№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1118/19 г. по описа на Административен съд – гр. В., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Образувано
е по искова молба от П. ***, ЕГН **********, срещу Дирекция за национален
строителен контрол – гр. С., с цена на иска 1100 лева и правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че Г. е претърпял имуществени вреди в
посочения размер за осигуряване на защитата си по н.а.х.д. № 2955/18 г. на ВРС,
ХХХІІІ състав и к.н.а.х.д. № 3452/18 г. на Административен съд – В., в резултат
от което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
В-38-СИР-7/31.05.2018 г. на Началника на РДНСК – СИР. Претендира се присъждане на сумата от 1100 лева,
както и законната лихва върху главницата от 1100 лева, считано от деня на
завеждане на иска, 12.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и присъждане на всички направени по делото разноски, включително за
процесуално представителство.
Ответникът по иска, Дирекция за национален
строителен контрол, счита, че не е налице пряка причинно-следствена връзка
между издаването на отмененото наказателно постановление и претърпените от
ищеца имуществени вреди, и също така, че платеното адвокатско възнаграждение за
защита по административнонаказателното производство не е вреда. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди още, че
претендираните суми са прекомерно завишени и не отговарят на правната и
фактическа сложност на делото, поради което моли в случай на уважаване на
исковата претенция, същата да бъде присъдена в минималните размери на
адвокатските възнаграждения за съответния вид дело.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение
за основателност на иска. Посочва, че след отмяната на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ и направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по смисъла на Тълкувателно
решение № 1/2017 г. на Върховния административен съд. Моли искът да бъде
уважен.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Исковата молба е допустима,
като подадена от лице, което твърди увреждане от незаконосъобразен акт на орган
в структурата на Дирекцията за национален строителен контрол – Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район –
ръководител на териториално звено на специализираната администрация на
дирекцията по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на ДНСК (отм.,
приет с ПМС № 5 от 2010 г.).
В качеството си на
юридическо лице по чл. 2, ал. 1 от същия правилник и чл. 2 от действащия към
момента на постановяване на настоящото решение Устройствен правилник на ДНСК
(приет с ПМС № 127 от 2019 г., обн. в ДВ бр. 42 от 2019 г.) дирекцията е надлежен ответник по предявения
иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.
Искът е предявен
след отмяната на наказателното постановление с влязло в сила на 20.02.2019 г.
решение, поради което е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Във връзка с първата предпоставка не е спорно, че с
Наказателно постановление № В-38-СИР-7/31.05.2018 г. на
Началника на РДНСК – Североизточен район на П.А.Г. за нарушение на чл. 162, ал. 4, пр. 1, вр. с чл.
108, ал. 1, изр. 2 от Закона за устройство на територията и на основание чл. 232, ал. 4,
т. 2,
пр. 1 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева. Наказателното постановление е отменено с Решение №
1847/13.11.2018 г. на Варненски районен съд, ХХХІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 2955 по описа на съда за 2018 г. Това решение е оставено в сила с
Решение № 295/20.02.2019 г. на Административен съд – В., постановено по
к.н.а.х.д. № 3452 по описа на съда за 2018 г.
Съгласно мотивите
на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването
на наказателни постановления е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до
административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице
отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на
обезщетение.
Във връзка с
имуществените вреди съдът констатира, че в производството по обжалване на
наказателното постановление, проведено в районния съд, в касационното
производство като ответник по касация, ищецът Г. е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, за което са представени пълномощни и договори за
правна защита и съдействие за всяка отделна инстанция. Съгласно отразеното в
договора, между страните е договорено възнаграждение за процесуалното
представителство по н.а.х.д. № 2955/2018 г. на ВРС в размер на 400 лева,
платени в брой, и по к.н.а.х.д. № 3452/2018 г. на АдмС – В. в размер на 400
лева, внесени по банкова сметка ***. Вписването за направеното плащане в брой съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
достатъчно и има характера на разписка. Освен тези суми за процесуално
представителство и защита, в производството пред Варненски районен съд е
назначена съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелства от
значение за административнонаказателната отговорност на Г., изискващи специални
знания. На въззивника е била възложена в тежест определената от съда сума за
възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева. Внасянето на посочената
сума е удостоверено от представена по делото вносна бележка.
Ето защо, съдът приема за доказана като размер
и правопораждащ факт претърпяната вреда, изразяваща се в разноски за експертиза
и за адвокатско възнаграждение в установения размер, които не биха били
заплатени, ако срещу Г. не беше издадено отмененото впоследствие наказателно
постановление.
Във връзка с наличието на пряка и
непосредствена връзка между направените от Г. разходи за адвокатско възнаграждение по делото
срещу наказателното постановление и отмяната на това постановление, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело №
2/2016 г. при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
В настоящото
производство не могат да бъдат разглеждани възражения за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, тъй като вредата в случая се определя по размер от
действително платената сума, а не от нормативно определения минимум на
възнаграждението за съответния вид дело.
По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Г. имуществени вреди в размер на 1100 лева, както и законната лихва върху посочената сума, считано от деня на завеждане на иска, 12.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В съответствие с резултата от производството, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 380 лева (370 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол – гр. С. да заплати на П. ***, ЕГН **********,
сумата 1100 (Хиляда и сто цяло) лева, представляваща имуществени вреди, претърпени
вследствие Наказателно
постановление № В-38-СИР-7/31.05.2018 г. на Началника на
РДНСК – Североизточен район, отменено
като незаконосъобразно с Решение
№ 1847/13.11.2018 г. на Варненски районен съд, ХХХІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 2955 по описа на съда за 2018 г.,
оставено в сила с Решение № 295/20.02.2019 г. на Административен съд – В.,
постановено по к.н.а.х.д. № 3452 по описа на съда за 2018 г., както и законната лихва върху 1100 (Хиляда
и сто цяло) лева, считано от 12.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен
контрол – гр. С. да заплати на П. ***, ЕГН **********, сумата 380 (Триста и осемдесет
цяло) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.