РЕШЕНИЕ
№ ................/13.08.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12127 по описа на съда за
2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Л.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***8 обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от
ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2245,90
лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ * за периода 11.12.2006 г.
до 11.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. *, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.04.2018
г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 1122,22 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 12.02.2007 г. – 14.04.2018 г., които суми са
предмет на Заповед за изпълнение
№ 2677/20.04.2018 г., издадена по
ч. гр. д. № 5546/2018 г. по
описа на ВРС.
В исковата си молба
и уточняващите молби към нея ищецът
„* излага, че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал.
1 от ЗРВКУ, предоставя
ВиК услуги на ответника Д.Л.Д. за имот, находящ се
в гр. *. Твърди, че съгласно общите
условия на дружеството потребителите на ВиК услуги
следва да ги заплащат в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране,
след което изпадат в забава. Сочи се, че ответникът
не е изпълнил задължението са заплаща потребените ВиК услуги, които
се отчитат по партида абонатен
№ 1511968. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК по
ч. гр. д. № 5546/2018 г. по
описа на ВРС, за дължимите от
ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК
услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск
за установяване на вземането си
в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК, предвид
подаденото възражение от длъжника. Ето защо моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от
ГПК ответникът Д.Л.Д., чрез
адв. Б.М., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва да
е потребител на ВиК услуги по
процесната партида, както и да се
собственик или ползвател на обекта
на потребление. В евентуалност сочи,
че посочените количества вода не са реално
потребени от абоната. Прави възражение за изтекла
три годишна погасителна давност по отношение на
вземанията, за които са издадени
фактури в периода
12.01.2007 г. - 14.04.2015 г., както и за съответното обезщетение за забава. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено
ч.гр.д. № 5546/2018 г. по описа на ВРС, от което е видно, че срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените установителни искове, както и че заповедта е връчена на
ответника при условията на чл. 47 от ГПК. Исковата молба с претенцията по чл.
422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва
да бъде разгледана по същество.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът
следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си
по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения
абонатен номер, 3) доставяне на
количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане
на обезщетение за забава по
основание и размер. Спорни по делото
са всички
пунктове от така условно разпределената доказтелствена
тежест на ищеца.
Съдът намира, че
от формираната доказателствена съвкупност не се
установява и първият от посочените по-горе правопораждащи
факти, а именно че ответникът Д.Л.Д.
има качеството потребител
на ВиК услуги
за процесния обект на потребление, по
следните съображения:
Отношенията по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните
услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на територията на гр. Варна и операторът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Варна са обвързани и от Общите условия
на дружеството, приложени по делото и неоспорени от ответника.
Съгласно
§ 1, т. 2, б. „б“ от
ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание
е и текстът
на разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т.2 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД.
Според чл.3,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 - собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ако отнесем
горното към процесния казус, в който обектът на
потребление с адрес гр. *, несъмнено представлява самостоятелен обект на собственост в сграда в
режим на етажна собственост, то и съгласно § 1, т. 2, б. „б“ от
ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за да е възникнало качеството абонат по отношение на ответника същият следва да
е собственик на въпросното жилище или поне да има учредена вещно право на
ползване върху същото.
От
представените от ищеца доказателства обаче не може да бъде направен категоричен
извод за това, че Д.Л.Д., е титуляр на абсолютно или ограничено вещно право върху
апартамента в ж.к. „*“, а представените в тази връзка в о.с.з. писмени
доказателства – справка от отдалечения достъп до Имотния регистър (л.131) и от НБД (л. 132) не са годни да докажат тези
обстоятелства пълно и главно, каквото доказване именно дължи ищецът в настоящия
процес. Това е така, защото справката от Имотния регистър за вписана възбрана върху
¾ ид.ч. от апартамент в гр.
*, в полза на община * по партидата на лицето * * Д. ЕГН **********, което макар и от справката
НБД съдът да намира за установено, че се явява починалият на 22.06.2016 г. баща
на ответника, сама по себе си единствено сочи за вероятност до датата на смъртта си * Д. да е собственик на ¾ ид.ч. от апартамент с адм. адрес
идентичен на процесния. Т.е. справките установяват
единствено, че до 22.06.2016 г. трето за делото лице вероятно е било собственик
на ид.ч. от процесния обект
на потребление, а дали и кога между него и синът му Д.Д.
изобщо е възникнала наследствена трансмисия, по силата на която в последващ момент тази ид.ч. е
станала собственост на ответника, не би могло да се установи категорично при
липсата на безспорни доказателства както за собствеността върху апартамента така
и за възникнало наследяване по закон между ответника и * Д. (напр. удостоверение за наследници).
Наред с
това, в случая очертаният от самия ищец предмет на делото изобщо не включва
надлежно въведени твърдения, че цялата или поне част (напр. до 22.06.2016 г.) от
претенцията към ответника е насочена срещу него в качеството му на наследник на
починалия си баща - * Д., противно на изявленията в обратен смисъл направени от
ищеца в о.с.з 08.07.2019 г., които съдът не би могъл да подведе и под
хипотезата на надлежно изменение на иска по чл. 214 от ГПК, чрез своевременна и
уместна с оглед защитата на ответника подмяна на основанието на иска в сочения
от ищеца смисъл.
В обобщение
на горното и след като представените от самия ищец карнетни
листи (л.133-139) обхващащи период на потребление – 16.07.2007 г. -12.06.2018
г. сочат, че * Д. е титуляр
на процесната партида, то по аргумент за обратното
съдът намира за недоказано, че именно ищецът Д.Д. е
потребител на ВиК услуги по смисъла на закона за процесния обект на потребление за релевирания
с исковата молба период 11.12.2006
г. до 11.04.2018 г. До извод за обратното не води и справката за
недобора за клиентски № 1511968, която
представлява съставен от ищеца частен документ, съдържащ изгодни за него факти,
поради което същата не може да бъде противопостави на ответника, който изрично
е оспорил качеството си на потребител за процесния
обект на потребление, находящ се в гр. *
Поради изложеното, съдът намира, че искът
за главницата се явява недоказан
и следва да се отхвърли, доколкото не е доказано, че ответникът е
ползвател на ВиК услуги за процесния
обект.
Поради отхвърляне на главния иск, следва
да се отхвърли
и акцеорната претениция за лихва за забава.
С оглед изхода на спора и обстоятелството, че спорът е решен в полза на лице
защитавано от особен представител съдът не присъжда разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Л.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***8обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от
ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2245,90 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ * за периода 11.12.2006 г.
до 11.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. *, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.04.2018
г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 1122,22 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 12.02.2007 г. – 14.04.2018 г., които суми са
предмет на Заповед за изпълнение
№ 2677/20.04.2018 г., издадена по
ч. гр. д. № 5546/2018 г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: