлинна енергия за периода м.07.2017г. -
м.10.2018г., вкл. Непогасените задължения за цена за ТЕ за периода м.11.2018г. –
м.04.2021г., вкл. на база заключението на вещото лице възлизат на сумата от1014,21 лева.
На основание чл.119 ЗЗД е погасено акцесорното вземане върху погасената по
давност главница. Непогасеното по давност акцесроно вземане, определено на основание
чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 167,77 лева.
Ответницата отговаря за всички задължения за процесния период, вкл. за
непогасените задължения, възникнали в тежест на нейния наследодател, защото след
смъртта му тя отговаря за задълженията му – чл.60, ал.1 ЗН.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1014,21
лева за периода м.11.2018г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422,
ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от процесния период. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
сумата от 167,77 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение
- чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ
цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата
на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още,
че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача
и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
5
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита,
че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната
сума. Основателно е възражението за погасяване по давност на вземането за цена за услуга
дялово разпределение за м.12.2017г. съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Непогасеното по давност
вземане за главницата за остатъка от периода м.01.2018г. – м.04.2019г. възлиза на сумата от
34,06 лева, определено на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 34,06 лева
за периода от периода м.01.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен
(чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане, и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер и за остатъка от периода. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли
изцяло.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК (държавна такса, депозит за вещо лице и юрк.
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева на основание чл.25, ал.1 НЗПП,
вр. чл.78, ал.8 ГПК) съразмерно с уважената част от исковете. От общо претендираните
разноски от 394,08 лева за настоящото производство следва да се присъдят разноски в
размер217,44 лева. За заповедното производство от общо направените разноски от 94,08
лева на ищеца следва да се присъди сумата от 51,91 лева.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, както следва : в размер на 600 лева – за настоящото производство и в
размер на 500 лева – за заповедното производство, като посредством представените
договори за правна защита и съдействие, носещи и характеристиките на разписки за платени
суми, е доказано плащането на претендираните хонорари. Основателно е своевременно
направеното възражение на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Делото е с правна и фактическа сложност, която не надвишава обичайната за дела със
сходен предмет. При това разноските следва да се намалят на основание чл.78, ал.5 ГПК до
следните размери : за заповедното производство – до 80 лева (при минимален размер от 60
лева съгласно чл.6, ал.1, т.2 – ред. преди изм бр ДВ 88 от 2020г., вр. пар.1 ДР на НМРАВ) и
за настоящото производство – до 400 лева (при минимален размер от 300 лева съгласно чл.7,
ал.1, т.1– ред. преди изм бр ДВ 88 от 2020г. НМРАВ) . При това съразмерно с отхвърлената
част от исковете на ответницата се следват разноски за заповедното производство в размер
на 35,86 лева и за настоящото производство – в размер на 179,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Й. Г. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. С** – адв. Д. П., дължи на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1014,21 лева - цена
на доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. С** аб.№ *2 за периода м.11.2018г. –
6
м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 167,77 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2018г. - 17.12.2020г., сумата от 34,06 лева - възнаграждение за услуга за дялово
разпределение за периода м.01.2018г. - м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от
14.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1853,17 лева и за периода м.07.2017г. – м.10.2018г.,
вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 306,55 лева, иска за
цена за извършена услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от
36,19 лева и за м.12.2017г., както и изцяло иска за сумата от 8,01 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главница за възнаграждение за извършена услуга
дялово разпределение за период на забавата 31.01.2018г. - 17.12.2020г.
ОСЪЖДА Й. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С** – адв. Д. П., да
плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
217,44 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 51,91 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Й. Г. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. С** – адв. Д. П., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 179,30 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 35,86 лева – разноски за заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : *** 02, BIC : SOMBBGSF, „О.Б.” АД, ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване в гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7