Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 217 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №1 864/08.01.2019г. от длъжника А.Г.Д. срещу постановление от 09.11.2018г.
за отказ на съдебния изпълнител да възложи в тежест на взискателя разноските по
изпълнително дело № 1345/2018г. по описа на ДСИ при СРС, 28 уч.
Жалбоподателят -
А.Г.Д. поддържа, че не дължи разноски по
изпълнителното дело, тъй като не е дала повод за образуване на същото. Посочва,
че с влязло в сила решение № 337 от 01.02.2016г. по описа на СРС, 117 състав,
постановено по гр.д. № 64 351/2015г., е определен режим на лични контакти,
при които бащата има право да взема детето с преспиване/и задължение да го
връща/ всеки вторник от 17 ч. до сряда в 17ч; всеки четвъртък от 17ч. до петък
в 17 ч.; всяка събота от 11ч. до неделя в 11ч., както и за 45 дни през летата,
като десет от тях не съвпадат с годишния отпуск на майката. Твърди, че
добросъвестно е изпълнявала задълженията си по съдебното решение, но синът им
отказвал да тръгне с баща си, което счита, че не следва да се приравнява като
неизпълнение от нейна страна. Моли съдът да отмени обжалваното постановление на
държавния съдебен изпълнител, като присъди в тежест на взискателя сторените от
него разноски. Претендира направените разноски за настоящото производство.
Взискателят – В.Н.Н., редовно
уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
депозира възражение за неоснователност на частната
жалба. Заявява, че причина за образуването на процесното изпълнително дело е,
че през 2018г. /описва общо шест случая/, при които майката А.Д. е отказала да
изпълни определения в съдебното решение режима на лични отношения с него и
синът им – Н.Н.. Твърди, че нежелание на детето да бъде с баща си не е налице. Направено
е искане за допускане до разпит при режим на довеждане двама свидетели за
установяване на обстоятелства подробно изложени. На 04.02.2019г. е подадена
молба от взискателя, към която е приложен препис от изготвена съдебно –
психологична експертиза по гр. д. №70 325/2018г. по описа на СРС.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 1345/2018г. по описа на ДСИ при СРС, 28 участък е
образувано на 02.11.2018г. по писмена молба с вх. № 12 742 на В.Н.Н., в
качеството му на взискател чрез пълномощника му адв. М.И.срещу А.Г.Д., в
качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 30.10.2018г.
по гр.д. № 64 351/2015г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав. В
представения към молбата изпълнителен лист е определен В.Н.Н. да взима детето
си Николай, роден на ***г. с преспиване /и задължение да го връща/, всеки
вторник от 17ч. до сряда в 17 ч.; всеки четвъртък от 17ч. до петък в 17ч.;
всяка събота от 11ч. до неделя в 11ч., както и за по 45 дни през летата, като
десет от тях не съвпадат с годишния отпуск на майката А.Г.Д..
Към молбата е приложен договор за правна помощ и съдействие от 02.11.2018г.,
съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
На страница 7 от изпълнителното дело е
представена вносна бележка за заплатена такса за образуване на изпълнителното
дело в размер на 24 лв.
На длъжника по изпълнителното дело е връчена на 06.11.2018г. покана за
доброволно предаване на дете изх. № 29861/02.11.2018г., както и покана за
доброволно изпълнение изх.№ 29860/02.11.2018г., в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело е както следва: 24 лева държавна такса и
300 лева възнаграждение за адвокат.
На 08.11.2018г. е депозирано становище
от длъжника по изпълнението, в което се посочва, че причина за неизпълнение на
постановения режим са отказите на детето да тръгне с баща си, поради което и тя
и детето ползват социална услуга при детски психолог от ЦОП „ИСДП” от 26.07.2018г.
Счита, че с поведението си не е дала повод за образуване на изпълнителното дело.
Със становището като писмени доказателства са представени заповед за незабавна
защита издадена на 06.11.2018г. по гр.д. № 70 325/2018г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 80 състав, съгласно която Н.В.Н. /дядо по бащина линия/ е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.В.Н., както и да
го приближава на разстояние по-малко от 100 метра. Представен е и договор от 26.07.2018г.,
и договор от 25.07.2018г., сключени с Институт по социални дейности и практики,
Център за обществена подкрепа – София, за срок от шест месеца, считано от
датата на тяхното подписване, съгласно които – майката и детето ползват
социална услуга, като с детето работи психолог, а тя получава родителско
консултиране.
По делото е постъпил на доклад от
Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика.
С обжалваното постановление от 09.11.2018г.
съдебният изпълнител е отказал да възложи разноските в тежест на взискателя,
обективиран в протокол от същата дата.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
И двете страни
са направили искане делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание с
призоваване на свидетели, които да установят изложените от тях обстоятелства в
жалбата, съответно в становището по нея от другата страна. Настоящият съдебен
състав счита, че това искане на страните следва да бъде оставено без уважение,
тъй като в изпълнителното дело и към жалбата и становището по нея от другата
страна са представени достатъчно доказателства.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ДСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че
отказът на съдебния изпълнител да възложи сторените по делото разноски в тежест
на взискателя е основателен. Разноските за образуваното изпълнително дело се дължат
и определят от съдебния изпълнител въз основа на действията, извършени по
делото. В настоящия случай с молбата за образуване на изпълнително дело е
представен препис от договор за правна защита и съдействие, съгласно който е
договорено и изплатено възнаграждение в размер на 300 лева и документ за
заплатена държавна такса за образуване на производството в размер на 24 лв.
В конкретния случай в депозираното от
08.11.2018г. становище на А.Д. е заявено, че пречки за изпълнение на
постановеното решение е отказа на детето да тръгне с баща си. Видно от
представеното към възражението на взискателя препис от съдебното решение
постановено по гр.д. №51 559/2016г. по описа на СРС, 86 състав, още преди
да е възникнал проблем при изпълнение на постановеното съдебно решение относно
родителските отношения между взискателя и детето, длъжникът е завел дело за
изменение на режима на тези отношения. Няма данни към настоящия момент това
съдебно производство да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. След като са
възникнали проблемите във връзка с изпълнение на първото съдебно решение, по
което е издаден описания по-горе изпълнителен лист, длъжникът е могъл във вече
висящото съдебно производство да уведоми съдът за това и да изиска
постановяване на привременни мерки на основание чл. 127, ал. 3 от СК,
включително чрез включване и на защитни мерки по чл. 127, ал. 4 от СК във
връзка с чл. 59, ал. 8 от СК. Въпреки описаната възможност длъжникът не е
сторил това и е продължено да не бъде изпълнявано съществуващото към този
момент единствено съдебно решение, което е влязло в сила, относно личните
отношения между взискателя – родител и детето. С оглед на това настоящият
съдебен състав счита, че с поведението си длъжникът – родител не е предприел
необходимото за изпълнение на постановения режим на лични отношения или
съответно за неговото своевременно изменение чрез привременни мерки, ако това е
било необходимо с оглед описаното поведение на детето, поради което следва да
понесе разноските за заведеното изпълнително производството от другия родител,
по отношение на който е налице неизпълнение.
Относно
направените разноски
Взискателят е претендирал присъждане на
разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора и представения
договор за правна защита и съдействие /страница 58 от делото/, настоящият
съдебен състав приема, че жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на
взискателя сумата от 400 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
с вх. №1 864/08.01.2019г. подадена от А.Г.Д. срещу постановление от 09.11.2018г.
за определяне на разноски по изпълнително дело №1345/2018г., образувано при ДСИ
при СРС, 28 участък издадено от държавен съдебен изпълнител Л. Я..
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***– чрез адвокат М.И.на
осноавние чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.