Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
Добрич, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в публично съдебно заседание на осми март две
хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 556/ 2020 год.
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на „А. ***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба – I“ № 72,
представлявано от управителя А.А., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД – 14 – 2494/ 22.10.2020 г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна.
Според жалбоподателя Заповедта е неправилна и
незаконосъобразна. Фактическата обстановка, описана в Заповедта, е невярна и
непълна. Признава, че „А. ***“ ЕООД не притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари, но твърди, че дружеството не извършва транспортна
дейност, поради което е сключило Договор от 14.07.2020 г. за наем на транспортно
средство „Рено“ от кат. N3 с рег. № ***
с „А. ****“ ЕООД за срок от една година и Договор за възлагане от същата дата,
с който „А. ***“ ЕООД възлага на „А. ****“ ЕООД да извършва
определени транспортни дейности, като използва за тази цел служители на „А. ***“
ЕООД. Сочи, че за тази цел „А. ****“ ЕООД се е снабдило с лиценз № 10569 за
превоз на товари от 22.06.2016 г., валиден до 21.06.2026 г. Прави възражение,
че нарушението е извършено от „А. ****“ ЕООД, което е пропуснало да впише
процесното МПС в притежавания от него лиценз. Прилага Заповед № 95/ 22.10.2020
г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27 юни 2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка (Наредбата), два броя кантарни бележки и пътен лист. Изтъква, че в
Заповедта не са изложени мотиви защо мярката е наложена за максимален срок,
като твърди, че този срок е в диапазона от шест месеца до една година. Иска отмяна
на Заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Началникът на Областен отдел
"Автомобилна администрация" - Варна (ОО „АА“ – Варна) при
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представя Отговор с вх. № 3074/
02.12.2020 г. (л. 57 - 59), с който оспорва жалбата и настоява, че Заповедта е
издадена при спазване на всички изисквания на закона и в съответствие с
представените доказателства. По отношение Заповед № 95/ 22.10.2020 г. излага
становище, че е изготвена за нуждите на процеса и за обосноваване защитната
теза на жалбоподателя, като противоречи на представената от водача в хода на
проверката.
По делото е приложена преписката по издаване
на оспорения акт. Заповедта е издадена на 22.10.2020 г. Жалбоподателят е
уведомен за издаването ѝ с писмо изх. № РД – 14 – 2494/2/ 28.10.2020 г.
Жалбата е подадена на 05.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика, с
който е изпратена.
От жалбоподателя са приложени договор за наем
от 14.07.2020 г., съгласно който жалбоподателят, като наемодател, предоставя
под наем на „А. ****“ ЕООД за временно и възмездно ползване движими вещи –
товарни автомобили, а наемателят се задължава да изплаща уговорената между страните
наемна цена (л. 6 – 7); приемо – предавателен протокол към договора за наем от
14.07.2020 г. за предаване на товарен автомобил РЕНО МАГНУМ дизел с рег. № ***
(л. 8); договор от 14.07.2020 г., с който „А. ***“ ЕООД възлага на „А. ****“
ЕООД да осъществи транспорт на стоки, който да се извърши от служители, които
имат действащи сключени трудови правоотношения с възложителя (л. 9 – 12), като
към договора е приложен списък на служителите и длъжност, вкл. е посочено
лицето Е.А.Ю. – шофьор; Лиценз № 10569 за превоз на товари, издаден на „А. ****“
ЕООД (л. 13) с удостоверения за включените към лиценза автомобили (л. 14 – 16);
фактури за заплатен наем (л. 17 – 22); кантарни бележки за 22.10.2020 г. за
превозна товари от процесния автомобил (л. 23); пътен лист (л. 24); списък на
издадените заповеди за транспорт с отразени шофьори (л. 25 – 26); Заповед № 95
от 22.10.2020 г., издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н – 8/ 2008
г. на МТИТС (л. 27)
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят З.Д.Ю. и шофьорът Е.А.Ю..***, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата срещу оспорената Заповед е подадена
от активно легитимирана страна - адресат на акта, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От фактическа страна се установи следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД 14 - 2494/ 22.10.2020 г. на Началник Областен отдел
"Автомобилна администрация" - Добрич, на основание чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "в" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобилните превози е постановено временно спиране от движение на моторно
превозно средство Рено от кат. N3 с рег. № ***, собственост на
жалбоподателя чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен номер ***
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Основание за издаване на заповедта е съставен
АУАН Серия А-2020 № 278876 от 22.10.2020 г. за това, че на 22.10.2020 г. при
извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните
превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, З.Д.Ю.. - инспектор в отдел „Контрол“ към Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна, е установил, че Е.А.Ю.,
ЕГН ********** ***, на републикански път с. Карапелит – гр. Добрич срещу
Ловчанско ханче, в посока гр. Добрич, управлява влекач марка „Рено“ от кат. N3
с рег. № ***, собственост на „А. ***“ ЕООД, с прикачено полуремарке от кат. Д4
с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, извършващ превоз на товари за
„собствена сметка“ между два пункта на територията на Република България с МПС
с рег. № *** с допустима максимална маса
над 12 тона без лицето, за чиято сметка се извършва превозът – „А. ***“ ЕООД,
да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Към преписката е приложен цитираният АУАН
Серия А-2020 № 278876 от 22.10.2020 г., в който е изложена идентична фактическа
обстановка на тази в оспорената Заповед.
Фактическата обстановка се установява, както
от АУАН, така и от приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС,
иззето като веществено доказателство по време на проверката (л. 45 – 47),
Заповед № 82/ 22.10.2020 г., издадена от управителя на „А. ***“ ЕООД и
представена от шофьора по време на проверката, трудовия договор на шофьора,
удостоверенията към приетия като доказателство Лиценз, от които се установява,
че процесният автомобил не е включен към Лиценза.
От показанията на разпитания по делото св. Е.Ю.
се потвърждава, че същият е извършил процесния превоз, че той работи към
жалбоподателя и получава заплатата си от него, а машините (МПС) за дадени под
наем на „А. ****“ ЕООД.
Св. Ю. потвърждава, че е съставил АУАН за
това, че е бил извършен превоз за собствена сметка, без превозвачът, за чиято
сметка е превозът, да притежава лиценз за превоз на товари.
С обясненията си управителят на дружеството –
жалбоподател признава, че дружеството няма лиценз за превоз на товари, че има
регистрирани тежкотоварни превозни средства, с които предимно и само извършва
превози за собствена сметка, както и че с оглед изискванията за издаване на
лиценз на второто негово дружество, са били отдадени под наем МПС, вкл.
процесното.
С жалбата от друга страна се признава, че „А.
****“ ЕООД не е включило към Лиценза процесното МПС, с оглед на което се
настоява, че нарушението е извършено от това дружество, а не от жалбоподателя.
При така изложената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.
107, ал. 1 от ЗАП: "Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а
се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него
длъжностни лица". Съгласно т. 7 на Заповед № РД – 01 – 43/ 23.01.2020 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
сред упълномощените длъжностни лица, които имат право да прилагат с мотивирани
заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от Закона за
автомобилните превози са и началниците на областен отдел „Автомобилна
администрация“(л. 40). Издателят на процесната заповед попада между последните.
Видно от Заповед от 01.06.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ ****ев е
назначен на длъжността Началник отдел в ОО „АА“ – Добрич.(л. 41) Издадената
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз
основа на АУАН Серия А-2020 № 278876 от 16.07.2020 г., като са описани и
установените с акта обстоятелства.
Съдът счита, че оспорената Заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста ѝ са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Отразено е в Заповедта, че се издава на основание чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "в", във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП).
При издаването на Заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е
издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган.
Заповедта съответства на материалния закон и
неговата цел. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда, че за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
в случая, с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари,
без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11.
Предпоставка за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация
за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно
нарушение по ЗАвтП съставляват едновременно и фактически предпоставки за
издаване на Заповедта за прилагане на превантивната ПАМ.
Налице са предпоставките по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "в" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. С разпоредбата на
чл. 12б, ал. 1 ЗАвтП е разписано, че превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от
еднолични търговци, юридически лица или физическо лице, регистрирано като
земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители,
при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а съгласно чл. 12б, ал. 10 от с.з. превоз
на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република
България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни
превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето,
за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари или е физическо лице, регистрирано като
земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските
производители. В случая няма спор, че се касае за МПС над 12 тона. Няма спор,
че жалбоподателят не притежава лиценз за превоз на товари. Няма спор, че
наемателят на МПС, „А. ****“ ЕООД, не е включил в Лиценза си процесното МПС.
Твърди се, че превозвач в случая е „А. ****“ ЕООД, като се представя с жалбата
Заповед № 95/ 22.102020 г., издадена от управителя на „А. ****“, с която се
възлага на Е.А.Ю. да извърши превоз на товари – отработена течна тор по
конкретен маршрут.(л. 27) Тази Заповед е в противоречие с представената от
водача при проверката Заповед № 82/ 22.10.2020 г., издадена от дружеството –
жалбоподател, с идентично съдържание, само вида на товара е отбелязан като
„отпадъчна вода“. Последната не е оспорена от жалбоподателя по надлежния ред.
Освен това е издадена първа по време, имайки предвид, че е представена по време
на проверката. Заповед № 95/ 22.10.2020 г. е представена едва с жалбата. В този
смисъл основателно е възражението на ответника, че същата е била изготвена за
целите на процеса.
По – важното в случая обаче е следното:
Дори да се приеме, че превозвач за съответния
превоз е „А. ****“ ЕООД, както е отразено в приетите като доказателство по
делото кантарни бележки, съответно в пътния лист, то към Лиценза на последното
дружество не е включено процесното МПС. Двете дружества са свързани, както се
признава от жалбоподателя, а и видно от собственика на същите, отразен в
Търговския регистър. Няма спор в случая, че е налице „превоз за собствена
сметка“ по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ от ЗАвтП, - превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ
от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови
собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под
наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Няма
спор, че водачът е на трудов договор с жалбоподателя, а това се установява и от
събраните по делото, неоспорени доказателства. Според обясненията в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя товарът – преработена
течна тор или отпадна вода, се произвежда от дружеството – жалбоподател, след
което се разпръсква в земеделската земя, която жалбоподателят обработва. При изпълнение
на основните признаци на състава на разпоредбата, на база на която е издадена
оспорената Заповед и свързаните с нея норми, съответно с оглед събраните
доказателства, изводът е, че същата е издадена законосъобразно.
Нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “в“ е
императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а
последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При
реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане
на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в ЗАвтП принудителна административна мярка. В случая посочените в
нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице,
изпълнено е изискването моторното превозно средство да не е включено към Лиценз
за превоз на товари. Нарушението на водача е констатирано със съставен по
надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица. Принудителната
административна мярка (ПАМ) е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Принудителните
административни мерки не са наказание, а средство за преустановяване на
административните нарушения, видно и от формулировката на чл. 106а ЗАвтП,
съответно от нормата на чл. 22 ЗАНН.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки
за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ е приложена за определен срок, а
именно до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, каквото е
предвиждането на закона. Няма предвиждане за срок от 6 месеца до 12 месеца,
както възразява жалбоподателят. Текстът на нормата е категоричен: до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като
административният орган се е съобразил с него. При наличието на визираните
материалноправни предпоставки, в условията на обвързана компетентност ответникът
прилага предвидената в закона ПАМ, което е и сторил с процесната Заповед. С
оглед начина, по който е разписано изискването за срока, се явява неоснователно
възражението на жалбоподателя, че е наложен максимално допустимият срок.
Напротив мярката е до отстраняване на нарушението, а ако не се отстрани по –
рано, то мярката е за не повече от 12 месеца от налагането ѝ.
Без значение е в случая кой е виновен за
нарушението. От значение е само фактът, че МПС не е включено към Лиценза, а
адресат на ПАМ според приложимия закон е жалбоподателят като собственик на МПС.
По изложените съображения съдът приема, че
жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По делото липсва искане за присъждане на
разноски от страна на ответника, поради което съдът не се произнася за такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, пр. последно от АПК, Административен съд - Добрич, I състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „А. ***“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба – I“ №
72, представлявано от управителя А.А., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД – 14 – 2494/ 22.10.2020 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: