Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027 03.02.2021 година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………двадесети
януари……… две хиляди двадесет и
първа година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………….…П.Д………………….……………….
И прокурора ………………………….………………..…………………………
като разгледа докладваното от ……съдия Петкова…..…..….………………..
Въззивно гражданско дело ……….№ 1017…… по описа за 2020 година…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260140/19.10.2020 година, постановено по гр.д. № 21/2020 година
Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от ищеца Н.К.А. с ЕГН **********
*** против „Профилактика рехабилитация и отдих“ /“ПРО“/
ЕАД – клон *** с ЕИК 1215770130166, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от директора П.Б., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда: - за признаване на уволнението, извършено
със заповед № 26/13.11.2019 година за незаконно и за отмяната му; за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност *** в ***; за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа заради уволнението, а
именно в общ размер от 5 700 лева за периода 13.11.2019 година – 13.05.2020
година, ведно със законната лихва. С оглед изхода на делото, направените от клона-въззивник
деловодни разноски са възложени на ищеца.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н.К.А.,
който подава, чрез упълномощен адвокат, въззивна жалба в законоустановения срок.
Въвежда оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и
необоснованост. На първо място въззивникът акцентува върху, това, че изводите на районния
съд за приложимия материален закон досежно основанието за уволнението са
базирани на противоречива съдебна практика и са в ущърб на ищеца. На следващо
място се оспорват изводите на съда относно въведеното от ищеца възражение за
злоупотреба с работодателска власт и недобросъвестност на работодателя. Въззивникът
настоява, че единствено в клона на ответника по отношение на заеманата длъжност
*** била въведена промяна в изискванията за образование и квалификация, не била
установена необходимост от такава промяна, а събраните по делото доказателства
разкривали действителната цел на работодателя – да уволни нежелания от него
ищец. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, моли съда да приеме, че извършеното уволнение е
незаконно, да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените
обективно съединени искове. Претендира и направените по делото разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият представя писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изразява становище за
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Счита, че
същото кореспондира с установената съдебна практика. Въззиваемият настоява, че
е имал право да промени изискванията за образование и квалификация за
процесната длъжност, а работодателските права били упражнени добросъвестно и
въззивникът не бил оборил тази презумпция. По тези и останалите съображения
моли ХОС да потвърди обжалваното решение.
В с.з. пред ХОС въззивникът не изпраща
представител. Въззиваемият се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа подадения отговор и моли за потвърждаване на решението. Не прави
доказателствени искания и такива за присъждане на деловодни разноски.
Хасковският окръжен съд, след като се обсъди доводите на страните, запозна
се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
РС – Хасково е сезиран с три обективно съединени иска по
чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225 ал.
1 и ал. 2 от КТ.
Не е спорно обстоятелството, че страните
по делото са били обвързани с трудово правоотношение, създадено по силата на трудов договор
№ 318/01.11.2017 година и допълнително споразумение № 16/29.12.2017 година.
Балнеохотел *** е структурно звено на „Профилактика
рехабилитация и отдих“ /“ПРО“/ ЕАД – клон ***, като Н.А. е бил назначен на
длъжността ***, със срок за изпитване до
02.05.2018 година, уговорен в полза на работодателя. Към момента на заемането
на длъжността работодателят е поставял изискване за заемането ѝ:
образователно квалификационно ниво – висше образование с образователно
квалификационна степен „бакалавър”. Няма спор, също, че към датата на
сключването на трудовия договор ищецът притежава и е представил пред
работодателя си доказателства за завършено висше
образование с образователно-квалификационна степен бакалавър, придобита специалност „Публична администрация и мениджмънт,
икономика на публичния сектор”, с професионална квалификация „Мениджър в
публичната администрация”.
Със заповед № 3/ 22.03.2018 година така
създаденото трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ, но с решение, влязло в законна сила с определение №
627/23.07.2019 година по гр.дело № 1170/2019 г., IV г.о на ВКС, уволнението е било признато за
незаконно и отменено, а ищецът – възстановен на заеманата длъжност - *** в ***.
По молба на ищеца и със заповед
№ 91/16.08.2019 година Н.А. е бил допуснат на работа, при което
ищецът се е явил и е представил доказателства за придобита по-висока образователно-квалификационна степен -
магистър, съгласно диплома, издадена от Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“, Факултет „Международна икономика и администрация”, по специалност
„Публична администрация и мениджмънт, европейска администрация и мениджмънт”, с
професионална квалификация „Магистър по публична администрация и мениджмънт”.
На 28.08.2019 година, със
заповед на работодателя, на Н.А. е била възложена задача - изготвяне в
електронен вариант на предварителните поименни графици за работа в секторите на
***. На 02.09.2019 година – със заповед от същата дата, му е било възложено
изготвянето на ежемесечни таблични справки, чрез въвеждане на данни от
попълнените индивидуални дневници в секторите на Балнеолечебен център в ***, а
именно – две електронни таблици, съдържащи подробно описана информация. На
07.10.2019 година, отново със заповед, му е било възложено да изготви справка –
сравнителен анализ на заетостта на хотела, в електронен вариант. Установено е, още, че поради решението на
работодателя да се инициира промяна в категоризирането на *** от категория „две
звезди” на категория „три звезди”, със заповед № 101/ 09.10.2019 година на
ищеца е било възложено да оцени състоянието на хотелската и ресторантската част
на хотела и да изготви доклад за това, който да бъде представен в срок до
11.10.2019 година, а до 16.10.2019 година да предприеме необходимите действия
по категоризацията на обектите и да представи необходимите за това документи за
съгласуване и одобрение. От събраните по делото доказателства се установява, а
и не се спори от ищцовата страна, Н.А. е представил доклад, с който е изразил
становище за невъзможност на повишаването на категорията на хотела, поради
неотговарянето му на законовите изисквания за хотел 3 звезди. Става ясно от
събраните гласни доказателства, след привличане на експерт от „ПРО-София“ ЕАД,***
е бил категоризиран с три звезди, но
вече след уволнението на ищеца.
Със следваща заповед, от
11.11.2019 година, ищецът е бил уведомен, че във връзка с необходимост от
създаване на алтернативен пакет на програма НОИ, му се възлага да изготви
клиентски профил, според зададени критерии, да представи анализ във вид на
доклад с приложена таблица с цифрови изражения на параметрите, както и да
представи в писмен вид предложение за такъв пакет, валиден за периода до
стартиране на програмата за профилактика и рехабилитация за 2020 година. А на
13.11.2019 година на Н.А. е била връчена утвърдената на 11.11.2019 година нова
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, с която
работодателят-ответник е изменил изискване за заемане на длъжността *** в
частта изискуемата образователна степен, а именно: образователна степен – висше
образование с образователно квалификационна степен „магистър”, както следва:
„мениджър в туризма”, „международен туристически бизнес”, „икономика и
мениджмънт в туризма” или „международен туризъм”. Същия ден на ищеца е
връчено от ответника предизвестие № 463/ 13.11.2019 година,
съдържащо уведомление от страна на работодателя му, че поради липса на нужното
образование Н.А. ще бъде уволнен на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 вр. чл. 326 ал. 2
от КТ, както и че няма да бъде спазен срокът на предизвестието. И едновременно
с това на ищеца е връчена атакуваната заповед за уволнение.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от
активно легитимирано лице, против съдебен акт, за който е предвидена правната
възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
ХОС в настоящия си състав намира оплакванията
на въззивника, въведени с въззивната жалба, за неоснователни. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за
изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз
основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства,
районният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените
искове са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло
от настоящата инстанция, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция
не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от
направените от първоинстанционният съд. Не са направени и оплаквания и искания
по чл. 266 ал. 3 ГПК.
Основен спор по делото е за това – действал ли е
добросъвестно работодателят „Профилактика, Рехабилитация и Отдих“ ЕАД – клон ***
при изменение на изискванията за заемане на длъжността *** на ***. Съдът
приема, че ищецът/въззивник в настоящото производство не е установил при
условията на пълно и главно доказване недобросъвестно упражняване на
работодателски правомощия, в разрез с предписанието по чл. 8 ал. 2 КТ, от
неговия работодател. От събраните по делото гласни доказателства (показанията
на св. С.К.) се установява, че промяна на изискванията за заемане на длъжността
*** се е наложила поради констатация на работодателя, че за осъществяване
целите на дружеството му е необходим специалист със специфичната за
туристическия бизнес подготовка. При всяка следваща поставяна на ищеца задача
се е установявало, че притежаваните от него знания и умения са неподходящи или
недостатъчни за осъществяване целите на дружеството. А сред тях са били –
повишаването на категорията на ***, създаване на гъвкава система за привличане
на посетители, повишаване на привлекателността на обекта – все типични за
туристическия бранш. Във всички тези случаи представянето на Н.А. като управител
на хотела е било неуспешно, като той сам е давал обяснения в смисъл, че не
знае, никога не е изпълнявал такива задачи и не може да се справи с тях. А в
един от случаите изготвените от него небалансирани оферти са довели до отлив на
клиенти. Св.К., която е офис-мениджър в „ПРО“ ЕАД – Клон ***, заявява още, че
преди изпълнение на задачите на ищеца са му били обяснявани методите на работа,
приложимите нормативи, помагали са му други служители, но въпреки това А. е
изпитвал затруднения дори при изготвянето на по-леки задачи като изготвяне на
графици на работно време и почивки на персонала. Св. К., към момента на разпита
в ХРС, продължава да бъде в трудовоправни отношения с дружеството-ответник,
поради което съдът оценява показанията ѝ през призмата на чл. 172 от ГПК.
Но доколкото показанията ѝ са много пълни, ясни, последователни, не
страдат от вътрешни противоречия и не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства, съдът няма основание да не ги кредитира и цени в пълен
обем.
Доколкото
е в тежест на ищеца да обори презумпцията на чл. 8 ал. 2 КТ, той е следвало да
представи доказателства в подкрепа на твърденията за противното, но доказване в
тази насока не е проведено успешно. Тук е необходимо да се отбележи, че
указанието, че в негова тежест е доказване на въведено твърдение за злоупотреба
с работодателска власт, е било дадено на ищеца с доклада по чл. 146 ГПК, при разпределение
на доказателствена тежест, т.е. процесуалните правила са спазени. Показанията
на единствения посочен от ищеца свидетел С. С. са неотносими към обследвания
период – след възстановяването на ищеца на работа, т.е. след м. август 2019
година. Освен това те са и неконкретни – от тях в твърде малка степен се
разкрива начинът на справянето на Н.А. с професионалните му задължения като ***.
По делото е установено, че за
управителите на хотели – структурни звена в състава на „ПРО“ ЕАД – София са предвидени най-различни
образователно-квалификационни изисквания за заемане на длъжността. А повишаване
на такива изисквания са извършени само в клона-ответник „ПРО“ ЕАД – Клон ***.
Предвид структурната обособеност и административната самостоятелност на всеки
отделен клон в състава на „ПРО“ ЕАД, обаче, както и спецификата на работа,
клиентела, материална база, перспективи за развитие и поставяни задачи, не е
необходимо да се търси еднаквост между изискванията към управителите на всеки
отделен клон. А и дори на всеки отделен хотел. Поради това неоснователно
въззивникът съзира недобросъвестност и тенденциозност в решението на управителя
на „ПРО“ЕАД – Клон *** да повиши и измени изисквания за заемане на длъжността ***
на хотел ***. От доказателствата по делото става ясно, че възложената на Н.А.
подготовка за повишаване на категорията на хотела е била най-важната задача на
управата на Клона за 2019 година. Т.е. касае се за приоритетен обект, на който
управителните органи на Клона възлагат надежди за реализация, а от там е
закономерно да имат изисквания към *** на хотела, в това число за негови
професионални знания и умения. От показанията на св. К. става ясно, че не се
касае за персонални упреци към Н.А., а в резултат на работата и несправянето
му, ръководството на клона е достигнало до извода, че им е необходим друг
специалист, такъв със знания в областта на туризма, а не публичната
администрация, международна и европейска икономика и администрация. Впрочем,
ако все пак се направи сравнение между изискванията за образование и
квалификация, поставяни към другите *** на всички хотели, стопанисвани от ЕАД
„ПРО“, то ще се установи, че длъжностите преимуществено са заети от специалисти
с образование, свързано с туризъм. Т.е. взетото
решение от *** на клон – *** е напълно предвидимо и логично с оглед развиваната
дейност, приоритетите, целите и задачите, поставяни пред***.
Неоснователно е и
оплакването на въззивника относно неправилна преценка на приложимия материален
закон, респ.действителното основание за уволнението. Действително, и до
настоящия момент все още не е дадено разрешение на поставения при образуване на
тълкувателно дело № 4/2017 година на ВКС въпрос, който има пряко отношение към
настоящия спор. Нито първата, нито въззивната инстанция имат правомощие да
спрат производството по делото до произнасянето от касационния съд. Поради това
съдът дължи това, каквото е и сторил - да се произнесе по собствено вътрешно
убеждение и при ориентир – актуалната съдебна практика. А тя е тази, на която
се е позовал РС-Хасково и настоящият въззивен съд споделя изцяло изводите му.
Поради гореизложеното ХОС
приема за установено и доказано наличието на основание за извършеното уволнение.
Съдебният контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя при
поставяне/повишаване на изисквания за заемане на длъжността, стига с нея да не
се нарушават императивни правни норми и работодателят да е действал
добросъвестно (в тази насока – Решение № 192/14.07.2013 година на ІV г.о. по
гр.д. № 680/2012 година на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК и др.). В
разглеждания казус работодателят е изменил изисквания за заемане на длъжността и не се констатират противоречия с императивна
правна норма. С разпоредбата на чл. 8 ал. 2 КТ законодателят установява
презумпция за добросъвестност на страните при упражняване на трудовите права и
задължения. Въззивният съд приема, че в случая презумпцията по чл. 8 ал. 2 КТ
не е оборена, тъй като събраните по делото доказателства не сочат на
тенденциозно отношение към работника А., а от там и на злоупотреба с
работодателска власт. Както вече бе посочено по-горе, оборването на законовата
презумпция е било в тежест на този, който твърди недобросъвестност на
работодателя, а именно – в тежест на ищеца.
И останалите съображения на РС – Хасково се споделят
изцяло, като въззивният съд се присъединява към тях, без да е необходимо да се
преповтарят.
Предвид отхвърлянето на главният иск –
този по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, неоснователни са и останалите искове,
предявени при условията на обективно съединяване – по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3
от КТ.
Неоснователно е направеното от
въззивника оплакване за неправилност на решението в частта на възложените
разноски. Районният съд правилно е отговорил на въведеното възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. То не е
прекомерно предвид правната и фактическата сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и предприетата от ответника защита против иска.
Във въззивното производство процесуалният представител на въззиваемия изрично
заявява, че не иска присъждане на деловодни разноски за втората инстанция, т.е.
заплатеният хонорар покрива и защитата пред ХОС, което подкрепя извода за
неоснователност на възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
По изложените
по-горе мотиви, при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК и при
условията на чл. 272 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно
законосъобразно.
Мотивиран от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260140/19.10.2020 година, постановено по
гр.д. № 21/2020 година по описа на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
датата на обявяването му – 03.02.2021 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :