Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 21. 09. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, І граждански състав, в публично
заседание на единадесети септември през двехиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря РУМЯНА КОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 2393 по описа за 2018 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от С.Ц.М. *** против „ХЕНДИ- ТЕЛ“ ЕООД ***. В молбата се твърди,
че от 29. 08. 2014 год. до 28. 03. 2018 год. ищцата е работила в ответното
дружество на длъжността „организатор дейности- клиенти“ с място на работа гр. П.на
основание трудов договор № 5346/ 29. 08. 2014 год. Твърди се, че със заповед №
330/ 28. 03. 2018 год. на основание чл. 327
ал. 1 т. 2 от КТ трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено-
поради неплащане на трудовото възнаграждение от страна на работодателя, считано
от 28. 03. 2018 год. Твърди се, че съгласно трудовия договор трудовото
възнаграждение на ищцата се е формирало на база основно месечно възнаграждение + допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0, 6 % за всяка година
трудов стаж. Твърди се, че изплащането на възнаграждението се е извършвало
еднократно всеки месец- „до 25- то число на месеца, следващ месеца за който се
отнася“ /чл. 14 от трудовия договор/. Твърди се, че работодателят не е заплатил
на ищцата дължимото се трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2018
год., както и дължимите се обезщетения по чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1
от КТ. Твърди се, че от трудовото възнаграждение на ищцата през периода на
действие на трудовия договор неправомерно е била удържана сума в размер на 2
лв. ежемесечно за фонд „Взаимопомощ“, която следва да бъде възстановена. В заключение ищцата моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати следните суми:
-сумата от
1 475, 60 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
м. февруари и м. март 2018 год.;
-сумата от 456,
86 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 13 дни
неизползван платен годишен отпуск;
-сумата от 737,
80 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, и
-сумата от 86,
00 лв., представляваща неправомерно удържани суми за фонд „Взаимопомощ“ за
периода от 29. 08. 2014 год. до
28. 03. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира се
и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по
исковата молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128
от КТ.
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното заверено
копие от трудов договор № 5346/ 29. 08. 2014 год., че ищцата С.Ц.М. е работила по трудово правоотношение при ответника „ХЕНДИ- ТЕЛ“ ЕООД *** на длъжността „организатор
дейности- клиенти“ с място на работа магазин, находящ се в гр. П., ***.
Безспорно по делото е, че със заповед № 330/ 28. 03. 2018 год. трудовият
договор на ищцата е бил прекратен на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ,
считано от 28. 03. 2018 год. Наличието на договорна обвързаност между страните
през периода от 29. 08. 2014 год. до 28. 03. 2018 год. е достатъчно основание,
за да се признае правото на ищцата да получи уговореното трудово
възнаграждение. За процесните месеци февруари и март 2018 год. дължимото се на
ищцата брутно трудово възнаграждение възлиза общо на 1 475, 60 лв., в който
размер предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на
обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ.
Хипотезите, при които се дължи от работодателя изплащане
на обезщетението по чл. 222 ал. 1 от КТ, са изброени лимитативно в закона, като
настоящият случай попада сред същите. От това следва, че при прекратяване на
трудовото правоотношение при условията на чл. 327 ал. 1 т. 2 такова обезщетение
се дължи, поради което искът за заплащане на сумата от 737, 80 лв. се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата работодателят изрично е отразил, че се дължи заплащането на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни. По делото не се
представиха надлежни писмени доказателства, че до момента на приключването на
съдебните прения ответникът е заплатил на ищцата дължимото се обезщетение. Ето
защо предявеният иск следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 456, 86
лв.
По иска за възстановяване
на неправомерно удържани суми.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 272 ал. 1 от КТ
без съгласието на работника /служителя/ не могат да се правят удръжки от
трудовото му възнаграждение. Видно от приложения фиш за работна заплата за м.
януари 2018 год. е, че от трудовото възнаграждение на ищцата са правени удръжки
за фонд „Взаимопомощ“ в размер на 2 лв. всеки месец. В хода на съдебното дирене
правното основание за така направените удръжки не бе установено, не са ангажирани
и доказателства, че ищцата е дала съгласие за същите. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че процесните удръжки са неправомерни и удържаните суми подлежат
на възстановяване в общия им претендиран размер от 86 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни
разноски в размер на 300, 00 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса
върху уважените искове в размер на 209, 02 лв.
По тези съображения съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА „ХЕНДИ- ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.И.Ф., да заплати на С.Ц.М. ***, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата от 1 475, 60 лв., представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2018 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /10. 04. 2018 год./ до окончателното изплащане
на сумата;
-сумата от 737, 80 лв., представляваща неизплатено
обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/10. 04. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 456, 86 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224
ал. 1 от КТ за 13 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /10. 04. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 86, 00 лв., представляваща неправомерно удържани суми за фонд
„Взаимопомощ“ за периода от 29. 08. 2014 год. до 28. 03. 2018 год., ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /10. 04. 2018 год./ до окончателното изплащане на
сумата, и
-сумата от 300, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ХЕНДИ- ТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.И.Ф., да заплати по сметка на П.ския районен съд
държавна такса в размер на 209, 02 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: