Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./15.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретаря М. Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1202 по описа на Варненски
районен съд за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№267147/29.01.2021г., подадена от „****.“ ООД, ЕИК:****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от ****и ****, чрез процесуален
представител – юрисконсулт, съдебен адрес ***, против Б.О.О.
ЕГН**********,***, с правно основание на чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че „****.“ ЕООД има следните
вземания срещу Б.О.О. произтичащи от Договор за
кредит № **** от 30 ноември 2018г.: сумата от 1250.00 лв. представляваща
останала и непогасена главница; сумата от 156.92 лв. договорна лихва за периода
от 17 декември 2018 г. до 29 юли 2019 г.; сумата от 139.91 лв., представляваща
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, за периода от 30 юли 2019 г. - датата следваща датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до 25 септември 2020 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че съгласно
Договор за паричен заем № **** от 30 ноември 2018 г. между „****“ АД като
Заемодател и отв.Б.О.О. като
Заемател, ответникът е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор. Твърди се, че съгласно
сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на ответника
паричен заем в общ размер на 1250 лева, като сумата по кредита е предоставена с
подписване на горепосочения договор, с което Заемодателят е изпълнил
задължението си. Твърди се, че ответникът е усвоил цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, чрез прихващане на
други задължения на ответника към ищцовото дружество.
Твърди се, че с подписания договор страните се съгласяват, че със сключването
на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен
заем 3223649, като са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният
договор има сила на разписка. Твърди се, че след извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасява изцяло, а
Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Твърди се, че
ответникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 1406.92 лв., ведно
с договорната лихва, на 17 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
82.76 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Твърди
се, че по сключения договор за заем ответникът О. е извършил плащания в общ
размер на 65.00 лв., като към момента на подаване на ИМ дължимата главница е в
размер на 1250 лв. Твърди се, че начислената
договорна лихва е в размер на 156.92 лв. за периода от 17 декември 2018 г. - датата на първата вноска до 29
юли 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че
ответникът е трябвало да изплати целия заем на 29 юли 2019 г. - последната
падежна дата, като това не е сторено както тогава, така и към настоящия момент.
Твърди се, че поради забавата, ответникът дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 139.91 лв. от 30 юли 2019 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението -25 септември 2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Твърди се, че между заемодателя и ищцовото
дружество е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01
октомври 2019 г. г. между „****" АД, ЕИК **** и „****." ЕООД, ЕИК, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „****.“ ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. До ответника е изготвено
Уведомление за извършената цесия, но липсват доказателства за връчването му.
Поради изпадането в забава на длъжника
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, връчена на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в
който поддържа доводи за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се
твърденията за възникнали облигационни отношения между цедента
и ответника по делото. Оспорва редовността на извършената цесия и нейното
надлежно оповестяване на ответника. Твърди неравноправност на клаузите на
сключения договор за кредит.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №260544/06.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХLIV
състав по ч.гр.д. №12424/2020, 49 с-в. на ВРС е разпоредил Б.О.О.
ЕГН********** да заплати н. „****.” ООД сумата от сумата от 1250.00
/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № **** от 30.11.2018 г., сключен от длъжника с „****" АД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2020г., до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 156,92 лв./сто
петдесет и шест лева и деветдесет и две ст./, за периода от 17.12.2018 г. до
29.07.2019 г., законна лихва за забава върху непогасената
главница в размер на 139,91 лв./сто тридесет и девет лева и деветдесет и една
ст./, за периода от 30.07.2019 г. до 25.09.2020 г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение № 1/01.10.2019г. и
направените по делото разноски съобразно уважената част, възлизащи на 30.94 лв.
/тридесет лева и деветдесет и четири ст./ заплатена държавна такса и сумата от
34,11 /тридесет и четири лева и единадесет ст./ за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Б.О.О. не открит, поради което съобщението за издадените
заповеди е връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за което надлежно е бил
уведомен заявителят.
Видно от приложеното по делото заверено
от страната копие на Договор за кредит №**** от 30 ноември 2018г., че на
ответника е предоставен от страна на „****” АД кредит в размер на 1250.00 лева.
От своя страна ответникът се е задължила да върне заетата му сума на 17 броя
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 82.76
лв., включваща първоначална главница и договорна лихва, като общата
дължима стойност на плащанията са в размер на 1406,92 лева, включващ и годишен
фиксиран лихвен процент от 35.00%. Уговореният годишен процент на разходите е в
размер на 40.55%. Договорът
е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 е
посочено, че ответникът заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по
предходен Договор за паричен заем № 3223649, в размер на 534.69 лева, а ищцовото дружество прихваща задължението на ответника,
което се погасява изцяло, а ищецът изплаща на ответника остатъка от заемната
сума по този договор, който има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора
е, че заемателят се задължава в тридневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора – поръчителство на две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор,
минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****” АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителят подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция в размер на
1406,92 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 740.69 лева, като
неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към
всяка от вноските се добавя сума в размер на 43.57 лева. Уговорено в чл. 8 от
договора е, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за забава
върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно е, от представения рамков договор
за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., че „****” АД прехвърля н. „****.”
ООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение
№ 1 срещу определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което под
№ 394 са посочени трите имена на ответника, дата на сключване на договора,
отпусната главница и остатъка от дълга към 01.10.2019г., както следва: главница
в размер на 1250.00 лева, договорна лихва в размер на 156.92 лева,
такси/неустойки/разходи за забава в размер на 760.69 лева и лихва за забава в
размер на 58.19 лева.
Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено. От него се установява, че по договора за паричен заем е договорено част от сумата в размер на 534.69 лева да послужи за
погасяване на задължение на ответника по договор за паричен заем №3223649, а останалата сума в размер на 715.31 лева
следва да бъде предоставена в брой на ответника, като е реглментирано, че същия има силата на разписка и с
подписването му следва сумата да е била предадена на ответника. Вещото лице
установява, че няма данни за извършени плащания от ответника по процесния Договор за кредит №**** от 30 ноември 2018г.
Вещото лице приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
общото задължение по процесния договор за кредит е в
размер на 2186,35 лева, като по отделни пера сумите са следните: Главница –
1250.00 лева; Редовна договорна лихва за периода от 17 декември
2018 г. до 29 юли 2019 г. – 156,92 лева; Наказателна лихва начислена
по чл. 8 от договора – 139,91 лева за периода от 30 юли 2019 г. -
датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25
септември 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Законна лихва върху непогасената главница от 1250 лв за периода от датата на падеж по главницата за всяка
вноска до датата на изчисление, посочена в договора за цесия - 01.10.2019 г., в
размер 58,74 лв.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. №12424/2020, 49 с-в. на ВРС, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника Б.О.О. при усл. На чл.47, ал.5 ГПК. Искът е
предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства,
се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „****” АД в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.01.2017г., приложение № 1/01.10.2019г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем № **** от 30.11.2018 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване
е да гарантира правата на новия приобретател на
вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„****” АД Договор за кредит №**** от 30 ноември 2018г., по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 1250 лева.
Съдът приема зазспорно
установено изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от
ответника по делото, удостоверено от О. с подписване на договора, на който
страните събразно предвиденото в чл. 3 са предали
характер на разписка.
С оглед така формирания извод и при установеност
на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало
задължение да погаси усвоената
заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати по чл. 2, т. 5 от договора. От заключението на вещото лице се
установи, че О. е извършил едно
единствено плащане по
договора за кредит – на 31.03.2019г. на стойност 65,00 лева, с която са
погасени 38,00 лв - част от неустойка с падеж
17.12.2018г. и 27,00 лв - разходи за събиране на
вземания, поради което и с
изтичане на договорен срок за ползване на кредит 29.07.2019г., същият дължи
непогасената главница и договорна лихва.
Ищецът твърди неизпълнение
от страна на ответника на договорното
му задължение за погасяване на предоставения
кредит до крайната падежна
дата по договор и настъпване на тази
дата – 29.07.2019 г. Тази дата предхожда
датата на заявлението по
чл.410 ГПК (05.10.2020г.), поради което
няма и не може да възникне каквото и да било съмнение в настъпилата пълна изискуемост на всички анюитетни вземания по договора.
Съдът съобразявайки заключението на вещото
лице прием че дължимите към ищцовото дружество суми
по кредита възлиза в размер както следва: Главница – 1250.00
лева; Редовна договорна лихва за периода от 17 декември 2018 г.
до 29 юли 2019 г. – 156,92 лева; Наказателна лихва начислена по чл. 8
от договора – 139,91 лева за периода от 30 юли 2019 г. - датата
следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25
септември 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Законна лихва върху непогасената главница от 1250 лв за периода от датата на падеж по главницата за всяка
вноска до датата на изчисление, посочена в договора за цесия - 01.10.2019 г., в
размер 58,74 лв.
В същото време исковата претевция касае единствено задължението за заплащане на
главница, договорна лихва за периода от 17 декември 2018 г. до 29 юли 2019 г.,
както и лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, за периода от 30 юли 2019 г. - датата следваща датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 25 септември 2020 г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горните съображения решаващия
състав приема, че иска е доказан по основание, като в производството по него се
е установило, че ответника е встъпил в договорно отношение по повод на
получаване на сума в заем, като задължението му в последствие е било цедирано в полза на ищеца, който го е уведомил за това.
Ищецът е навел твърдение за липса на плащане, което твърдение предвид
отрицателния си характер прехвърля доказателствената
тежест върху ответника, ако го оспорва да докаже, че е платил претендираниет суми.
Предвид неизплащане на задължението след
настъпване на падежа на всички погасителни вноски, съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава и дължи обезщетението, претендирано
от ищеца.
Предвид оттеглянето на исковите претенции за сумата от 702.69 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
и за сумата от 18 лв. представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение и прекратяване на произцводството
по тези искове, съдът не дължи произнасяне по тяхната основателност и съответствието им
с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
Предвид извода за основателност на претенциите
и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца и разноски (държавна такса, депозит за особен представител на ответника, депозит за ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът приема, че следва да е в
размер на 150.00лв.), съразмерно с уважената част от интереса, а именно в размер на общо 813 лв.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи
произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство, съразмерно
с уважената част от интереса. Следва да се има
предвид, че съдът присъжда в полза на ищеца сумата от 65,05лв. разноски по
заповедното производство, като този размер е съобразен с присъдените от
заповедния съд и ищецът не е искал изменение на заповедта в тази й част.
При горните съображения Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено в отношенията между „****.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****и **** от една страна и Б.О.О. ЕГН**********,*** от друга страна, че последния дължи на
търговското дружество сумите както следва: сумата от 1250.00 лв./хиляда двеста и петдесет лева/ представляваща останала
и непогасена главница по Договор
за кредит № **** от 30 ноември 2018г., сключен между ответника и между „****“
АД; сумата от 156.92 лв./сто петдесет и
шест лева и 92 стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата
за периода от 17 декември 2018 г. до 29 юли 2019 г.; сумата от 139.91 лв./сто тридесет и девет лева и 91
стотинки/, представляваща лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, за периода от 30 юли 2019 г. - датата
следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25
септември 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за които
суми са издадени
Заповед №2584/18.04.2018г., допълнена със Заповед №5451/18.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХLIV състав по ч.гр.д. №5445/2018, 9 с-в. на
ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Б.О.О. ЕГН**********,*** да заплати н. „****." ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****и **** сумата от 813 лв. разноски по исковото производство и 65,05лв. разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: