Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 769 по описа за
Иск за съществуване на вземането с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, срещу В.Д.М., с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството му на цесионер по договор за покупко-продажба на вземания от 16.03.2017г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, има вземане срещу ответника в общ размер от 6022.32 лв., от които 3418 лв. - главница по договор за кредит от 09.04.2014 г.; 2333.30 лв. - договорна лихва за периода от 09.04.2014 г. до 26.04.2016г., 151.02 лв. лихва за забава от 28.04.2014г. до 26.04.2016г. и 120 лв. заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 839/2016 г. на ГОРС. Претендират се законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното и исковото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на сумите по договор за кредит от 09.04.2014г., сключен между последния и „Банка ДСК” ЕАД. Това обстоятелство довело до настъпване предсрочната изискуемост на цялото непогасено вземане, като на 27.04.2016г. кредитът станал предсрочно изискуем. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред СРС. Посочва се, че на 16.03.2017 г. с договор за покупко-продажба на вземания първоначалният кредитор „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлил вземанията си по договор за кредит за стоков кредит от 09.04.2014 г. на ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД, като ответника е уведомен за извършената цесия с уведомителното писмо, приложено към исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника. Чрез назначения му особен представител, ответникът е подал писмен отговор, но след изтичане на определения в закона срок за това – срокът е изтекъл на 25.10.2019г., а отговорът е изпратен по куриер на 27.10.2019г. В съдебно заседание ответникът, чрез особения му представител оспорва твърденията на ищеца за обявената предсрочна изискуемост на кредита и прехвърлянето на вземането; навежда на налични неравноправни и нищожни клаузи в договора. Моли съда да отхвърли иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна и достига до следните прави изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Видно от представения по делото договор за
стоков кредит № 19540 на 09.04.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е
сключен договор, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателката
сума в размер на 3418 лева за закупуване на телевизор Самсунг
и преносим компютър Леново от „Технополис
България“ ЕАД, като ответникът се е задължил да върне сумата в срок от 36 месеца
на вноски съобразно подписан от нея погасителен план. Уговорен е ГЛП 33.3 % и
ГПР 38.92 %. Съгласно издадениото уведомително писмо,
ответникът е закупил стоките плащайки ги с отпуснатия кредит, а съгласно
извлечението от счетоводните книги на кредитора, той не е погасил нито една
вноска по кредита. Нотариалната покана е връчена на ответника на 26.02.2016г. Издадена
е заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 839/2016г. на ГОРС против ответника в
полза на банката, за сумите: 3418
лв. - главница по договор за кредит от 09.04.2014 г.; 2333.30 лв. - договорна лихва за периода от 09.04.2014 г. до 26.04.2016г., 151.02 лв. лихва за
забава от 28.04.2014г. до 26.04.2016г. и 120 лв. заемни такси. С договор за цесия от 17.03.2017г.
вземането на кредитора по договора за кредит е прехвърлено на ищеца.
По делото безспорно се установи, че между
страните по делото е сключен договор за стоков кредит. Кредита е усвоен изцяло
от ответника и той дължи връщане на получения кредит в сроковете договорени в
погасителния план. В индивидуалния договор е уговорен фиксиран лихвен процент 33.3%
годишно и начислена договорена лихва.
Неоснователно процесуалния представител на
ответника възразява, че договорената лихва накърнява добрите нрави и е нищожна
пред вид разпоредбата на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Според
разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР, включващ и лихвите съгласно ал.1, не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, определена с
постановление на МС. Договорената между Банката и ответника лихва и ГПР не
надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което съдът приема, че
сключения договор в тази си част е действителен и е породил действие. Уговореният
лихвен процент е в съответствие и със съдебната практика по тези дела преди
това, която предвиждаше, че за да е действителна, лихвата по кредита не трябва
да надвишава трикратния размер на законна лихва.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника за недействителност на договора по причина шрифта му,
който бил по-малко от 12 и в противоречие със ЗПК. С изменението на чл.22 от
ЗЗП, в сила от 23.07.2014г., неспазването на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК
– за размера на шрифта непо-малък от 12, води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Процесният
договор обаче е сключен на 9.04.2014г. и към тази дата по отношение на него не
е било налично изискването на закона да е със шрифт не по-малък от 12.
На второ място, особеният представител на
ответника неоснователно твърди, че длъжникът не е уведомен за обявената от
Банката предсрочна изискуемост на вземането. С
нотариалната покана, връчена на ответника на 26.02.2016г., той е уведомен, че
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Дори и да се приеме, че
предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на
ответника в случая, поради липсата на получено изявление за това, то крайния
падеж на договора за кредит е настъпил преди приключване на устните състезания
по делото – на 09.04.2017г., и този факт следва да се съобрази по чл.235, ал.3
от ГПК.
Неоснователно е и възражението на особения представител
на ответника, че длъжникът не е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия и извършеното прехвърляне на вземане няма действие спрямо него
пред вид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено
уведомление от новия кредитор за извършената цесия, което не е могло да бъде
връчено на ответника по пощата, поради непотърсването
му от получателя. Исковата молба и приложенията й са връчени на особения
представител назначен от съда на основание чл.47 ал.6 от ГПК и сам законът
приема това връчване за редовно. Следователно получаването на уведомление за
извършената цесия е станало в рамките на съдебното производство и следва да се
вземе пред вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Процесната
цесия има действие за длъжника и тъй като няма твърдение той да е извършил
плащане на прехвърлените суми. Затова предявеният иск за съществуване на
вземането, като основателен и доказан следва да се уважи.
С оглед гореизложеното, предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата в общ размер от 6022.32 лв., от които 3418 лв. - главница по договор за кредит от 09.04.2014 г.; 2333.30 лв. - договорна лихва за периода от 09.04.2014 г. до 26.04.2016г., 151.02 лв. лихва за забава от 28.04.2014г. до 26.04.2016г. и 120 лв. заемни такси.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски, които възлизат на сумата от 670.44 лв. – 120.44 лв. държавна такса, 200 лв. разноски за вещо лице и 350 лв. възнаграждение на особения представител, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, на ищеца следва да се присъдят и на направените в заповедното производство разноски в размер на 120.45 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.М. с постоянен адрес *** с ЕГН **********, дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Оборище, бул.Княз Александър Дондуков №19, ет.2, с ЕИК *********, в качеството му на цесионер по договор за покупко-продажба на вземания от 17.03.2017г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 6022.32 лв., от които 3418 лв. - главница по договор за кредит от 09.04.2014 г.; 2333.30 лв. - договорна лихва за периода от 09.04.2014 г. до 26.04.2016г., 151.02 лв. лихва за забава от 28.04.2014г. до 26.04.2016г. и 120 лв. дължими такси по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.04.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 839/2016 г. по описа на Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА В.Д.М. с постоянен адрес *** с ЕГН **********, дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Оборище, бул.Княз Александър Дондуков №19, ет.2, с ЕИК *********, сумата от 670.44 лв. /шестстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направените в настоящото производство разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 120.45 лева /сто и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ за разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение в производството по ЧГД № 839/2016 г. по описа на Горнооряховския районен съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: