МОТИВИ към Присъда № 6/26.02.2018г.,
постановена по НОХД №8/2018г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Против подсъдимия
Л.П.О., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 23.03.2017г.
по четвъртокласен път номер 56005 между ....общ. Казанлък и ....общ. Казанлък
при управление на МПС –марка „Ситроен” модел „Джъмпер” с рег. №....е нарушил
правилата за движение по пътищата /предвидени в Закона за движение по пътищата
/ ЗДвП/, а именно:
- Чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато ППС, което управляват” и
- Чл.20, ал. 2, изречение „второ” от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” – като след като видял МПС л.а. "ОПЕЛ
АСТРА" с рег № ...., който
представлява опасност не намалил
скоростта и не спрял;
и по непредпазливост причинил смъртта на ....ЕГН ********** - престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „в” във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Л.П.О. призна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и даде съгласие
съдът да не събира доказателства за тях. На основание чл.373 ал.4 НПК съдът
обяви, че ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира
доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинителния акт и фактическата обстановка,
изложена в него. Счита, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия, а именно чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и не на последно място допуснато съпричиняване от страна
на пострадалия. Предвид тези факти, предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание по чл.55 от НК под предвидения от законодателя минимум, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС в подходящ срок.
В
настоящото производство бяха конституирани като частни обвинители А.Р.Б., ЕГН **********,
Ю.Р.Б., ЕГН **********, и Г.Р.Б., ЕГН **********, в качеството им на наследници
на починалия от ПТП Реджеб Махмудов б., ЕГН **********. Повереникът на частните
обвинители адв.А.Б. счита, че в случая няма съпричиняване от страна на пострадалия,
тъй като е бил видян от изключително далечно разстояние от подсъдимия, имало е
възможност да бъде възприет и съответно да се предотврати ПТП-то. Според адв. Б.,
действително са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но като
отегчаващо такова не е отчетена изключително високата степен на обществена
опасност на деянието, поради което и счита, че не може да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и да се наложи наказание под специалния минимум,
предвиден от закона. Споделя становището на доверителите си, според които съдът
следва да наложи справедливо наказание. Моли да им бъдат изплатени, направените
по делото разноски.
Поотделно
всеки от частните обвинители А.Р.Б., Ю.Р.Б. и Г.Р.Б. молят съда да наложи
справедливо наказание на подсъдимия Л.О..
Защитникът на подсъдимия – адв.Г.Б. моли
съда при определяне на наказанието на подзащитния му да отчете чистото му
съдебно минало, изразеното критично отношение към случилото се, процесуалното
му поведение в досъдебната фаза, неговите характеристични данни и общественото
мнение на съселяните му по случая. Защитникът твърди, че подсъдимият е направил
всичко възможно за оказване на помощ на пострадалото лице, както и че, видно от
доказателствата по делото, е налице съпричиняване. Според защитата са налице
изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и затова пледира за
наказание под предвидения минимум, чието изпълнение се отложи за минимален изпитателен
срок. Счита, че следва да се приложи и разпоредбата на чл.343г от НК, както и
че следва всички разноски по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По отношение на веществените доказателства предоставя на съда.
Подсъдимият Л.П.О. поддържа изложеното от защитника си
и искрено съжалява за случилото се.
В последната си дума подсъдимият Л.П.О. още веднъж
изразява искрено съжаление за станалото, и споделя, че не може да върне нещата
назад.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият
Л.П.О. е правоспособен водач категории
„А,В, С, Ткт М“.
На 23.03.2017г. заел от свой приятел,
собственост на лицето ...., товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ....,
за да отиде до село ...., община Казанлък.
Около
19.30 часа, в тъмната част на денонощието, прибирайки се към ...., подсъдимият О.,
управлявайки посочения по-горе товарен автомобил, се движел в пътен участък, по
четвъртокласен път 56005, ориентиран в посока изток-запад с широчина 6.3 метра
и състоящ се от две ленти за движение, без разделителна линия между тях.
Северно и южно от него имало тревни банкети с ширина 1 метър, като след тях
следвали полегати тревни скатове, южния от тях с 2 метра дълбочина. Видимостта
била осигурена от формата на светлинното петно на фаровете. Пътният участък бил
сух, прав и равнинен, покрит със стар захабен асфалт с неравности. По същото
време и място, по посоченото направление от ....към ...., община Казанлък и
посока изток-запад, управлявайки велосипед, се движел пострадалият р.м.б., ЕГН **********,
облечен с тъмни дрехи без светлоотразителна жилетка. Велосипедът бил оборудван
допълнително с 4 броя светлоотразителни елементи, поставени на задния калник. Подсъдимият
О. се движел със скорост от 52 км/ч.
При
това взаимно движение на товарния автомобил и велосипедиста, източно от с.
Шейново, подсъдимият О., без да наблюдава внимателно пътя пред себе си, в
последния момент видял пострадалия б.и задействал спирачната система на
автомобила, като скоростта била намалена до 47.5 км/ч, но, въпреки това, между
тях настъпил удар с дясната дъга на предна броня на товарния автомобил и задна
капла на велосипеда. След удара тялото на велосипедиста пропаднало назад, като
последвали удари на същото в десен фар на товарния автомобил, в капак на
двигателя в дясна част и на главата в панорамното стъкло. Вследствие на тези
удари пострадалият паднал на пътното платно през дясна странична част на
автомобила и се установил в южния тревен скат. В същото време велосипедът, след
настъпилия удар, пропаднал на платното за движение пред товарния автомобил, при
което дясната част на автомобила преминала през задната капла на велосипеда.
Веднага
след удара, преустановявайки движението на товарния автомобил, подсъдимият О.
слязъл от последния и се отправил към пострадалия. Осветявайки тялото му с
телефона си установил, че пострадалият е неговият съселянин б.. Опитал се да
установи жизнени функции и подал сигнал на тел.112 за случилото се.
На място пристигнал
полицейски екип, който запазил
местопроизшествието. Пристигнал и
медицински екип, който установил смъртта на пострадалия б..
Изложената фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия Л.О., което се подкрепя от
събраните на ДП доказателства. От заключението на Съдебно медицинска експертиза
на труп №97/2017г. се установява, че пострадалият б.е получил следните травматични
увреждания: множествена травма, контузия и оток на мозъка, кръвонасядане на
меките мозъчни обвивки, счупване на черепа, контузия и разкъсване на белия
дроб, свободен въздух и кръв в гръдната кухина, разкъсване на черния дроб и
опорака на червата, кръвонасядане на мастните капсули на бъбреците, кръвоизлив
в корема, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на лявата длан, кръвонасядане на
дясната длан и разкъсно контузна рана на лявата подбедрица. Причина за смъртта
е настъпилата тежка шийна травма, която на фона на гръдната травма е довела до
тежка и бърза дихателна недостатъчност. Смъртта е била бърза и неизбежна.
Назначената по делото
АТЕ дава заключение, че подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме
по оста на десния фар светлоотразителните елементи на велосипеда на повече от
100 метра пред фронта на автомобила. Велосипедистът - пострадалият б.е имал
техническа възможност да възприеме светлините на движещия се зад него товарен
автомобил. Наред с това е имал и слухова възможност да възприеме движението на
товарния автомобил.
Подбраната скорост на
движение от подсъдимия – 52 км/ч. е била технически съобразена с дължината на
светлинното петно, формирано от фаровете на къси светлини. При така подбраната
скорост на движение същият е имал техническа възможност своевременно да
възприеме светлоотразителните елементи на велосипеда и чрез своевременно
задействане на спирачната система да предотврати настъпването на
произшествието. При наличие на светлоотразителна жилетка на велосипедиста,
водачът на товарния автомобил би имал значително по-големи технически
възможности да го възприеме пред фронта на автомобила и съответна би имал по-големи
възможности да предотврати настъпването на ПТП.
Като основни технически причини за
настъпването на ПТП са посочени несвоевременното възприемане на опасността от
подсъдимия, което най- вероятно е в
причинно следствена връзка с отклоняване на вниманието му от пътната обстановка
и технически неправилното управление на велосипеда от пострадалия б.в
извъннаселено място, в тъмната част на денонощието, без използване на
светлоотразителна жилетка.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин с деянието си подсъдимият Л.П.О. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал. 1 б.„в” вр. с
чл.342 ал.1 от НК. Съдът намери за доказано по несъмнен начин, че ПТП е
допуснато от О., поради нарушение и на двете правила за движение по пътищата,
които са му вменени с повдигнатото обвинение – тези, уредени в чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, което управляват“ и
на чл.20 ал.2 изречение второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Заключението на АТЕ несъмнено сочи, че подсъдимият е имал възможност да
възприеме светлоотразителните елементи на велосипеда, управляван от пострадалия,
на повече от 100 метра – разстояние, което при избраната скорост на движение на
автомобила /която е законосъобразна и технически съобразена/ му е давало
възможност да предприеме спиране на МПС, без да се стигне до удар. Това
означава, че, приближавайки велосипедиста, О. е отклонил вниманието си от
пътния участък направо пред автомобила, поради което твърде късно е предприел
спиране. В резултат на това е последвал сблъсък между двете пътни превозни
средства, довел до настъпилата бързо смърт на пострадалия р.б..
От субективна страна деянието е извършено виновно под
формата на непредпазливост /престъпна небрежност/, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
По делото не се спори, че полицейският и медицински
екипи са пристигнали на местопроизшествието, поради обаждането от подсъдимия на
тел.112. По този начин, освен че е проявил изискуемата се в този случай
добросъвестност и не е напуснал местопроизшествието, Л.О. е потърсил незабавно
помощ. Това негово поведение обаче не може да доведе до преквалифициране на
деянието по привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.“б“ НК, доколкото
заключението на СМЕ на труп изяснява, че смъртта на пострадалия, дължаща се на настъпилата тежка шийна травма, която на фона на
гръдната травма е довела до тежка и бърза дихателна недостатъчност, е
настъпила бързо. Лекарският екип е установил при пристигането си, че
пострадалият вече е починал. Съобразно утвърдената съдебна практика, оказването
на помощ на пострадалия обуславя прилагането на по-леко наказуемия състав, само
ако това се е случило приживе на последния. Ето защо поведението на подсъдимия
след ПТП съдът взе предвид при определяне на наказателната му отговорност.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от две до шест
години.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази: чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни и трудова ангажираност,
изразеното в хода на цялото наказателно производство критично отношение и
дълбоко разкаяние за извършеното, както и обстоятелството, че е потърсил помощ,
позвънявайки на тел.112. Беше съобразено и поведението на пострадалия б., довело
до съпричиняване на съставомерния резултат - същият в нарушение на нормата на чл.80
т.1 пр. I и II ЗДвП е управлявал
велосипеда без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието извън
населено място. Поставените допълнително светлоотразителни елементи не могат за
заместят в предназначението й светлоотразителната жилетка, поради което съдът
намира наведените в тази посока доводи на адв. Б. за несъстоятелни.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид изнесеното в изисканата
справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора досежно
санкционирането на О. на два пъти като водач на МПС, при това единия път за
значително превишаване на разрешената скорост.
Поради
изложеното, въпреки значителния брой на смекчаващите отговорността
обстоятелства, обсъждайки проявеното от подсъдимия по-рано неправомерно
поведение като водач на МПС, съдебният състав прецени, че не следва да приложи
нормата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 НК, а прие, че следва да определи наказанието
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – към
минимума, предвиден от закона – две години лишаване от свобода. Съобразно
разпоредбата на чл.58а ал.1 НК съдът намали това наказание с една трета, като
наложи на Л.О. наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. В
случая са налице всички условия, визирани в чл.66 ал.1 НК, поради което съдът
отложи изпълнението на наказанието за минималния изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 НК съдът наложи на подсъдимия и
наказание лишаване от правоуправление за срок от една година и четири месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на
подсъдимия съдът възложи направените по делото разноски в размер на 549,94лв.
С оглед направеното
своевременно искане от повереника на частните обвинители адв. А. Б. за
присъждане на направените от същите разноски, съдът осъди Л.О. да заплати на
всеки един от частните обвинители А.Р.Б., Ю.Р.Б. и Г.Р.Б. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер по на 850 лв. за всеки от тях.
Съдът постанови след
влизане на присъдата в сила вещественото доказателство: запечатан джоб, съдържащ иззети косми от предно
стъкло на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер”, приложено към досъдебното
прозводство, да бъде унищожено като вещ с малозначителна стойност.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: