Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова въззивно гражданско
дело № 576 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 29 от 06.03.2018 г., постановено по гр. д. № 354/2014
г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
против Д.Г.К. установителни искове за сумата от 805. 84 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 03.2011
г. - м. 04.2013 г., както и за сумата от 99. 45 лв. - мораторна
лихва за периода от 01.05.2011 г. до 25.11.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.12.2013 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която са
наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради
съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост. Поддържа, че въпреки заявените още в исковата молба доказателствени искания за допускане изслушването на
съдебно-техническа и съдебно-сченоводна експертиза,
районният съд не се е произнесъл по тях, а е отхвърлил исковете като
недоказани. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – умажени в цялост.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Д.Г.К. не е депозирал отговор.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо отчасти. То е
недопустимо в частта относно произнасянето по съществуването на вземане на
ищеца за сторените в заповедното производство разноски. Съгласно задължителните
разяснения по т. 10.в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в
предмета на установителния иск по по
чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Това предпоставя правомощието
на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ето защо в тази част решението на районния съд
подлежи на обезсилване.
В
останалата част решението на районния съд е допустимо, но неправилно.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки
на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Ответникът оспорва обстоятелството,
че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва да е потребил
топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност
в исковия период, тъй като не е имал фактически достъп до имота, който бил
ползван без основание от трето за процеса лице. С отговора на исковата молба
ответникът е направил основателно искане за привличане на това лице за участие
в процеса при условията на чл. 219, ал. 1 ГПК, по което искане районният съд не
се е произнесъл.
Договорът за
търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно §1, т. 13 от ДР на Закона
на енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ (действал за периода от 1999 г. до м. 03.2004 г.), „потребител” е физическо и
юридическо лице, което получава топлинна енергия от енергийното предприятие и я
използва за собствени нужди. Нормата на чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) предвижда
продажбата на топлинна енергия за битови нужди да се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. Установяването на факта на доставяне на топлинна енергия в един обект
(какъвто
безспорно е настоящият случай – така заключението на съдебно-техническата
експертиза, изслушана в производството пред районния съд) не е
достатъчно (при наличие
на изрично оспорване на това обстоятелство) да се приеме, че ползвател на тази
енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице.
Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на топлоенергията, т.е.
да се установи титулярство в правото на собственост
на ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на
същия.
Според действащата от 05.03.2004 г.
и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл.150, ал.2
от закона).
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1,
т. 42 ЗЕ (отм.), но действаща през релевантния период, "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице- собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й.
В разглеждания случай от
представения и неоспорен от страните договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 25.02.2011 г., обективиран в нотариален акт №
8, рег. № 392 нот. дело № 7/2011 г., е видно, че
ответникът е титуляр на правото на собственост върху следния недвижим имот:
апартамент № ., находящ се в гр. С., ж. к. „С. Р.”, бл. .., вх. „.“, ет. .. Следователно, съобразно
действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на
енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът
реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик
на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита
за потребител. При това те остават такива дори и да прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съдържанието на този
договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установено
е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата
на действащата нормативна уредба. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата –
етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност.
Посочено е, че начислените суми за процесния период
са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2004
г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна
въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с
изискванията на Наредба № 16-334/2004 година.
Доколкото няма доказателства да е
заплатена претендираната за исковия период главница (напротив
събрани са данни за обратното – въз основа на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза), то следва да се приеме, че за процесния период от м.03.2011 г. до м.04.2013 г.
ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата
от 805. 84 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази и отразеното в
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза обстоятелство,
че дължимата от ответника сума за реално доставената топлинна енергия възлиза
на 819, 25 лева. Законната мораторна лихва за забава
върху главницата за исковия период е в размер на 99, 45 лева, определен
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Възражението, че не е налице реално
потребление на топлинна енергия се опровергава от доказателствата по делото (заключението
на съдебно-техническата експертиза, което следва да се кредитира като обективно
и компетентно), съобразно
което стойността на потребената топлинна енергия е
изчислена в съответствие с действащата за процесния
период нормативна уредба и въз основа на извършен отчет на уредит.
В този смисъл
при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване
на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия, неправилно районният съд
е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са неоснователни. Ето защо решението следва да бъде
отменено и вместо него – постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в
пълния предявен размер.
При този
изход на спора на жалбоподателя следва да
се присъдят разноските в заповедното производство – сумата от 125. 00 лева,
както и разноски за исковото производство
- 175. 00 лв. за производството пред районния съд (75. 00 лв. –
държавна такса, 100. 00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и 620. 00
лв. – разноски пред въззивния съд (50.00 лв. за
държавна такса, 100. 00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 470. 00 лв. – възнаграждение за вещи лица).
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 29 от 06.03.2018 г., постановено по гр. д. №
354/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД против Д.Г.К. установителни искове за сумата от 805. 84 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 03.2011
г. - м. 04.2013 г., както и за сумата от 99. 45 лв. - мораторна
лихва за периода от 01.05.2011 г. до 25.11.2013 г., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: ………, против Д.Г.К.,
ЕГН: **********, че Д.Г.К. дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 805. 84 лева, представляваща стойност
на топлинна енергия за периода от м.03.2011 г. до м.04.2013 г. за топлоснабдяван имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „С. Р.”, бл. .., вх. „.“, ап. ., както и сумата от 99. 45 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2011 г.
до 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2013
г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр. дело № 21 782/2013 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав.
ОБЕЗСИЛВА решение № 29 от 06.03.2018 г., постановено по гр. д. № 354/2014 г. по описа на
РС – гр. Елин Пелин, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иск за
установяване дължимост на разноски в заповедното
производство, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:
………, сумата от 125.
00 (сто двадесет
и пет) лева – разноски по гр. дело № 21
782/2013 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, както и сумата от общо 795. 00 (седемстотин
деветдесет и пет) лв. – разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: