РЕШЕНИЕ
№ 261773
гр. Пловдив,
18.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14822 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Анди БГ“
ООД против „Маусс“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 311, 22 лв., формирана както следва:
сумата от 12 436, 80 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
осъществени дейности по доставка и монтаж на система за видеонаблюдение,
система за контрол на достъп и
сигнално-охранителна система, система за пожароизвестяване, система за
озвучаване и оповестяване за обект Хладилна база в с. С., по Договор №
***/18.12.2018 г., и сумата от 1 874, 43 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за осъществени дейности за доставка и монтаж на домофона система
и контрол на достъп за допълнителна врата по анекс № 1 от 01.02.2019 г. към
договора, ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните
е сключен Договор № ***/18.12.2018 г., по силата на който ответникът възложил
на ищеца осъществяване на следните дейности: доставка и монтаж на система за
видеонаблюдения, система за пожароизвестяване, система за озвучаване и
оповестяване за обект Хладилна база в с. С., като конкретната спецификация на
договора била установена в Оферта № 307/12.12.2018 г. Договорената цена била за
сумата от 15 886, 38 лв. без ДДС, при авансово определена сума за
заплащане от 4 765, 91 лв. без ДДС, със заплащане на която договорът влиза
в сила. Твърди, че установения по договора аванс от 5 719, 09 лв. с ДДС е
заплатен от ответника – възложител на 07.01.2019 г., като договорът е влязъл в
сила. Поддържа, че на 01.02.2019 г. между страните е подписан Анекс № 1 към
договора, по силата на който на ищеца е възложено извършването на допълнителни
дейности, изразяващи се в доставка и монтаж на видеодомофонна система и контрол
на достъп за допълнителна врата, описани подробно в Приложение № 2 – Оферта №
054-1/01.02.2019 г. Твърди, че възложената работа била осъществена съгласно
поръчката и приета без възражения от страна на възложителя с подписване на Констативен
протокол за установяване годността за приемане на извършените СМР от 25.04.2019
г., като на същата дата от страна на възложителя е издадено и удостоверение за
добро изпълнение на работата. Твърди, че останала незаплатена сумата от
14 311, 22 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/25.04.2019
г. Сочи, че по Договор № ***/18.12.2018 г. претендира сумата от 12 436, 80
лв. с ДДС, а по анекс № 1 от 01.02.2019 г. към договора – сумата от 1 874,
43 лв. с ДДС. Твърди, че разликата между сумата по фактурата и сбора на двете
суми се дължи на техническа грешка. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът – „Маусс“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба. С молба,
депозирана в първото по делото съдебно заседание, ответникът не оспорва
предявеният иск по основание. Оспорва исковата претенция по размер, като
посочва, че представения по делото констативен протокол от 12.04.2019 г. не е
подписан от представител на ответното дружество и в него не е отразена забавата
в монтажа и установените недостатъци. Сочи, че между страните е постигната
устна уговорка за предаване на работата на 25.04.2019 г., като между 12.04.2019
г. и 25.04.2019 г., когато работата е приета са отстранявани технически
проблеми и недостатъци в работата. Твърди, че ответникът е поискал намаляване
на цената с 1 000 лв., като при издаване на фактура № 3224886/25.04.2019
г. ищецът е постановил отказ да приеме отбив от цената. Сочи, че фактурата не
му е предявена за плащане, поради което такова не е извършено.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с
чл. 258 ЗЗД
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
изработка.
По делото е представен Договор № ***/18.12.2018 г., по силата на който
„Маусс“ ЕООД е възложил на „Анди БГ“ ООД осъществяване на доставка и монтаж на система за видеонаблюдени,
система за пожароизвестяване, система за озвучаване и оповестяване за обект
Хладилна база в с. С., съобразно Оферта № 307/12.12.2018 г. Установено е
възнаграждение в размер на сумата от 15 886, 38 лв. без ДДС, от която сума
– сумата от 4 756, 91 лв. без ДДС, платима авансово в срок до 5 работни
дни след подписване на договора. Страните са договорили, че възнаграждението
следва да бъде заплатено в срок до 5 дни от подписване на приемо-предавателен
протокол, но не по-късно от 3 дни след издаване на фактура.
Между
страните в производството е безспорно, че възложителят – ответник е заплатил
авансово сумата от 5 719, 09 лв. с преводно нареждане от 07.01.2019 г.,
което е представено по делото, за което е издадена фактура № *********/07.01.2019
г.
С Анекс № 1
от 01.02.2019 г. ответникът е възложил на ищеца осъществяване на доставка и
монтаж на домофонна система и контрол на достъп за допълнителна врата,
съобразно Оферта № 054-1/01.02.2019 г., в която е установена обща цена на
услугите от 798, 65 евро без включен ДДС.
По делото е
представен Констативен протокол за установяване годността за приемане на
работата от 25.04.2019 г., подписан от представители на двете страни.
Представено е и Удостоверение за добро изпълнение на работата от 25.04.2019 г.,
подписано от ****** на ответното дружество В.Д..
По делото е
представена фактура № **********/25.04.2019 г. за сумата от 14 311, 22 лв.
с ДДС, която носи подпис на получател.
От
изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете
дружества, като при ответника е включена в дневника за покупките и справка –
декларация по ДДС за м.04.2019 г. с право на приспадане на данъчен кредит.
Вещото лице е установило, че незаплатената сума е от 14 311, 22 лв. с ДДС.
Правното действие на процесния договор за изработка
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни
правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат
нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно,
проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния
договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските
сделки.
Договорът за
изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши възложената работа съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата
на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Обстоятелството,
че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка съдът
намира за установено от представените по делото доказателства.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно правната
норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва
да заплати възнаграждението за приетата осъществена
работа. С аргумент от обратното основание възложителят не дължи заплащане на
уговореното възнаграждение за неизпълнена работа.
Съдът намира,
че възложената работа е осъществена съобразно поръчката на възложителя и е
надлежно приета без възражения, което обстоятелство се установява от
представените по делото доказателства – приемо-предавателен протокол и
удостоверение, издадени от ответното дружество. Ответникът е оспорил представителната власт на лицето, положило подпис в
приемо-предавателния протокол в графата получател. В производството по делото
не е оспорена представителната власт на лицето, положило подпис по отношение на
приложеното по делото удостоверение за годност на осъществената работа и по
отношение на процесната фактура. Поради така изложеното следва да се приеме, че
осъществената работа е приета без възражения от страна на възложителя.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че приемането на работата се установява и от обстоятелството, че
процесната фактура, представляваща вторичен счетоводен документ, е надлежно
осчетоводена от страна на ответника – възложител.
С Решение №
30/08.04.11 г. по т.д. № 416/10 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и подписите върху
фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са
били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за
получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е
установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му.
С молба
депозирана в първото съдебно заседание, ответникът на основание чл. 265 ЗЗД е
релевирал възражение за отбив от цената със сумата от 1 000 лв. Съдът в
съдебното заседание е констатирал, че така направеното възражение е нередовно,
тъй като не са изложени обстоятелства в какво се изразяват твърдените
недостатъци на осъществената работа, като е предоставил възможност на ответника
с писмена молба да изложи надлежни фактически твърдения досежно своето
възражение. При съблюдаване на принципа за процесуалната икономия съдът е
разпределил доказателствената тежест на ответника за установяване на твърдените
недостатъци. Указанията на съда не са изпълнени, поради което възражението за
осъществяване на работата с недостатъци, не е надлежно въведено в процеса, като
последното е останало недоказано.
Следва да се
посочи, че в практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 -
266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. №
2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва
да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
В случая и
доколкото не се установи ответникът да е релевирал своевременно
извънпроцесуално възражение за осъществяване на работата с недостатъци,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, установяваща
презумпция, че работата е надлежно приета.
Следователно
в полза на изпълнителя е възникнало правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване
на възнаграждения по процесния неформален договор за изработка.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор за изработка парични задължения са
изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че задължението за
заплащане на цената е погасено.
Предвид така
изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 14 311, 22 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски в общ размер от 1 828, 66 лв., от които сумата от 542, 45 лв. за заплатена
държавна такса, сумата от 1 151, 21 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, сумата от 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед и сумата
от 130 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Маусс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Кукуш“ № 8 Б, ет. 4, да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД в полза на
„Анди БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Труд,
Община Марица, бул. „Карловско шосе“ № 16 Б, сумата от 14 311, 22 лв., формирана както следва: сумата от 12 436, 80
лв., представляваща незаплатено възнаграждение за осъществени дейности по
доставка и монтаж на система за видеонаблюдение, система за контрол на
достъп и сигнално-охранителна система,
система за пожароизвестяване, система за озвучаване и оповестяване за обект
Хладилна база в с. С., по Договор № ***/18.12.2018 г., и сумата от 1 874,
43 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за осъществени дейности за
доставка и монтаж на домофона система и контрол на достъп за допълнителна врата
по анекс № 1 от 01.02.2019 г. към договора, ведно със законна мораторна лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Маусс“ ЕООД да заплати на „Анди БГ” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 828, 66 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 14828/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК