Решение по дело №30/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 57
Дата: 9 април 2024 г. (в сила от 25 април 2024 г.)
Съдия: Сузана Емилова Полизоева
Дело: 20241230200030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. П., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на девети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Дияна Петкова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Ш.
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200030 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Г. М. Б. , роден на *** година в град П., с
постоянен и настоящ адрес /населено място/, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, безработен,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 22.12.2022г. до
08.03.2023г. включително в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, е извършил две деяния-неизпълнение на заповед за защита от
домашно насилие спрямо бившата си съпруга, които деяния осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, както следва:
І. На 22.12.2022г. в гр. П., не е изпълнил заповед за незабавна защита
от домашно насилие, а именно заповед №21 от 28.11.2022г. за защита по
чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, постановена по гр.д. №
1649/2022г. по описа на РС-гр. П., съгласно която се задължава да се
1
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Б.К. от гр.
П., като сутринта около 06.00-06.10 часа на посочената дата е извършил
домашно (психическо) насилие чрез изпращането на многобройни
заплашителни и обидни съобщения чрез месинджър по телефона на К. и
сутринта около 07.00-07.30 часа е удрял по автомобила на К. на паркинга
пред блока, в който живее в гр. П., жк"И." и крещял по неин адрес ;
ІІ. На 08.03.2023г. вечерта в гр. П., в района на хотел "Б." не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед №1 от
05.01.2023г. за защита по чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашно насилие,
постановена по гр.д. № 1649/2022г. по описа на РС-гр. П., съгласно която се
задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Д.Б.К. от гр. П. и му е било забранено да я приближава на разстояние по-
малко от 10 метра за срок от 6 месеца, като около 22.00-22.30часа на
посочената дата е извършил домашно (психическо) насилие, като е
преследвал управлявания от К. автомобил, и след спирането й е приближил
непосредствено пострадалата К. (на разстояние по-малко от 10 метра), ударил
й един шамар, докато е била вътре в автомобила и я обиждал с думите „По-
добър ли е новия ти приятел“, „помийо“ „курво“ и други – престъпление по
чл. 296, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, във вр. чл. 296, ал. 1 пр. 2, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 НК ОСОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ обвиняемия Г. М. Б. за извършеното от него престъпление,
като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението подлежи на протестиране и обжалване в 15- дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр. Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура
– Б., за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК на Г. М. Б., роден на ***
година в град П., с постоянен и настоящ адрес гр. П.,
ж.к."И.",бл.***,вх.******,ет.***,ап.*** българин, български гражданин,
разведен, неосъждан/реабилитиран/, със средно образование, безработен, ЕГН
**********, затова, че: В периода от 22.12.2022г. до 08.03.2023г.
включително, в гр.П., при условията на продължавано престъпление, е
извършил две деяния-неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие
спрямо бившата си съпруга, които деяния осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, както следва:
1. На 22.12.2022г. в гр. П., не е изпълнил заповед за незабавна защита
от домашно насилие-а именно заповед №21 от 28.11.2022г. за защита по чл.18
ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, постановена по гр.д. №
1649/2022г. по описа на РС-гр. П., съгласно която се задължава да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Б.К. от гр.
П., като сутринта около 06.00-06.10часа на посочената дата е извършил
домашно (психическо) насилие чрез изпращането на многобройни
заплашителни и обидни съобщения чрез месинджър по телефона на К. и
сутринта около 07.00-07.30часа е удрял по автомобила на К. на паркинга пред
блока, в който живее в гр. П., жк"И." и крещял по неин адрес ;
2. На 08.03.2023г. вечерта в гр. П., в района на хотел "Б." не е изпълнил
заповед за защита от домашно насилие-а именно заповед №1 от 05.01.2023г.
за защита по чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашно насилие, постановена
по гр.д. № 1649/2022г. по описа на РС-гр. П., съгласно която се задължава да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Б.К. от
гр. П. и му е било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 10
метра за срок от 6 месеца, като около 22.00-22.30часа на посочената дата е
извършил домашно (психическо) насилие, като е преследвал управлявания от
К. автомобил, и след спирането й е приближил непосредствено пострадалата
К. (на разстояние по-малко от 10 метра), ударил й един шамар, докато е била
вътре в автомобила и я обиждал с думите „По-добър ли е новия ти приятел“,
„помийо“ „курво“ и други – престъпление по чл.296 ал.1 пр.2 вр. с чл.26
ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б.
поддържа внесеното предложение. Счита, че от събрания по делото
доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен начин, че
Габеров е осъществил състава на престъплението. Предлага на обвиняемия да
бъде наложено наказание "Глоба" в размер на 1 500 лева.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично признава изцяло
1
обстоятелствата и фактите, изложени в предложението на прокуратурата, не
желае да се събират доказателства за установяване на тези факти. Моли съда
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба. Заявява че има финансовата възможност да плати глобата
която като размер е предложена от представителя на ТО-П..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Г. М. Б. , е роден на *** година в град П., с постоянен и
настоящ адрес гр. П., ж.к."И.",бл.***,вх.******,ет.***,ап.*** българин,
български гражданин, разведен, неосъждан/реабилитиран/, със средно
образование, безработен, ЕГН **********.
През 2016г., след продължило няколко години съвместно съжителство,
обвиняемият сключил граждански брак със св. Д.Б.К. от с.К. и от брака си
двамата съпрузи имат родени две деца- Г. Г.Б.-род. на ***г. и М. Б.-роден на
***г.
Преди няколко години отношенията между обв. Б. и съпругата му се
влошили, като в основата на конфликтите стояла честата злоупотреба от
страна на обвиняемия с алкохола и предизвикваните след това чести
скандали. Обвиняемият започнал да се държи агресивно със съпругата си,
която на няколко пъти сезирала органите на полицията за причинявания
тормоз, поради което в един момент същата взела решение да се разделят.
През месец ноември 2021г. св. Д. К. се изнесла от семейното им жилище и
заедно с двете си деца отишла да живее в апартамент в жк"И." бл.*** ет.*** в
гр. П.. Малко след това двамата взели решение да се разведат по взаимно
съгласие и сезирали съда.
С решение № 140/21.12.2021г., постановено по гр.д.№ 1602/2021г. по
описа на РС-П. брака между двамата съпрузи бил прекратен, като със
съдебното решение били определени местоживеенето на св. К. и децата й,
както и режима на лични контакти на бащата.
Въпреки развода, св. К. проявявала разбиране, като по молба на
родителите на обвиняемия го допускала без ограничение в апартамента, в
който живеела с децата. След развода дори обвиняемият живеел около три
месеца в апартамента при бившата си съпруга и децата си. Въпреки
проявеното отношение от страна на св. К. обаче, обвиняемият след развода
станал още по-агресивен, започнал да пие по-често, прибирал се пиян,
събуждал св.К. и започвал да прави скандали. Това му поведение
непрекъснато ескалирало, като в един момент обвиняемият започнал да
посяга и физически спрямо бившата си съпруга, включително и пред
малолетните им деца.
Поради това, на 28.11.2022г. св. К. подала иск пред съда по реда на
Закона за защита срещу домашното насилие, като в РС-гр. П. по този повод
било образувано гр.д.№ 1649/2022г.
2
На същият ден - 28.11.2022г., била издадена заповед № 21/28.11.2022г.
за незабавна защита по чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие. С
тази заповед спрямо обвиняемия Г. Б. били наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 и
т.3 от Закона за защита от домашно насилие, като съдът задължил Г. Б. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Б.К. и му
забранил да приближава нея и жилището й на разстояние по-малко от 10
метра.
Тази заповед не е подлежала на обжалване и същата е имала действие до
издаването на окончателна заповед за защита от съда или евентуално до
постановяването на отказ за издаване на такава заповед.
Препис от заповед № 21/28.11.2022г. бил изпратен още същия ден на
Началника на РУ-гр. П., за изпълнение. Съдържанието на заповедта за защита
срещу домашното насилие, обективираща посочените по-горе мерки за
защита и забрани, са станали известни на обв. Б., който по това време бил в Р
Гърция, като на 30.11.2022г. полицай В. А. от РУ-П. се свързал с обвиняемия
по ползвания от него по това време тел.№ *** и му разяснил издадената
заповед за защита.
При тази фактическа обстановка и въпреки, че е съзнавал, че срещу него
има издадена и неподлежаща на обжалване заповед за защита срещу
домашното насилие, обв. Б. продължил да осъществява психически тормоз
спрямо бившата си съпруга, включително и по телефона, като по този начин
не се е съобразявал и не е изпълнявал издадената съдебна заповед за защита
срещу домашно насилие от 28.11.2022г. Многократно, по всяко време на деня
изпращал на св. К. от различни телефони заплашителни и обидни съобщения
по „фб месинджър“, в които я наричал с обидни епитети и заплашвал да
съсипе живота й (на нея и на нейния „приятел“) и пр.
На 21.12.2022г. следвало да се проведе откритото заседание по гр.д.№
1649/2022г. по описа на РС-П., но Г. Б. не бил открит на адреса си и ход на
делото не е бил даден. Същият знаел обаче за това дело, като рано сутринта
още на другия ден подел психическия тормоз спрямо бившата си съпруга.
Така, на 22.12.2022г., около 06.00-06.10часа обвиняемият подновил
психическото си насилие над св. К., като по месинджър отново започнал да й
изпраща заплашителни и обидни съобщения, на които К. не отговаряла. В
съобщенията пишело, че К. и майка й са „боклуци, помии, въшки умрели“, че
„няма чувства, че няма душа“ и пр. Около 07.00-07.30 часа същата сутрин
обвиняемият, който бил във видимо нетрезво състояние, се появил пред блока
на св. К. и започнал да удря по капака на автомобила й, паркиран на паркинга
пред блока. Това му поведение било съпроводено със звънене по телефона, с
изпращане на гласови съобщения, с които обвиняемият предизвиквал св. К. да
слезе пред блока. Тогава К. подала сигнал на тел.112 и малко след това на
място пристигнали полицейски служители от РУ-П., които заварили
обвиняемия Б. до автомобила на бившата му съпруга. Полицейските
служители поканили св. К. да отиде при тях. Тогава св. К. слязла от
3
апартамента и отишла при полицаите. В тяхно присъствие направила оглед на
автомобила, при което се установило, че няма нанесени материални щети. Св.
К. заявила, че срещу Б. има издадена заповед за защита от домашно насилие и
поради това полицейските служители задържали същия за срок до 24часа.
При задържането му, полицаите тествали обвиняемия с техническо средство,
при което се е установило, че същият е с 2.01промила алкохол в издишания
въздух.
По този повод в РУ-П. започнала полицейска проверка, в хода на която
св. К. предоставила на флаш памет извлечение от съобщенията, които била
получила по време на описаното събитие (т.І, л.16 и л.33-39).
На 05.01.2023г. се провело следващото заседание по същото дело-гр.д.
№ 1649/2022г. по описа на ПРС, на което Б. се явил лично. Същият ден било
издадено решение № 2/05.01.2023г. по гр.дело № 1649/2022г., с което съдът е
уважил молбата на св. К. и издал окончателна заповед за защита от домашно
насилие. Решението е било връчено лично на обв. Б. от съда (видно от
отразеното в протокол № 6/05.01.2023г. (л.99-102, т.ІІ). А в същото, както и в
издадената заповед № 1/05.01.2023г. били посочени наложените спрямо обв.
Б. мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: задължение да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Д.Б.К. и забрана да
приближава Д. К. и нейното жилище на разстояние, по-малко от 10 метра, за
срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта.
Въпреки това обаче, около два месеца по-късно, на 08.03.2023г., обв. Б.
отново нарушил и не е изпълнил съдебната заповед за защита от домашно
насилие, издадена спрямо него, като извършил следното:
На 08.03.2022г., вечерта св. К. излязла с нейния автомобил, в който
возела и по-малкия си син. Движила се по улиците на град П. и в един
момент, в района на аптека "А." установила, че я следи таксиметров
автомобил, който през цялото време на движението й карал след нея. Малко
след това, в района на хотел "Б." свидетелката отбила автомобила си встрани
и спряла. Вече било около 22.00-22.30часа. Зад нея спрял таксиметровия
автомобил. К. излязла от своя автомобил, за да види кой я следи. Тогава
видяла, че отпред до шофьора в таксито седи обв. Б.. Виждайки това, К. се
върнала обратно и влязла на шофьорското място в своя автомобил. Тогава до
нея, от страната на водача, дошъл обвиняемия, който през отворения
прозорец задал поредния обиден въпрос спрямо бившата си съпруга –цит. „
По-добър ли е новия ти приятел“ при което тя отговорила, че този въпрос не
подлежи на обсъждане пред детето им, което седяло на задната седалка.
Тогава обвиняемият извършил за пореден път домашно (психическо)
насилие, като я обиждал с думите „помийо“ „курво“ и други. В един момент
обвиняемият се агресирал още повече, като през отворения прозорец ударил
св.К. по лицето, от лявата й страна. Д. К. се опитвала да избута ръката му,
като в един момент към обвиняемия се приближила майка му, която излязла
от таксиметровия автомобил, и го издърпала настрани, след което К.
4
потеглила с автомобила си.
На следващия ден още св. К. депозирала поредната жалба в РУ-П.. По
този повод също била извършена проверка, като след доклада й до
прокуратурата същата била прекратена (с постановление за отказ №
2684/2023г. от 12.05.2023г.). Впоследствие, с постановление на ОП-Б. отказа
да се образува ДП по случая от 08.03.2023г. бил отменен от горестоящата
прокуратура и материалите по преписката били присъединени към
настоящето досъдебно производство.
При тази фактическа обстановка, от изложеното до тук и след анализа
на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност е видно, че с тези се деяния обвиняемият Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296 ал.1 пр.2
от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните в
хода на досъдебното производство №314 ЗМ 168:2023г. по описа на РУ П.
свидетелски и събраните по делото писмени доказателства, които са приети и
приобщени към настоящото дело.
При тази установената фактическа обстановка обвиняемият Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.296 ал.1 пр.2 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна :
Безспорно е, че срещу обв. Б. са били издадени две заповеди (на
различно основание) по едно и също гр.дело по реда на Закона за защита от
домашно насилие, а именно заповед № 21/28.11.2022г. (на основание чл.18
ал.1 от ЗЗДН) и заповед № 1/05.01.2023г. (с правно основание чл.15 ал.2 от
ЗЗДН), издадени от Районен съд-гр. П. по гр.д.№ 1649/2022г..
И двете заповеди са били издадени за защита на св. Д.Б.К. и са
съдържали идентични мерки спрямо обв. Б., а именно: задължение да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Б.К. и
забрана да приближава Д. К. и нейното жилище на разстояние, по-малко от 10
метра.
Безспорно е и, че на двете посочени по-горе дати, цитирани и във
вмененото му обвинение, Г. Б. не е изпълнил заповедите за защита, като на
22.12.2022. е нарушил мярката, съгласно която се задължава да се въздържа
от домашно насилие спрямо К., а на 08.03.2023г. е нарушил и задължението
да се въздържа от домашно насилие и мярката, с която му е забранено да я
доближава на по-малко от 10 метра.
В тази връзка, безспорно е, че изпращането на заплашителни и обидни
съобщения и интервенциите върху личната собственост на защитения субект,
извършени на 22.12.2022г. съгласно чл.93 т.31 от НК и чл.2 ал.1 от ЗЗДН
следва да се квалифицират като действия, осъществяващи домашно насилие
от категорията на психическото насилие. Съгласно чл.2 от ЗЗДН „ Домашно
5
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Безспорно е също така, че на 08.03.2023г. с преследването на
автомобила на св. К., с отправените отново обидни квалификации и с
непосредственото приближаване до защитения субект (св.К.) на разстояние,
позволяващо да й удари шамар, са извършени действия от обвиняемия,
нарушаващи задължението да се въздържа от домашно (психическо) насилие
и мярката, с която му е забранено да я доближава на по-малко от 10 метра,
като това действие е извършено в срока (6месечния) съгласно ЗЗДН №
1/05.01.2023г..
Безспорно е, че и двете деяния са извършени при условията на т.нар.
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, като и двете
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление (по
смисъла на чл.296 ал.1 пр.2 НК – неизпълнение на заповед за защита от
домашно насилие), извършени са през непродължителни периоди от време ,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна:
Престъплението е извършено умишлено. Обвиняемият е съзнавал
обществено-опасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и въпреки това е искал и целял тяхното
настъпване. Същият е бил наясно, че издадените срещу него заповеди за
защита от домашно насилие го задължават да се въздържа от всякакви
прояви, които могат да се квалифицират като домашно насилие и му
забраняват да приближава бившата си съпруга, но не се е съобразил по
никакъв начин с постановените от надлежен съдебен орган в страната ни
задължение и забрана, игнорирайки по този начин силата на съдебния акт. В
тази насока са показанията на свидетелите : в том І-ви-св. Х.М., св. Д. К.,
В.И., Н. Й., В. А., Хр. Й., както и от приложените по делото писмени
доказателства-том І-ви: копия от три постановления за предходни откази да
се образува ДП (л.4-8), ДЗ за прослушване на гласови съобщения (л.11), флаш
памет (л.16), копие от ЗЗДН № 1/05.01.2023г. и решение №2/2023г. (л.17-20),
ЗЗДН № 21/28.11.2022г. (л.26), разпечатки на текстове от месинджър(л.33-39),
протокол за доброволно предаване (л.40), докладна записка и фотоалбум за
тест с техн.средство (л.44-46), копие от регистър на РУ-П. (л.67-68), заверен
препис от реш.№ 2/05.01.2023г. и ЗЗДН №1/05.01.2023г. (л.77-81), справка от
тел.112 ведно с работна карта (л.84-84б) и СД (л.87а); том ІІ: копие от гр.д.№
1649/2022г. (л.53-123), справка тел.112 (л.124) ведно със СД и ДЗ (л.127-128),
както и множество докладни записки от полицейски служители, свидетелства
6
за съдимост, автобиография, справки от АИС-МВР и други.
В хода на разследването в досъдебното произовдство обв. Б. се ползва
от правото си да не дава обяснения по повдигнатото обвинение, но в
заключение изразява съжаление за постъпките си. В хода на съдебното
производство също изразява съжаление за стореното и изразява становище, че
това няма да се повтори.
При преценката си за освобождаване на Б. от наказателна отговорност с
налагането му на административно наказание съдът намира, че са налице
всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона
предпоставки на чл. 78а от НК, за това престъпление се предвижда налагане
на наказание “лишаване от свобода” до три години или глоба или глоба от
сто до триста лева, видно от свидетелството за съдъмост обвиняемият не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и от престъплението
не са настъпили имуществени вреди. От друга страна престъплението по чл.
313, ал. 1 от НК не е от категорията на резултатните престъпления и не
включва в състава си настъпването на имуществени вреди. Освен това същото
не е включено и в диапазона на разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. Ето защо
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на
същия бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне на административното наказание съдът взе предвид
видът на производството, което в конкретния случай е „Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание”. В
рамките на това производство съгласно ППВС № 7/1985 г. при
индивидуализация на наказанието се прилагат разпоредбите на ЗАНН, а не на
НК, а именно чл.27 от ЗАНН, съгласно която разпоредба наказанието се
определя в границите, определени за съответното деяние, като се отчитат
тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване,
имотното състояние на извършителя, както и други смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В пределите на своята преценка съдът съобрази
материалното положение, обвиняемия - работи в чужбина, признава вината си
и най-вече същият не е осъждан и липсват данни за негови
противообществени прояви, счита че наказанието “глоба”, в размер на 1 500
лева, определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства е
справедливо и съобразено с тежестта на извършеното и личността на
подсъдимия. Съдът намира, че определянето на глоба в размер на 1500 лв. е
справедливо и би постигнало целите на визирани в чл. 36 от НК. Съответства
напълно на тежестта на извършеното престъпление, настъпилите от него
общественоопасни последици и личността на обвиняемия и затова ще може в
адекватна степен да постигне целите на личната и генерална превенция, като
постигне поправящ и превъзпитателен ефект върху обвиняемия и предупреди
останалите членове на обществото.
С оглед липсата на доказателства за сторени разноски на досъдебното
7
производство, както и в настоящото производство, съдът не следва да се
произнася по въпроса за възлагането на същите по реда на чл. 301, ал.1, т.12
от НПК.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни