№ 973
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507267 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20061643 от 09.03.2021г. по гр.д.№ 51889 по описа за
2017 г. СРС, Второ ГО, 54-ти състав се: ОСЪЖДА „Д.З. АД, да заплати на „В.
ВМ“ ЕООД, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 5914,75 лв.,
представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, обективиран в
застрахователна полица № 0870160013004985 от 14.09.2016г., за вредите,
причинени на застраховано имущество – масивна пергола в бар „Егоист“,
находящ се на Алея Първа в гр.Варна, вследствие настъпване на
застрахователно събитие – силен вятър, придружен със снеговалеж и
заледяване от 11.01.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 929,39 лв., представляваща
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 5914,75 лв. до пълния предявен размер от 8622,91 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- „Д.З. АД.
1
Решението се обжалва в осъдителната му част, както изрично е
посочено във въззивната жалба.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Неправилно СРС бил приел, че увреденото имущество за което се претендира
обезщетение, е застраховано по представената от ищеца застрахователна
полица. Счита, че от представените по делото писмени доказателства се
установява точно обратното- процесната пергола не попадала в обхвата на
застрахователното покритие. В застрахователната полица изрично било
посочено какви групи имущества попадат в обхвата й. Тези имущества били
изрично посочени във въпросника, който бил попълнил ищеца при
сключването на застраховката. Сочи, че имуществото, намиращо се в
процесния недвижим имот с идентификатор 10135.2561.33 представлявало
движимо имущество; самият бар „Егоист“ представлявал преместваем обект
по смисъла на чл.110, ал.2 ЗС. Счита, че процесната пергола /тента/ не може
да бъде отнесена към нито една от групите застраховано имущество. Това се
потвърждавало и от представената от самия ищец счетоводна справка.
Процесната пергола попадала в „разходи за придобиване на ДМА“.
Застрахователният договор бил формален договор като се аргументира с
чл.344 КЗ. Задължителното минимално съдържание на договора било
определено в чл.345 КЗ. Затова счита, че е неправилен извода на СРС, че
процесната пергола попада във втората група на застрахованите имущества
„Машини, съоръжения и оборудване“. Самият ищец не ангажирал
доказателства, че перголата е включена в тази група. Сочи, че
застрахователната сума на която се позовавал ищеца – 160 000 лв.
съответствала на първата група имущества, а именно: „Недвижимо
имущество-административни, търговски, производствени, стопански и
складови сгради и помещения“. Застрахователната стойност на имуществото
във втората група възлизала на сумата в размер на 20 000 лв. От
представените от самия ищец фактура и дневник на сметка 613 – разходи за
придобиване на ДМА за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. само стойността
на перголата възлизала на 27 214,17 лв., което означавало че същата не би
могла да бъде включена в застрахователната дума, определена относно
втората група застраховани имущества.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в
2
осъдителната му част и вместо това постановено друго, с което да се
отхвърлят претенциите на ищеца. Претендират се разноски.
Въззиваемият – „В. ВМ“ ЕООД, ищец пред СРС е подал отговор по
въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и
правилност на така постановеното решение с което претенцията му по чл.405
КЗ е била уважена. Счита, че е доказал всички предпоставки за уважаване на
претенцията му. Правилно СРС е приел, че възраженията на ответника са
неоснователни. Твърди, че процесната пергола попада в обхвата на
застраховката, защото представлява съоръжение. Това се установявало и от
заключението на вещото лице Т.. Същата попадала в НСС № 4 „Отчитане на
дълготрайни материални активи /ДМА/. Сочи, че в раздел Втори, т.3.6 от ОУ
на ответното дружество /въззивник/ било посочено „други ДМА“. Счита, че
т.3.7 от ОУ не била приложима в случая, тъй като процесната пергола била
вече изградена към датата на сключване на договора за застраховка-
14.09.2016 г. Това се установявало от представените фактури за изработка и
извършен монтаж. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 16.03. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 31.03.2021 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която ищцовата претенция е отхвърлена, решението
като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
3
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото са ангажирани доказателства, че процесната пергола е осчетоводена
при ищеца като разходи за придобиване на ДМА по сметка 613. Съгласно
заключението на съдебно-оценителната експертиза общата сума за
възстановяване на перголата по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие възлиза на 10581 без ДДС или 12 697,20 лв. с
ДДС. СРС е достигнал до извода, че са налице предпоставките за уважаване
на иска по чл.405 КЗ. Искът бил доказан по основание и размер. Процесната
пергола представлявала по своя характер съоръжение в обхвата на договора
за застраховане, независимо от начина на счетоводното му отразяване. Без
значение била предварително дадената от застрахования информация и
заявените от страните намерения след като същите се отличавали от
обективираното в полицата съгласие. Ответникът бил заплатил за обезвреда
на ищеца от процесното застрахователно събитие – силен вятър, сумата в
размер на 6623,69 лв. и оставала дължима сумата в размер на 6073,51 лв. От
последната сума следвало да се намали размера на неплатената четвърта
вноска от застрахователната премия по договора в размер на 158,76 лв. с
оглед основателността на направеното от ответника възражение за
прихващане. При което искът е бил уважен за сумата в размер на 5914,75 лв.,
която сума е присъдена ведно със законната лихва от предявяване на иска –
27.07.2017 г. до окончателното плащане на вземането.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава до това
представлявала процесната пергола „съоръжение“ и попадали в обхвата на
застрахованите имущества по група две – „машини, съоръжения и
оборудване“ от договора от 14.09.2016 г.
От представените от ищеца писмени доказателства – фактура № ...4820
от 01.07.2016 г. е видно, че за изработката и монтажа на перголата е заплатена
сумата в общ размер на 27 214,17 лв. /л.21 по делото пред СРС/. Авансовото
плащане е сторено на 25.03.2015 г./л.22/.
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-оценителна експертиза сумата за изработката на перголата е отразена
в дневника на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“.
4
Договорът за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ е
сключен на 14.09.2016 г., т.е. след изработката и монтажа на процесната
пергола.
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-оценителна експертиза, перголата представлява градински елемент с
проста конструкция с рамки. Състои се от странични колони и напречни
греди. Конструкцията е изработена от висококачествени метални и
алуминиеви профили с прахово боядисване, със защита от корозия, слънчеви
лъчи и атмосферни влияния. Покривът на перголата е изработен от специални
дъговидни метални профили и плат, защитен от атмосферни влияния.
Отварянето и затварянето на тентата е автоматично и се извършва
посредством дистанционно управление.
Следователно в случая се касае до „съоръжение“ по смисъла на
уговореното като застраховано имущество в група две.
Действително, застрахователната сума на имуществата от група две
„машини, съоръжения и оборудване“ е посочена в размер на 20 000 лв.; това
се установява от представената от ищеца застрахователна полица за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ /л.12 по делото пред
СРС/.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Това означава, че
посочената застрахователна сума в процесната полица представлява
максималния размер на обезщетението, което може да бъде изплатено на
застрахования. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. виж в този смисъл
РЕШЕНИЕ № 60135 ОТ 15.11.2021 Г. ПО Т. Д. № 1821/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О.
НА ВКС.
В конкретния случай общата сума за възстановяване на перголата,
определена по средни пазарни цени към момента на застрахователното
събитие – 11.01.2017 г., съгласно заключението на вещото лице /л.80 по
5
делото пред СРС/ възлиза на 10 581 лв. без ДДС или 12 697,20 лв. с ДДС, т.е.
застрахователната сума не е превишена.
Не се спори по делото, а и от данните, вкл. отразеното в заключението
на съдебно-оценителната експертиза се установява, че ответника /въззивник е
заплатил на ищеца сумата в размер на 6 623,69 лв. Това е станало на
07.04.2017 г. след извършени два огледа на място за констатиране на
уврежданията.
Плащането на застрахователно обезщетение по своя характер
представлява извънсъдебно признание за факти, вкл. и, че процесната пергола
попада в обхвата на застрахователната полица. Още повече, че заявената
претенция за обезщетяване е именно за въпросната пергола- видно от
искането по щета № ********* от 16.01.2017 г. застрахования /ищец/ е заявил
претенция за обезвреда за: „пропаднала и счупени греди на покривна
конструкция на тента“ /виж л.14 по делото пред СРС/. Именно тази пергола е
била обект на оглед за което са съставени двата двустранно подписани
констативни протокола, съответно с дати 17.01.2017 г. и 15.03.2017 г., както и
изготвения опис на повреденото имущество, подписан от назначеното от
застрахователя вещо лице и застрахования /л.17/.
Първоинстанционният съд е присъдил сумата в размер на 5914,75 лв.,
представляваща остатъка от задължението на ответника /въззивник като е
уважено и възражението му за прихващане.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени в размер на
400 лв. за адв.възнаграждение. Затова и му се присъждат.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20061643 от 09.03.2021г. по гр.д.№ 51889 по
описа за 2017 г. СРС, Второ ГО, 54-ти състав, в частта в която се: ОСЪЖДА
„Д.З. АД, да заплати на „В. ВМ“ ЕООД, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата
от 5914,75 лв., представляваща неплатена част от застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Имущество за малък и среден
бизнес“, обективиран в застрахователна полица № 0870160013004985 от
14.09.2016г., за вредите, причинени на застраховано имущество – масивна
пергола в бар „Егоист“, находящ се на Алея Първа в гр.Варна, вследствие
настъпване на застрахователно събитие – силен вятър, придружен със
снеговалеж и заледяване от 11.01.2017 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 27.07.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 929,39 лв.,
представляваща разноски за производството,
ОСЪЖДА „Д.З. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. *******, да заплати на „В. ВМ“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“*******, съдебен адрес:
гр.Варна, бул.*******- адв.Е.Е., сумата в размер на 400 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7