Определение по дело №363/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 591
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20201500500363
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 06.08.2020г.

        Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание, на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                         КАЛИН ВАСИЛЕВ

     Като разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №363 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

       Производството е на основание чл. 538, ал. 1 от ГПК.

       Образувано е по жалба от П.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на служебен настойник на М. Р. В., ЕГН **********, настанена в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Преколница /ДПЛУИ/, насочена против решение №520/17.07.2020 г. на РС – Кюстендил, постановено  по ч.гр.д. №1184 по описа на съда за 2020 г.

        С обжалвания съдебен акт е отхвърлена молбата на настойника Г., с която се иска разрешение да се изтегли сума в размер на 12.39 лева от личната сметка на В.  в „Банка ДСК“ АД, гр. Кюстендил, необходима за доплащане на разликата до реалната издръжка на поставената под запрещение В., за месец юни 2020г.

        Жалбоподателят иска отмяна на горецитираното решение на КнРС и постановяване на акт, с който да се разреши изтеглянето на необходимата парична сума от влога на Вълкова, с което да се покрие разликата до реалната й издръжка в ДПЛУИ, където е настанена. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /по–нататък Тарифата/ която нормира, че такса в действителния размер за издръжка на лице, настанено в заведение от резидентен тип се заплаща, ако лицето има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. Излага, че било установено от органа по настойничество, че В. има спестовен влог в  размер на  10 977.70 лв. към 12.06.2020 г. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен извода на районния съд, че правното основание, на което той базира претенцията си, е норма /чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата/, която е обявена за нищожна с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057 от 2017г. на ВАС, поради което не може да се прилага.

В жалбата се поддържа, че след цитираното решение на ВАС с Постановление  №108 от 09.05.2019г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата са променени текстове в същата, включително и чл.4, ал.1, т.1.  На база актуалната редакция на текста от Тарифата намира жалбата си за основателна и иска разрешаване тегленето от влога на Вълкова за заплащане ползваната от последната услуга в Дома за покриване на разликата до реалната й издръжка за месец юни 2020 г.

         Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като предявена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, от лице имащо правен интерес от атакуване на акта, а с оглед характера на производството – държавна такса не се дължи.

 

 

        От фактическа и правна страна съдът установи следното:

        Жалбата е основателна по следните съображения:  На първо място, с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057 от 2017г. на ВАС е отменена предишната редакция на нормата на чл. 4 от Тарифата. Поради това същата норма в настоящия й вид поражда действие, дължи се съобразяване с нея и действието на цитираното решение на ВАС не я обхваща.

    С Тарифата се определят таксите за социални услуги, които се финансират със средства от държавния бюджет. В чл. 2, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт е определено, че лицата, настанени в домове за възрастни хора с умствена изостаналост, заплащат такса в размер на 80% от дохода си. Чл.4 от Тарифата въвежда няколко изключения по отношение на група лица, настанени в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, които да заплащат не намаления размер на такса, определен в чл. 2 от Тарифата, а действителния размер на дължимата издръжка. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата се визира една група такива лица -  които „имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.“ Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане  - Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост е социална услуга в общността от резидентен тип. Видно от решение от 02.07.2002 г. на ОС – Кюстендил, постановено по гр.д.№366 по описа на съда за 2002 г. В. е поставена под пълно запрещение. Съгласно приложените към молбата до КнРС писмени документи и съдържание на цитираното решение на КнОС В. е настанена в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост с. Преколница. Приложеното на стр. 4 от делото пред КнРС удостоверение сочи, че П.Б.Г. е назначен за настойник на В., а със становище на настойническия съвет при ДПЛУИ е взето решение за изтегляне на 12.39 лв. от влог на Вълкова, за да бъде покрита нейната реална такса в Дома, където е настанена.  Със справка – л.6 от делото пред КнРС, се установява, че  М. Р. В. има спестовен влог в „Банка ДСК“ АД, в който са налични 10 977.70 лв.  От справка, находяща се на л.8 е видно, че  действителните месечни разходи за В. в ДПЛУИ са в размер на 139.82 лв., от тях са събрани 127.43 лв. и следва да се доплатят 12.39 лв., за които именно се иска разрешение от съда. 

       На база изложеното искането е основателно – налице са всички основания за уважаване на претенцията. Искането изхожда от лице, имащо процесуална легитимация да го релевира – настойник на поставеният под пълно запрещение, касае се за лице с установена тежка умствена изостаналост, настанено в социална услуга в общността от резидентен тип, същото има свой доход, обективиран в надлежен писмен документ, който по актуални данни е в размер над 500 лв.        

     Ето защо, на база изложеното, настоящият съдебен състав на Кюстендилския окръжен съд ще отмени атакуваното решение на КнРС и ще разреши да бъде изтеглена  исканата сума от спестовния влог на В. в „Банка ДСК“ АД.

      На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК настоящият акт е необжалваем.

      Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

      ОТМЕНЯ Решение №520/17.07.2020 г. на РС – Кюстендил, постановено  по ч.гр.д. №1184 по описа на съда за 2020 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

     РАЗРЕШАВА да се изтегли сума в размер на 12.39 лв. /дванадесет лева и 39 ст./ от личната сметка на М. Р. В., ЕГН:**********, сметка BG***************, BIC:***, в „Банка ДСК“ АД, гр. Кюстендил, за доплащане на разликата до действителната издръжка на М. Р. В., ЕГН **********, в ДПЛУИ, с. Преколница, за месец юни 2020 г. 

 

      Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                               2.