РЕШЕНИЕ
№ 2196
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20211110211476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. СТ. З. срещу наказателно постановление
/НП/ № 18-4332-009948/30.05.18 г., издадено от началник отдел към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00
/двадесет/ лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137е от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000.00 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00
/десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10.00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на наказателното постановление, както и за противоречие с материалния
закон и съществено нарушаване на процесуалните правила. Изразява се
несъгласие с възприетите фактически констатации. Твърди се, че поради
задвижващия си механизъм процесното превозно средство не подлежало на
1
регистрация, а за управляването му не било необходимо притежанието на
СУМПС. Застъпено е становище за недостоверност и неправилно отчитане
концентрацията алкохол в кръвта от страна на използваното техническо
средство, както и на осъществените химическо и медицинско изследване от
лекар - специалист. Претендира се отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна О „ПП“ – СДВР, редовно призована, не се
представлява и не изразява становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2018 г. около 02:50 часа в гр. София жалбоподателят В. СТ. З.
управлявал мотопед „Ксинри ЕМ 37” с ДК № С 9189 Р, собственост на
търговско дружество „А. Е А.“ ЕООД в гр. София, по бул. „К.Д.”, с посока на
движение от ул. „Г. С. Р.” към бул. „К. М. Л.” без поставена защитна каска и
пред Президентството на Република България нарушил пътна маркировка
„М-15“, осъществявайки ляв завой и навлизайки в посока бул. „Ц.О.“. Същият
бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР,в хода на която бил
тестван с техническо средство „Д. А. 7510“ с № 0206. Пробата с № 6278
отчела положителен резултат от 0.88 промила концентрация на алкохол в
кръвта. Освен това при проверката водачът не представил свидетелство за
управление и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. На
водачът бил издаден талон за изследване № 0014952. Извършеното
химическо изследване на пробата кръв, взета от него, отчело наличието на
0.83 промила етилов алкохол.
Свидетелят П. Т. П. на длъжност младши автоконтрольор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ съставил акт № 441450/05.05.2018 г. за установяване
нарушенията на жалбоподателя за несъобразяване с разпоредбите на чл. 6, т.
1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП и чл. 137е от ЗДвП. Актът бил съставен на база докладна записка
от свидетеля Г. В. Г. – старши полицай към О „ОП“ към СДВР, а нарушителят
удостоверил запознаването с акта със собственоръчното поставяне на подписа
си. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Д. и Г., а
жалбоподателят не вписал възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН, от страна на Тенчо Иванов Тенев -
на длъжност началник отдел към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, било
издадено атакуваното наказателно постановление с № 18-4332-
2
009948/30.05.2018 г., с което за установените нарушения на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания:
1. За извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от
ЗДвП - глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв.;
2. За извършеното нарушение на чл. 137е от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв.;
3. За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца;
4. За извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 /десет/ лв.;
5. За извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 /десет/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – Уведомление от О „ПП“ към
СДВР с УРИ № 43320-104051/09.10.2020 г., Заповед № 513з-5073/21.07.2015
г. на СДВР за преназначаване на държавни служители, Заповед № 8121-
47/16.01.2015 г. на МВР, Талон за изследване № 0014952 от 05.05.2018 г.,
Протокол за химическо изследване № 448/08.05.2018 г., Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол от 05.05.2018 г., Резултат от полеви тест за концентрация на алкохол
в кръвта посредством дрегер от 05.05.2018 г., Докладна записка от Г. В. Г.
относно извършена проверка, Докладна записка от К. Й. относно извършена
проверка, Докладна записка от П. Кръстева относно извършена проверка,
Пълномощно за представителство на В. СТ. З., Справка картон на водач В.
СТ. З., Удостоверение от СДВР с рег. № 513р-78256/17.09.2018 г., Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, Удостоверение от СДВР с рег. № 513р-
30302/13.04.2021 г. и Пълномощно за осъществяване на процесуално
представителство на Л. Т. К. – началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите
П. и Г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са лаконични, но
достатъчни при съвкупна оценка заедно с писмените материали по делото да
установят фактите от значение по делото. Поради липсата на противоречия в
доказателствения материал по делото подробното му обсъждане е ненужно.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
3
следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
лице, действало в кръга на своята компетентност. От приобщеното по делото
Удостоверение с рег. № 513р-30302/13.04.2021 г. е видно, че със Заповед №
513з-5070/21.07.2015 г. младши инспектор П. Т. П. е преназначен на длъжност
младши автоконтрольор II степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 сектор
„Организация и контрол на пътното движение“ към отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи. От горното следва
закономерния извод за редовно съставен АУАН от гледна точка на
компетентността на актосъставителя.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му. Следователно наказателното постановление не страда от формални
пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по
същество. Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила са неоснователни и бланкетни.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и точно, като
словесното и цифровото им описание не оставя съмнение какви деяния са
вменени на жалбоподателя.
От материалноправна страна съдът намира следното:
Жалбоподателят е направил възражение, свързано с категоризацията на
управляваното от него превозно средство, което касае съставомерността на
всички нарушения. От наличните доказателства, разгледани в съвкупност с
показанията, дадени в хода на съдебното следствие, може да се направи
изводът, че извършителят на съвкупността от нарушения е участвал в
движението посредством управлението на мотопед „Ксинри ЕМ 37” с ДК № С
9189 Р, собственост на търговско дружество „Адженти Е Адженти“ ЕООД,
който предвид техническите си характеристики попада в категорията
„мотопед“, описана в §6, т. 14 от Допълнителните разпоредби към Закона за
движението по пътищата. Дефиницията, дадена на този тип превозно средство
е „дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с
работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не
надвишава 45 km/h“. Съгласно Приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013
г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
4
средства, използваното превозното средство представлява леко двуколесно
моторно превозно средство от категория “L1e”, характеризиращо се със
следните общи критерии за класификация: две колела и задвижване с
двигател с обем ≤ 50 cm3 (ако конфигурацията за задвижване на превозното
средство включва двигател с вътрешно горене с принудително запалване),
максимална конструктивна скорост на превозното средство ≤ 45 km/h,
максимална постоянна номинална или ефективна мощност (1) ≤ 4 000 W и
максимална маса равна на технически допустима маса, посочена от
производителя. При така формулираните технически изисквания,
използваното превозно средство категорично може да се приравни на
мотопед, чието легална дефиниция вече беше цитирана. Няма основание да се
смята, че използвания в случая електрическия тип задвижване предполага
принадлежност на превозното средство към друга категория, като например
тази на индивидуалните превозни средства. Поради това, спрямо
управлявания мотопед важат общите правила, приложими за пътните
превозни средства, които водачите следва да съблюдават стриктно при
участието си в движението.
Императивните правила на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
разгледани в тяхното взаимодействие, предполагат всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, да бъде регистрирано и да разполага с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, както и да се управлява от
правоспособен водач. На тази основа, неоснователно се явява възражението
на жалбоподателя, че електрическия двигател изключва задължението за
регистрация на съответното превозно средство, както и това за управлението
му от правоспособни водачи, преминали изпит за съответната категория.
По отношение на нарушението по чл. 6, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема на първо място, че с поведението си В.З. е осъществил от обективна и
субективна страна нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
в която е предвидено, че „участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочените в НП
дата и място жалбоподателят, при управление на електрически мотопед, не се
е съобразил с наличната пътна маркировка „М-15“. Съгласно чл. 65, т. 6 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, нарушената
маркировка представлява „коси успоредни линии“ и служи за обозначаване на
площи, забранени за движение на пътни превозни средства. Следва да се
5
отдели като безспорно, че предприемайки действия по промяна посоката си
на движение, нарушителят е прекосил поставената пътна маркировка, което
представлява несъобразяване с правилото за поведение, изведено в
административно нарушение. Предвид формалния характер на нарушението в
случая е без значение дали осъщественото действие се дължи на неправилно
изпреварване, неправилно насочване на превозното средство или на друго
неаргументирано действие на пътното платно.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, предприемайки действия по
пресичане на пътна маркировка М-15, съзнателно е нарушил забраната да не
се движи по маркираната с успоредни линии площ, т. е. съзнателно не се е
съобразил с тази маркировка – доколкото спазването му е изрично вменено
в задължение съгласно горепосочените разпоредби.
Въпреки установената съставомерност на констатираното
правонарушение, настоящият съдебен състав намира, че
административнонаказателната отговорност на нарушителя е неправилно
ангажирана. В издаденото наказателно постановление като санкционна норма
е посочена разпоредбата на чл. 185 ЗДвП, като въз основа на нея е определено
наказанието по вид и размер, а именно „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/
лева. Съдът намира така приложената санкционна разпоредба за неправилна.
По силата на цитираната норма, с подобна санкция се наказват нарушителите,
които извършат нарушения на закона, за които липсва изрично посочена
санкция. Случаят обаче не е такъв, тъй като визираното нарушение,
изразяващо се в незачитане на пътната маркировка „М-15“, следва да бъде
субсимирано под санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
предвиждаща санкция за нарушаване правилата за разположение на пътно
превозно средство върху платното за движение.
Установи се, че административнонаказващият орган е приложил
санкционна норма, която не е относима към така установената фактическа
обстановка. Неправилно квалифицираното от наказващия орган нарушение
обаче не представлява основание за отмяна на акта и наложената с него
санкция, тъй като в подобни хипотези въззивният съдебен състав,
осъществяващ контрол за законосъобразност на издадените наказателни
постановления, разполага с предвиденото в чл. 63, ал. 7 ЗАНН правомощие да
измени последните. С оглед задължителните за съдилищата указания на
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета от
ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
6
обстоятелствата на нарушението. Основателно е изменението на издадения
акт по чл. 58д ЗАНН досежно сочената за нарушена правна норма, тъй като
същото не би предизвикало съществена промяна в обстоятелствата на
нарушението и не би възпрепятствало реализирането правото на защита на
извършителя, доколкото и в двете санкционни норми е предвидено еднакво
по характер и размер наказание.
При упражняване на контролната си дейност районният съд разглежда
спора по същество, и когато установи допуснато нарушение в
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Правомощието произтича от постановката на чл. 63, ал. 7,
т. 1 ЗАНН, а същевременно и от субсидиарното приложение на чл. 337, ал. 1,
т. 2 НПК, при съобразяване със забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя.
По горните съображения и при липса на съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, съдебният състав следва да осъществи
преквалификация в приложената санкционна норма, като подведе
изпълнителното деяние под разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП, която
предвижда налагане на наказание „глоба“ за извършеното административно
нарушение в абсолютен размер от 20.00 лв., който кореспондира на
наложената с наказателното постановление.
По отношение на нарушението по чл. 137е ЗДвП.
Жалбоподателят З. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушение на чл. 137е ЗДвП, като не е изпълнил задължението си за
поставяне на защитна каска при управление на съответното превозно
средство. Посочената разпоредба, приложена в конкретиката на настоящия
случай, предполага всички водачи на мотопеди да използват защитни каски.
Нарушаването на правилото за поведение е обусловено от наличието на един
обективен критерий, а именно – липсата на поставено защитно средство при
участие в движението чрез мотопед. Предвид доказателствената съвкупност
по делото, наличието на посочения критерий се приема за доказан, което води
до извод за реализиране на изпълнителното деяние.
За установеното нарушение е приложена санкционната разпоредба на
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, която кореспондира на правното задължение на
водача да използва предпазна каска при управление на МПС от съответния
вид.
Нарушението е формално - на просто извършване, като не е необходимо
настъпването на съставомерни вредни последици. Същото се смята за
довършено с осъществяването на контрол върху превозното средство без
7
предпазна каска. Досежно субективната страна на деянието, безспорно се
установява, че то е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл, тъй
като в случая З. е съзнавал, че управлява мотоциклета без поставена каска на
главата си.
Правилно и законосъобразно са определени както приложимата
санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, така и размерът на
глобата, наложена на нарушителя.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По делото са налице безспорни данни, че жалбоподателят е управлявал
МПС след употреба на алкохол, като е установена по надлежния ред и
неговата концентрация.
Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редът за установяване употребата на
алкохол се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При изпълнение на тази
законова делегация е приета Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е действала
към момента на извършване на нарушението. В конкретния случай
употребата на алкохол от страна на жалбоподателя преди да предприеме
управление на МПС е установена по реда, предвиден в посочената Наредба.
След като е бил спрян за проверка, водачът на мотопеда е бил
изследван за наличие на алкохолна концентрация в кръвта. По метода на
измерване в издишания въздух и отчитане съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища е взета предварителната качествена проба с №
6278, осъществена с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, което
показало положителен резултат от 0.88 %, удостоверен в изготвения талон за
проверка. Фактът, че водачът е управлявал МПС под въздействието на
алкохол е потвърден от последващо извършеното химическо изследване на
взетата проба, която доказала концентрация на етилов алкохол от 0.83 %,
както и от осъщественото медицинско кръвно изследване, което потвърдило
резултат от 0.8 % на хиляда. Възраженията на жалбоподателя се явяват
бланкетни и необосновани, доколкото са спазени уредените в Наредбата
срокове за вземане на проби, а последните са събрани от правоспособни
длъжностни лица в кръга на тяхната професионална компетентност.
Твърдението на жалбоподателя З., че не бил употребил алкохол 24 часа
преди извършването на нарушението се опровергава от приобщения по
делото Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол, който бил подписан лично от В.З.. В документа се
сочи, че приблизително два часа преди да бъде спряно за проверка,
проверяваното лице било консумирало 200 мл. „коктейл“, като съответната
му количествена стойност е потвърдена от предприетите тестови
8
изследвания.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като с управлението на мотопед с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.88 % промила е нарушил запрета на
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл –
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял
неговото извършване, доколкото е бил наясно, че е употребила алкохол и
въпреки това е предприел действия по управление на МПС.
При реализацията отговорността на извършителя,
административнонаказващият орган е наложил наказания с абсолютно
определен размер, поради което въпросът за тяхното ревизиране на следва да
бъде обсъждан.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП.
Съгласно т. 1 и т. 2 от нарушената разпоредба, водачът на МПС е
длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролния талон към него, както и свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с
посочените състави на административни нарушения, поради което
отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Съдът счита, че е
налице знак за равенство между непредставянето на сочените документи и
неносенето им от водача, тъй като контролните органи не разполагат с друг
способ да установят последното.
Нарушенията са извършени виновно при умишлена форма на вината.
Водачът е съзнавал, че не носи в себе си СУМПС и СРМПС, имал е ясна
представа за обществената опасност на извършваното правонарушение и е
целял извършването му. За субективната оценка на дееца се съди от
депозираната от него жалба, в която навежда твърдения, че не било нужно да
притежава шофьорска книжка за да управлява процесния електрически
мотопед, а последният не подлежал на регистрация – твърдения, които
настоящият състав възприе за неоснователни по съображения, посочени в
изложението на мотивите към настоящия съдебен акт.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащ за
неизпълнение на всяко от задълженията за носене на изискуемите документи,
да се налага наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева всяка. Предвидените
9
санкции за извършеното нарушение са определена от законодателя в
абсолютен размер, поради което съдът не разполага с възможност за тяхното
изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-4332-009948/30.05.18 г.,
издадено от началник отдел към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в частта
относно нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което на В. СТ. З. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лв. като ИЗМЕНЯ
основанието, на което е наложена санкцията от чл. 185 ЗДвП на чл. 183, ал. 2,
т. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-4332-
009948/30.05.18 г., издадено от Т. И. Т. на длъжност началник отдел към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в останалата част, с която на В. СТ. З. за
нарушение на чл. 137е ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв.; за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са наложени
наказания „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 12 месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10.00 /десет/ лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10.00 /десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10