Решение по дело №217/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 259

гр. Видин, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд – Видин,

II-ри административнонаказателен ссъстав

в публично заседание на

Дванадесети октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

217

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от Началника на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, против Решение № 38 от 10.08.2021г. по АНД № 65/2021г. по описа на Районен съд - Белоградчик, с което е отменено НП № 21-0242-000238 от 31.05.2021 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОДМВР – Видин, с което на В.М.В. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.“първо“ от ЗДвП за извършено нарушение на същия и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се посочва че атакуваното решение се явява неправилно, като съдът не е съобразил че за да е нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е необходимо изпълнението дори само на една от посочените в нормата хипотези – отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или медицинско изследване, а в случая В. е осъществил и двете форми. Сочи се, че не са допуснати и описаните в мотивите на атакуваното решение съществени процесуални нарушения и се заключава че изводите на съда не съответстват на установената фактическа обстановка.

Иска се Съдът да отмени решението на БРС и като правилно и законосъобразно да се потвърди атакуваното НП. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът - В.М.В. ***, редовно призован не се е явил и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата се явява неоснователна, а решението на РС-Белоградчик като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и се явява допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.05.2021г., в 22,30 часа в гр.Белоградчик, по пл.Възраждане, срещу Дом № 3, с посока на движение към ул.“Княз Борис Първи“, ответникът В., управляващ лек автомобил м. “БМВ 330 Д“, с рег. № ВН 9279 АК, бил спрян за проверка от служители на РУ-Белоградчик, които провеждали СПО за употреба на алкохоли/или наркотични вещества при управление на МПС.

Свидетелите Т.Тодоров - мл.автоконтрольор и Д.Маджаров – полицейски инспектор в „ОП“ при РУ-Белоградчик, проверили водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол, като въпреки няколкото опита, които В. направил, изследването не се получило и средството не дало резултат /не отчело въобще направените опити/. С техническо средство В. бил изследван и за употреба на наркотици, като теста бил положителен за употреба на кокаин и бензодиазепини.

Във връзка с проверката за употреба на наркотични вещества или техните аналози бил съставен Протокол, в който В. саморъчно написал „Отказвам“ в графата за „приемам“ или „не приемам“ показанията от техн.средство или теста. Издаден бил и талон за медицинско изследване, подписан от водача и последния бил придружен
до ФСМП-Белоградчик от свид. Тодоров и друг служител на полицията.

Там В. заявил, че няма да даде кръв за изследвания, което било надлежно удостоверено в журнала на ФСМП-Белоградчик, респ. и самите откази за даване кръв за проверка на алкохол и за наркотични вещества /две отделни графи в журнала/ били удостоверени с неговите подписи.

Предвид непроведеното изследване с техническо средство Алкотест Дрегер и изричният отказ от страна на В. да предостави кръвна проба за изследване употребата на алкохол в кръвта, както и управляването на МПС, което не е представено на технически преглед, св. Тодоров приел, че са извършени нарушения на чл.174, ал.3, предл.първо и чл.147, ал.1 от ЗДвП и съставил АУАН Серия GA № 378286 от 02.05.21г., предявен и връчен на В. на същата дата.

На 05.05.2021г. последния подал възражение срещу АУАН, в което посочил че не е отказвал проверка с техническо средство, както и че не му е връчвано предписание за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта.

Възраженията не били приети за основателни от АНО, който въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП.

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд счел атакуваното НП за неправилно и го отменил по съображенията, че е спорно наличието на отказ от страна на В. да бъде изпробван с техническо средство и тъй като нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е двуактно, с неосъществяването на първата проявна форма на изпълнителното деяние - отказ на лицето да  бъде изпробвано с техническо средство, същото не е доказано. Съдът е изложил съображения че не е доказана и втората проявна форма, като е счел че нередностите в оформянето на документацията са довели до сериозни нарушения на процедурата, регламентирана в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Констатирани са и съществени процесуални нарушения предвид неяснотата от страна на АНО за коя от двете хипотези или и за двете е наказан В., както и че ако се има предвид нарушението по предлож. второ на чл.174, ал.3 от ЗДвП е допуснато съществено процесуално нарушение при оформяне на АУАН – посочен е свидетел, присъствал само на проверката на място, който не е очевидец на отказа да се даде кръвна проба. Съдът е приел за недоказано и нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, предвид непредставянето на доказателства относно същото.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на БРС по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева.

Посочената норма очертава две изпълнителни деяния - по предложение „първо“ - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и по предложение „второ“ - неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози.

Следва да се посочи, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно или по отделно/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като обратната теза би била в нарушение на принципа "ne bis in idem" и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца двукратно за едно и също бездействие.

Ето защо Съдът не приема извода на първоинстанционния съд, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е двуактно и че състава му е осъществен едва когато водачът е отказал да изпълни вмененото му от закона задължение и по двата способа.

В случая както в АУАН, така и в НП словом са посочени и двете изпълнителни деяния досежно отказа да се установи употребата на алкохол, като осъществяването на всяко едно от тях поотделно или и двете заедно е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Вписването и на двете изпълнителни деяния не води до извода, че е налице неяснота досежно нарушението, за което касаторът е санкциониран, още повече че и в АУАН и в НП административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на касатора да бъде изпробван за употреба на алкохол, както с техническо средство – Алкотест Дрегер, така и с медицинско изследване.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 2001 г. 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Настоящият състав счита, че в случая ответникът В. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като обстоятелството че е направил няколко опита не налага обратния извод.

За да е налице дадена годна проба съгласно разпоредбата на чл. 769, ал. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е необходимо продължително подаване на въздух в процесното техническо средство "Алкотест дрегер 7510" с продължителност на издишването от 5 до 15 секунди. Тоест, задължението на водача на МПС по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се изразява в това да направи неограничен брой издишвания в техническото средство, докато изпълни техническите изисквания за продължителност на подавания въздух, за да се даде валидна проба. В настоящия случай се касае за направени няколко неуспешни опита от страна на ответника, което според свидетеля Маджаров се е дължало на неправилна манипулация от негова страна. Преустановяването на опитите да се даде успешна проба и липсата на информация от страна на В. за обективна невъзможност такава да бъде дадена, представлява съставомерен отказ за даване на проба с техническото средство по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В случая не може да се твърди и за наличието на "некачествена" или "невалидна" проба по смисъла на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като нито един от разпитаните свидетели не твърди, че техническото средство е индикирало, че се касае до невалидна или некачествена проба.

Неотносимо се явява и обстоятелството дали процесното техническо средство е преминало техническа проверка и дали е било изправно към датата на проверката, доколкото в случая не се касае за взета валидна проба, за да се преценяват допустими грешки в техническото средство при извършеното измерване. Административното нарушение се изразява в направения отказ от страна на водача, обективиран чрез действията му да даде годна проба, поради което техническата изправност на процесното средство за измерване се явява ирелевантна за съставомерността на нарушението.

Действително, в материалите по преписката не е наличен протокол за извършена проверка с техническо средство съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в който съгласно Чл. 10, Ал. 1 От Същата Наредба следва да се отрази отказът на изследването лице да даде проба на техническото средство. Посоченото нарушение на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до неяснота на вмененото на водача административно нарушение, нито обуславя недоказаност на последното. Следва да се посочи, че съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, приложим и в настоящото производство на основание чл. 84 ЗАНН, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. В този смисъл, отказът на В. да му бъде взета проба с процесното техническо средство, макар и неотразен в протокол по чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е установен по безспорен начин.

Безспорно се установява и отказа на В. да бъде извършено медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, обективиран собственоръчно от последния в журнала на ФСМП-Белоградчик, който документ не е оспорен по надлежния ред.

Предвид изложеното безспорно се налага извода, че В. от обективна и субективна страна е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП – основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по същия.

Съдът не констатира и допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, като разминаването на датата на АУАН  Серия GA № 378286 в АУАН и НП не представлява такова и следва да се приеме за техническа грешка при изписването й в НП.

В заключение следва да се отбележи, че административно-наказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно отговорното лице, както и правната норма, която е била нарушена.

За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Неправилен се явява и извода на първоинстанционния съд досежно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, В. не е оспорил АУАН в тази част и не е представил доказателства, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, че управляваното от него МПС, е било представено на технически преглед.

Ето защо Съдът приема, че от обективна и субективна страна същият е осъществил и състава на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП – основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност по реда на чл.185 от ЗДвП.

Като не е достигнал до тези изводи първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност на спора и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание на 22.06.2021 г., по което се е явил представител на ответника, на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в предвидения в чл.27е от Наредбата минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.

Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  Решение № 38 от 10.08.2021г. по АНД № 65/2021г. по описа на Районен съд – Белоградчик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0242-000238 от 31.05.2021 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОДМВР – Видин, с което на В.М.В. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.“първо“ от ЗДвП за извършено нарушение на същия и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В.М.В. *** да заплати на ОДМВР - Видин направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             /Н.Дончева/                                         /Н.Витков/

                                                                                    2.

                                                                                         /Б.Борисов/