РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Благоевград, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Е. Яв. Педова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100802 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Г. К., ЕГН ********** против
„Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че на 21.09.2023 г. между „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
А. Г. К. е сключен договор за паричен заем № 931381, по силата на който договор за паричен
заем, ответното дружество - „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задължението да
предостави на ищеца - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 000 лв., а
ищеца се е задължила да върне заемната сума, при следните параметри на договора: - сума
на кредита - 1 000.00 лв.; - срок на кредита - 9 месеца; - годишен процент на разходите -
59,9%; - годишен лихвен процент - 48% и дължима сума по кредита 1 264,56 лв.
Навежда се, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищеца е следвало да
предостави едно от следните обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
съответните условия. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, то съгласно
чл.11 от процесния договор, ищеца следва да заплати неустойка в размер на 958,44 лв.
(приблизително колкото главницата по договора за кредит).
Поддържа се, че процесният договор за кредит за паричен заем е изцяло
недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите, а в случай, че съдът приеме, че договора не е изцяло недействителен, то
същия съдържа нищожни клаузи.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Твърди се, че в настоящия случай, процесният договор за
1
потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите,
регламентирани в чл. 22 ЗПК.
На първо място, налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
договора за паричен заем, следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния
лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят
ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на
разходите, тъй като доверителят ми е икономически слабата страна по процесния договор и
следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита. Твърди се, че в настоящия случай, това изискване не е спазено - в
договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени
в ГПР.
Навежда се, че в това в посочения ГПР не е включено като разход и дължимата се
неустойка, начислена съобразно чл. 11 от процесния договор за кредит, което също
представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. Доколкото, обаче, дължимата се неустойка, при все, че е задължителен и сигурен
разход по кредита (включен в погасителния план) не е включена в размера на годишния
процент на разходите, то процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент
на ГПР. Прави се довод, че процесния ГПР не отговаря на действителния такъв (доколкото
в него не са включени разходите за неустойка), поради което е налице недействителност на
целия договор за кредит.
Поддържа се, че че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл.
11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Прави се довод, че
съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за
2
потребителски кредит е недействителен.
Навежда се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и
поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5 от същия,
респективно поради обективираното в чл. 11 от договора, задължение на ищеца за заплащане
на неустойка. Навежда се, че в чл. 5 договор за потребителски кредит, кредиторът
едностранно е вменил задължение за ищеца да предостави някое от посочените обезпечения,
които да отговарят на посочените в общите условия изисквания и които са практически
неизпълними. Прави се довод, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит
задължение за ищеца, което е на практика неосъществимо. Като при неизпълнение на
разпоредбата на чл. 5 от договора - в случай, че ищеца не предостави някое от посочените
обезпечения, съгласно чл. 11 от процесния договор, същата дължи заплащането на неустойка
в размер на 958,44 лв. Поддържа се, че представляващата на пръв поглед неустойка за
неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност
представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.
Поддържа се, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е уговорена за едно
практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, като от начина на
сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на
„неустойката“ е видно, че същественото за кредитодателя е не изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, а
получаването на самата „неустойка“. Поради което се прави довод, че предвидената в чл.
11 от процесния договор неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции и непредставлява неустойка по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя.
Навежда се, че въпросната неустойка не е включена и при формиране на ГПР, което е
заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните А. Г. К.,
ЕГН ********** и „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК *********, сключеният между тях
Договор за паричен заем № 931381 от 21.09.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите от ЗПК.
Прави искане пред съда, при евентуалност, да се признае, че в отношенията между
страните А. Г. К., ЕГН ********** и „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК *********, е
нищожна клаузата, регламентираща годишен лихвен процент в размер на 48% и клаузата чл.
11 от процесния договор за паричен заем, възлагащ в тежест на ищеца да заплати
неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва
исковете.
Навежда се, че исковете са неоснователни.
Оспорва се, че е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Навежда се, че на
3
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да
обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за
кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са
валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния
процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е
посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР
не може да бъде по- висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно 21/09/2023г. от
67,65 %, и ГПР определен в процесния договор в размер на 59,9 %, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Навежда се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между
страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Поддържа се, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за
предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена.
Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите,
предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР.
Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния
процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва
неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя
представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо
повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване
на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
4
са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват,
те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват
в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В
настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е
напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата
на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на
потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за
главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос,
като в Погасителния план - Приложение 1, неразделна част от договора, е посочена
възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се
дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено
изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната
бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задълженията по чл. 5 от договора за заем. Ясно и точно са посочени размерите на вноските
с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.
Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на
потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на
правоотношението им.
Навежда се, че не са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Лихвеният
процент и условията за прилагането му са посочени ясно в договора. Възнаградителната
лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на
предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други
заместими вещи. Противно на твърденията в исковата молба, в настоящия случай лихвата е
фиксирано уговорена за целия срок на договора, а именно 48 %, като при това обстоятелство
„Кеш пойнт България“ ЕООД не си е запазило правото да променя едностранно същата.
Между страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във всяка една от
вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в пълен размер. По
този начин се цели поставяне на кредитополучателя в по-благоприятно положение, тъй като
не е ангажиран от връщане на суми в пълен размер в кратки срокове. Моля да имате
предвид, че в чл. 3 от изготвения договор за потребителски кредит и в т. 6 Част II от
европейски формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната
възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на
кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за
условията, при които сключва процесния договор. В Приложение 1 към договора е
инкорпориран погасителният план, съдържащ цялостна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, включително за общия
размер на дължимата лихва до края на срока на договора. Нещо повече, клаузата, с която е
определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен
5
и разбираем език. Отделно от това, ясно изразеният размер на лихвения разход върху
предоставената сума (в случая фиксиран лихвен процент) не изисква преценка за
неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на
договора. Така Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о. ТК.
Навежда се, че неустойката не представлява „добавка към възнаградителната лихва“.
Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов
ресурс. Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по
дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит.
Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и
в полза на потребителя да бъде плащана на всеки падеж, не води до превръщането й в
лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във
времето.
Оспорва се като невярно и твърдението, че с договора се нарушава разпоредбата
на чл. 11, т. 12 ЗПК. В договора съдържа изрична клауза, която ясно и недвусмислено сочи
правата на потребителя при предсрочно погасяване на кредита, включително за получаване
на погасителен план безвъзмездно. При така формулираните клаузи и от съдържанието на
договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с
индивидуално уговорени параметри по договора, за които потребителят е бил наясно
предварително, от които е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици
за него, както още при сключване на договора, така и след това.
Поддържа се, че оспорената неустойка е действителна.
Навежда се, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на
договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения -
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл. 5 условия. Съгласно чл. 11,
т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със
закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на
страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу
обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената
лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца,
който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от неgo кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора, дори след
изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да
представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на
6
кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК,
информация за което е получил както в Стандартния европейски формуляр, без да е
обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни
последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно с тази клауза се уговаря
равновесието между страните и се защитават в пълна степен правата на потребителя,
в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него
условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок
чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например.
Твърди се, че в случая А. Г. К. не се е възползвала от нито една от договорно и
законоустановените си права. Вместо това, е погасила единствено главницата по
процесния договор и е предявила настоящия иск, с който се домогва да се освободи от
всички останали задължения по договора, така да ползва безлихвен кредит. За
доказване на това твърдение представяме Справка за движенията по кредита. От
фактическата обстановка на казуса, процесуалното поведение на ищеца, става ясно, че
потребителят изобщо не е имала намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с
изтеглянето на кредити е целяла да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе неоснователни искове за недействителност договора и неустоечната
клауза и по този начин да върне само главницата по кредита. Очевидно е, че същата е
договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния
принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Навежда се, че няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да
може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху
цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен
начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И
доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки
конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г
на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., !Уг. о., ГК,
смятам, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече,
доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни
критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали
неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При
сключване на процесния договор А. Г. К. не е предоставила обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а
от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по
чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в
7
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за
вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС,
Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/.
Навежда се, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, както
и на клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, изложени в исковата молба, са
неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на
потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са
уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение
към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита,
размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена
впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора са изчерпателно
посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на
обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В самия договор са посочени
условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката за
фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително
тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в
процент, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както и
начинът на плащане - срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на
договора.
Така А. Г. К. е била информирана за условията за ползване на продукта на търговеца
предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на
избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и
индивидуално определен размер. Предвид това е изключена възможността А. Г. К. да не е
бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит,
респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Поддържа се, че всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане
на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са
съставена на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и последиците от
обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който съдържа и погасителен
план на вноските за целия период на кредита.
8
Изложеното изключва възможността А. Г. К. да не е била предварително наясно с
икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице
нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Поддържа се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и
Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори,
многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на
националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с
потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за
потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. Така Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13
ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т. 75.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора
и отделните му клаузи се оборват от факта, че между ищеца и финансови институции от
групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС, ЕИК/ПИК *********, което е собственик на "КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* и „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, ЕИК ********* са налице общо 3 договора, които съдържат уговорка за плащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Договорите са сключени
през 2023 г. на: 19.06.2023 г., 19.09.2023 г. и 21.09.2023 г..
Наличието на 3 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа
оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца в
следния смисъл: • По отношение на твърденията, че клаузите накърняват добрите нрави.
В договора и в закона е установено по ясен и недвусмислен начин правото на отказ от
договора, което в най-пълна степен гарантира закрилата на потребителя, в случай че
последният е влязъл в правоотношение при неизгодни за него условия. В случая вместо да
упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия
договор с ответното дружество - да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид, А. Г. К. по своя инициатива е сключила още шест
договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия.
Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с
условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че
обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от
тях. От тази фактическа постановка става ясно, че А. Г. К. е сключила договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това
заведе искове за недействителност и връщане на платените суми над главницата. Това е в
пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните
отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от
9
неправомерното си поведение. Ако целта не беше такава, г-жа К. щеше да се откаже още от
първия договор или просто не би сключила седем при същите условия, в който случай щеше
да върне само чистата стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е
сторила, а впоследствие е образувала дело, води до пълна неоснователност на претенциите
за недействителност на клаузи от договора и за връщане на недължимо платени суми.
Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водят
и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на
кредитора, тъй като ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен
продукт, като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сама е избирала да
се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на
тези уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика, постановена при
идентична фактическа обстановка, в която потребител оспорва клауза, с която се е задължил
повече от един път. Това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на
принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя.
Навежда се, че целта на законодателно заложените изисквания към договорите
сключвани с потребители е кредитирането на физически лица да бъде осъществявано при
прозрачни и ясни условия, така че договорите за кредит да дават максимално ясна
информация за всички финансови последици от тях по начин, позволяващ на
кредитополучателя да вземе информирано решение дали да се обвърже с конкретния
продукт. Гореизложените факти водят до явния извод, че ищецът се е запознал многократно
с условията на конкретния кредитен продукт в периода от април до септември 2023г., като
по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сама е избирала да се обвърже с
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези
уговорки. Предвид това, всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка,
изложени в исковата молба, са неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува в
контекста на 3-те идентични договора с уговорка за плащане на неустойка като процесната.
Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на всички договори с уговорка
като оспорената в настоящото производство е необходима, тъй като преценката за
действителност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от
въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това
дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно
информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия
период на обвързаността си с търговеца. Именно това е и смисълът на законовите
разпоредби, които задължават кредитодателите да посочват ясно и точно всички параметри
и условия по кредитните си продукти.
Поддържа се, че предвид сключването на множество договори при идентични
условия в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса
на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за
нарушаване на равноправието между страните. Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на
СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. №
10
13847/2018 г.; т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело
C-186/16 (****** ****** ****** и др. срещу ****** ****** SA.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По не е спорно, че на 21.09.2023 г. между „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и А. Г.
К. е сключен договор за паричен заем № 931381, по силата на който договор за паричен
заем, ответното дружество - „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задължението да
предостави на ищеца - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 000 лв., а
ищеца се е задължила да върне заемната сума, при следните параметри на договора: - сума
на кредита - 1 000.00 лв.; - срок на кредита - 9 месеца; - годишен процент на разходите -
59,9%; - годишен лихвен процент - 48% и дължима сума по кредита 1 264,56 лв.
Съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищеца е следвало да предостави едно
от следните обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответните
условия. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, то съгласно чл.11 от
процесния договор, ищеца следва да заплати неустойка в размер на 958,44 лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
правото да се иска прогласяване на нищожност на договор за кредит поради противоречие
със закона, която правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК; по втория иск е правото да се иска прогласяване на
нищожност на клауза от договор за кредит поради противоречие със закона, която правна
квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
По иска за нищожност на договора за паричен заем, съдът намира следното:
За да е налице нищожност на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
11
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит,
сключен между страните по делото, е недействителен на няколко основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и разпоредбата на на § 2 от
ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното
следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите
да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално
годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на
потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за
кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или
не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да
познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
12
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 59.9 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка
на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
В конкретния случай се установява, че при посочване на ГПР в размер на 59.9 % в
договора, не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи
неустойка в размер на 958.44 лв. за непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
подписване на договора за кредит. При включване на тези разходи, то ГПР е в размер над
190 %, при формално математическо изчисление, което съдът извърши.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
13
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
– за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Уважаването на иска за недействителност на договора, обуславя липса на задължение на
съда да се произнесе по евентуалния иск за недействителност на отделна клауза в договор.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на
ищеца – адв. Е. К., следва да се определи възнаграждение за осъществената правна услуга.
Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата сложност, а с по-висока от
обичайната правна сложност, съобразявайки извършените процесуални действия от
процесуалния представител – изготвяне на искова молба и писмено становище по делото,
без явяване на същото, съдът намира, че следва да се заплати възнаграждение в размер на
300 лв. с ДДС. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
определеното възнаграждение следва да включва ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, договор за паричен
заем № 931381/ 21.09.2023 г., сключен между А. Г. К., ЕГН ********** в качеството на
Кредитополучател и „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК *********, в качеството му на
Кредитодател.
ОСЪЖДА „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК *********, да заплати на адвокат Е. К.
К., сумата в размер на 300.00 (триста лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокат
по установителния иск – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв..
ОСЪЖДА „Кеш пойнт България“ ЕОО, ЕИК *********, да заплати по сметка на
Районен съд - Благоевград, сумата в размер на 100.00 лв., представляваща държавна
такса по исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14