Р
Е Ш Е
Н И Е № 260331
03.11.2020г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание
на трети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Куршумова гр.д. № 2280 по описа за 2020г. на VI
гр.с., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано
е въз основа на жалба от Р.А.К., ЕГН:********** ***, подадена чрез пълномощника
адвокат Б.Б., против разпореждане от 18.08.2020 г. постановено по изп.д.№ 72 по
описа за 2020 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд К. в частта му,
в която са му възложени разноските по изпълнителното дело в общ размер на 295
лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането в
частта за разноските с позоваването на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и
довода, че жалбоподателят не е дал повод за завеждане на делото. Жалбоподателят,
който е длъжник по изпълнението, излага подробни съображения, че не е
възпрепятствал личните контакти на взискателката с детето им, както и че същите
осъществяват реален и непрекъснат контакт помежду си, включително в дни извън
определения режим на лични контакти. Посочва за нежеланието на детето да нощува
при майка си на 20.08.2020 г., при което бащата е потърсил съдействие от
служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.К.. Многократно поддържа,
че никога и по никакъв повод не е предприемал действия, с които да възпрепятства
или да ограничава контактите на майката с детето, от което намира, че не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като тези контакти са осъществявани както
преди, така и след образуване на изпълнителното производство. Държи да
отбележи, че това изп.производство е образувано след образуваното от негова
страна изп.дело срещу майката за изплащането на издръжка, за което прилага
получено съобщение по изп.дело. Моли да се постанови решение, с което да се
отмени разпореждането от 18.08.2020 г. в частта му за разноските, като същите
да бъдат оставени в тежест на взискателя.Претендира направените в
производството разноски.Прави доказателствено
искане за допускането на двама свидетели при режим на довеждане за доказване на изложените в жалбата твърдения,
както и да се приеме като доказателство служебна бележка от Агенция за социално
подпомагане, ДСП - К. и съобщение по образуваното изп.дело № 61/2020 г.
Ответната страна
по жалбата - взискателят П.Л.Ц.,
ЕГН:********** ***, чрез пълномощника си адвокат М.Р., взема становище за
неоснователност на жалбата с искане за оставянето й без уважение. Оспорва
твърденията на жалбоподателя и намира същите за неверни относно отношенията си
с детето. Приема, че предмета на изпълнителното производство включва различни
правни и фактически действия, както и че разноските са за сметка на длъжника, а
начислените такива по делото са законосъобразно определени. Възразява срещу
доказателственото искане за допускане на свидетели на жалбоподатели, но в
случай, че съдът допусне същите прави искане и на нея да й бъдат допуснати
двама свидетели при режим на довеждане за опровергаване на твърденията в жалбата.
Представената служебна бележка намира за ирелевантна и моли същата да не бъде
ценена по същество. Претендира разноските по делото за адвокатско
възнаграждение.
В писмените
си мотиви по
обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище,
че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доводите на
жалбоподателя и
на ответника по жалбата, както и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело,
намира за установено следното:
Производството по
изпълнително дело № 72 по описа за 2020
г. на ДСИ при Районен съд К. е образувано по молба на взискателя П.Л.Ц., ЕГН:**********,
чрез пълномощника си адвокат М.Р., за
принудителното изпълнение на
задължението от длъжника Р.А.К.,
ЕГН:********** за предаване на детето А. Р.К.,ЕГН: ********** на майката П.Л.Ц.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№160/2020г. по
описа на Районен
съд- К., І с., с който е
определен следния режим на лични отношения между майката и детето: майката ще
взима детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до
18.00 час в неделя, с приспиване при майката: един месец през летния сезон,
който да не съвпада с времето, през който бащата ще ползва годишния си платен
отпуск; през половината от Коледната ваканция на детето, както следва – през
всяка нечетна година детето ще бъде при майката през първата половина на
ваканцията, обхващаща Коледните празници, а през всяка четна година детето ще
бъде при майката през втората половина на ваканцията, обхващаща Нова година;
майката ще осъществява личните си контакти с детето и по всяко друго време със съгласието на бащата,
който упражнява родителските права; родителите ще празнуват съвместно рождения
ден на детето – 16 юли, като по този начин всеки един от тях ще има право да
присъства на него; майката след приключване на режима на личните си отношения с
детето ще връща същото на бащата;
Към молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят е представил договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020 г. сключен с адвокат М.Р. с договорено
адвокатско възнаграждение от 250 лева, платено в брой. С молба от 17.08.2020 г.
взискателят е представил вноска бележка за внесена сума от 20 лева за
образуване на изп.дело.
На 18.08.2020 г.
съдебният изпълнител е постановил разпореждане за образуване на изп.дело, връчване на покана за доброволно
изпълнение на длъжника за изпълнение на определения режим на лични контакти на
майката с детето и заплащането от длъжника на разноските от 250 лева –
адв.хонора, 20 лева – държавна такса за образуване на изп.дело, ведно с държавна
такса по чл.53 от ДТД по ГПК от 25 лева. Длъжникът е уведомен за разпореждането
за разноските с поканата за доброволно изпълнение, получена на 25.08.2020 г.
По повод
полученото разпореждане за разноските с ПДИ, с молба от 27.08.2020 г. длъжникът
е поискал от съдебния изпълнител разноските по изпълнението да останат за
сметка на взискателя по съображения, че не е дал повод за завеждане на делото.
Отделно от това, длъжникът е поискал намяляване на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение. Съдебният изпълнител е оставил без уважение искането
за оставяне на разноските за сметка на взискателя с мотива, че не са налице
основанията по чл.79 от ГПК, както и е оставил без уважение искането за
намаляване на разноските за адв.възнаграждение на взискателя, тъй като е приел,
че същото е съобразено с минимума в Наредбата № 1/2004 г. за минималния размер
на адв.възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, изхожда от
легитимирана страна
- длъжник по изпълнението и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК, подадена е на 08.09.2020 г. в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от
съобщаването
за разпореждането за разноските с поканата за доброволно изпълнение.
Съдът събразява задължителните разяснения в т. 2 на ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСТГК, че на
обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, което важи и
за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист, като това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по
реда на чл. 435, ал.
2 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. В случая с разпореждането от 18.08.2020 г.,
съобщено на длъжника с поканата за
доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е възложил на длъжника
заплащането на разноските по изпълнението в общ размер на 295 лева, които съдебният
изпълнител е отказал да останат за сметка на взискателя, при което
разпореждането се обжалва в посочената част.
Направените доказателствени искания от длъжника за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане, както и за приемане на служебна бележка от
Агенция за социално подпомагане, ДСП – К. и съобщение по образуваното изп.дело
№ 61/2020 г. следва да се оставят без уважение, тъй като същите не са необходими за разрешаване на спора по
делото. Така ще се остави без уважение доказателственото искане на ответната
страна по жалбата за допускането на свидетели, доколкото същото се прави
единствено с оглед равнопоставеност на страните в процеса.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнителното производство отговорността за разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл. 79
от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК в следните случаи, а именно когато делото се прекрати,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда, и т. 3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
В случая не се
констатират посочените по – горе изключения в чл. 79 от ГПК, при
които разноските остават за сметка на взискателя. Доводите на жалбоподателят, че не дължи заплащането на разноски по изпълнителното дело, тъй като не е възпрепятствал
изпълнението на определения от съда режим на личния отношения на майката с детето и не е дал повод за иницииране на
изпълнително производство, съдът намира за неотносими при преценка задължението за
заплащането на разноските в изп.производство. Разноските на взискателя за внесени държавни такси и адвокатско
възнаграждение се приемат за събиране в
изпълнителното производство на основание чл. 79 ГПК по силата на разпоредбата,
че разноските са за сметка на длъжника, освен в случаите на прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433 ГПК, плащане след започване на
изпълнителното производство и на изоставяне на изпълнителните действия от
страна на взискателя. Следователно в настоящия случай освобождаващите от
отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението предпоставки не са
налице, тъй като изпълнителното производство не е прекратено, не са изоставени
изпълнителните действия от взискателя, като изпълняемото право не е парично, за
да се преценява дали длъжникът е извършил плащане на дълга и взискателят
недобросъвестно е образувал изпълнително производство за повторното му събиране
по принудителен ред. След като се е снабдил с изпълнителен лист, взискателят
винаги има правен интерес да образува изпълнително дело за предаване на дете
при съблюдаване на особените правила, предвидени в чл. 528 ГПК. Направените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и
движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание
чл. 79 ГПК, а разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в
настоящата хипотеза, тъй като се изпълнява съдебен акт на спорна администрация
на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Ето защо
твърденията на другия родител, че не препятства изпълнението на определения
режим на лични отношения са ирелевантни за настоящия процес и не могат да бъдат
предмет
на преценка в настоящото производство.
С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че изложените от длъжника възражения не го освобождават от
задължението му за заплащането на разноските в изп.производство, доколкото не
се констатират предвидените за това изключения в чл. 79, ал.1 ГПК.
Предвид горното
жалбата е неоснователна
и следва да
се остави без
уважение, както и
направените от страните доказателствени искания.
По разноските в
настоящото производство: Настоящият състав намира, че
производството по разноските (каквото по същността си е производството
по настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на
разноските, определени в изпълнителното производство) не е
самостоятелно производство и по него страните не си дължат разноски. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл
и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о.
ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о.
ВКС). Предвид изложеното, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноските е неоснователно и се оставя без
уважение.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Р.А.К.,
ЕГН:********** ***, подадена чрез пълномощника адвокат Б.Б., против
разпореждане от 18.08.2020 г. постановено по изп.д.№ 72 по описа за 2020 г. на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд К. в частта му, в която са му
възложени разноските по изпълнителното дело в общ размер на 295 лева, както и
направените доказателствени
искания.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.