Решение по дело №404/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Н. Д. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.8, ап.36 чрез адвокат А. И. обжалва решение №130/12.06.2024г. на КРС, постановено по АНД №1084/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител, в писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №130/12.06.2024г., постановено по АНД №1084/2023г., с което е потвърдено НП №23-1139-001956/30.08.2023г. на началник сектор ПП Кюстендил. Н. Д. А. от [населено място] е санкциониран с административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и с административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, приемайки че не са допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН, както и че деянията са доказани от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като е приложен правилно материалния закон и изводите са съобразени с установената фактическа обстановка.

Въззивното производство е образувано по жалба на Н. Д. А. срещу НП №23-1139-001956/30.08.2023г. на началник сектор ПП Кюстендил. От фактическа страна е прието, че на 04.05.2023г. около 19.15 ч. по път ІІ-62, км 0+800, при пътен възел при СПП към ул.Невестинско шосе, нарушителят управлявал лек автомобил с рег.№[рег. номер]. При подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от служебен автомобил водачът не спрял и продължил движение. Стигнало се до реализиране на ПТП между двата автомобила, без пострадали хора, само с материални щети по двете МПС. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол – пробата била отрицателна, но отказал да бъде изпробван за наличие на наркотично вещество с техническото средство Д. Д. Т. 5000. Издаден му е и талон за изследване №139417, в който е посочено, че следва да се яви в рамките на 50 мин от връчването му /връчен в 19.30 ч./ в МБАЛ Кюстендил. Нарушителят отказал да получи талона. Видно от Протокол за медицинско изследване от 04.05.2023г. в 22.05 ч. А. е доведен от полицейски служители за даване на кръв, но лицето отказало да даде кръв за изследване. За констатирани нарушения по чл.103 от ЗДвП по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е съставен АУАН №975804/04.05.2023г., а въз основа констатациите в него е издадено процесното НП.

Доказателствата по делото обосноват категоричния извод за извършено нарушение на задължението по чл.103 от ЗДвП от страна на водача-жалбоподател. Налице са безспорни доказателствени средства – показанията на контролните органи, протокол за ПТП, за подаден ясен сигнал за спиране на автомобила. Безспорно по делото е, че по отношение автомобила, управляван от нарушителя е подаден сигнал от служебен автомобил на ОДМВР – Кюстендил чрез постоянно светеща или мигаща светлина. В този смисъл въззивният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на подаден сигнал по см. на чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП и неспиране от страна на водача на автомобила. Повдигнатото обвинение е за нарушение на чл.103 от ЗДвП, която разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Противоправното поведение на касатора законосъобразно е скрепено с административнонаказателната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като подаването на сигнал за спиране представлява нареждане на контролен орган.

Касационната инстанция счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд при разглеждане на делото и по отношение на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, в аспекта, посочен от касатора - неуважаване на доказателствено искане за представяне на извършена химико-токсилогична експертиза по образувано досъдебно производство. Видно от съдържанието на съдебен протокол от 18.04.2024г. по АНД №1084/2023г. е, че пълномощника на оспорващия е направил искане да се изиска справка от КРС относно издавано евентуално разрешение за принудително вземане на биологичен материал от А., а от КРП – резултата от проведеното изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта му. Анализът сочи на проведени процесуалноследствени действия във връзка с евентуално образувано досъдебно производство, по което е взета кръв за изследване по принудителен ред, регламентиран от НПК, а настоящото производство касае нарушение, изразяващо се в отказ за изпробване на лицето за наличие на наркотични вещества с техническо средство и неизпълняване на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно оставяйки без уважение доказателственото искане на оспорващата страна, районният съд не е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените и не е нарушил правото на защита на жалбоподателя.

Събраният доказателствен материал – писмените доказателства /АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, неразколебана от други годни доказателствени средства, талон за изследване, протокол от 04.05.2023г. от МБАЛ Кюстендил/ и гласните доказателства /показанията на контролните органи/, КАС счита за достатъчен и относим към извода на въззивния съд за доказано нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Повдигнатото обвинение е формулирано с оглед извършената на място проверка и установените факти. Същото е ясно от гледна точка на твърдяното изпълнително деяние, време и място на извършване. Описанието на административното нарушение е извършено в пълен обем откъм съставомерните елементи от обективна страна, като касационната инстанция счита, че изложените мотиви от въззивния съд в същия смисъл са състоятелни и съобразяват законовите изисквания за конкретност на обвинението към този вид административно нарушение. Безспорно е, че Н. А. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества при управлението на лек автомобил – обстоятелство установяващо се по безсъмнен начин от свидетелските показания, както и че е отказал да даде кръв за лабораторно изследване. Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози е определен с Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл.3а от Наредбата определя хипотезите, при които установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване, като с оглед събраните доказателства съдът приема, че е налице тази по чл.3а, т.1 - лицето отказва извършване на проверка с техническо средство. Безспорно от доказателства по делото се установява, че на водача е издаден ТМИ , който е връчен при условията на отказ. Същевременно от протокол от 04.05.2023г. на МБАЛ Кюстендил се доказва, че лицето е доведено от полицейски служители в 22.05 ч. /далеч след указания времеви интервал, посочен в ТМИ/ за даване на кръв за лабораторно изследване, но същото е отказало. Анализът на фактите по делото, извършен на основата на писмените доказателствени средства и съобразен с правната уредба, обуславя извод за неизпълнено предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от касатора.

Във връзка с гореизложеното КАС намира решението на КРС за правилно и законосъобразно, поради което ще го остави в сила.

С оглед изхода от делото и на основание чл.63д от ЗАНН съдът присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение №130/12.06.2024г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №1084/2023г.

ОСЪЖДА Н. Д. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.8, ап.36 да заплати на ОДМВР – Кюстендил, [улица]съдебни разноски в размер на 80 лв. /осемдесет/.

Решението е окончателно.