Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260057/4.12.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 413/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна и насрещна въззивна жалба срещу решение № 260086/13.07.2020 г. по
гр.д.№ 2229/19 на Окръжен съд – Варна, с което е уважен отчасти искът по чл.2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от Б.Н.Д. срещу Прокуратурата на РБ.
Прокуратурата
на РБ обжалва решението в осъдителните му части. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за намаляване на
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът
на ищеца изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
В
подадена насрещна въззивна жалба ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата над
присъденото обезщетение от 3000 лева, до претендирания размер от 40000 лева.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и
за уважаване изцяло на предявените искове.
Въззивната
и насрещната жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално
допустими. След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ от Б.Н.Д. *** против Прокуратурата на Република България за осъждане
на ответника да заплати сумата от 40000.00 лева, представляваща обезщетение за
понесени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от незаконно
привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.2,
вр.чл.198, ал.1 от НК и наложената му мярка „задържане под стража“, като
наказателното производство е било прекратено, ведно със законна лихва, считано
от 06.01.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска поради недоказаност и прави
възражение за погасяване на претенцията за лихви по давност. Твърди, че ако са
настъпили вреди, те са в резултат от престъпната дейност на ищеца.
Не се спори между страните, че на 19.11.2013 г. е
образувано ДП № 2956/2013 г. на Първо РПУ - Варна за това, че на същата дата, в
денонощен магазин в гр.Варна три неизвестни лица отнели пари в размер на 259.16
лв. от Л.С.Л. с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това заплашване с пистолет - престъпление по чл.199, ал.1, т.2,
вр.с чл.198, ал.1 от НК. На 14.02.2014 г., в качеството на обвиняем бил
привлечен ищецът Б.Н.Д., заедно с две други лица, с наложена мярка за
неотклонение. „задържане под стража“, която била изменена в „Подписка“ с определение
по ЧНД № 736/2014 г. на ВОС. Безспорно е, че ищецът е бил в ареста от
14.02.2014 г. до 08.07.2014 - около пет месеца.
С постановление от 06.01.2015 г. - единадесет месеца след
образуването му, наказателното производство срещу ищеца било прекратено, а
мярката за неотклонение „подписка“ била отменена.
Справката за съдимост установява, че с присъда, влязла в
сила на 30.07.2012 г. ищецът е осъден за нанасяне на средна телесна повреда по
хулигански подбуди на 25.08.2011 г.; с влязла в сила на 07.04.2014 г. присъда -
по време на процесното му задържане, ищецът е осъден е грабеж, извършен на
26.11.2012 г., установени са и последващи осъждания – след прекратяването на
наказателното производство по ДП № 2956/2013 г.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелката Е.Н.Д. - сестра на ищеца и на свидетелката Р.А.Т. –
негова баба. Тези показания установяват, че близките на ищеца тежко приели
факта на обвинението и задържането под стража и го подкрепяли морално и
финансово. Преди ареста ищецът бил студент в Техническия университет, но след освобождаване
му, прекъснал образованието си. Тъй като смъртта на дядо му съвпаднала с
досъдебното производство, формирала чувство за вина у него, което затруднило
социалното му общуване и реализация. Според свидетелските показания, причина за
последващите осъждания на ищеца бил стресът от незаконното задържане.
Предпоставка за основателността на иск по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ е наличието на незаконно водено срещу ищеца наказателно производство,
приключило с постановление за прекратяване, което обосновава отговорността на
Държавата за причинени вреди.
В тежест на ищеца е доказването на вида и характера на
претърпените вреди и причинната връзка между настъпването им и незаконното
обвинение.
От доказателствата по делото не се установява връзка между
незаконното обвинение и отказа на ищеца да продължи висшето си образование. Не
е доказана и връзка между него и престъпната му дейност /предхождаща и
последваща задържането/, за да може да бъде направен извод за негативно
отражение върху неговата личност - последващите осъждания са за деяния през
2018 г. - 4 години след незаконното задържане.
Показанията на разпитаните свидетели, установяват в
по-голяма степен начина, по който те са преживели незаконното обвинение и
задържането и не толкова – как тези събития са се отразили на ищеца.
Твърденията им, че от добър човек, станал агресивен, са индикация за настъпила
промяна, но сравнено с поведението му от детските години и от отношението му спрямо
близките.
С оглед факта, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение
за около единадесет месеца и е била наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за срок от около пет месеца, като впоследствие наказателното
производство е било прекратено, искът е доказан по основание. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е съобразил с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с тежестта на повдигнатото обвинение, вида и
продължителността на наложената марка за неотклонение, данните за личността на
ищеца, отражението върху физическото и психическото му здраве и възможностите
за упражняване на трудова дейност.
Правилно е определен размера на справедливото обезщетение –
3000.00 лева, а за разликата над тази сума до претендираната от 40000.00 лева,
претенцията като недоказана е отхвърлена, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260086/13.07.2020 г. по гр.д.№ 2229/19 на Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.