МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 32/17.01.2020 г. по АНД № 1399/2019 г.:
Производството
е образувано на основание чл.78а от НК по постановление на ЯРП. В постановлението е посочено, че
наказателното производство по Д.П.№ ***.по
описа на ОД на МВР-Ямбол се водило срещу Т.Д.П. ***, за извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. ЯРП с посоченото постановление е направила
предложение до ЯРС за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
ЯРП, редовно уведомена, пледира, че
обвиняемият е извършил престъплението по чл.227б,ал.2,вр.ал.1
от НК, съобразно събраните по делото гласни и писмени доказателства. Държавният
обвинител иска обвиняемия да бъде признат за виновен и освободен по чл.78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“
при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства в размер от 500 лв.
Обв.Т.П. се
явява лично в с.з., признава, че е извършила инкриминираното деяние и пледира
да бъде уважено искането на прокурора за налагане на административно наказание
„глоба“ в размер какъвто съда прецени.
ЯРС, след като се запозна с
постановлението на ЯРП и материалите по делото намира следното:
Обвиняемият Т.Д.П.,***, била управител на „***“ ЕООД - гр. Я., с ЕИК ***, считано от 10.05.2011 г. Дружеството имало изискуеми и установени публично правни задължения към 07.12.2018 г., в общ размер на
109 603.94 лв. по
ИД № *** г. по описа на ТД на
НАП – Б.. Публично правните задължения на „***“
ЕООД - гр.Я. се
формирали от неплатени данъчни и осигурителни задължения- данък добавена
стойност, корпоративен данък, данъци върху
доходи на физически лица, вноски за социално
осигуряване, вноски за здравно осигуряване
и вноски към Универсален пенсионен фонд. Същите били
в размер на: главница - 85 832.75 лв. и лихва - 23 771.19 лв., или в общ размер
на 109 603.94 лв. Дружеството преустановило плащанията по посочените
задължения на 07.12.2018 г.
Към тази дата „***“
ЕООД - гр.Я. не
разполагало с достатъчно активи -недвижимо имущество, материали, ППС, вземания от клиенти
или парични средства в брой, които да покрият
задълженията му, т.е. дружеството изпаднало в неплатежоспособност.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, считано от 07.12.2018 г. След тази дата същото
не е извършвало плащания за погасяване
на публичните си задължения. Към тази дата „***“ ЕООД - гр.Я. не разполагало
с имущество, което да е в състояние да покрие задълженията
му. Сумите по извършените
след 07.12.2019 г. до
13.05.2019 г. плащания в брой
на фактури за наем, ел.
енергия и материали, в.л. приема, че
са незначителни по стойност, като
същевременно няма отчетени приходи за 2019 г., т.е. фактически дружеството не извършвало стопанска
дейност.
Въпреки, че на 07.12.2018 г., „***“ ЕООД - гр.Я. изпаднало в неплатежоспособност, управителят му обв. Т.П., в 30 -дневен срок от спиране
на плащанията, а именно на 07.01.2019 г., не заявила
това пред Окръжен съд – Я., и не поискала
от съда да
открие производство по несъстоятелност на процесното дружество.
Тъй като знаела за
дължимите суми и за да може
да продължи дейността си, на
22.05.2019 г. обв.Т.П. регистрирала ново дружество,
а именно „***“
ЕООД, ЕИК ***, прекратила трудовите договори на работничките си с „***“ ЕООД и ги назначила в „***“ ЕООД.
Описаната фактическа обстановка се установява
от сьбраните по делото в ДП гласни и писмени доказателства/ обясненията на обвиняемия, показанията
на свидетелите Я. К., И. П. и П. Г.; документи, касещи
права и задължения на процесното дружество; справка за съдимост и справки, прочетени на основание чл.283 от НПК, които доказателства от ДП сьдьт кредитира изцяло. От показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия,
дадени пред съда и в хода на ДП, които са логични, последователни и безпротиворечиви,
се установява, че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, посочено
в постановлението на ЯРП. Фактическата обстановка се
установява и от ССчЕ
експертиза, прочетена наред с останалия писмен доказателствен материал, като съдът изключи от доказателствения материал Решение № *** г. по Т.Д.№*** г.
по описа на ОС-Я. посоченото решение на ОС-Я., т.к. към момента на насрочване и разглеждане
на делото, констатациите на ОС-Я. не са били известни на прокурора и съда, и делото
е изяснено от фактическа страна и без този официален писмен документ.
От така
установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Обв.Т.Д.П. ***
от обективна и субективна страна с деянието си е осъществил състава на престъплението
по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, т.к. на 07.01.2019 г., в гр.Я., в качеството си на управител
на „***“
ЕООД, гр.Я., с ЕИК ***, в 30 - дневен срок, считано от
07.12.2018 г., от спиране на плащанията по
изпълнително дело № *** г., по описа
на ТД на НАП – Б., за просрочени
данъчни и осигурителни задължения в размер на 109 603.94 лв., не е поискала от
съда - Окръжен съд - гр.Я., да открие
производство по несъстоятелност.
От обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние чрез бездействие, породено от друго бездействие-едното е неизвършване на
плащанията от търговеца към държавата след 07.12.2018г., което е едно трайно състояние
на неизпълнение на ликвидно-определено по основание и размер- и изискуемо-с настъпил
падеж- парично задължение към ТД на НАП- гр.Б., състояние на
неплатежоспособност, продължаващо и към настоящия момент, и второ бездействие/вече
престъпление за обвиняемия/, свързано с необявяване на неплатежоспособността на
търговеца пред ЯОС в срока визиран в чл.227б, ал.2 от НК като управляващ и представляващ
търговското дружество. За да бъде осъществен състава на посоченото престъпление
престъпният деец трябва да има качеството на управител или прокурист на
търговеца/ЕООД/, който да не е прекратил дейността си и не е заличен от търговския
регистър на ЯОС- да се дължи плащане по търговска сделка или да има
публичноправно задължение, определени по основание и размер, т.е.ликвидни парични
вземания, които да са с настъпил падеж-изискуеми-търговецът/ЕООД/ е длъжник на
държавата, да са спрени плащанията по тези задължения или изобщо да не е извършвано
плащане, както е в настоящия случай, и 30-дни след това неплатежоспособността
да не е обявена пред съответния съд за откриване на производство по несъстоятелност-
минали са повече от 30-дни- считано от 07.12.2018г. до 07.01.2019г. Обвиняемият
повече от една година не е сезирал ЯОС за това, че търговецът/ЕООД/ е
неплатежоспособен. За извършване на това престъпление е без значение дали има
обезпечения, дали финансовите затруднения на дружеството са временни и същото
разполага с имущество достатъчно да покрие задълженията, без опасност за
кредиторите или дори е предприето принудително изпълнение по вземанията, тъй
като се касае за едно формално престъпление, продължено престъпление,
престъпление, което трае непрекъснато до прекратяване на деянието-обявяване на
неплатежоспособността пред съответния окръжен съд. За сьставомерността
на деянието е без значение и това дали неплатежоспособността на търговското
дружество е само фактическа или обявена от съда. В конкретния казус тя е
фактическа- търговецът/ЕООД/ не е погасил задълженията си към държавата.
Поради липса на легално определение за неплатежоспособността
в чл.97 от НК би следвало същата да бъде изведена от чл.608, ал.1 от ТЗ -"Неплатежоспособен
е търговец, които не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност." Безспорно се установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че търговецът/ЕООД/ дължи
на държавата посочената по-горе сума и обвиняемият не е обявил невъзможността
му да плати тези задължения в ЯОС след изтичане на 30-дни от настъпването на
неплатежоспособността. Съгласно чл.303 от НПК не може да се приеме презумптивния подход на ТЗ и без да
е налице фактическо неплащане за един дьльг период от време обвиняемият да бъде
признат за виновен. По делото бе установено, че търговецът не е извършил нито едно
плащане по своите задължения към НАП и то повече от година, след като
обвиняемият е трябвало да уведоми ЯОС. Обвиняемият е сезирал много късно ЯОС, съгласно
ТЗ. В случая, поради бездействието на управителя-обвиняем, изпълнителното
деяние по чл.227б, ал.2 от НК е довършено много сред срока, в който ЯОС е
трябвало да бъде сезиран.
От субективна страна инкриминираното деяние е осъществено
при евентуален умисъл. Обвиняемият е бил длъжен, съгласно чл.626, ал.1 от ТЗ,
да обяви пред ЯОС, че е търговецът е неплатежоспособен и да поиска откриване на
производство по несъстоятелност, гарантиращо финансовите интереси на държавата,
като е допускал настъпването на общественоопасните последици от деянието си - макар
и формално, престъплението застрашава финансовите интереси на фиска. Обвинямият е бил длъжен
след публикуването на ТЗ и НК в ДВ да е запознат с тези нормативни актове. Фактът,
че той не е прочел посочените нормативни актове е ирелевантен, защото същите
след публикуването им в ДВ са станали достояние на всички български граждани и
като действащи закони трябва да бъдат спазвани. Обвиняемият е съзнавал всички
елементи от състава на престъплението, разбирал е свойство и значението на извършеното
и е можел да ръководи постъпките си, като по делото няма събрани доказателства
той да страда от физическо или психично заболяване, което да води до
невменяемост.
Съгласно гореизложеното ЯРС счита, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК и го призна за виновен по предявеното му от
ЯРП обвинение.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:
За извършеното от обвиняемия престъпление НК предвижда
наказание ЛС до три години или глоба до 5000/хиляди/лв..
Извършеното от обвиняемия инкриминирано деяние е с висока
степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените
отношения свързани с нормалното функциониране на стопанската дейност в нашата страна.
Степента на обществена опасност на личността на обвиняемия
е невисока, имайки предвид извършеното от него инкриминирано деяние и чистото
му съдебно минало.
ЯРС, след като взе предвид изложеното по-горе, както и
това, че обвиняемият вече не осъществява инкриминираното деяние, искрените
самопризнания и съжаление за стореното, недоброто финансово състояние на дееца,
призна обвиняемия за виновен и на основание чл.78а,ал.1 от НК го освободи от
наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в р-р на
1000 лв. Сьдьт наложи това наказание, тъй като обвиняемият е неосьждан, не е
освобождаван по чл.78а от НК, от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, защото същото е формално, предвижда се наказание ЛС до 3год или глоба,
деецът не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК могат да се постигнат по този начин, като отчете и
дългия период от време/повече от една година/, през който не е сезиран ЯОС по
чл. 626, ал.1 от ТЗ, както и изключително негативното влияние и последици върху
фиска и за лицата, които са работили в процесната фирма.
Според съда
с така наложеното наказание ще се окаже предупредително и превъзпитателно въздействие
върху личността на дееца за спазване на установения в страната правов ред и ще
се вьздействува възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
Причина за извьршване на деянието е
нарушаването на установения в страната правов ред.
При този изход на делото на основание чл.189,ал.3
от НПК обвиняемият бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер
на 302,40лв. в полза на РБ по сметката на ОД на МВР-Я..
По тези сьображения сьдьт постанови
решението си.
Районен съдия :