№ 1011
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110170371 по описа за 2022 година
С искова молба от 23.12.2022 г. ищецът е предявил осъдителни искове
по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу: 1) Б. С. С., 2) С. Б.
С. и 3) С. С. С. в условията на разделност: Б. С. С. – 4/6, С. Б. С. – 1/6 и С. С.
С. – 1/6 от исковите суми.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., двама от посочените трима ответници са починали преди
предявяване на исковете, а именно: Б. С. С. – на 10.12.2021 г. и С. Б. С. – на
06.12.2022 г.
Нормата на чл.130 ГПК вменява задължение на съда за извършване на
проверка относно допустимостта на предявените искове, една от
положителните процесуални предпоставки за която е наличието на
процесуална правоспособност на страните.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2 на ТР № 1/2017 г. от
09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, смъртта прекратява
съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на
неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право
не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни
по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е
условие за допустимостта на гражданския процес като производство.
Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не
може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради
това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е
починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално
правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на
прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по
смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда
на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за
отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност
1
процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците,
тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в
хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то
не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно
значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него
ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата
на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското
съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с
участието на неговите правоприемници. Предвид изложеното, исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал
преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване,
поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно
процесуално правоотношение.
Доколкото в случая се установява, че двамата от ответниците са
починали преди предявяване на исковете срещу тях, производството по
отношение на тях се явява недопустимо и подлежи на прекратяване.
Производството следва да продължи срещу ответницата С. С. С. за
останалата 1/6 от исковите суми.
С оглед изложеното и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА по предявените от
*** срещу Б. С. С., ЕГН ********** и С. Б. С., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
срещу Б. С. С. –– за 4/6 от исковите суми, а именно: сумата 14,77 лв.
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, сумата 22, 18 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата 18, 14 лв., представляваща цена
на дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
сумата 4, 60 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 02.11.2022 г., и
срещу С. Б. С. – за 1/6 от исковите суми, а именно: сумата 3, 69 лв.
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, сумата 05, 54 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата 4, 54 лв., представляваща цена на
дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
2
сумата 1, 15 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 02.11.2022 г. –
като НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3