Решение по дело №8605/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265712
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 10 септември 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20201100508605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                  Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8605 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А.С.С. срещу решение от 30.05.2019 г. по гр.д. №72900/2017 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника З. „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 25.12.2016 г. в гр. Бургас неимуществени вреди от ПТП, което е причинено по вина на водача на т.а. с рег. № А 7915 МС, рискът за което е застрахован по действащия към този момент договор за застраховка между ответника и собственика на този автомобил.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил сочените травматични увреждания, както и неправилно е приложил критериите на справедливост при определяне размера на дължимото се обезщетение, което е в занижен размер. Твърди и че е налице нововъзникнало обстоятелство – в резултат на травмата при процесното ПТП е получил и увреждане на зрението. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да му бъде присъдено претендираното обезщетение в пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД е уважен до посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.

            Във въззивното производство на основание чл.266 ал.2 т.2 ГПК, са приети амбулаторен лист №434/04.06.2019 г., амбулаторен лист №438/07.06.2019 г. и медицинско направление  от 16.06.2021 г., както и е допуснато изслушване на СМЕ.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали ищецът е получил при процесното соченото травматично увреждане – мозъчно сътресение, както и соченото във въззивната жалба нововъзникнало обстоятелство – увреждане на зрението, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

По делото са представени лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 25.12.2016 г., в което се съдържат данни, че ищецът е пострадал при ПТП с порезни рани на челото, не е губил съзнание, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение от 25.12.2016 г., фиш за спешна медицинска помощ и резултати от рентгенологично изследване, както и описаните по-горе писмени доказателства, приети във въззивното производство.

От приетото и неоспорено пред СРС заключение на СМЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно-контузна рана, която травма е причинена от действие на тъп предмет и получаването и може да се обясни с механизма на ПТП. Вещото лице сочи още, че на раната на главата на ищеца непосредствено след инцидента е извършена първична хирургична обработка, а подобни травми са съпроводени с болка, която в първите часова и дни е по-интензивна и е възможно да се налага приемане на обезболяващи и режим, като последиците отшумяват напълно до 2-3 седмици след инцидента, но е възможно от раната да остане белег. В о.с.з. вещото лице сочи също, че медицинско лице не е регистрирало симптоми на мозъчно сътресение, като сигурни данни за такова могат да се установят при хоспитализация на пациента с проследяване и изследвания, т.е. медицински не е документирано наличието на по-сериозна травма /мозъчно сътресение/.

От приетото и неоспорено във въззивното производство заключение на СМЕ, което съдът също кредитира напълно, се установява, че в представената и описана по-горе медицинска документация от 25.12.2016 г. няма описан офталмологичен преглед, няма описано зрение, няма описана травма на очните ябълки и клепачите, за периода 25.12.2016 г. – 04.06.2019 г. също няма представени данни от офталмологичен преглед, в амбулаторния лист от 04.06.2019 г. е поставена диагноза „Старческа катаракта“, а в амбулаторния лист от 07.06.2019 г. са описани „Пигментни струпвания на конюнктивата в резултат на кръвоизлив, получен от контузия в ляво око“. Вещото лице сочи още, че при прегледите на 04.06.2019 г. и 07.06.2019 г. зрението на двете очи е нормално, в ляво око +1,0 д.сфера, в задния очен сегмент не са установени болестни или травматични промени, вътреочното налягане е в нормални стойности. От заключението се установява още, че старческата катаракта и пигментните струпвания под конюнктивата нямат връзка с травмата на главата и са установени 3 г. след нея, като старческа катаракта се наблюдава, когато има възрастови уплътнения в структурата на лещата, а кръвоизлив в лявото око не е описан при травмата от 25.1.2016 г.

От показанията на свид. М.Й.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в спешно отделение, като е имал рана над лявото око, а след 2-3 дни е споделил със свидетеля, че има главоболие, повръщане и че са му казали, че има мозъчно сътресение и трябва да почива около 20 дни. Свидетелят сочи още, че впоследствие ищецът му е казал, че е правил преглед, който е установил мозъчно сътресение, проблеми със зрението – сложил е очила, защото не вижда на близко разстояние, а в първите месеци след катастрофата го било страх да шофира.

Други относими доказателства не са ангажирани.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Настоящият съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузията на главата е заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият не се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 37 години, т.е. в млада и трудоспособна възраст, както и че тези болки са отзвучали и към настоящия момент няма остатъчни травми. Съдът споделя извода на СРС за недоказаност на твърденията на ищеца, че при процесното ПТП е получил мозъчно сътресение, което увреждане не бе установено категорично от приетото по делото заключение на СМЕ, което е годното доказателствено средство за установяване на получените при ПТП увреждания. Настоящият въззивен състав също не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел по отношение на твърдението му за получено от ищеца мозъчно сътресение, тъй като същите не са годни доказателствени средства, а и същите не се базират на лични впечатления на свидетеля, а на данни, получени от самия ищец. Не се доказа и увреждането на зрението на ищеца да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, вкл. и от събраните във въззивното производство доказателства. С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура към момента на настъпване на ПТП, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 1000,00 лв.

С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди не е в занижен размер, така както се твърди от въззивника. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е извършил нарушение на императивни разпоредби на материалния закон и се е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №128704/30.05.2019 г., постановено по гр.д. №72900/2017 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-13, офис 5 – чрез адв. В., да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.